Решение по дело №1376/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 вр.чл.190 от ЗУТ и е образувано по две жалби: от Д.Я.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. И. ***, и от К.П.С., ЕГН **********, и В.П.Н., ЕГН **********,***, чрез пълномощника им адв. Г.А. ***, против Заповед № 1680/21.06.2021 г. на зам. кмета на Община Варна, с която е разрешено прокарване на временен път с обща ширина 3,50 м на П.К.М. и Д.К.Т. - собственици на ПИ с идентификатор 10135.3505.727, на М.И.П., заместен в настоящото съдебно производство от законния си наследник И.М.П. - собственик на ПИ с идентификатор 10135.3505.1082, и на В.К.Д., съсобственик заедно с брат си Д.К.Д. на ПИ с идентификатор 10135.3505.1094, засягащи части от собствените имоти на жалбоподателите - ПИ с идентификатор 10135.3505.721 на първия жалбоподател, и ПИ с идентификатор 10135.3505.652 на вторите жалбоподателки, както и имоти ПИ 10135.3505.1151 и ПИ 10135.3505.1125 - собственост на Община Варна, и ПИ с идентификатор 10135.3505.1050 - собственост на наследниците на Яни Г. Теохариев (Б.К.Ж., Е.Н.К., Л.Н.П., М.Я.С., Н.Ж.Ж., Г.Я.Г., Д.Я.Г., Д.А.С. и В.В.М.) - всички имоти в с.о.“Сълзица“, гр .Варна

Жалбоподателят Д.Г. твърди, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, поради което същата е нищожна. Освен това сочи, че имот №1094 в района не съществува, поради което е налице несъответствие между подаденот озаявление и издадения въз основа на него административен акт, т.е. актът е нищожен. Излага съображения, че при издаването на процесната заповед не са изследвани предпоставките за уважаване на заявлението. Сочи, че е налице и друг вариант за прокарване на временен път, който представлява по – добра техническа възможност и засяга по – малко имоти на трети лица. Твърди, че не е посочен краен срок на действие на временния път - ден, месец, година. Посочва, че към момента на издаване на заповедта не знае и какъв ще бъде размерът на обезщетението, което ще получи за прокарването на временния път. Твърди, че не е ясно защо трасето на временния път е определено с разширение на пътеката, намираща се южно от имота му, а не е предвиден като разширение на пътеката към имоти №№ 719 и 720, като по този начин ще се засегнат само два имота. Моли съда да отмени оспорената заповед, като му присъди сторените по делото разноски. С допълнителна жалба сочи, че под трасето на временния път има изградена електропреносна инфраструктура, която не е съобразена при издаване на заповедта. Твърди, че се нарушават правата му да продаде имота си на реалната му пазарна цена, тъй като се отнемат 100 кв. м. от терена. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа жалбата. Счита, че от изслушаната съдебно – техническа експертиза се установява, че е налице и икономически по – изгоден вариант за прокарване на временен път.

С жалбата, подадена от К.С. и В.Н., се твърди нищожност на издадената заповед, тъй като не са посочени фактическите и правните основания за издаването . Твърди се, че е налице различие в съдържанието на заповедта, която им е връчена, и тази, която е публикувана на сайта на община Варна. Излагат се съображения, че административният орган само формално е следвал установената специална процедура по издаване на заповедта. В издадената заповед не са посочени началният момент, както и срока за прокарване на временния път, и времето, през което ще се плаща обезщетение за прокарването на пътя. Излагат се съображения, че трасето на графичната част на заповедта не съответства на посоченото в текстовата  част, което е съществено процесуално нарушение. Сочат, че в южната част на имота има по-удобен за преминаване път. Твърдят, че по цялата южна страна на имота им има засадени множество плодни дръвчета, което не е съобразено от общинска администрация при издаване на заповедта. Считат, че от имота им ще бъдат отнети около 170 кв. м., а не както е посочено в заповедта – 87 кв. м. По южната страна на имота им вкопан захранващ кабел, а на стената е монтирано табло с електромерите на съседните имоти, като в случай, че подпорната стена бъде съборена, имотите източно от техния ще останат без ел. захранване. Твърди се също, че в заповедта не са посочени осевите точки на проектираната улица. В заключение посочват, че до имотът на заявителя има предвиден и втори достъп до улица. Молят съда да отмени издадената заповед и да им се присъдят сторените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. А. поддържат жалбата, като молят съда да прогласи нищожност на оспорената заповед, а в условия на евентуалност да я отмени като незаконосъобразна.

