Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, 05.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
При секретаря
СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 1465 по описа за 2017г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание, както следва : два иска по
чл.3,ал.3 от ЗБН чл.26,ал.2 от ЗЗД вр.чл.44 от ЗЗД, вр.чл.59,ал.2 от ЗБН като главен иск и при условията на
евентуалност по два иска с пр.осн.чл.59, ал.5 от ЗБН
и чл.59, ал.3 от ЗБН от К.Т.Б. АД / несъстоятелност / и А.Н.Д.И К.Х.М.в
качеството им на синдици на К.Т.Б. АД /н./
срещу Г.М.А. ЕГН **********,
за извършени от него две прихващания : - първото за 120 000 лв. и
второто за 93 000 евро..
Твърди се, че банката КТБ АД /н./ чиито синдици са предявили исковата молба е в открито производство по несъстоятелност с
Решение № 664 от 22.04.2015г. на СГС постановено по т.д.№ 7549 от 2014г., като
датата на неплатежоспособността й е считано от 20.06.2014г., установена с въззивното решение на САС. Синдиците в изпълнение на задълженията си да
издирват, уточняват и попълват имуществото на банката са предявили исковете
предвид извършени две изявления за
прихващане от страна на ответника:
-
входирано
при банката с вх.№ 11179 от 05.11.2014г. отправено от ответника за сумата от
120 000 лв. със сумата, която банката има спрямо него по договор за кредит
от 16.07.08г., по силата на който му е отпуснал кредит от 78 000
евро. Към 16.01.2012г. страните по договора се споразумяват, че
задължението по договора към този момент възлиза в размер на 67 591 евро.
Сумата за прихващането ответника е придобил чрез цесия от 05.11.2014г.,
извършена от И.И.АД към него и за което банката е
получила уведомление по чл.99,ал.3 ЗЗД. Последната фирма е придобила тези
вземания чрез две цесии за по 60 000 лв., прехвърлени й от Н.К...
-
Входирано при банката с вх.№646 / 30.01.15г. отправено от
ответника, за сумата от 93 000 евро,
придобити от него чрез цесия от Б.Е., която е имала договор за персонален
безсрочен депозит № 87722 от 06.11.12г., за цедираната
сума.
Банката ищец излага съображения,
че прихващанията са нищожни на осн.чл.26,ал.2 от ЗЗД поради неспазване на изискуемата в чл.59,ал.2 от ЗБН форма, а именно
изявлението за прихващане е направено в
писмена форма, но липсва нотариална заверка на подписите на извършващия
прихващането, каквато законът предписва. Наред с това второто изявление е
недействително, тъй като няма насрещно вземане на банката към ответника, с
което да се извърши прихващане.
Твърди, че изявления за прихващане,
отправени до банката в периода от датата на
решението на УС на БНБ за отнемане
на лиценза за осъществяване на банкова дейност
до датата на назначаване на синдик, не
могат да породят валидно правно действие. Счита всички сделки извършени
от банката в нарушение на чл.
116, ал. 2 т. 1 – 4 ЗКИ, след
обявяване на решението на БНБ, че са нищожни.
Счита, че изявления за прихващане,
като отправени не в установената в нормата на чл.
59, ал. 2 от ЗБН форма и ред, се
явяват нищожни. Евентуално счита, че изявленията за прихващане са
извършени след началната дата на неплатежоспособност на банката, поради
което извършените прихващания са с темпорален момент, който попада в приложното поле на чл. 59, ал.
5 ЗБН. Евентуално твърди, че към датата
на придобиване на вземанията от
страна на ответника чрез сключване на договорите
за цесия, е налице знание за
настъпила неплатежоспособност
на банката, което обстоятелство е ноторно известен факт, поради което
извършените от Г.А. прихващания попадат в приложното поле на чл. 59, ал.
3 ЗБН.
