РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Смолян, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20225440100590 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца *** ООД срещу ответника ***
ЕООД с правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на
вземанията, представляващи суми за извършени доставки на строителни материали,
съгласно сключен на 03.05.2019г. Договор за доставка на строителни материали, в т.ч.
доставка транспорт, както следва:
1. фактура № 2312/20.02.2020 г. на стойност 645,64 лева с включен ДДС - за
извършена на 20.02.2020 г. доставка на гипсокартон 230 бр; профил - 30 бр; профил -
13 бр.; минерална вата - 96 кв; цимент - 15 бр; подпокривна мембрана - 1 ролка; масло -
5 бр..
2. фактура № 2315/26.02.2020 г. на стойност 1718,46 лева с включен ДДС - за
извършена на 26.02.2020 г. доставка на тухли плътни единични - 1500 бр; разтвор
ММ50С - 50 бр.; желязо фб - 30 бр; тухли единични решетка - 1200 бр; транспорт
количество, или сума в общ размер на 2364,10 лева , ведно със законна лихва за
период считано от 30.03.2022 г. до изплащане на вземането,
за които суми (заедно с други суми - платени след издаване на Заповедта) е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 283/2022 г. по описа на PC Смолян.
Твърди се, че на 03.05.2019 г. между „***“ ЕООД град Смолян като Възложител и
„***“ ЕООД град Смолян като изпълнител е сключен Договор за доставка на
строителни материали, в т.ч. доставка транспорт. Уговорено е изпълнение при
условията на ОТДЕЛНИ ЗАЯВКИ, които Възложителят отправя за изпълнение на
Изпълнителя, а последният осъществява доставката, т.е. договорът е сключен за СБОР
ОТ ДОСТАВКИ, всяка от които се обективира в ОТДЕЛНА ФАКТУРА. Договорено
било доставките да се заплащат на същия ден. Уговорен е начин на плащане: по банков
път, по посочена във фактурата банкова сметка на Изпълнителя (доставчик). В
изпълнение на договора и направени от Възложителя Заявки, от страна на „***“ ЕООД
1
са изпълнени доставки, както следва:
1. На 04.10.2019 г. - доставка дървен материал 3 куб.м., транспорт количество 1. За
вземането е издадена фактура № 2249/04.10.2019 г. на стойност 1093,99 лева с включен
ДДС. Вземането е с настъпил падеж. Не е заплатена дължимата по цитираната фактура
сума в размер на 1093,99 лева.
2. На 12.11.2019 г. - доставка зав. мрежа 4 - 5 бр; зав. мрежа 8 - 4 бр.; цимент — 60 бр.;
воалит — 3 рол.; анкер 8-16 бр.; планка плоска — 8 бр.; транспорт количество 1. За
вземането е издадена фактура № 2276/12.11.2019 г. на стойност 770,77 лева с включен
ДДС. Вземането е с настъпил падеж. Не е заплатена дължимата по цитираната фактура
сума в размер на 770,77 лева.
3. На 20.02.2020 г. - доставка гипсокартон 230 бр; профил - 30 бр; профил - 13 бр.;
минерална вата - 96 кв; цимент - 15 бр; подло кривна мембрана - 1 ролка; масло - 5 бр..
За вземането е издадена фактура № 2312/20.02.2020 г. на стойност 645,64 лева с
включен ДДС. Вземането е с настъпил падеж. Не е заплатена дължимата по
цитираната фактура сума в размер на 645,64 лева.
4. На 26.02.2020 г. - доставка тухли плътни единични - 1500 бр; разтвор ММ50С - 50
бр.; желязо фб - 30 бр; тухли единични решетка - 1200 бр; транспорт количество 3. За
вземането е издадена фактура № 2315/26.02.2020 г. на стойност 1718,46 лева с включен
ДДС. Вземането е с настъпил падеж. Не е заплатена дължимата по цитираната фактура
сума в размер на 1718,46 лева.
