ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2517
гр. София, 17.06.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20241100902482 по описа за 2024 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
74 ТЗ.
Ищецът Б. К. Тренлафилов, ЕГН: ********** твърди, че е съдружник в ответното
дружество "БОМАР ПЛАНЕТ ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК: *********.
Сочи, че на 29.11.2024 г. е проведено Общо събрание на съдружниците в ответното
дружество, като по т. 6 от дневния ред е прието решение за изключване на ищеца като
съдружник и поемане на дяловете му от другия съдружник. Ищецът намира тези решения за
незаконосъобразни, като сочи следните основания за това.
На първо място, счита, че е налице нарушение на чл. 126, ал. 3 от ТЗ, тъй като не е
отправено предупреждение за изключването му, съобразно изискванията на закона, тъй като
в поканата от 12.11.2024г. липсва посочване на конкретно нарушение по чл. 126 от ТЗ, както
и описание на това в какви конкретни неправомерни действия, извършени от ищеца, се
изразява то. Сочи, че в поканата са отправени предупреждения относно начина, по който
следва да гласува по определени други въпроси от дневния ред, но това намира да не може
да послужи за основание за ангажиране на неговата отговорност като съдружник. Твърди, че
по този начин е бил лишен от възможността да узнае за намеренията на дружеството и да се
подготви за обсъждане на този въпрос, вкл. и да коригира поведението си, ако нарушението
позволява това. Сочи, че част от нарушенията, за които е ангажирана неговата отговорност
са и възникнали в по-късен момент и към отправяне на поканата не са били извършени.
На второ място, намира решението за изключването му като съдружник и за
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон. Оспорва да са били налице
материалните предпоставки, предвидени в чл. 134, ал. 1 от ТЗ и по чл. 126, ал. 3, т. 3 и т. 4 от
ТЗ. Първо, счита, че посочените в мотивите действия относно начина на гласуване на ОС на
съдружника не попадат в хипотезата на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ, респ. на чл. 24, ал. 1, т. 2 от
дружествения договор, тъй като са форма на изразяване на мнение и обективно изразяване
на воля, което не може да бъде санкционирано с изключване. На следващо място счита и че
визираните в закона материални предпоставки по чл. 134, ал. 1 ТЗ не са били налице.
Претендира отмяна на следните решения: 1) решение за изключване на ищеца като
съдружник; 2) за поемане на дружествения дял на ищеца от другия съдружник в ответното
дружество.
1
Ответникът оспорва исковете.
Възразява, че ответникът е бил добре запознат с нарушенията и действията, поради
които дружеството е предприело ангажиране на неговата отговорност, тъй като се касае за
трайно поведение и предходно предприемани в тази връзка действия. Счита за
неоснователни твърденията за липсата на нужда от извършване на допълнителни парични
вноски. Счита, че ищецът е извършил описаните в поканата и послужили като основание за
изключването му действия, които имат характер на такива, насочени против интересите на
дружеството.
В тежест на ищеца по така предявените искове е да докаже настъпването на следните
факти: 1) че е съдружник в ответното дружество към датата на провеждане на общото
събрание; 2) че е проведено общо събрание на съдружниците, на което са взети решенията,
които оспорва.
В тежест на ответника по предявените искове е да докаже следните факти: че ищецът
е получил писмено предупреждение по чл. 126 ТЗ и че са били налице предпоставките за
изключване на съдружника по чл. 126, ал. 3, т. 3 и т. 4 ТЗ, вр. чл. 134 ТЗ /материалните
основания – че ищецът е извършил действията, послужили за основание за неговото
изключване и които представляват нарушения и които са описани в протокола от общото
събрание и те попадат в посочените законови хипотези, както и че тези действия са от
естество да послужат за ангажиране отговорността на съдружника/.
Като общоизвестни не подлежат на доказване и съответно - съдът приема за
установени в процеса обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партидата на
ответника. За установени в процеса съдът приема и фактите, за които страните не спорят, а
именно, че на посочената в исковата молба дата е проведено общо събрание и са взети
решенията, атакувани по реда на чл. 74 ТЗ в настоящото производство.
В предмета на спора по чл. 74 ТЗ, съдът се произнася само наведените от ищеца
основания за отмяна на решенията на общото събрание, които са релевирани в срока по чл.
74, ал. 2 ТЗ, тъй като именно ищецът определя обема на търсената защита срещу
незаконосъобразните решения на общото събрание, при това наведени в преклузивния срок
по чл. 74 ТЗ основания.
По допустимостта.
