О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е №260323
гр. Пловдив 08.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти
граждански състав в закрито заседание на осми февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
Пламен Чакалов
Членове: Румяна Андреева
Бранимир Василев
като
разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. №2972 по описа за 2020г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Подадена е жалба против
наложения запор върху лек автомобил марка Хюндай И 30 ЦВ, с рег. № *** и рама ***
по изпълнително дело № 2112/2020г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при
Пловдивския районен съд.
Жялбоподателят А.П.К.,
който е ответник по обезпечителна мярка, моли съда да отмени наложения запор
като счита, че наложената обезпечителна мярка е незаконосъобразна по
съображения изложени в жалбата.
Молителят поискал налагането
на обезпечението – Окръжна прокуратура Пловдив не взема становище.
Съдебният изпълнителят
представя мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата.
Предвид доказателствата съдът
установи следното:
Изпълнително дело № 2112/20г.
по описа на ДСИ при ПдРС е образувано по
обезпечителна заповед,с която е допуснато обезпечение на предвиденото в
разпоредбите на чл. 343б, ал.3 от НК наказание глоба и отнемане в полза на
държавата по рида на чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК на посочения по – горе лек
автомобил.
Изхождайки
от петитума на жалбата, с който се иска отмяна като
незаконосъобразен на наложения от съдебния изпълнител запор следва да се
приеме, че А. П. К. има качеството на
длъжник в изпълнителното производство, а според нормата на чл. 435, ал.2 ГПК
действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника са:
1. постановлението за глоба; 2. насочване на изпълнението към несеквестируемо имущество; 3. отнемането на движима вещ или
отстраняването от недвижим имот, поради ненадлежно уведомяване за изпълнението;
4. отказа да се извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал.4 и чл. 485, ал.2,
изр. второ от ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал.2 от ГПК; 6.
отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното
изпълнение и 7 разноските по изпълнението. Към тях следва да се прибавят и
действията на съдебният изпълнител посочени в нормата на чл. 527, ал.4 ГПК. С
настоящата жалба обаче се обжалва акт на съдебния изпълнител, който остава
извън изчерпателно изброените в посочената по – горе процесуална норма. В подкрепа
на този извод е и посоченото в т.1 от мотивната част
на ТР № 2/16.06.15г. по тълк. д. № 2/13г. на ОСГТК на
ВКС, че запорът като изпълнително действие не подлежи на обжалване.
Следователно законодателят не е предвидил възможност за защита на длъжника, чрез
самостоятелно обжалване на наложения запор.
Изложеното налага извода,
че жалбата е недопустима и ще се остави без разглеждане, а производството по
делото ще се прекрати.
Воден от горното съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. №
268259/05.11.20г. по регистратурата на ПдОС подадена
от А.П.К.,
чрез адв. М.М., с адрес против наложения
запор върху лек автомобил марка Хюндай И 30 ЦВ, с рег. № *** и рама ***
по изпълнително дело № 2112/2020г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при
Пловдивския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2972/20г. по
описа на Пловдивския окръжен съд Х-ти граждански състав.
Определението може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.