Ответникът – зам. кметът на Община Варна чрез процесуалния си представител гл. ю.к.С.Н. оспорва жалбата. Твърди, че оспорената заповед е издадена от зам. кмета на община Варна в условията на делегирани правомощия. Твърди, че икономически най – изгодният вариант за прокарване на временен път е именно този, който е определен от Общината, тъй като за неговото осъществяване не са необходими каквито и да било инвестиции. Счита оспорената заповед за правилна и законосъобразна и моли съда да я потвърди. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна В.К.Д. чрез процесуалния си представител адв. Н. оспорва подадените жалби и моли съда да потвърди издадената заповед. Счита, че от СТЕ се установява, че с предложения по оспорената заповед вариант за временен път се засягат най – малко имоти. Не прави искане за присъждане на разноски.

Заинтересованата страна Д.Я.Г. чрез процесуалния си представител адв. К. моли подадената жалба да се уважи.

Заинтересованата страна Община Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. Н. оспорва подадените жалби и моли съда да потвърди издадената заповед.

Заинтересованата страна В.В.М. чрез процесуалния си представител адв. С., се присъединява към подадените жалби и моли да бъдат уважени. Счита, че от заключението по назначената СТЕ се установява, че има и друг вариант за прокарване на временен път, при които няма да се засегнат трайни насаждения и постройки. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Заинтересованите страни Н.Ж.Ж. и Б.К.Ж. чрез процесуалния си представител адв. Д. считат жалбите за основателни и молят съда да ги уважи. Считат, че от заключението по назначената СТЕ се установява, че органът не е изчерпал всички възможности за прокарване на временен път.

Заинтересованите страни П.К.М., Д.К.Т., Е.Н.К., Л.Н.П., М.Я.С., Г.Я.Г., Д.А.С., Д.К.Д., И.М.П. – редовно призовани, не се явяват, не се представляват в съдебно заседание и не ангажират становище по жалбите.

След преценка на събраните в производството релевантни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д.Г. се легитимира като собственик на имот с идентификатор 10135.3505.721 по КК на Варна /пл. № 721/, местност „Сълзица“, гр. Варна, съгласно НА за дарение № 84, том XIII, дело №4583/1985 година /л. 8 от делото/.

Жалбоподателките К.С. и В.Н. се легитимират като собственици на имот с идентификатор 10135.3505.652 /пл. № 652/, местност „Сълзица“, Варна, съгласно НА за дарение на имот № 87, том I, рег. № 919, дело 83/2000 година /л. 23 от делото/.

Заинтересованата страна В.В.М. се легитимира като собственик на имот пл. № 343А, местност “Сълзица“, Варна, съгласно НА №200, том IV, дело № 3004/1997 г. /л. 159 от делото/.

Заинтересованата страна В.К.Д. се легитимира като собственик на имот с идентификатор 10135.3505.1094, съгласно, НА № 40, том III, дело № 2670/1993г., Решение № 1342/19.03.2015 г. на ВРС и Заповед № 18-1236-09.02.2018 г. на СГКК/л. 306-322 от делото/.

Заинтересованите страни П.К.М. и Д.К.Т. се легитимират като собственици на имот с идентификатор 10135.35085.727 /пл. № 3731/, местност „Сълзица“, Варна, съгласно НА №63, том ХIХ, дело № 5768/1992 г. /л. 92 от преписката/.

Заинтересованата страна И.М.П. се легитимира като собственик на имот с идентификатор 10135.3505.1082, местност „Сълзица“, Варна, съгласно договор за доброволна делба №28028/29.12.2009 г. /л. 94 от преписката/.

Началото на административното производство е постановено с подадено от В.К.Д. заявление рег. № АУ023635ВН от 05.03.2020г. до кмета на община Варна за прокарване на временен път до собствения му ПИ 10135.3505.1094, към което приложил скица на поземлен имот № 15-188521/27.03.2018 година.