При съобразяване задължителните мотиви на т. 5 от ТР № 1/06.12.2002 г. по т.д.
1/2002 г. на ОСГК на ВКС, според които потестативното право да иска отмяна на решението
на ОС е предоставено на членовете на търговското дружество, се налага извод, че
процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.74 ТЗ за отмяна на решение на
ОС на търговско дружество е ищецът, предявил този конститутивен иск, да е притежавал
качеството съдружник в дружеството с ограничена отговорност към момента на вземане на
оспорваното решение /в този смисъл и Определение № 3269 от 5.12.2024 г. на ВКС по т. д.
№ 774/2024 г., I т. о./. В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК (напр. решение № 128/19.11.2009
г. по т. д. № 269/2009 г. на ВКС, І т. о., решение № 86/01.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016 г. на
ВКС, II т. о., решение № 306/17.10.2018 г. по т. д. № 3110/2017 г. на ВКС, II т. о.,
Определение № 1338 от 14.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1781/2023 г., I т. о., ТК), се приема,
че липсата на това качество води до липса на активна процесуална легитимация като
предпоставка за съществуването на правото на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ. По аргумент от
противното на възприетото по мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023
година на ВКС, ОСТК при последващи решения за изключване на съдружник, искът по чл.
74 ТЗ е недопустим, когато изключването на съдружника е възпроизвело незабавното си
действие и това качество не е възстановено към датата на провеждане на общото събрание,
решението по което се оспорва в последващо съдебно производство.
Във формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика (Решение № 690 от
2
3.12.2008 г., по т. д. № 349/2008 г. на II т. о. на ВКС; Решение № 135 от 9.11.2009 г., по т. д. №
184/2009 г. на I т. о. ВКС, Решение № 39 от 15.04.2011 г., по т. д. № 526/2001 г. на I т. о.; на
ВКС, Решение № 86 от 1.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1068/2016 г., II т. о., ТК и др.) пък е
застъпено становището, че взетите от ОС на съдружниците в търговско дружество, решения,
подлежащи на вписване в търговския регистър имат незабавно действие във вътрешните
отношения между дружеството, чрез неговите органи и съдружниците, т.е., от взимане на
решението и това действие не е в зависимост от вписването им по чл. 140 ТЗ. Посочено е, че
изчерпателно са предвидените от законодателя случаи, сред които и чл. 140, ал. 4 ТЗ, когато
вписването има конститутивен ефекти е елемент от правопораждащия фактически състав -
условие за настъпване на целената правна промяна /която норма е възпроизведена в чл. 16 от
дружествения договор/. Посочено е и че дори и при разпореденото от
законодателя конститутивно действие на вписването в разглежданата законова хипотеза - чл.
140, ал. 4 ТЗ, правновалидният за дружеството и неговите съдружници момент на
настъпване на промените, подлежащи на вписване и произтичащи от взетото от ОС
решение, е моментът на постигане необходимото съгласие, формиращо волята на
събранието. В този смисъл решенията на общото събрание, касаещи промяна в капитала и
персоналния състав на съдружниците /вкл. изключване на съдружник/, избора и
освобождаването на управител и т.н. във вътрешните отношения между дружеството и
неговите съдружници пораждат незабавно действие, като предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ
конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо
добросъвестни трети за същото лица.
В конкретната хипотеза, от представените от самия ищец доказателства и при
извършената от съда служебна справка се установява следното.
На 19.01.2023 г. общото събрание на съдружниците на ответното дружество е взело
решение за изключване на съдружника Б. К. Т., което е атакувано по съдебен ред,
производството от което е приключило с влязло в сила решение, с което е прието за
установено, че посоченото решение за изключване на съдружника е нищожно. На 09.05.2023
година, на последващо общо събрание на съдружниците на ответното дружество, е взето
решение за изключване на съдружника Т. и поемане на дружествения му дял от съдружника
Н., което решение е атакувано с иск по чл. 74 ТЗ и приключило с влязло в сила съдебно
решение, по силата на което решението е отменено като незаконосъобразно. С решение от
23.06.2023 година общото събрание на съдружниците в ответното дружество е взето
поредно решение за изключване на съдружника Т. и поемане на неговите дружествени
дялове от съдружника Н.. Срещу тези решения е подадена искова молба с предявени искове
за установяване на тяхната нищожност и в условията на евентуалност – за отмяната им като
незаконосъобразни, по която е образувано т.д. № 1201/2023 година, което понастоящем не е
приключило с окончателен съдебен акт. На следващо място, на 09.10.2023 година е
проведено последващо общо събрание на съдружниците на ответното дружество, на което е
взето решение, идентично с атакуваното в настоящето производство - обсъждане на
действията на съдружника Б. К. Т. във връзка с отправените му предупреждения за
изключване по реда на чл.126 ТЗ и вземане на решение за изключването му от дружеството,
респ. вземане на решение относно поемане на дружествения дял на изключения съдружник.