Моли на основание
чл.26 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, евентуално
на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, евентуално на основание
чл. 59, ал. 3 ЗБН, да бъдат обявени
за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/
следните прихващания:
-извършено прихващане, обективирано в изявление за прихващане
с вх. №11179/05.11.2014 г. на
„КТБ“ АД (н.) отправено от Г.М.А.,
ЕГН ********** до банката,
е вземане по изявлението за прихващане в размер на 120 000 лева, придобито от ответника
чрез цесия, съгласно уведомление с вх. № 11179/05.11.2014 г. на
„КТБ“ АД (н.) според което
„ИНДУСТРИАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ“ АД, е прехвърлило на Г.А. вземането си в размер на 120 000 лева, произтичащо от сключен между Н.Г.К.и
„ИНДУСТРИАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ“ АД договор за прехвърляне на вземане от
04.11.2014 г., по силата на което прехвърляне
последното дружество е придобило като цесионер по сделката
сумата от 120 000 лева; и
-изявление за прихващане с вх. № 646/30.01.2015г. на „КТБ“
АД (н.) отправено от Г.А.,
ЕГН ********** до „КТБ“ АД (н.), с вземане по изявлението
за прихващане в размер на 93 000 евро, придобито от ответника чрез
цесия, съгласно уведомление с вх. №
646/30.01.2015г. на „КТБ“ АД (н.) ,според което „Б.Е.“, е прехвърлил на Г.А. вземането си в размер на 93 000 евро, произтичащо от сключен между
КТБ АД /н./ и „Б.Е.“ договор за
преференциален безсрочен депозит № 87722/06.11,2012г..
Претендира направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
Г.М.А. оспорва
исковете изцяло. Счита, че извършените прихващания имат валидно правно действие по отношение
на третите лица и кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД. Счита, че новата редакция
на чл. 59 ЗБН в сила от 28.11.2014 г., е неприложима спрямо процесните прихващания, поради което нито
един от исковете
по чл. 59 ЗБН не може да
обхваща извършените прихващания. Не оспорва, че няма задължения към банката, които да не
са погасени с първото прихващане и за това второто прихващане не погасява
насрещно вземане. Намира обаче, че иск това да бъде установено не е необходимо
да се води и намира, че не може да бъде ангажиран за разноските по исковите
претенции по прихващането от 93 000 евро. Счита, че не
са налице обстоятелства, които да препятстват възможността да извършат прихващания с банката. Посочва, че изявлението за прихващане е без нотариална заверка на подписа
на прихващащия, тъй като е извършено
преди откриване на производството по несъстоятелност и е адресирано до квесторите
на банката, а не до синдиците. Оспорва изискваната от закона нотариална форма за изявлението
за прихващане да е за действителност,
като счита, че същата е за
доказване. Оспорва в ЗКИ да е имало забрана
за извършване на прихващане от
страна на кредитор на банката
през време на специалния надзор
на банката. Твърди, че недействителността посочена в чл. 59, ал. 5 ЗБН, се отнася
единствено са прихващанията, извършени от страна на
длъжника в несъстоятелността,
а това е несъстоятелната банка и не може да се
приложи по отношение прихващанията извършени от трети
лица. Твърди, че прихващанията са извършени преди
22.04.2015 г.,/
решението на съда по несъстоятелността/ при липсата на
знание у Г.А., че за банката е настъпила
неплатежоспособност. Посочва,
че в периода 20.06.2014 г.
– 05.11.2014 г., не е бил отнет лиценза на
банката и към онзи момент не
е можело да се направи извод
за знание за настъпила неплатежоспособност
на банката. Претендира направените в производството разноски.
ИЩЕЦЪТ с допълнителна искова молба поддържа
исковата молба. Допълва, че към
датата на извършване на прихващането,
вземането на ответника по делото
не е било изискуемо. Счита, че в нарушение на чл. 103 ЗЗД във вр. с чл.
63 ал. 1 ЗБН, ответникът чрез способа за
прихващане е направил своето вземане изискуемо и се е удовлетворил изцяло преди настъпване на изискуемостта. Счита, че вземането
на ответника към банката не
е било ликвидно. Допълва, че прихващането
с вземането за 93 000 евро, придобито чрез цесия от
„Б.Е.“ е недействително поради
неосъществен фактически състав на чл.
103 ЗЗД.
ОТВЕТНИКЪТ с отговор на допълнителната искова молба поддържа
отговора на исковата молба. Допълва, че твърдяното
изявление за прихващане от 30.01.2015 г., никога не е пораждало
действие, тъй като въобще не
е налице компенсаторно изявление. Оспорва същото да може
да се прогласи
за нищожно. Твърди, че с това вземане, но в
по-малък размер е включен в списъка на приетите вземания. Счита за допустима възможността извършването на прихващания срещу банката както по
време на особения надзор, така и по време
на открита процедура по несъстоятелност.
