О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260047

 

      гр. ПЛОВДИВ  01.02.2021 г .

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от 01.02.2021 г. в състав :

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

 

                   ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

 

                                                                                     РАДКА ЧОЛАКОВА

                                                                                                                                                                                                                                                

като разгледа  докладваното от съдия СПАСОВ,  ч. т. дело № 44 описа на  ПАС за 2021 г., установи следното:

Производство по чл. 274 от ГПК.

         Същото е започнало по повод изходяща от А.А.М.действаща в качеството си на Едноличен търговец с фирма „С.“, гр. П., ЕИК*** частна жалба против постановеното по т. дело № 84/2020 г. по описа на Пз ОС определение № 260147 от 29.10.2020 г., с което е прекратено производството по т. дело № 84/2020 г. по описа на Пз ОС, поради направеното от ищеца оттегляне на исковете и  ЕТ „С.“, гр. П., ЕИК***, представляван от А.А.М./А.А.М.действаща в качеството си на Едноличен търговец с фирма „С.“/ е осъден да заплати държавна такса в размер на 1 374,70 лв. по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт.

 В жалбата са изразени подробни съображения за незаконосъобразност на определението и е поискана е отмяната му.

Насрещната страна не е изразила становище по жалбата..

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и съдържанието на делото, по което същият е постановен намери за установено следното:

На 12.06.2020 г. в Пазарджишкия окръжен съд е постъпила изходяща от  А.А.М.действаща в качеството си на Едноличен търговец с фирма „С.“, гр. П., ЕИК*** искова молба против „В.И.“ ООД, ***.

Със същата против ответника са били предявена осъдителни искови в общ размер от 34 367, 42 лв.

От данните по делото към исковата молба не е била приложена квитанция за внесена ДТ.

Пз ОС обаче не е видял този недостатък на същата, не е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК, а е разпоредил извършване на действия по размяна на книжата.

В дадения му срок ответникът не е подал отговор на ИМ.

На 18.09.2020 г. съдът е постановил определение по чл. 374 от ГПК. Преди постановяването му с оглед съдържанието на тази разпоредба съдът следва отново да се запознае с книжата по делото. При същото в случая отново е пропуснато да се установи липсата на внесена ДТ и делото е било насрочено за 13.10.2020 г.

Липсата на такса е била установена на 29.09.2020 г. и с разпореждане съобразено с разпоредбата на чл. 129, ал.2 от ГПК делото е било оставено без движение за отстраняване на нередовностите в 1 седмичен срок.

Съобщението за това е връчено на 30.09.2020 г. и в периода до 07.10.2020 г. такса не е внесена.

Това сочи, че са възникнали предпоставките за връщане на ИМ и прекратяване на делото.

Вместо това  делото въпреки оставянето му без  движение е разгледано в открито съдебно заседание на 13.10.2020 г.

В същото е направена констатация за невнасяне на таксата и вместо прекратяване на производството е постановено повторното оставяне на същото без движение.

          След датата на заседанието по делото е пришита и докладвана молба от ищеца за оттегляне на иска.

Това е дало повод на Пз ОС да приема, че поради извършеното десезиране делото следва да се прекрати.

Наред с това е формиран извод, че ищецът следва да бъде осъден да заплати дължимата ДТ с оглед на факта, че ход на исковата молба е бил даден.

Недоволен от този акт ищецът е подал жалбата до ПАС.

По повод на същата е нужно да се спомене, че производството по делото на база изложената по- горе фактическа обстановка подлежи на прекратяване. Това е така, както поради безспорното двукратно неотстраняване на нередовностите така и поради заявеното оттегляне.

Това сочи, че в тази му част определението следва да се потвърди.

Не така стоят нещата относно частта от същото касаеща таксата.

В чл. 129, ал. 2 от ГПК е казано, че ако исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности,

Според чл. 129, ал.3 ако те не се отстранят ИМ се връща, респ. образуваното дело се прекратява.

В ал. 4 пък е посочено, че така се действа и ако нередовностите се забележат по време на производството.

От съдържанието на тези текстове не може да се извлече извод, че ако нередовността е свързана с липса на ДТ и тя е забелязана по време на производството /след даване ход на исковата молба/ ищецът се осъжда да е заплати.

От съдържанието на чл. 232 от ГПК пък не може да се направи извод, че оттеглянето на исковата молба е възможно само при даден ход на исковата молба и ако е внесена ДТ.

Всичко това сочи, че в тази част определението е неправилно и следва да се отмени.

Водим от това съдът

 

 О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 84/2020 г. по описа на Пз ОС определение № 260147 от 29.10.2020 г. в частта, с която е прекратено производството по т. дело № 84/2020 г. по описа на Пз ОС.

         ОТМЕНЯ  постановеното по т. дело № 84/2020 г. по описа на Пз ОС определение № 260147 от 29.10.2020 г. в частта, с която ЕТ „С.“, гр. П., ЕИК***, представляван от А.А.М./А.А.М.действаща в качеството си на Едноличен търговец с фирма „С.“/ е осъден да заплати държавна такса в размер на 1 374,70 лв. по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт.

Определението в първата му част подлежи на обжалване с частна жалба в 1 седмичен срок от съобщаването му пред ВКС, а във втората си част е окончателно.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                

                                        2.