Р Е Ш Е Н И Е
№
169
гр.
Враца, 11 .06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 21.05.2020 г. /двадесет и първи май две
хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №771 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 215 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на К.Н.Р. ***,
против ЗАПОВЕД № 1460/10.09.2019 г. на Кмета на Община Враца, с която е
наредено премахването на незаконен строеж “стопанска постройка“, находящ се в
УПИ XXII-49, кв. 4, по
плана на ***, адм. адрес: ***, с извършител К.Р.. В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при
неспазване на установената форма, допускане на съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона,
правни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 5 АПК и се иска отмяната ѝ
от съда.
В с.з. и представена по делото писмена
защита жалбоподателят, чрез * П.П. поддържа жалбата и съображенията изложени в
нея. Излага доводи за липса на доказателства установяващи материалната
компетентност на служителите извършили проверката и съставили констативния акт.
Твърди се, че въпросната стопанска постройка не е новопостроена, същата е
съществувала, а през 2018 г. както е отбелязал оспорващия в Декларация
по §184, ал. 8 ЗУТ и е извършен ремонт. Посочва, че в заповедта не е визирано
конкретно нарушение по чл.225, ал. 2 ЗУТ, представляващо основание за
премахване на строежа. Претендират се разноски по делото.
Ответникът - Кметът на Община Враца,
редовно призован не се представлява в с.з. и не ангажира становище по делото.
Съдът, след като обсъди и прецени
наведените в жалбите доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Административното производство е
започнало въз основа на жалба от Д.Ц., собственик на съседен УПИ XXIII-50 в ***, вх.№ 9400-0-8262/18.06.2019г.
/стр.39/ до Кмета на Община Враца за незаконно строителство. Въз основа на
жалбата с писмо изх.№ 9400-0-8262/1/25.06.2019 г. на Община Враца/стр.37/, Р. е
уведомен за извършване на проверка в имота му и осигуряване на достъп до него
на 04.07.2019 г. от 08,30 ч., като при проверката да бъдат представени всички
налични документи. Писмото е връчено лично на жалбоподателя на 27.06.2019 г., видно
от известието за доставяне /стр.38/. На посочената в писмото дата - 04.07.2019 г.
служители на Община Враца са извършили проверка на място в имота, за което е
съставен констативен акт №17 от същата дата /стр.27-29/. В КА №17/04.07.2019 г.
е посочено, че е извършена проверка на строеж „стопанска постройка“ в ***, в
имот собственост на М.Й.А. и К.Н.Р., съгласно нот. акт № 188, том III, дело № 325 от 2013г., като проверката
е извършена в тяхно присъствие и в присъствието на подалия сигнала за незаконно
строителство – Д.Ц.. Посочено е в какво се състои строежа, а именно: изпълнена
е стопанска постройка с размери дължина 16,50 м, ширина 5,30 м, средна височина
3,00 м, ивични бетонови основи с височина 0,70 м, тухлени ограждащи и преградни
стени, едноскатен покрив от дървена носеща конструкция покрит с LT ламарина и наклон към сеседен имот XXIII-50, същата е на около 2,00 м отстояние
от оградата между двата имота. До северозападната фасада на постройката са
изпълнени бетонови ивични основи с обща дължина около 11,40 м, височина 0,70 м
и дебелина 0,25 м, същите са на отстояние около 1,00 м от оградата към съседния
УПИ XXIII-50, кв. 4. В
постройката са обособени три отделни помещения за отглеждане на животни и
складиране на храна, като срещу входната врата в предверието м/у двете
помещения е обособена тоалетна със стоманобетонна плоча дебелина 0,10 м и
размери 2,00 м/190 м.
В КА е посочено, че в хода на
проверката не са представени предвидените в Закона за устройство на територията
документи - одобрен проект; съгласувани и одобрени части на проекта; съгласуване
с контролни органи; разрешение за строеж; протокол за откриване на строителна
площадка; протокол за определяне на строителна линия и заповедна книга.