Съдът, като взе в предвид становището на страните, представените доказателства
и събраните такива в хода на производството намира за установено следното:
Между страните няма спор, и от
представеното по делото извлечение от Протокол № 27 от 6.11.2014г. на
БНБ, с което е взето решение за отнемане
лиценза на банката, се установява, че банката не упражнява след отнемане на
лиценза й банкова дейност и е в производство по несъстоятелност. Преди това съгласно
Решение на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014г. дейността на банката е била
ограничена в рамките на специалния надзор, под който е била поставена и са й
назначени квестори. Откриване
производството по несъстоятелност по отношение на банката е извършено с Решение
№ 664 от 22.04.2015г., СГС, т.о.,VІ-4 състав. С влязло в сила решение на САС
постановено по т.д.н.№2216/2015г. е
изменена началната дата на неплатежоспособността, считано от 20.06.2014г. Следва извод, че началната дата
на неплатежоспособността и датата на поставяне под специален надзор съвпадат за
банката ищец, която е в несъстоятелност.
Между страните не се спори и от
представения по делото доаовор за банков кредит в
евро от 16.07.2008г. и Анекс № 1 от 10.01.2012г. към същия, от които се
установява, че ответникът е кредитополучател от банката, като му е предоставен
ипотечен кредит в размер на 78 000 евро, за срок от 35 години, като към датата
на анекса задължението му е възлизало в размер на 67 591 евро главница, като е
уговорен и нов погасителен план, със срок до 16.06.2033 г..
Не се спори между страните и
относно извършените цесии между ответника и неговите праводателите
– И.И.АД и Б.Е. и направените от него изявления за прихващане
между вземанията, които има към банката в резултат на цесиите и нейните
вземания към него по договора за банков
кредит от 2008г.. Това се установява от представеното извлечение от банковата
сметка на ответника Г.М. от 15.07.2017г. и от представените по делото писмени
доказателства, а именно Анекс № 90909 към рамков договор за платежни
услуги на потребители относно безсрочен депозит Плюс от 17.12.2012г. и Анекс №
84305 от 17.08.2012г. към Рамков договор
за платежни услуги относно безсрочен депозит Плюс на праводателя
Н.Г.К.за открити две депозитни банкови сметки, договор за прехвърляне на
вземане от 14.01.2015г., сключена между Б.Е., Р Италия и Г.М.А. , уведомления
по чл.99,ал.3 от ЗЗД от двамата цедента и
извлеченията от банкови сметки и конкретно тези на ответника Г.А. и на И.И.АД, по които са осчетоводени прехвърлянията на вземанията
между двамата за сумата от 120 000 лв. и погашения на главница, лихви,
неустойки по кредита на Г.А..
По делото са изискани и
представени протоколите с решенията на УС на БНБ във връзка с взетите решения
за поставяне на банката ищец под специален надзор и отнемане на лиценза,
доклада на квесторите относно състоянието на банката до НС от 20.04.2015г.,
доклад за текущото състояние на банката към 25.07.2014г. от квесторите и
множество прессъобщения на БНБ, както и писмо до ЕК.
Докладите и решенията установяват влошеното състояние на банката, факта, че
възможностите за оздравяването й минават през законодателни промени, които към
този момент са били трудно постижими. Това обаче са данни, които са в докладите и писмата на
квесторите и БНБ. Същите са изискани от съда в рамките на съдебното
производство, но няма данни да са ставали достояние на широката общественост.
От изявленията до пресата и интервюта на управителя на БНБ, даващи информация
на широката общественост не може да се направи извод, че банката и
обществеността са уведомявани по категоричен начин, че КТБ АД няма да
възстанови дейността си и лиценза й ще бъде отнет. Това става ясно едва на
6.11.2014г., която е публикувано решението на БНБ за отнемане на лиценза. Първото
изявление за прихващане по чл.103 от ЗЗД за сумата от 120 000 лв. и
осчетоводяване погашението на кредита на ответната страна е от 5.11.2014г. т.е.
ден преди отнемане на лиценза и за него не важи законовата презумция
за знание на неплатежоспособността.
По делото е представено
допълнително споразумение от 14.06.2011г.
