Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 27.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесети май, две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр. Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 8207 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 69973/18.03.2020г. по
гр.д. № 46963 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 36-ти състав са
отхвърлени предявените с искова молба вх. № 2020274/17.07.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: ***
срещу В.К.В., ЕГН ********** с
адрес: *** и Ж.А.В., ЕГН ********** с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415
от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че В.К.В.,
ЕГН ********** и Ж.А.В., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане
разделно при равни квоти от по ½ сумите в общ размер, както следва: сумата от общо 1160лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
– 02.08.2017г.., до изплащането й, представляващи цена на
топлинна услуга доставена в апартамент №
15 в гр. София, ж.к. *******абонатен № 353088 за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; сумата от 343,88лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата за периода от 15.09.2014г. до
26.07.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 53128/2017г. на
Софийски районен съд състав.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* в частта, в която
исковете са отхвърлени срещу В.К.В..
Изложило е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че ответникът не бил подал отговор на исковете
молба, не бил оспорил че е собственик на имота , не бил оспорил претенциите, поради
което и недопустимо районният съд се произнесъл по тези обстоятелства.
Претендирало е разноски. Оспорило е
поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете – В.К.В., ЕГН ********** не е изразил
становище.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Техем Сървисис”ЕООД,
ЕИК ******* не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2020274/17.07.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: *** срещу В.К.В., ЕГН ********** с адрес: *** и Ж.А.В., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че В.К.В., ЕГН ********** и Ж.А.В., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане
разделно при равни квоти от по ½ сумите в общ размер, както следва: сумата от общо 1160лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
– 02.08.2017г.., до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент
№ 15 в гр. София, ж.к. „*******абонатен № 353088 за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.;
сумата от общо 343,88лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 26.07.2017г, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело
№ 53128/2017г. на Софийски районен съд
състав, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответниците са клиент на топлинна енергия в имота, потребили
такава в количества и на стойност за които е предявен иск, изпаднали в забава
на плащането на сумите с изтичането на 30-дневен срок, страните били обвързани
от договор при Общи условия.
Ответникът Ж.А.В., ЕГН **********, в
предоставения й срок е оспорила исковете. Навела е твърдения, че процесният
имот бил продаден на публична продан на 08.11.2011г. на „Имо Пропърти Инвестмънтс
София”ЕАД и от този момент ползвала имота и не дължала плащане на процесните
суми, евентуално задълженията били погасени по давност.
Ответникът В.К.В., ЕГН ********** не е изразил становище.
Третото лице помагач на страната на ищеца –„Техем
Сървисис”ЕООД, ЕИК ******* не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно
дело № 53128/2017г. на СРС съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3061184/02.08.2017г. е издадена заповед , с
която е разпоредено В.К.В., ЕГН **********
и Ж.А.В., ЕГН ********** да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* разделно
при равни квоти от по ½ сумите в общ размер, както следва: сумата от общо 1160лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
– 02.08.2017г.., до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент
№ 15 в гр. София, ж.к. *******за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; сумата от 343,88лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата за периода от 15.09.2014г. до
26.07.2017г., съдебни разноски от 80,08лв.,
за така издадена заповед длъжниците са уведомени със залепване на уведомление,
на 18.06.2018г. заявителят е уведомен за
необходимост от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението
че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е
представил на 17.07.2018г.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 48/19.10.2005г. дело № 504/2005г. съставен от нотариус Ц.З., рег. № 189 на
Нот.К., съгласно който Н. и С.К.са продали на Ж.А. А. ателие № 3 в гр. София , ул.*** ******подпокривен, заедно с мазе №
13, както и гараж № 5 в сградата.
Прието е удостоверение от
ГИС-София” съгласно което стар адрес в гр. София, ул. ******е с настоящ адрес ***.
Прието е заявление-декларация от 06.12.2005г.
съгласно което Ж. А. е поискала от ответника
за ап. 15 в ж.к. „******ет. 5 да се открие партида на нейно име, който имот е с
абонатен № 353088 и се ползва от 4-членното й семейството.