Установено е, че строеж „Стопанска постройка“ е изпълнен без да е разрешен по
реда предвиден в Закона за устройство на територията /ЗУТ/, с което е нарушена
разпоредбата на чл.148, ал.1 от същия закон. Въз основа на съставения акт, е
образувано административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за
издаване на заповед за премахване на строежа. Неразделна част от Акта е
окомерна скица на разположението на строежа и е приложен снимков материал. Приложена
е и Декларация съгласно § 184, ал. 8 ЗУТ с дата 4.07.2019г., в която
собственикът К.Р. декларира, че строежът е започнат и завършен през 2018 г., а
от 2019 г. го ползва с предназначение стопанска постройка за отглеждане на
животни/стр.30/. Декларация е попълнена и от
Д.Ц., като собственик на съседен имот/стр.31/. С писмо изх. №9400-0-8262/4/
от 12.08.2019 г. на Община Враца/стр.25/ са уведомени заинтересованите страни
относно извършената проверка и на същите е изпратен съставения КА №17/04.07.2019
г. От приложените известия за доставяне с обратни разписки се установява, че
оспорващият К.Р. е уведомен за КА на 19.08.2019 г. с отбелязване, че е получен лично
/стр. 26/. С писмото на заинтересованите страни е дадена възможност за
становища и възражения по проверката. На 27.08.2019 г. е съставен
констативен протокол от комисия от служители към Община Враца, в който е
отразено, че по съставения КА №17/04.07.2019 г. в законоустановения 7 дневен
срок е постъпило възражение с вх. № 9400-0-11743/22.08.19 г./стр.22/. С
възражението, адресирано до Кмета на Община Враца, жалбоподателят К.Р. оспорва
констатациите в акта, както и компетентността на съставилите го длъжностни лица
и изтъква аргументи за търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на
ЗУТ/стр.23/. Приемайки констатациите в представения по делото КА за обосновани
и правилни, а доводите на оспорващия за неоснователни, ответникът е
издал оспорената заповед № 1460/10.09.2019г., с която е разпоредил на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ премахването на
строежа “стопанска постройка“ като незаконен. В заповедта е посочено,
че съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ строежът е шеста категория,
същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ и
подлежи на премахване от извършителя К.Р., като е определен едномесечен срок от
влизане в сила на заповедта. Заповедта е
получена от оспорващия Р. на 30.09.2019 г., с отметка лично, видно от
известието за доставяне с обратна разписка /стр. 21/.
Представени са като доказателство по
делото трудови договори на лицата съставили КА и извършили проверката и от
същите се установява, че лицата заемат длъжности главен специалист в Дирекция „Строителство и
инфраструктура“, Отдел „Устройствено планиране и контрол по строителството“ в
Община Враца/стр.54-55/. Представено е и
Удостоверение № 191 с изх. №2542/25.11.09 г. издадено от Гл. архитект
въз основа на нотариално заверена декларация от 24.11.2009 г. от предишния
собственик на имота/стр.51-52/.
По делото е назначена СТЕ с ВЛ * А.В..
В заключението на вещото лице, по приетата и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза е
посочено, че наличието на процесната постройка със селскостопанско
предназначение, ситуирана в северозападната част на парцела не е отразено нито
в плана *** от 1921 г. /недействащ към момента/, нито в действащия план от 1960
г., нито в направеното геодезическо заснемане на ПИ № 49, кв. 4 в *** и
обяснителна записка към него от 2009г. Извадки от въпросните планове и
геодезическото заснемане са приложени към заключението по делото и от тях се установява,
че към м. юни 2009 г. в имота съществуват паянтово жилище в югозападната част,
масивно жилище и паянтова стопанска постройка в централната част и трите според
обяснителната записка едноетажни, но процесната масивна селскостопанска
постройка в северозападната част не съществува/стр.86-94/.
По делото са събрани и гласни
доказателства по искане на оспорващия. Разпитани са свидетелите Д.Е. и Й.Ц.,
които в показанията си заявяват, че стопанската постройка е съществувала в
недвижимия имот, придобит от оспорващия през 2013 г., дълго преди той да стане
негов собственик. Свидетелят Ц. заявява,
че през 2018 г. е извършен ремонт на съществуващата в северозападната част на
имота сграда, в който взел лично участие, като подменил изгнили греди, иззидал
една стена, за да не падне покрива и направил дограмата.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна
страна, в законоустановения преклузивен срок, против индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 АПК, подлежащ на оспорване, поради
което е ДОПУСТИМО. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните
съображения:
По силата на разпоредбата на чл.168,
ал.2 АПК съдът е задължен да извърши
проверка на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл.146 АПК, включително и относно нищожност на същия.
Заповедта е издадена от Кмета на
Община Враца съобразно правомощията по чл. 225а, ал.1 ЗУТ, предоставени му с
изменението, направено в ДВ бр.82/2012г., в сила от 26.11.2012 г. и Заповед №1399/03.09.2019г.