и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ответникът и от тях се установява, че
ответникът е работил при КТБ АД на длъжност технически сътрудник за
допълнителен труд / технически сътрудник/ ,като правоотношението е прекратено
към 30.09.2014г. , т.е. това е станало преди отнемане лиценза на банката на
06.11.2014г.. Съдът намира, че този факт обаче не може да обуслови знание на
ответника за неплатежоспособността на банката, тъй като длъжността му не
обуславя достъп до такава информация, а и правоотношението към момента на
отнемане на лиценза вече е било прекратено.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.59,ал.1 от ЗБН в редакцията й от 2006г.,ДВ.бр.59, приложима към процесните прихващания кредитор може да извърши прихващане
със свое задължение към банката ако преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били
насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. В ал.2 на тази норма е
предвидено изискването изявлението за прихващане да се направи в писмена форма
с нотариална заверка на подписите, до синдика на банката.
Прихващането е способ за
погасяване на две насрещни, еднородни, изискуеми и ликвидни задължения чрез
едностранно волеизявление на кредитора в едното правоотношение и длъжник в
насрещното до размера на по-малкото от тях. За това и възможността за извършване на
прихващане е изрично предвидена в рамките на производствата по несъстоятелност
– общата и банковата и в ЗБН е уредена в раздел ІІІ от гл.ІV Попълване на
масата на несъстоятелност. Прихващането позволява на прихващащия да се
удовлетвори за своето вземане с вземането на насрещната страна срещу себе и
така замества реалното изпълнение. Упражняване на правото възниква по силата на
закона при осъществяване на фактически състав включващ следните елементи – 2
задължения/ вземания/ , същите да са действителни, насрещни и ликвидни и да имат за предмет пари
или еднородни, заместими вещи, като активното вземане
следва и да е изискуемо.
По главния иск с пр.осн.чл.3,ал.3 ЗБН вр.чл.26,ал.2
от ЗЗД вр.чл.44 от ЗЗД вр.чл.59,ал.2
от ЗБН относно прихващането от
05.11.2014г. със сумата от 120 000 лв. Между страните няма спор, че
изявлението за прихващане от 5.11.2014г. не е с нотариална заверка на подписите. Съдът макар и
да е имал възможност да се произнася, че този недостатък води до нищожност на
извършеното прихващане, доколкото в конкретния случай то е направено преди
решението за откриване на производството по несъстоятелност, споделя тезата на
ответника. Законът в разпоредбата на чл.59,ал.2 от ЗБН дава уредба на
прихващането извършено след откриване на производството по несъстоятелност. В
този случай и след като банката е обявена в несъстоятелност съответния кредитор
ако иска да извърши редовно прихващане следва да го направи в предвидената в чл.59,ал.2
от ЗБН форма – писмена с нотариална заверка на подписите. Извършеното в
конкретния случай прихващане на дата 5.11.2014г. е направено преди
постановяване решението на СГС от 22.04.2015г. за обявяване на КТБ АД в несъстоятелност и съдът
приема, че за да се извърши това прихващане няма изискване за форма т.е. през
този период същото следва да се извършва
само по правилата на чл.104 вр.чл.103 от ЗЗД с
писмено изявление, за което няма спор да е извършено.
Съдът намира и че самото прихващане и последиците
от него не могат да се приравнят на упражняване на банкова дейност. В
конкретния случай е необходимо само счетоводно отразяване на съответните
операции, а не реална размяна на парични средства чрез извършване на платежни
операции. Правните последици на прихващането настъпват с факта на достигане до
банката на волеизявлението за прихващане без да е налице необходимост от
фактическото извършване на банкови преводи по различни банкови сметки. Предвид
на това съдът намира доводите на ищеца, че е налице нищожност на прихващането
поради осъществяването му в нарушение на забраната за осъществяване на банкова
дейност също за неоснователно.
При така направения по-горе извод
съдът приема, че искът с пр.осн.чл.3 ЗБН вр. чл.26,ал.2 от ЗЗД вр.чл.44 ЗЗД вр.чл.59,ал.2 от ЗБН се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изходът по главния иск
следва да бъде разгледан първия предявен като евентуален иск с пр.осн.чл.59,ал.5 от ЗБН.
