Р Е Ш Е Н И Е № 647
гр. Монтана, 20 декември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 13.12.2019 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ
РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 527 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 128, ал. 1, т. 8 и чл.
128а от АПК.
Образувано
е по искане на Г.С.М., чрез пълномощника си и баща С. С*** М., за обявяване
нищожността на съдебно Решение № 10178/02.07.2019 г., постановено по адм.д. №
8926/2018 г. на ВАС, трето отделение.
С искането се твърди нищожност на решението поради постановяването му от
незаконен състав. Незаконосъобразно делото е разглеждано от
Трето отделение въз основа на Заповед № 352/06.03.2012 на предишен
административен ръководител на ВАС, издадена на основания, които не са валидни.
Съдия Ваня Пунева е определена извън правилата за определяне на съдия докладчик
по делото съгласно Единната методика по приложението на принципа за случайно
разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните,
апелативните и специализираните съдилища. Съдебния състав в цялост е в
неизпълнение на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК и е следвало всички съдии да се
отведат от разглеждане на делото. Това е така, тъй като съдия Пунева е била
председател на състава по адм. дело № 14033/2018, съдия Искра Александрова е
председател на съдебния състав по адм. дело № 7407/2017 г. и съдия Румяна
Лилова е била съдия в съдебния състав по последно посоченото дело. Друго
основание за нищожност е неяснота и неразбираемост
волята на съда, както и по отношение квалификацията на исковите
претенции направени от първоинстанционния съд кредитирани от касационната
инстанция. Нищожност е налице и поради
противоречие с добрите нрави. В съдебно заседание и писмени бележки поддържа
същите доводи изложени в искането като навежда и допълнителни такива. 1. Счита Заповед
№ 325/06.03.2012 г. за нищожна. 2. Неправомерност при определяне на
първоначалния съдия-докладчик и първоначалния съдебен състав: Таня Куцарова -
председател; Пламен Петрунов и Владимир Първанов. 3. Неправомерно самоопределяне
на съдия Ваня Пунева за съдия-докладчик по делото в съдебния състав постановил
порочното решение влязло в сила. Липсват доказателства за законен отвод по реда
на чл. 22 от ГПК на съдията Владимир Първанов. Липса на протокол от случайно
разпределение на делото, от който протокол да е видно, че по случаен принцип
делото се разглежда от съдия-докладчик Ваня Пунева. 4. Недопустимо участие на
съдиите Искра Александрова и Румяна Лилова в съдебния състав постановил
порочното решение по адм. дело № 8926/2018 г., тъй като тези съдии са участвали
в разглеждане на казуса за бездействието на КЗД по адм. дело № 7407/2018 г.
Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, представлявана
от юрк Н*** К*** , оспорва искането. Моли същото да бъде оставено без
разглеждане, поради непосочване на реални правни основания и точно и мотивирано
изложение. При условията на алтернативност моли същото да бъде отхвърлено.
Счита съставът постановил решението за легитимен, решението е в съответната
писмена форма, ясно и мотивирано, без да противоречи на добрите нрави и императивни
правни норми. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени.
Административен съд
Монтана след като обсъди сочените в иска твърдения във връзка със събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на
делото е искане за обявяване на нищожност
на съдебно Решение № 10178/02.07.2019 г., постановено по адм.д. № 8926/2018 г.
на ВАС, трето отделение.
Искът за
обявяване на нищожност на съдебен акт е
установителен по своя характер и правният интерес от търсената защита е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост, за която съдът
следи служебно. В случая, заявителят на иска Г.М. е адресат на решението, чиято
нищожност се претендира, поради което за нея
е налице правен интерес от установяване нищожността
на съдебния акт. Този иск може да бъде предявен безсрочно, поради което съдът
приема, че същият е процесуално допустим за разглеждане по същество.
Решението, за
което се твърди, че е нищожно е постановено от касационна инстанция по реда на
инстанционния контрол и по обжалване на решение постановено по адм.д. № 35/2018
г. на Административен съд Видин, поради което същото е окончателно и се ползва
със сила на пресъдено нещо. След като решението се ползва със сила на присъдено
нещо преразглеждане на неговия предмет по същество е недопустимо, в това число фактическите
обстоятелства, правните квалификации и правните изводи на съда. Обхватът на
проверката в производството по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК обхваща такива пороци
на съдебното решение, които са до такава степен тежки и значими, че се
отразяват върху валидността на този съдебен акт до степен да го лишат от валидно
направено волеизявление, а от там същото да е негодно да породи целените с него
правни последици.
Критериите, при
които едно съдебно решение следва да бъде прието за нищожно са установени,
както в правната доктрина, така и в съдебната практика и същите се свързват с постановяването
му от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната
дейност на съда, в нарушение на писмената форма за действителност, при невъзможност
да бъде разбрана изразената воля на съда, включително по пътя на тълкуването, при
неподписан съдебен акт, респ. други
радикални нарушения на законността.
Законен е
съставът на съда, включващ лица с качество „Съдия” от съответния съд, определен
по правилата на родовата подсъдност. В случая решението е постановено от
действащи, към настоящия момент, включително и към момента на разглеждане на
делото и постановяване на неговото решение, съдии във Върховен административен
съд, което обстоятелство не е спорно, а е видно и от представените Протоколи за
избор на съдия докладчик, както и от извлечението от сайта на ВСС. Делото е
разгледано и решено от изискуемия тричленен състав, според нормата на чл. 217,
ал. 1 от АПК или нищожност на соченото основание не се констатира.