5. На 27.07.2020 г. - доставка керемиди класик - 2725 бр; капаци класик - 80 бр.;
начален капак - 8 бр.; тройник- 3 бр.; транспорт количество 5. За вземането е издадена
фактура № 2380/27.07.2020 г. на стойност 5141,16 лева с включен ДДС. Вземането е с
настъпил падеж. Вземането по фактурата е частично платено в размер на 5093,30 лева.
Не е заплатен остатък от дължимата по цитираната фактура сума в размер на 47,86
лева.
За събиране на посочените вземания, Изпълнителят (Кредитор) „***“ ЕООД град
Смолян подава на 29.03.2022 г. заявление по чл. 410 от ГПК (Заявлението) срещу
Възложителя (Длъжник) „***“ ЕООД град Смолян, ЕИК ***, като е образувано ч.гр.д.
№ 283/2022 г. по описа на Районен съд Смолян.
Издадена е Заповед за изпълнение. По посоченото ч.гр.д. № 283/2022 г. на PC
Смолян, в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника срещу
издадената заповед.
Твърди се, че след издаване на Заповед № 166 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 31.03.2022 г. по цитираното частно гражданско дело длъжникът
„***“ ЕООД е заплатил по банков път, по банкова сметка на кредитора „***“ ЕООД на
05.04,2022 г. сума в размер на 1912,62 лева, с посочено основание за плащане:
Ф2276/12.11.2019 — 770.66. Ф2249/04.10.19 — 1093,99; Ф2380/27.07.20 - 47.97 лв.
Доколкото извършените плащания не са достатъчни за погасяване на всички
задълженията, то в съответствие със заявеното от длъжника като основание за
плащане, сумата от 1912,62 лева е отнесена в погашение на цитираните фактури, а
именно: Ф-ра 2276/12.11.2019 г. - 770.66лв. Ф-ра № 2249/04.10.19 - 1093,99 лв; Ф-ра
№2380/27.07.2020г.-47,86 лева.
С оглед на извършеното плащане, с подадената искова молба се претендират
вземанията в общ размер на 2 364,10 лева, индивидуализирани по вид и размер, както
следва: 1. Изпълнена доставка на 20.02.2020 г. - доставка гипсокартон 230 бр; профил -
30 бр; профил - 13 бр.; минерална вата - 96 кв; цимент - 15 бр; подпокривна мембрана -
1 ролка; масло - 5 бр.. За вземането е издадена фактура № 2312/20.02.2020 г. на
стойност 645,64 лева с включен ДДС. Вземането е с настъпил падеж. Не е заплатена
2
дължимата по цитираната фактура сума в размер на 645,64 лева.
2. Изпълнена доставка на 26.02.2020 г. — доставка тухли плътни единични — 1500
бр; разтвор ММ50С — 50 бр.; желязо фб - 30 бр; тухли единични решетка - 1200 бр;
транспорт количество 3. За вземането е издадена фактура № 2315/26.02.2020 г. на
стойност 1718,46 лева с включен ДДС. Вземането е с настъпил падеж. Не е заплатена
дължимата по цитираната фактура сума в размер на 1718,46 лева.
В исковата молба на ищеца изрично се заявява, че не поддържа и не предявява иск
за установяване на вземанията за разликата до 4276,72 лева, а именно за платената
сума в размер на 1912,62 лв., която сума съставлява ЧАСТ от сумата по Заповедта №
166 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.03.2022 г., издадена
по ч.гр.д. № 283/2022 г. на PC Смолян, респ. не се претендира установяване на
вземанията по вид и размер индивидуализирани в пункт 1, 2 и 5 от цитираната Заповед.