Във ВКС е формирана
непротиворечива практика обективирана в Решение №60114 от 09.12.21г. по т.д. 1512 от
2020г., реш.№
60156/15.12.2021г., по т.д.2317/2020 и двете на 1-во т.о., че след Решение № 8
от 27.05.21г. по к.д.№9 от 2020г. на Конституционния съд на Р България и
обявяване за противоконституционна на разпоредбата на пар.8
от ПЗР на ЗИД на ЗБН обн. с ДВ бр.22 от
2018г. , че приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН за
преценка на относителната недействителност на прихващанията
извършени до изменението й с пар.9 от ЗИД на ЗДБ за 2014г.
в сила от 28.11.2014г. е тази действала до изменението. Разпоредбата е с
материално правен характер, доколкото предвижда възможност при точно определени
предпоставки, да се иска обявяване на относителна недействителност спрямо
кредиторите на несъстоятелността на банката, на прихващанията
извършени след началната дата на нейната неплатежоспособност. Прихващането,
като способ за погасяване на задълженията регламентиран от чл.103 и сл. на ЗЗД,
също е институт на материалното право, поради което предпоставките за обявяване
неговата недействителност се регулират от материалното право. Материално
правния характер на нормата на чл.59,ал.5 от ЗЗД предпоставя
приложението й за напред, т.е. спрямо юридически
факти и правоотношения породени след влизането й в сила. С изменението й в сила
от 28.11.2014г. с ДВ бр.98 от 2014г. новата
регулация е приложима за нововъзникналите факти и
правоотношения след влизане в сила на това изменение за напред. Предвид на това
прихващанията пораждат своето действие съобразно
редакцията на нормата към момента на тяхното извършване, т.е. достигане
изявлението до насрещната страна т.е. в редакцията на нормата от 2006г. / ДВ
бр.59/. В тази редакция относителната недействителност е предвидена, когато
прихващането се извършва от длъжника, а като длъжник при банковата
несъстоятелност се явява съответната банка, т.е. банката ищеца. Изявление за
прихващане от кредитор, какъвто е бил ответника след придобиване на вземанията
чрез цесия към този момент не могат да се определят като относително
недействителни. Предвид на това и първият евентуален иск с пр.осн.чл.59,ал.5 от ЗБН се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Искът с правно основание
чл.59,ал.3 вр.ал.4 от ЗБН предвид отхвърляне на
първите два иска също следва да се разгледа. С този иск се иска прогласяване на
недействителност на прихващането спрямо кредиторите на несъстоятелността, тъй
като се твърди, че ответникът е придобил вземането преди датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност , като е имал знание за това, че
ответникът е в състояние на неплатежоспособност. Законът е установил оборима
презупция, че такова знание е налице след вписване на
решението на Централната банка за отнемане на лиценза на КТБ АД – чл.59,ал.4 ог ЗБН, като в конкретния случай това вписване е извършено
на 7.11.2014г.. Доколкото изявлението за прихващане за сумата от 120 000
лв. е депозирано в банката на 5.11.2014г. т.е. дни преди вписване на решението
за отнемане на лиценза й, то не може да се приеме, че законовата презумпция е
приложима. Следва в този случай по безспорен начин да се докаже, че ответника е
знаел какво е финансовото състояние на банката и че същата е неплатежоспособна.
Същият е бил служител на банката, но не от кръга на представляващите я и имащи
управляващи функции, а от техническия персонал. Същият е получил кредит, т.е. задължението му е възникнало
няколко години преди производството по несъстоятелност на банката, а вземането му спрямо нея е възникнало два дни
преди отнемане на лиценза й. Не се установи от доказателствата по делото същия да е имал информация извън публичната,
медийна такава какво е финансовото
състояние на банката. В медийното пространство преди отнемане лиценза на КТБ АД
има информация с различен характер. Вярно е, че се обявяват актовете на БНБ, че
затварянето на банката е факт към този момент и тя се управлява от квестори, но възможността за нейното оздравяване и
опитите за това също са предмет на публична дискусия. Предвид на това не може
да се приеме, че средностатистическия гражданин, какъвто е ответника е могъл по
категоричен начин, само от публикации в медиите и актовете на БНБ да направи
извод, съответно да има знание, че банката е в състояние на
неплатежоспособност. Липсват доказателства, които да установят, че вътрешна
банкова информация за това обстоятелство е станала достояние на ответника.