Заявлението на В.Д. е разгледано на заседание на Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и на прокарване на временен път при Община Варна, назначена със Заповед № 0415/06.02.2019г. на Кмета на Община Варна /Комисията/. От представения протокол се установява, че Комисията с решение по т. 3-3 от Протокол № 3 от 04.05.2020 г. е взела решение за откриване на процедура по чл.190 ЗУТ. Предвидено е трасето на временния път да премине през части от ПИ 10135/3505/1207 и ПИ 10135.3505.1208 покрай северните им граници. Посочено е, че това трасе не следва уличната регулация, но е най – икономически изгодно и лесно за изпълнение на място. Засегнатата площ от ПИ 10135.3505.1207 е определена в размер на 87 кв.м., а от ПИ 10135.3505.1208 – 129 кв.м.

С писмо рег.№ АУ023535ВН_005ВН/20.05.2020 г. заинтересованите страни са уведомени за взетото от Комисията решение.

На 28.05.2020 г. е депозирано възражение от Б.Й.З., собственик на ПИ 10135.3505.1207, който изтъква, че прокарването на временния път може да възпрепятства бъдещи негови инвестиционни намерения, както и че по така избраното трасе има много дълготрайни насаждения, които ще бъдат засегнати. Твърди също, че не са разгледани всички възможни варианти за прокарване на временен път.

С Протокол № 4/04.06.2020 г. на Комисията повторно се разглежда преписката по заявлението на В.Д., като е обсъдено и възражението на Б.З.. От протокола се установява, че с решение № 4-1 то е уважено чрез промяна на трасето на временния път. Допуска се процедура по прокарване на временен път с ширина 3,50 м. до ПИ 10135.3505.1094 по КК през отворен на място път със Заповед №2252/10.09.2005 г., засягащ части от ПИ 10135.3505.705, 706, 707 и 708, след което да се премине през ПИ 1175 – общинска пътека, ПИ 10135.3505.1051 покрай южната му граница, завие се на север и се разшири съществуваща пътека до ширина 3,50 м., като се засегнат източните части ПИ 1057 и ПИ 10135.3505.712. Посочено е, че това трасе частично следва уличната регулация по ПУП-ПУР на СО „Сълзица“. Определена е засегнатата част: от ПИ 10135.3505.1051 – 110 кв.м., от ПИ 10135.3505.712 – 28 кв.м., и от ПИ 1175 – 4 кв. м.

С писмо рег. № АУ023635ВН_010ВН/18.06.2020 г. и писмо рег. № АУ023635ВН_025ВН/13.07.2020 г. за взетото решение са уведомени заинтересованите страни.

В предвидения срок е постъпило възражение от Д.М.Д., собственик на ПИ 10135.3505.712, с което се изразява несъгласие за прокарването на временен път по определеното от Комисията трасе с аргумент, че така определено, трасето ще минава по границата на дерето, което създава опасност от свлачища. Изразява несъгласие и с отнемането на 28 кв. м. от имота й. Предлага два алтернативни маршрута за прокарване на временен път.

Възражението е разгледано от Комисията на заседание, проведено на 09.07.2020 година. От Протокол № 5 се установява, че в т. 5-1 Комисията е взела решение да се извърши оглед на място, след което преписката да се докладва и да се вземе решение.

На заседание на Комисията по Протокол № 6 от 29.07.2020 г. повторно е разгледано възражението на Диана Д.. По т. 6-1 е взето решение да се уважи частично подаденото възражение. Променено е трасето на временния път до ПИ 10135.3505.1094 по КК на Варна, като се преминава през отворен на място път по Заповед № 2252/10.09.2009 г. на Кмета на община Варна, засягащ части от ПИ 10135.3505.705, 706, 707 и 708, след което да се премине през ПИ 1175 – общинска пътека, ПИ 10135.3505.1051 покрай южната му граница, част от ПИ 345 /общински/, завие се на север и се разшири съществуващата пътека до ширина 3,50 м., като се засегне западната част на ПИ 730.

С писмо рег. № АУ023635ВН_027ВН/31.07.2020 г. за взетото решение са уведомени заинтересованите страни.

На 27.08.2020 г. заинтересованата страна Р. Г. Ст. е депозирал възражение срещу така предвиденото трасе на временния път.