/стр.50/. Произнасянето с акта е по въпрос от материалната и териториална
компетентност на кмета на общината, спазена е изискуемата писмена
форма, поради което същият е валиден. Посочени са фактическите и правните основания
за издаването му, поради което е и мотивиран. При издаването на оспорената
заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. С разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ Кметът
на Общината е овластен да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта
до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 или на части от тях.
Възражението на оспорващия, че в КА липсва информация относно категорията на
строежа, което е предпоставка за определяне на материалната компетентност на
лицата извършили проверката е неоснователно. Действително в самия КА липсва
изрично посочване на категорията на строежа, но същият е описан в достатъчна
степен, с всички индивидуализиращи белези, въз основа на които в оспорения акт
ответника е посочил, че строежът е шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т.
6 ЗУТ, а последното се допълва и от
разпоредбата на чл.12 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на
видовете строежи. Обстоятелството, че оспорващият е адресирал възражението си
по КА до Кмета на Община Враца, недвусмислено показва, че правилно се е
ориентирал кой е компетентния орган, при което не са били нарушени правата му.
Съгласно чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, заповедта по ал. 1 се
издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал. 2 за
контрол по строителството в общинската администрация. В тази връзка
неоснователно е и възражението в жалбата, доразвито в допълнително представени
писмени бележки за неустановена материална компетентност на лицата съставили
КА, предвид изписаните съкращения след имената им – гл. специалист при КС и гл.
специалист УП и КС към Община Враца. От представените като доказателство по
делото трудови договори се установява, че лицата заемат длъжности главен специалист в Дирекция „Строителство и
инфраструктура“, Отдел „Устройствено планиране и контрол по строителството“ в
Община Враца, с което отговарят на изискването регламентирано в чл. 223, ал. 2,
т. 1 ЗУТ.
В разглеждания случай оспорената заповед е
издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Съставен е констативен
акт от служители на общинската администрация, с който е установено извършване
на незаконно строителство в поземления имот. От приложените известия за
доставяне с обратни разписки се установи, че констативният акт е връчен на
оспорващия, указана му е възможността в 7-дневен срок от получаването му да
направи възражение по констатациите в него до Община Враца, от която възможност
той се е възползвал, възражение вх.№9400-0-11743/22.08.2019г.
Оспореният
административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С
оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки
законосъобразен административен акт. Същата
се основа и на всеобхватен анализ на доказателствата, съдържащи се в
административната преписка. Безспорно се установява от данните по делото, че
процесният обект „стопанска постройка“ притежава характеристиките на „строеж“
по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и като такъв за него се
изискват строителни книжа. Изводът на административния орган, че процесният
строеж представлява незаконен строеж, е правилен и съобразен с разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, съгласно
която строежът е незаконен, когато се извършва в несъответствие с
предвижданията на ПУП и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение
за строеж. Съставеният Констативен акт КА № 17/04.07.2019 г., с който е
поставено началото на административното производство по премахването, като
официален свидетелстващ документ има обвързваща съда материална доказателствена
сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на
верността им чрез съответните доказателства. В случая доказателства, годни да
опровергаят верността на констатациите за незаконно строителство не са
ангажирани и представени от страна на жалбоподателя нито в административното
производство пред органа издал процесната заповед, нито в настоящото съдебно
производство. Напротив в подписана Декларация, съгласно § 184, ал. 8 ЗУТ,
оспорващия сам посочва, че строежът „стопанска постройка“, находящ се в
собствения му имот е започнат и завършен през 2018 г., като от 2019 г. го
ползва с предназначение стопанска постройка за отглеждане на животни. В жалбата
и представените по делото писмени бележки, процесуалния представител на
жалбоподателя излага аргументи, че въпросната декларация е съставена и
подписана от Р. в момента на извършване на проверката от служителите на Община
Враца, като обстоятелствата към онзи момент не са му позволили да анализира
характера и съдържанието на въпросния документ и изискваната от него
информация. Последният останал с впечатлението, че в документа следва да посочи
годината на извършване на ремонта на вече съществуващата сграда, който
действително е извършен през 2018 г., но обектът не е изграден изцяло тогава.
За доказване на това обстоятелство в съдебно
заседание са разпитани свидетелите Д.Е. и Й.Ц., които в показанията си
заявяват, че стопанската постройка е съществувала в недвижимия имот, придобит
от оспорващия през 2013 г., дълго преди той да стане негов собственик. Свидетелят
Ц. заявява, че през 2018 г. е извършен ремонт на съществуващата в
северозападната част на имота сграда, в който взел лично участие, като подменил
изгнили греди, иззидал една стена, за да не падне покрива и направил дограмата.