Предвид на това съдът приема, че ответника не е имал знание, че банката е
неплатежоспособна, нито пък че ще се иска откриване на производство по
несъстоятелност. Предвид на това съдът приема и този евентуален иск за
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По главния иск с пр.осн.3,ал.3 от ЗБН вр. чл.26,ал.2
от ЗЗД вр.чл.44 от ЗЗД вр.чл.59,ал.2
от ЗБН относно прихващането от
30.01.2015г. със сумата от 93 000 евро. Между страните по делото няма спор, че това изявление за
прихващане не е произвело действие, тъй като няма насрещно задължение на
ответника спрямо банката, което да се прихване към това получено чрез цесия
вземане на ответника.Не се спори и че с това вземане, макар и в по-малък размер
ответника е включен като кредитор в производството по несъстоятелност на
банката. Следва извод, че липсва погасителен ефект на това изявление за прихващане
направено от ищеца след отнемане лиценза на банката, с оглед на това, че няма
насрещно вземане, ликвидно и изискуемо, което да се погаси чрез прихващането. След
като изявлението за прихващане не е произвело действие, не е било насочено към
конкретно съществуващо насрещно вземане, то съдът намира, че същото не може да се определи
като нищожно или относително недействително спрямо кредиторите на
несъстоятелността. Извършеното
осчетоводяване от страна на ищеца също е без основание, тъй като изявлението
макар и достигнало до насрещната страна не е породило ефект, поради липса на
насрещно вземане. Самата страна извършила неправилното осчетоводяване следва да
го приведе в съответствие с фактическото положение. Не става ясно какво точно е
осчетоводено, след като липсва насрещно вземане и липсва породен погасителен
ефект. Предвид на това съдът намира, че този обективно и субективно съединен
главен иск е неоснователен относно твърдяната нищожност , като неоснователни се
явяват и евентуалните искове по
чл.59,ал.5 и ал.3 от ЗБН, доколкото няма прихващане, което да определи като
относително недействително спрямо другите кредитори на несъстоятелността. Наред
с това по отношение на тези евентуални искове важат изводите на съда и при
предходно разгледаното по-горе прихващане със сумата от 120 000 лева. Предвид на изложеното както главния, така и евентуалните искове следва да се отхвърлят
като неоснователни.
Предвид изходът по спора
ответникът следва да бъде осъден да
внесе дължимата държавна по спора – 4
% върху материалния интерес като сбор от
стойността на двете прихващания, който възлиза на 301 815 лв. или сумата
от 12 072.60 лв.ДТ см. СГС. Ответника не е представил
доказателства за направени разноски поради което такива не му се следват.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът с пр.осн.чл.3, вр.чл.26,ал.2,вр.чл.44 ЗЗД вр.чл.59,ал.2 от ЗБН предявен от А.Н.Д.И К.Х.М.действащи в
качеството им на синдици на К.Т.Б. АД / в несъстоятелност / ЕИК ******,гр.София, ул. ******, срещу Г.М.А.
ЕГН ********** *** за прогласяване нищожност на прихващане извършено с
изявление вх.№ 11179 от 05.11.2014г. за
сумата от 120 000 лв., както и евентуалните искове с пр.осн.чл.59,ал.5 и чл.59,ал.3 от ЗБН за прогласяване
недействителността на това прихващане спрямо кредиторите на несъстоятелността,
като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът с пр.осн.чл.3, вр.чл.26,ал.2,вр.чл.44 ЗЗД вр.чл.59,ал.2 от ЗБН
предявен от А.Н.Д.И К.Х.М.действащи в качеството им на синдици на К.Т.Б. АД
/ в несъстоятелност / ЕИК ******,гр.София,
ул. ******, срещу Г.М.А. ЕГН ********** *** за прогласяване нищожност на
прихващане извършено с изявление вх.№ 646
от 30.01.2012г. за сумата от 93 000 евро, както и евентуалните искове с
пр.осн.чл.59,ал.5 и чл.59,ал.3 от ЗБН за прогласяване
недействителността на това прихващане спрямо кредиторите на несъстоятелността,
като неоснователни.
ОСЪЖДА К.Т.Б.
*** ЕИК ******да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гр.София, бул.
Витоша № 2 сумата от 12 072.60 лв./ дванадесет хиляди и седемдесет и два лева и
шестдесет стотинки / държавна такса .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