Решението е оспорено по съдебен ред по реда на чл. 74 ТЗ и е образувано т.д.№1889/2023г.,
понастоящем висящо и неприключило с окончателен съдебен акт. Предмет на съдебно
производство по т.д. № 274/2024 година на Софийски градски съд, ТО е иск на ищеца Т. по
чл. 74 ТЗ – за отмяна поради незаконосъобразност на решение за изключването му от
дружеството, респ. вземане на решение относно поемане на дружествения дял на
изключения съдружник на общо събрание, проведено на 31.01.2024 година, също висящо
понастоящем.
Ето защо, съдът прави извод за това, че ищецът Т. е загубил качеството на съдружник
в ответното дружество с вземане на решението от компетентния, съгласно нормата на
3
чл.137, ал.1, т.2 ТЗ, орган - общо събранието на дружеството, проведено на 23.06.2023
година, оспорване на решенията по което и понастоящем не е приключило с окончателен
съдебен акт, във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството, независимо че
това обстоятелство не е вписано в ТРРЮЛНЦ. Следователно, макар съдебните производства
по оспорване на идентичните решения по две от предходните общи събрания от м.01.2023
година и м.05.2023 година да са приключили, наличието на висящност на останалите
идентични производства срещу последващи решения за изключване на ищеца и липса на
влязъл в сила съдебен акт по тях, обосновава извод за това, че във вътрешните отношения
между дружеството и съдружниците ищецът не притежава качеството на съдружник.
Ето защо, от момента на вземане на решението за изключване от 23.06.2023 година,
ищецът Т. е изгубил качеството си на съдружник и към датата на процесното общо събрание,
проведено на 29.11.2024 година, то не е възстановено. Следователно, същият не е активно
легитимиран да атакува по реда на чл. 74, ал. 1 ТЗ взетите на 29.11.2024 година решения на
общото събрание на дружеството. Липсата на активна процесуална легитимация, съответно,
сочи на недопустимост на отменителните искове по чл. 74 ТЗ, предявени в настоящото
производство, което налага и неговото прекратяване.
Само за пълнота на изложението и предвид наличието на поредица идентични
решения на ОС, атакувани пред съда следва да се добави, че всяко повторно изключване на
ищеца от ответното дружество към момент след предходно взето решение за това, което не е
отменено с окончателен съдебен акт, води до недопустимост на иск по чл. 74 ТЗ, поради
липса на активна процесуална легитимация, съобразно приетото в трайната съдебна
практика, но вземането на второ решение за изключване на определен съдружник, който
вече е бил изключен с предходно такова, което се е стабилизирало съставлява един нищожен
акт на органа, които го е взел, предвид това, че ОС на дадено търговско дружество разполага
с компетентността да изключва само лица, които разполагат с качеството съдружник, но не и
лица вече изгубили това си качеството.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството
разноски се поражда на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника и същите, предвид
представения списък и доказателства възлизат на 3000 лева.
Мотивиран така, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК определение от 02.06.2025 г., с което съдът е дал
ход на устните състезания по търг. дело № 2482/2024 г. образувано по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-3 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по търг. дело № 2482/2024 г. образувано по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-3 състав по предявен от Б. К. Т., ЕГН:
********** срещу "БОМАР ПЛАНЕТ ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК: ********* иск по чл. 74 ТЗ
за отмяна поради незаконосъобразност на 1) решение за изключване на ищеца като
съдружник и 2) на решение за поемане на дружествения дял на ищеца от другия съдружник
в ответното дружество, приети на общо събрание на съдружниците на "БОМАР ПЛАНЕТ
ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК: *********, проведено на 29.11.2024 година, поради
недопустимост.
ОСЪЖДА Б. К. Т., ЕГН: ********** да заплати на "БОМАР ПЛАНЕТ ЛОГИСТИК"
ООД, ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата в размер от 3000 лв. –
направени съдебни разноски в производството пред настоящата инстанция.
4
Определението може да се обжалва пред Апелативен съд – София в 1-седмичен срок от
съобщението на страните, че е изготвено, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5