Прието е Постановление от
08.11.2011г. с отбелязване че е влязло в сила на 02.12.2011г. съставено от ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ с което ателие № 3 в гр. София , ул. **** ******подпокривен,
заедно с мазе № 13 с настоящ адрес *** собственост на длъжниците по
изпълнителното дело – В.В. и Ж.В. съгласно нотариален акт № 48/19.10.2005г. нот.дело № 504/2005г., е
възложен на купувача по публичната продан
„Имо Пропъртис Инвестмънтс
София”ЕАД.
По делото са приети договор от 23.09.2002г.,
протокол от 15.09.2002г. съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. *******е избрало и възложило на Техем
Сървисис”ЕООД да извършва дялово
разпределение на топлинна енергията в сградата
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, одобрени
от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г.
С приетото по делото страните заключение
съдебно-техническата експертиза, вещото
лице е посочило, че за периода стойността на потребената енергия в имота е 1058,22лв.
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че по партида на
ответниците при ищеца начисления са за задължения в размер на процесните суми.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото не се спори а и се установи от приети книжа по заповедно
дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е
осъден да му заплати
процесните суми като дължима стойност на
потребена топлинна енергия
за процесния имот за процесния период в
размерите на процесните суми за които е предявен иска, възражение
срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Същевременно, съдът приема, че по делото не е установено, че ответникът В.
да е клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153 от ЗЕ съответно потребител на топлинна енергия по смисъла на
§1, т. 42 от ЗЕ(отм) за периода. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия са собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди , тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването
на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкумателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В случая по делото не се спори, а и се установява от
приети по делото доказателства, че процесният имот е придобит на 02.12.2011г. на публична продан от
„Имо Пропърти Инвестмънтс София”ЕАД, не е установено ответникът В. да е сключил
договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния период, поради което
и правилно районният съд е приел, че не е установено ответникът В. да е бил в
облигационния отношения с ищеца за имота през процесния период за доставка на
топлинна енергия. Действително, ответникът В. не е депозирал отговор на
исковата молба и не е направил конкретни възражения срещу исковете. Това обаче
не освобождава ищеца от доказателствената тежест за обстоятелствата, които са
елемент от основанието на исковете. Ответникът В. не е признал иска, нито е
признал факти, заявени от ищеца, поради което и ищецът е следвало по несъмнен
начин да установи по делото съществуването на валидно облигационно
правоотношение с ответника В., което не
е направено по делото. Към горното следва да се посочи, че в случая ищецът е предявил искове освен срещу В.В. и срещу Ж.В. , твърденията на ищеца за
основанието на което ответниците му дължат сумите е едно и също, поради което и
решението на съда по общите факти за двамата ответници следва да бъде еднакво.
С отговора на исковата молба Ж.В. изрично е оспорила качеството си на
потребител на топлинна енергия в имота, посочила е, че собственик на имота е
ІІІ-то лице, придобило го на публична продан - „Имо Пропърти Инвестмънтс
София”ЕАД. Постановлението за възлагане на имота е представено от ищеца с
исковата молба и правилно районният съд е приел, че следва да го обсъди. При
така установеното съдът приема, че правилно районният съд е изследвал
собствеността върху имота и оплакванията на въззивника са неоснователни.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС
в обжалваната част е правилно следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника –ищец
следва да се постави отговорността за разноски по делото въззиваемият не е претендирал
разноски и такива не му се следват.
На третото лице не се следват
разноски съгласно чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА Решение №
69973/18.03.2020г. по гр.д. № 46963 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 36-ти състав в обжалваната част, с която са
отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 2020274/17.07.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: ***
срещу В.К.В., ЕГН ********** с
адрес: *** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че В.К.В., ЕГН **********
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане сумите както следва: ½ от сумата от общо 1160лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението –
02.08.2017г.., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 15 в гр. София,
ж.к. „*******абонатен № 353088 за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.;
½ от сумата от
общо 343,88лв., представляващи лихва
за забава за плащането на главницата за
периода от 15.09.2014г. до 26.07.2017г, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 53128/2017г. на Софийски районен съд.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца –„Техем Сървисис”ЕООД, ЕИК *******.
Решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.