Със Заявление № АУ023635ВН_029ВН/08.09.2020 г. М.И.П. – собственик на ПИ 10135.3505.1082, е поискал да се присъедини към подаденото от В.Д. заявление за прокарване на временен път. Към заявлението са приложени документи за собственост.

На 08.09.2020 г. П.К.М. е подала заявление № АУ086085ВН до Кмета на Община Варна за прокарване на временен път до собствения  ПИ 10135.3505.727, към което е приложила документи за собственост.

На заседание, проведено на 25.09.2020 г. Комисията е разгледала депозираното от Р. Ст. възражение, както и подадените заявления от М.П. и П.М.. В т. 8-4 по Протокол № 8 е взето решение да се допусне процедура по прокарване на временен път с ширина 3,50 м. до ПИ 10135.3505.1094, ПИ 10135.3505.1082 и ПИ 10135.3505.727 по КК на гр. Варна, като се премине през отворен път на място по Заповед № 2252/10.09.2005 г. на кмета на община Варна, засягащ части от ПИ 10135.3505.705, 706, 707 и 708, след което да се премине през ПИ 1175 – общинска пътека, ПИ 10135.3505.1051 покрай южната му граница, част от ПИ 345 /общински/, завие се на север и се разшири съществуваща пътека до ширина 3,50 м., като се засегне западната част на ПИ 10135.3505.1082 за да се достигне до ПИ 10135.3505.727. Определена е засегнатата част: от ПИ 10135.3505.1051 – 77 кв.м., от ПИ 10135.3505.730 – 80 кв.м. и от ПИ 1082 – 35 кв. м.

С писмо рег. № АУ023635ВН_030ВН/06.10.2020 г. за взетото решение са уведомени заинтересованите страни.

На 14.10.2020 г. заинтересованата страна Р. Г. Ст. е депозирал повторно възражение срещу така предвиденото трасе на временния път.

Повторното възражение на Р. Ст. е разгледано на заседание на Комисията, проведено на 12.11.2020 година. По т. 10-4 е взето решение да се промени трасето на временния път, като се допуска процедура по прокарване на временен път с ширина 3,50 м. до ПИ 10135.3505.727, ПИ 10135.3505.1082 и ПИ 10135.3505.1094 по КК на гр. Варна, като съществуваща пътека от северната страна се разшири до 3,50 м. и се премине през части от ПИ 10135.3505.652, ПИ 10135.3505.721, ПИ 10135.3505.1050, след което пътят продължи през ПИ 10135.3505.727 и ПИ 10135.3505.1082. Определено е, че при това трасе засегнатите части от имотите са както следва: ПИ 652 – 87 кв.м., ПИ 721 – 100 кв.м., ПИ 1050 – 64 кв.м., ПИ 727 -91 кв.м. и ОИ 1082 – 35 кв.м.

За взетото решение заявителят на производството и заинтересованите страни са уведомени с писмо рег.№ АУ023635ВН_034ВН/17.12.2020 година.

На 08.04.2021 г. е публикувано обявление на сайта на община Варна.

С писмо рег. № АУ023635ВН_035ВН/09.04.2021 г. е уведомено заинтересованото лице В.П.Н. – Е. – собственик на ПИ 652.

По преписката е приложена Заповед № 2252/10.09.2005 г. на кмета на община Варна, с която е разрешено прокарване на временен път през ПИ 705, 706, 707 и 708, който път ще се използва частично при прокарването и на настоящия временен път.

На 21.06.2021г. Заместник-кметът на Община Варна е издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 1680/21.06.2021 година.