Свидетелските показания, обаче са
изцяло в противоречие с останалите писмени и веществени доказателства по
делото, включително със заключението на вещото лице, по приетата и неоспорена
от страните съдебно-техническа експертиза. В последното е посочено, че
наличието на процесната постройка със селскостопанско предназначение, ситуирана
в северозападната част на парцела не е отразено нито в плана *** от 1921 г.
/недействащ към момента/, нито в действащия план от 1960 г., нито в направеното
геодезическо заснемане на ПИ № 49, кв. 4 в *** и обяснителна записка към него
от 2009 г. Извадки от въпросните планове и геодезическото заснемане са
приложени към делото и от тях се установява, че към м. юни 2009 г. в имота
съществуват паянтово жилище в югозападната част, масивно жилище и паянтова
стопанска постройка в централната част и трите според Обяснителната записка
едноетажни, но процесната масивна селскостопанска постройка в северозападната
част несъществува. Същото се установява и от Удостоверението за търпими
строежи, на което оспорващия основава своите твърдения, че масивната стопанска
постройка е съществувала преди 2009 г. и е обявена за търпим строеж.
Удостоверение № 191 с изх. №2542/25.11.09 г. е издадено от Гл. архитект въз
основа на нотариално заверена декларация от 24.11.2009 г. от предишния
собственик на имота. С него в съответствие с §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за търпими
строежи са обявени масивна жилищна сграда, лятна кухня и паянтово жилище. Същите
съществуват и към момента на извършения оглед на място от вещото лице. Процесната
стопанска постройка нито е декларирана с нотариално заверената декларация, нито
е сред изброените търпими строежи, приети за такива с Удостоверение № 191 от
25.11.2009 г., което води до извод, че към онзи момент не е съществувала.
В тази връзка неоснователни са
наведените в жалбата и доразвити в представените писмени бележки доводи за
търпимост на постройката. Административният орган задълбочено е изследвал
въпроса, налице ли са условията за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ и
в тази насока е анализирал правилата и нормите на закона през различните
години. С оглед разположението си – отстояние 2,00 м от страничната регулационна линия със съседния
УПИ XXIII-50 по плана
на ***, органът е извел извод, че строежът не отговаря на строителните правила
и норми, както на сега действащия ЗУТ,
така и на аналогичните разпоредби в отменените законови и подзаконови
нормативни актове.
Съгласно §16, ал.1 от ДР на ЗУТ, строежи, изградени
до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне
на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Видно
от посочената разпоредба за да се приеме, че строежът е търпим, следва да бъдат
установени в условията на кумулативност следните обстоятелства: първо -
строежът да е извършен до 07.04.1987 г. и второ - да е бил допустим по
действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормативите,
действали за посочения период или съгласно ЗУТ. Следва да се отбележи, че нито отменените ЗПИНМ и ЗТСУ, нито ЗУТ са въвели презумпция
за законност на строежите. Както отменените
закони, така и сега действащият закон
винаги са предвиждали определени критерии, на които трябва да отговарят
строежите, за да попадат в приложното поле на търпимите строежи. Едно от тези
изисквания винаги е било и е строежът да е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му или съгласно ЗУТ, на което изискване процесният строеж никога
не е отговарял. Изведените от АО мотиви в тази насока са правилни и се
споделят изцяло и от настоящия съдебен състав.
Липсата на разрешение за строеж,
въведено като изискване с разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, както и
отсъствието на условията за търпимост на същия по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от
ПЗР към ЗИД на ЗУТ, водят до единствения законосъобразен извод, че строежът е
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и като е достигнал
до този извод, административният орган е издал оспорения акт в съответствие с
относимите материалноправни разпоредби.
Изложените съображения мотивират съда
да приеме, че Заповед № 1460/10.09.2019 г. на Кмета на Община Враца, с която е
наредено премахването на незаконен строеж, е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на
администратинопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с неговата цел е законосъобразна, а жалбата против нея, като
неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на спора въпреки своевременно
направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноски, такива не му се дължат и не следва
да се присъждат.
Мотивиран от
горното и на
основание чл.172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на К.Н.Р. *** против ЗАПОВЕД №
1460/10.09.2019 г. на Кмета на Община Враца, с която е наредено премахването на
незаконен строеж “стопанска постройка“, находящ се в УПИ XXII-49, кв. 4, по плана на ***, с адм. адрес: ***.
Решението може да се обжалва чрез
Административен съд Враца пред Върховен
административен съд София в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Препис от решението на основание
чл.138 АПК да се изпрати на страните по делото.
АДМ.СЪДИЯ: