Решение по дело №216/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от „Н. - 2012“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Т. Й., чрез пълномощник адвокат И. Т. от АК - Шумен, срещу Решение №129 от 16.04.2024 г., постановено по АНД №228/2024 г. по описа на Районен съд гр.Шумен.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради издаването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. В тази връзка се сочи, че както АУАН, така и издаденото НП, касаят неизпълнение на предписание по КП №РБ-39 от 30.08.2023 г., съставен от длъжностни лица при РИОСВ [населено място]. Сочи се, че дружеството не разполага с поисканите от контролните органи документи, поради което няма как да изпълни предписанието и за който факт уведомило РИОСВ [населено място]. Според касатора са налице и основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което е отправено искане към касационната инстанция да отмени атакуваното съдебното решение и да бъде съответно отменено Наказателно постановление №77/21.12.2023 г. на Директора на РИОСВ [населено място], както и да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна Директор на РИОСВ [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не представя писмен отговор по касационната жалба.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага Решението на РС [населено място] като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С атакуваното съдебно решение РС [населено място] е потвърдил Наказателно постановление №77/21.12.2023 г. на Директора на РИОСВ [населено място], с което на основание чл.166 т.3 във връзка с чл.165 ал.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ на касатора е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000.00 лв. за нарушение на чл.155 ал.2 от ЗООС, а именно за неизпълнение на задължително предписание, дадено с констативен протокол /КП/ №РБ-39 от 30.08.2023 г. НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №РБ-01/02.10.2023 г., съставен срещу санкционираното дружество за това, че на 12.09.2023 г., в [населено място], дружеството чрез бездействие не е изпълнило задължително предписание, дадено с КП №РБ-39 от 30.08.2023 г., а именно „Да се представят необходимите документи за извършения внос от С. Г. Г. Б. - Сърбия на 24.6.2020 г.: регистрационен номер от извършена регистрация в Европейската агенция по химикали (ЕСНА). Хелзинки, за внос от Ваша страна на дървени въглища с CAS №16291-96-6, ЕС №240- 383-3, представляващи химично вещество - аморфна форма на въглерода, произведена чрез непълно горене или окисляване на друг органичен материал /от вносител или изключителен представител на фирмата производител/; информационен лист за безопасност на внесените дървени въглища, отговарящ на изискванията.", с определен срок до 11.09.2023 г. и отговорник - управителя.

За да достигне до този правен извод районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният състав е приел, с оглед събраните в хода на производството доказателства – писмени и гласни, че е налице вмененото на дружеството нарушение, а именно неизпълнение на задължително предписание по КП №РБ-39 от 30.08.2023 г., поради което правилно е санкционирано на основание чл.166 т.3 във вр. с чл.165 ал.2 и чл.155 ал.2 от ЗООС. Съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП, които да са ограничили правото на защитата на санкционираното дружество, както и че правилно е ангажирана отговорността на дружеството.

Настоящият касационен състав приема, че атакуваното решение на РС [населено място] е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, както и решението съответства на процесуалния и на материалния закон.

Настоящият касационен състав приема, че правилно решаващият съд, с оглед събраните по делото доказателства, е установил неизпълнение на предписание по КП №РБ-39 от 30.08.2023 г., от страна на касатора, а именно

„Да се представят необходимите документи за извършения внос от С. Г. Г. Б. - Сърбия на 24.6.2020 г.: регистрационен номер от извършена регистрация в Европейската агенция по химикали (ЕСНА). Хелзинки, за внос от Ваша страна на дървени въглища с CAS №16291-96-6, ЕС №240- 383-3, представляващи химично вещество - аморфна форма на въглерода, произведена чрез непълно горене или окисляване на друг органичен материал /от вносител или изключителен представител на фирмата производител/; информационен лист за безопасност на внесените дървени въглища, отговарящ на изискванията.", със срок на изпълнение до 11.09.2023 г. и отговорник - управителя.

Законосъобразно съдът е приел, че дружеството не е ангажирало доказателства, че в определения срок е изпълнило даденото предписание. Позоваването пред касационната инстанция, че дружеството-касатор не разполагало с исканите документи, поради което и нямало как да ги представи, още веднъж потвърждава констатациите както на наказващия орган, така и на решаващия съд за неизпълнение на предписанието в срок. Невъзможността исканите документи от контролните органи да бъдат представени не означава, че дружеството не може да бъде санкционирано за неизпълнение на предписанието, тъй като на първо место няма данни задължителните предписания да са били обжалвани по реда на АПК и на второ место посочените в КП документи са задължителни за внос на дървени въглища с CAS №16291-96-6, ЕС №240- 383-3.

Касационната инстанция напълно споделя изводите на решаващия съд за правилно ангажиране отговорността на дружеството, както и счита, че не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за нарушение на обществени отношенията, свързани с опазването на околната среда и регламентирани в ЗООС. Следва да се посочи, че в НП наказващия орган е изложил аргументи за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, противно на твърдението в касационната жалба.

Въз основа на гореизложеното касационният съд приема, че обжалваното Решение на РС [населено място] е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба е неоснователна. Независимо от изхода на спора, ответната страна по касацията не претендира присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №129/16.04.2024 г. на РС [населено място], постановено по АНД №228/2024 г. по описа на същия съд.

Разноски не се присъждат.

Решението е окончателно.