Възраженията, касаещи незаконността на състава на ВАС, се
свързват с недопустимост/нарушение на Заповед № 352/2012 г. на Председателя на
ВАС за разпределение материята по отделения; нарушение на принципа на случайно
разпределение, респ. неупражняване правото на отвод на съдиите, разглеждали и
постановили съдебни актове по други административни дела.
В тази връзка издадената от председателя на ВАС цитирана Заповед,
е вътрешен организационен акт и същият няма отношение, нито се отразява върху
придобитото качество „Съдия”, респ. върху законността на състава, постановил въпросното
решение. Обстоятелството, че по делото липсват доказателства за ново
разпределение и определяне на друг съдия докладчик, извън първоначално
определеният, също не се отразява върху качеството и статута на съдия, който
имат лицата от състава, постановил Решение № 10178 от 02 07 2019 г. Същевременно
и извън горните съображения, няма законова пречка първоначално определеният
съдия докладчик, респ. състав на съда да не може да бъде променян, тъй като в
административното производство няма законово изискване за неизменност на
състава, както това е предвидено в чл. 258 от НПК при разглеждане на наказателните
дела.
На следващо място постановените съдебни актове по цитираните
административни дела, а именно: адм.д. № 14033/2018 г. и адм.д. № 7407/2017 г.,
от една страна са с характер на определения, т.е. същите не решават по същество
разглеждания спор, а са ограничени до въпроси свързани с неговата допустимост, което
не е пречка същите съдии да постановят решение по същество. От друга страна,
дори тези съдии да са участвали в разглеждането на други административни дела,
водени от молителката, то това също не предполага предубеденост, респ. не е основание
за отвод от разглеждане на делото, респ. не представлява основание за нищожност
на постановеното решение. Следва да се има предвид, че резултата по цитираните
определения е в полза на лицето или твърденията за предубеденост, въпреки
тяхната неотносимост към настоящия предмет, са и несъстоятелни.
По отношение на
възражението за неяснота и неразбираемост волята на съда не се сочат относими
към същността на това твърдение обстоятелства, а се навеждат такива, касаещи
неправилно определена правна квалификация на предявените искове. Всъщност
правната квалификация, в т.ч. фактическите основания са въпроси, които са
предмет на разглеждане по воденото и приключило с влязло в сила съдебно решение
производство и под предтекст, че волята на съда е неразбираема и неясна не могат
да бъдат повторно разглеждани. В тази връзка липсва процесуална възможност за
пререшаване на спор, за който има влязло в сила съдебно решение, което решение
се ползва със сила на пресъдено нещо. За пълнота следва да се отбележи, че
постановеното решение не е неясно и/или неразбираемо, а волята на съда е
безпротиворечиво установена. Фактът, че молителката не е доволна от крайният
правен резултат е ирелевантен въпрос.
По отношение на
възражението за нищожност поради противоречие с добрите нрави, следва да се има предвид, че такова
възражение няма правна обосновка и основание, което да води до извод на
нищожност. Същевременно като основания за същото се излагат фактически
обстоятелства и правни изводи на съда, които, както се спомена и по-горе, липсва
процесуална възможност да бъдат преразглеждани в настоящото производство, което
има различен предмет и цел.
След като решението, по
адм.д. № 8926/2018 г. на Върховният административен съд, Трето отделение, е постановено от
надлежен съдебен състав, в пределите на неговата правораздавателна власт, в
писмена форма, подписано е от този състав, то същото обуславя валидно
волеизявление, а от там и годност да породи целените с него правни последици или не са налице основания за обявяването му за нищожно.
В писмената защита се въвежда ново
основание, а именно: обявяване на дискриминация и искане за постановяване
наличието на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр от страна на Върховен
административен съд /ВАС/. Като обосновка на това искане, отново се излагат
съображения, които е следвало да бъдат взети предвид от състава, разгледал
постановеното решение, за което се твърди нищожност, което по изложените
по-горе съображения, е извън предмета на настоящото производство. От друга
страна съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗЗДискр., органът, който предотвратява и защитава от
дискриминация, респ. осъществява контрол, е Комисията за защита от
дискриминация и то по конкретно подадена жалба/сигнал, въз основа на конкретно
сочени факти и обстоятелства, а съдът осъществява съдебен контрол върху
постановеното от този административен орган решение - чл. 68 от ЗЗДискр. В
случая, въпреки искането и квалифицирането на дискриминационно поведение /неясно
от кого/, без да се сочат признаци за такова, следва да се отбележи, че
страната не прави разлика между дискриминационни признаци и установените с
действащи правни норми права, било те предвидени в българското, било в
европейското законодателство.
С оглед изхода на делото и предвид
обстоятелството, че страната е освободена от държавна
такса и разноски в производството, искането
на ответната страна за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение се явява
неоснователно.
Това е така, тъй като по аргумент от чл. 78
и чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, както и от систематичното място
на тези текстове в кодекса, настоящият състав счита, че законодателят единствено предвижда хипотеза, когато
делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, тогава другата
страна е длъжна да заплати всички дължащи се такси и разноски, но настоящият
случай не е такъв. Законодателят не предвижда хипотеза, с която освободените от държавна такса и
разноски в производството лица, при отхвърляне на жалбата/иска им, следва да заплатят юрисконсултско възнаграждение. Такава
хипотеза е предвидена единствено в случаите на допусната правна помощ по реда и
условията на Закона за правната помощ, съгласно чл. 78, ал. 7 от ГПК, какъвто не
е настоящият случай.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 128а от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
искането на Г.С.М.,
чрез пълномощника си и баща С. С*** М., за обявяване нищожността на съдебно
Решение № 10178/02.07.2019 г., постановено по адм.д. № 8926/2018 г. на ВАС,
трето отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Комисия за защита от дискриминация за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: