Решение по дело №320/2018 на Окръжен съд - Шумен

                     

 

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                  № 219

 

                                          гр. Шумен, 06.11.2018г.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският окръжен съд  в публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                              Председател:А.Карагьозян

                                                                                     Членове:1.Р.Хаджииванова

                                                                                                    2.М.Маринов

при секретаря Ж.Дучева, като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова  в.гр.дело №320 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

       Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

      С решение №496 от 28.05.2018г. по гр.д.№3658/2017г. ШРС е отхвърлил предявения от К.П.Р. солидарно срещу „Кардиф Животозастраховане“АД, регистрирано в Парижки търговски съд чрез клона му „Кардиф Животозастраховане”-България КЧТ, и „Кардиф-Общо застраховане“АД, регистрирано в Парижки търговски съд чрез клона му „Кардиф-Общо застраховане”-България КЧТ, иск с правно основание чл. 242, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, за сума в размер на 2165.55лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен договор № CL177685/2014 г. за застраховка „Защита на плащанията“ и по застрахователен договор № CARD-11295992/2015 г. за настъпило застрахователно събитие – трайно намалена или загубена работоспособност на ищеца К.П.Р., изразяващо се в стойността на платени от него суми по договори за кредит, сключени между Р. и „Юробанк България“АД-гр. София, съответно с „БНП Париба пърсънъл файненсинг“ЕАД- гр.С., като неоснователен и недоказан, както и евентуално заявената претенция срещу ответниците за сума в размер 2165,55 лв., на основание чл. 74 от ЗЗД. Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ищеца К.П.Р. – „Юробанк България“ АД гр. С., представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В. и „БНП Париба пърсънъл файненс”АД-гр. С., представлявано от Л.Л.П..

Решението е обжалвано от ищеца изцяло. Същото се явявало необосновано и неправилно. Неправилно съдът приел, че не било настъпило застрахователното събитие. Трайната загуба на работоспособността му била медицински удостоверена с експертното решение на ТЕЛК. Трайно намалената работоспособност, респ. инвалидизация над 70% в съответствие с двата застрахователни договора, била настъпила в срок, в който следвало застрахователя да покрие риска. Сочи , че била налице солидарна отговорност на двамата ответници. Моли, решението да бъде отменено и  бъде постановено ново, с което предявеният иск бъде изцяло уважен,  а в случай на отхвърляне на същия, моли да бъде  уважен евентуалният такъв.

    Въззиваемата страна и третото лице помагач „БНП Париба пърсънъл файненсг“ЕАД- гр.С.,   вземат становище по неоснователността на жалбата.

         Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е  неоснователна.

          На 04.03.2014 г. ищецът сключил с „Алфа банк“ АД-гр.С. /с правоприемник е „Юробанк България“ АД-гр.С./ договор за потребителски кредит със застраховка по програма защита на плащанията по потребителски кредити. По делото е представен сертификат за застраховка „Защита на плащанията“ № CL177685, съгласно който,  Р. е застрахован по застрахователни покрития, включително и „Трайно намалена или загубена работоспособност в резултат на злополука или заболяване“.

          Съгласно договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта   PLUS-11295992 от 29.05.2015г.  „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД- гр. С. предоставило на ищеца кредит в размер на 100000лв. и кредитна карта със същия лимит. По делото е представен сертификат № PLUS-11295992 от 29.05.2015 г. и сертификат №CARD-11295992, издадени от  „Кардиф животозастраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд чрез клона му „Кардиф Животозастраховане, клон България- гр. С., КЧТ и „Кардиф – общо застраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд чрез клона му „Кардиф Общо застраховане, клон България КЧТ, сочещи,   че ищецът е застраховано лице по пакет „Комбинирана защита“, „Защита на плащанията“ и „Злополука“, „Защита на плащанията по кредитни карти” за редица изброени покрития, сред които и „Инвалидизация над 70%“ в резултат на злополука или заболяване“.

          Видно от   експертно решение № 1789/15.08.2017 г., издадено от ТЕЛК към „МБАЛ Шумен“АД-гр.Ш., на ищеца, работещ като управител на търговско дружество, била определена 76% трайно намалена работоспособност, като е отразена водеща диагноза: „Затлъстяване, неуточнено.” и общо заболяване: ”Адипозитас пермагна/БМИ-60кг/м2/. Хипертонична болест гр.ІІ, висока степен, сърдечна форма. Хипертонично сърце СН ІІ ФК.. Изразен лимфедем на двата долни крайника. Хандк I стадий по Фонтен на двата долни крайника”. Отразени са и противопоказните условия на труд - тежък физически труд, нощен труд, нервно-психично пренапрежение, неблагоприятни климатични фактори, запрашеност, влага, ниски температури, натоварване на долни крайници. Срокът на определения процент на намалена работоспособност е една година. В решението е отразено, че Р. в момента на освидетелстването работи като управител, като комисията е  заключила, че същият може да работи като управител при спазване на описаните противопоказания, свързани с условията на труд.

         По делото е представено уведомление за настъпило застрахователно събитие „Трайно намалена или загубена работоспособност над 70% в резултат на злополука или заболяване“, депозирано от К.Р. до „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ-гр. С. на 21.08.2017 г.. С писмо-отговор изх. № 4887/05.09.2017 г. застрахователите уведомили ищеца, че няма основание за плащане на застрахователно обезщетение. Представени са и преписките по сключените застрахователни договори.

          Приложени са и вносни бележки, съгласно които в периода 01.08.2017 г. – 06.11.2017 г. Р. платил на „Юробанк“ АД сума в общ размер 1440 лв., а през периода 15.09.2017 г. – 06.11.2017 г. платил на „БНП Париба пърсънъл файненс“ сума в общ размер 820.26лв..

          Видно от представеното извлечение от търговския регистър/л.94/ ищецът към момента на освидетелстването, както и впоследствие към датата на завеждане на настоящата искова молба е  управител и съдружник  на „Паф-ко“ООД- гр. Ш..

          При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

           Видно от изложените обстоятелства и заявения петитум, предмет на настоящото производство е заявена претенция с правно основание чл. чл.242, ал.1 от КЗ/отм./ .

       Съгласно разпоредбата на чл.242 от КЗ/отм./когато застраховка "Живот" или "Злополука" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, то има право на иск срещу застрахователя и когато не е било страна по застрахователния договор и е платило задължението при настъпило застрахователно събитие.  Или необходимите предпоставки, обуславящи основателността на настоящата претенция, са: наличието на застраховка от сочения вид, сключена за обезпечение на задължение на физическо лице, настъпило застрахователно събитие и изплащане на задължението от страна на физическото лице. Съдът напълно споделя изводите на първоинстанционния съд касателно наличието на сочените предпоставки и на основание чл.272 от КТ препраща към същите.

        По отношение на изложените в жалбата оплаквания: Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в разглежданата хипотеза, било настъпило застрахователното събитие ”трайно намалена работоспособност, инвалидизация над 70% в резултат на злополука или заболяване”

        Съгласно дадената в чл.2 от  общите условия на  „Кардиф животозастраховане“АД, клон България и  „Кардиф общозастраховане”АД, клон България, за застраховка „защита на плащанията на кредитополучателите на „Кредит класик” и „защита на плащанията по кредитни карти” дефиниция, „инвалидизация” означава „трайно намалена или загубена работоспособност, която означава  "медицински удостоверима, вероятно постоянна, неспособност на застрахования да упражнява обичайната си или друга дейност чрез полагане на подобни умствени или физически усилия и личен труд  и да си осигурява доход чрез личен труд или като управител, собственик,  съдружник или акционер във фирма. Същата следва да е настъпила през срока на индивидуалното застрахователно покритие като пряк резултат от застрахователно събитие, злополука или заболяване. ТНЗР се удостоверява от застрахования пред застрахователя въз основа на представено ЕР на ТЕЛК, съответно на НЕЛК, удостоверяващо: 1/ процент на загубена работоспособност над 70% и 2/невъзможност застрахованият да продължи да извършва същата или подобна трудова дейност и 3.противопоказаните условия на труд. За дата на настъпване на ТНЗР се счита датата на инвалидизиране съгласно първото поред решение на ТЕЛК, удостоверяващо процент на загубена работоспособност над 70% във връзка със същата злополука или заболяване". Идентична е и дадената дефиниция за „трайно намалена или загубена работоспособност” в общите условия  за застрахователна програма „Защита на плащанията по потребителски кредити” на същите застрахователни дружества.  

      Или сочената дефиниция сочи предпоставките, при сбъдването на които следва да се приеме, че е налице покрит риск – следва трайно намалената или загубена работоспособност да е удостоверена с решение на компетентен орган по оценка на работоспособността – ТЕЛК или НЕЛК,  да е над 70%,  както и  следва да е от такъв характер, че да води до неспособност на застрахования да упражнява обичайната си или друга дейност чрез полагане на подобни умствени или физически усилия и личен труд  и да си осигурява доход чрез личен труд или като управител, собственик,  съдружник или акционер във фирма.  Или изисква се  такава връзка между конкретното заболяване,  което да прави застрахования неспособен да упражнява обичайната си дейност или друга подобна /която изисква полагане на подобни умствени или физически усилия на тези, които застрахованото лице влага при извършване на обичайната си дейност/.  Или , макар общата работоспособност на застрахования да не е напълно изгубена, той да е поставен в невъзможност с личния си труд да си осигурява доход, тъй като ще е принуден да извършва съвсем непривична за него дейност.

    Така в конкретния случая се установява, че към момента на освидетелстване, както и към датата на завеждане на исковата молба, ищецът е работил като управител на  дружество с ограничена отговорност, в което е и съдружник, притежаващ 70%  от дяловете в капитала. Съгласно лекарската комисия същият може да продължи да работи като такъв, при спазване на описаните противопоказания, свързани с условията на труд. Ищецът не е ангажирал надлежни доказателства, че соченото заболяване го възпрепятства да реализира доходи с личен труд съобразно упражняваното от него занятие. Липсват каквито и да е данни, че същият упражнява занятието си при някое от сочените в решението противопоказания, че е спрял да полага труд по соченото от него правоотношение.  Установяването на правнорелевантните факти в процеса се осъществява чрез пълно и главно доказване, каквото в случая от страна на Р. не бе надлежно проведено. Доколкото не се установи наличието на сочената предпоставка, то не може да се приеме , че е реализирано събитие, покрито от процесната застраховка живот. Заявената претенция с правно основание чл.242 от КЗ/отм./ се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

          Що се касае до предявената в условията на евентуалност претенция със соченото от страната правно основание чл.74 от ЗЗД, то същата се явява недопустима и производството по отношение на нея следва да бъде прекратено. Разпоредбите на чл.74 от ЗЗД и чл.24 КЗ/отм./ са в отношение на обща към специална, а приложението на специалната изключва това на общата норма. В случая и изложените обстоятелства и заявен петитум на евентуалния иск сочат, че не се касае до предявен нов иск, различен от главния,  а на практика до идентичен с него иск, поради което и липсва правен интерес от разглеждането му. Постановеното решение, в частта, с която съдът се е произнесъл по същество  касателно евнтуалния иск следва да се обезсили, а производството досежно същия-прекрати.    

       В останалаат част, като парвилно  и законосъобразно, пъвоинстанционното решение  следва да бъде потвърдено .

    С оглед изхода на спора и липсата на заявено искане за присъждане на разноски от страна на въззиваемите, такива пред настоящата инстанция не следва да се присъждат.

      Водим от горното и на основание чл.270, ал. и чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

                                                     Р    Е    Ш    И    :  

 

           ОБЕЗСИЛВА решение  №496 от 28.05.2018г. по гр.д.№3658/2017г. на ШРС в частта, с която е отхвърлена предявената от  К.П.Р. солидарно срещу „Кардиф Животозастраховане“АД, регистрирано в Парижки търговски съд чрез клона му „Кардиф Животозастраховане”-България КЧТ, и „Кардиф-Общо застраховане“АД, регистрирано в Парижки търговски съд чрез клона му „Кардиф-Общи застраховане”-България, КЧТ, евентуално заявена претенция  за сума в размер 2165,55 лв., на основание чл. 74 от ЗЗД., като прекратява производството по отношение на същата.   

            ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата му част.

    На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

                     

                                                                                                                  2.