В съдебно заседание за ищеца „***“ ЕООД, редовно призовано, не се явява
представител в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище, чрез адв.Л., в
което заявява, че след получаване на отговора на исковата молба и направена нарочна
проверка в счетоводството на Дружеството-ищец за процесиите фактури, е установено,
че: 1. фактура № 2312/20.02.2020 г. на стойност 645,64 лева с включен ДДС е била
заплатена от ответното Дружество в брой на дата 20.02.2020 г.,
2. фактура № 2315/26.02.2020 г. на стойност 1718,46 лева с включен ДДС, е била
заплатена от ответното дружество в брой на дата 27.02.2020 г. По неизвестни за ищеца
причини извлеченията от касовия апарат за тези периоди не са били коректни, което е
довело до заблуждение относно изплащането на сумите. Наред с това, при
информирането им от страна на PC- Смолян за постъпилото възражение срещу
издадената Заповед за изпълнение, същото не им било връчено, с оглед на което
ищецът не е имал възможност своевременно да се запознае с изложените от ответника
мотиви към възражението.
Що се отнася до другите три фактури, а именно - Ф2276/12.11.2019 - 770,66,
Ф2249/04.10.19 - 1093,99; Ф2380/27.07.20 - 47,97 лв., както са заявили и в Исковата
молба, длъжникът „***“ ЕООД е заплатил тези фактури по банков път, но плащането е
след издаване на Заповед № 166 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 31.03.2022 г. по цитираното частно гражданско дело. Действително, в
съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК извършеното плащане следва да
бъде отчетено при произнасянето от тук — исковите претенции за заплащане на
посочената главница следва да бъдат отхвърлени.
Същевременно, обаче, правният интерес от изричното произнасяне се обосновава от
обстоятелствата, че: - с извършеното плащане не се покрива дължимата сума за
законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК (по
повод на което е образувано ч.гр.д. № 283/2022 г.), а именно от 30.03.2022 г. до датата
на извършеното плащане - 05.04.2022 г., която сума е в общ размер на 3,72 лв.
Считаме, че такава е дължима, същата е включена в издадената заповед за изпълнение,
както и е налице изричен петитум в исковата молба, с оглед на което се обосновава
необходимостта от изричното произнасяне;
- ответникът е станал повод, както за депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК -
доколкото не е заплатил сумите по Ф2276/12.11.2019 - 770,66, Ф2249/04.10.19 -
1093,99; Ф2380/27.07.20 - 47,97 лв., така и за предявяване на исковата молба (относно
посочените претенции), доколкото: не е заплащал в срок падежирали парични
задължения, извършил е плащането след подаване на Заявлението за изпълнение на
парично задължение (Заявлението е подадено на дата 30.03.2022 г., а плащането е
извършено на 05.04.2022 г.), съответно е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК
против издадената заповед за изпълнение, съответно е оспорил дължимостта на
3
посочената сума, без да е заплатил дължимата законна лихва в съответствие с
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предвид посоченото, заявява се становище, че извършените от ищеца разноски за
заповедното и за исковото производство следва да бъдат разпределени в тежест па
ответника.
В съответствие с разпоредбата на чл. 414а, ал. 1 от ГПК и при въведени от ответника
твърдения за изцяло и/или частично изпълнение на задължението по издадената
заповед за изпълнение, то същият е следвало да депозира нарочно такова съобразно
образеца - Приложение № 8, към чл. 7а от Наредба № 6/0.02.2008 г. за утвърждаване на
образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и
други книжа във връзка със заповедното производство, при което положение и в
изпълнение на разпоредбата на чл. 414а, ал. 3 от ГПК на доверителят ми следваше да
бъде изпратено същото, ведно с доказателства за извършеното плащане. Вместо това,
ответникът е депозирал възражение с правно основание чл. 414 от ГПК, което от своя
страна е довело до изпращане на указания от заповедния съд за предяваване на иска по
чл. 422 от ГПК с указания, че при непредявяването му издадената заповед за
изпълнение ще бъде обезсилена. Последното е обусловило и предявяване на настоящия
иск. Моля да отчетете и че ответникът-длъжник не е направил възражение по смисъла
на чл. 414а, ал. 2 от ГПК, с оглед на което разноските в заповедното производство
следва да се присъдят изцяло в полза на ищеца.
За ответника адв.Р. оспорва претенциите.
С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника, чрез адв.Р., исковете се
оспорват като неоснователни с възражение, че ответната страна е погасила вземанията
своевременно след издаване на фактурата и преди иницииране на производството,
което се установява от фискални бонове.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, внесеното писмено
становище от ищеца, внесено за съдебното заседание, становището на процесуалния
представител на ответника в съдебното заседание, установи следното от фактическа и
правна страна:
Между страните не е спорно съществувалото договорно правоотношение с предмет
извършени доставки на строителни материали съгласно сключен на 03.05.2019г.
Договор за доставка на строителни материали, в т.ч. доставка и транспорт така, както
са описани в исковата молба.
Не е спорно, че са издадени: 1. фактура № 2312/20.02.2020 г. на стойност 645,64
лева с включен ДДС - за извършена на 20.02.2020 г. доставка на гипсокартон 230 бр;
профил - 30 бр; профил - 13 бр.; минерална вата - 96 кв; цимент - 15 бр; подпокривна
мембрана - 1 ролка; масло - 5 бр., както и
2. фактура № 2315/26.02.2020 г. на стойност 1718,46 лева с включен ДДС - за
извършена на 26.02.2020 г. доставка на тухли плътни единични - 1500 бр; разтвор
ММ50С - 50 бр.; желязо фб - 30 бр; тухли единични решетка - 1200 бр; транспорт
количество.
За горните фактури, стойността по които е в общ размер на 2364,10 лева , ведно със
законна лихва за период считано от 30.03.2022 г. до изплащане на вземането, е
заявената претенция по настоящата искова молба по предявения установителен иск по
чл.422, ал.1 от ГПК.
По делото са представени заверени копия от двете фактури, а именно- фактура №
2312/20.02.2020 г. на стойност 645,64 лева с включен ДДС , фактура №
2315/26.02.2020 г. на стойност 1718,46 лева с включен ДДС с изпълнител по тях
„***“ ЕООД и получател *** ЕООД.
4
От ответната страна ведно с отговора й, а още и с възражението по чл.414 от ГПК от
*** ЕООД срещу Заповедта по чгр.дело №283/2022г. по описа на РС- Смолян са
приложени заверени копия от фискални бонове от 20.02.2020г. за платена сума в
размер на 645,64 лв. и от 27.02.2020г. за платена сума в размер на 1718,46 лева.
Не е спорно между страните, че е извършено плащане от *** ЕООД на кредитора
*** ЕООД по двете фактури - фактура № 2312/20.02.2020 г. на стойност 645,64 лева
с включен ДДС, на 20.02.2020г. и на 27.02.2020г., като видно и паричните суми
съответстват по размер.
При това, плащането на задълженията по фактура № 2312/20.02.2020 г. на стойност
645,64 лева и фактура № 2315/26.02.2020 г. на стойност 1 718,46 лева – общо
2 364,10 лева, е извършено преди датата на подаване на заявлението 30.03.2022г.
Предмет на предявения установителен иск са именно вземанията по двете фактури-
фактура № 2312/20.02.2020 г. на стойност 645,64 лева и фактура № 2315/26.02.2020
г. на стойност 1718,46 лева – на обща стойност 2 364,10 лева. Предвид последното
към датата на подаване на заявлението същите не са били дължими и за тях не е
следвало да се издава Заповед за изпълнение на парично задължение, включително и
за законната лихва върху тях, считано от 30.03.2022г. /датата на подаване на
заявлението/ до окончателното им изплащане.
Заявителят е следвало да бъде наясно при положение, че задълженията са били
погасени своевременно. Както признава и ответната страна в писменото й становище за
съдебно заседание, след връчване на отговора, че тези суми по двете цитирани фактури
действително са били платени, но заявяването им явно се дължи на некоректни
извлечения от касовия апарат, което пък не следва да се възлага в отговорност на
ответната страна, която коректно е извършила плащания по тях.
Претенциите по установителните искове са за паричното вземане в размер на
2 364,10 лева, ведно със законната лихва от 30.03.2022г. до изплащането им. Не е
заявено искане за признаване дължимостта на законната лихва върху вземанията по
останалите описани в исковата молба фактури, за които действително плащания са
извършени от ответника на 05.04.2022г. – след подаване на заявлението, поради което
и съдът следва да се произнесе за дължимостта на законната лихва от подаване на
заявлението 30.03.2022г. само относно вземането в размер на 2 364,10 лева. Видно от
петитума на исковата молба изрично е заявено каква е претенцията и тя е за паричното
вземане в размер на 2 364,10 лева, ведно със законната лихва от 30.03.2022г. до
изплащането им.
Тъй като установителния иск за вземането в размер на 2 364,10 лева, подлежи на
отхвърляне, тъй като не е било дължимо към датата на подаване на заявлението за
издаване на Заповедта в съда, то и акцесорната претенция за законната лихва върху
тази сума, считано от 30.03.2022г. до изплащането й, подлежи на отхвърляне.
По отношение на съдебните разноски, съдът намира че в полза на ответната страна
се явяват дължими съдебните разноски, касаещи вземанията по Заповедта извън тези
за вземането от 2 364,10 лева, тъй като плащането на паричните задължения по
останалите фактури в размер на 1 912,62 лева е извършено след подаване на
заявлението за издаване на Заповедта, а именно – на 05.04.2022г. и са дължими само
разноските за заповедното, тъй както стана ясно , че настоящия иск е предявен за суми,
които не са били дължими към датата на подаване на заявлението. Т.е., съдебни
разноски се дължат на ищеца за заповедното производство съобразно установеното за
дължимост към подаване на заявлението само на вземанията в размер на 1 912,62 лева-
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважените
искове. Тези съдебни разноски са дължими иследва да се отчетат при издаване на
изпълнителния лист въз основа на Заповедта за изпълнение на паричното задължение.
5
С оглед изхода на делото съобразно изложените по- горе съображения, предвид
отхвърляне на претенциите на ищеца не следва да се присъждат съдебни разноски за
исковото производство..
На ответната страна следва да се присъдят направените съдебни разноски, които са
дължими – за заповедното производство в размер на 146,49 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно дължимостта на вземанията към
датата на подаване на заявлението, а за исковото- съдебните разноски за ответника са
480,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от *** ООД, ЕИК*****, адрес гр.*****, срещу
ответника *** ЕООД, ЕИК ***, гр.Смолян, с правното основание на чл.422, ал.1 от
ГПК за установяване съществуването на вземанията, представляващи суми за
извършени доставки на строителни материали, съгласно сключен на 03.05.2019г.
Договор за доставка на строителни материали по фактура № 2312/20.02.2020 г. на
стойност 645,64 лева с включен ДДС - за извършена на 20.02.2020 г. доставка на
гипсокартон 230 бр; профил - 30 бр; профил - 13 бр.; минерална вата - 96 кв; цимент -
15 бр; подпокривна мембрана - 1 ролка; масло - 5 бр. и фактура № 2315/26.02.2020 г.
на стойност 1718,46 лева с включен ДДС - за извършена на 26.02.2020 г. доставка на
тухли плътни единични - 1500 бр; разтвор ММ50С - 50 бр.; желязо фб - 30 бр; тухли
единични решетка - 1200 бр; транспорт количество, или сума в общ размер на
2364,10 лева, ведно със законна лихва за период считано от 30.03.2022 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 283/2022 г.
по описа на PC Смолян.
ОСЪЖДА *** ООД, ЕИК****, адрес г****, да заплати на *** ЕООД, ЕИК ***,
гр.Смолян, направените съдебни разноски по заповедното производство по чгр.дело
№283/2022г. по описа на РС- Смолян в размер на 146,49 лева и за исковото
производство в размер на 480,00 лева за заплатени адвокатски възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС- Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6