По делото е допусната съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните. Според заключението с временния път, определен с оспорената заповед, в имот с идентификатор 10135.3505.652 се засяга изградена масивна ограда, представляваща и подпорна стена по границата на имота. Подпорната стена е стоманобетонна с височина 0,70 м. над терена, с изградена ограда над стената от метални колове и оградна мрежа. В имоти с идентификатор 10135.3505.721 и 10135.3505.1050 вещото лице е установило, че се засягат огради от бетонови колове и оградна мрежа, като е посочило, че оградите са стари и амортизирани. По отношение на ПИ 1050 е установило, че имотът е изоставен, захрастен и недостъпен. За имот с идентификатор 10135.3505.727 е установено от експертизата, че се засяга западната част на имота, която е недостъпна; по отношение на него също е посочено, че е недостъпен, захрастен и изоставен. За имоти 10135.3505.1151 и 10135.3505.1125 е установено, че са изоставени тесни пътеки, които са непроходими. Достъпна е пътеката 10135.3505.1125 само в западната част между имоти 10135.3505.652 и 10135.3505.1343 до северозападния ъгъл на имот с идентификатор 10135.3505.721. В останалата част пътеката е тясна и трудно проходима, но може да се минава пешеходно до имот с идентификатор 10135.3505.724. Пътната отсечка с идентификатор 10135.3505.1151 е затворена в северния край. По отношение на останалите имоти вещото лице не е успяло да извърши оглед на място, направило е справка в Google My Maps и Ортофото карта, съвместима с кадастралната карта на гр. Варна, като е установило, че в границите на разрешения временен път няма съоръжения на инженерната инфраструктура, сгради, които биха попречили за прокарването на временния път, освен оградата, изградена в имот с идентификатор 10135.3505.652. По отношение на овощните дървета е установено, че не представляват ценни такива. Експертизата дава заключение, че теренът на място е с наклон на юг, но това е вариантът за осигуряване на достъп до процесните имоти. Временният път е проектиран изцяло в границите на улична отсечка, която би следвало да се реализира. Вещото лице сочи, че трасето на временния път, определен с оспорената заповед, е осъществим, като единствените подобрения, които се засягат, са в имот с идентификатор 10135.3505.652. Вещото лице е предложило два варианта за трасе на временния път – скица 1 и скица 2. По скица 1 – трасето на временния път е развито в северната си част, като подходът се осъществя от изток през имоти 10135.3505.724 /45 кв.м./, 10135.3505.723 /53 кв.м./, 10135.3505.722 /51 кв.м./ и 10135.3505.721 /142 кв.м./, в останалата си част трасето се препокрива с трасето от оспорената заповед. Вещото лице е установило, че този вариант е по – целесъобразен, тъй като посочените имоти нямат масивни огради. По скица 2 – трасето на временния път е развито от юг, през ПИ 10135.3505.705 /38 кв.м/, 10135.3505.706 /25 кв.м./, 10135.3505.707 /46 кв.м./, 10135.3505.708 /67 кв.м./, 10135.3505.1175 /4 кв.м./, 10135.3505.1051 /110 кв.м./, 10135.3505.712 /28 кв. м./, 10135.3505.1094 /16 кв.м./, 10135.3505.730 /18 кв.м./. Вещото лице е посочило, че в останалата си част трасето се препокрива с това по оспорената заповед до южната граница с имот 10135.3505.721 и вариантът е целесъобразен, тъй като ПИ 705, 706, 707, 708 и 1175 са общинска собственост и на място представляват път. Посочило е, че посоченият в оспорената заповед временен път е единствено възможен и засягащ най – малко имоти в частта от имот 10135.3505.721 на юг до имот 10135.3505.1095 и не може да предложи друг вариант. В съдебно заседание вещото лице прави следните уточнения: Посочила е други два варианта за прокарване на трасе на временен път, като този по скица 1 удължава трасето от изток, засягат се повече имоти, но при този вариант няма строителни подобрения, които ще бъдат засегнати, и реализацията е по – лесна. По скица 2 се засягат най – малко частни имоти, но трасето не следва трасето на проектирана улица. Експертизата е дала вариант, при който дерето се заобикаля. Имот с идентификатор 10135.3505.652 не се засяга при вариантите, изготвени от експертизата. Вещото лице посочва, че вариантът по оспорената заповед е най – икономичен по отношение на засегнати площи от имоти, но предложеният от нея вариант по скица 1 ще бъде най – целесъобразен от гледна точка на засегнати подобрения, тъй като при него не се засягат имоти 541 и 719. Най – бързо осъществим е вариантът по скица 1, тъй като се засягат само изоставени имоти и не се засяга сградата в имот 719.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, както и от заключението на СТЕ, които са взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбите са депозирани в законоустановения срок, от легитимирани субекти – адресати на неблагоприятния за тях ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество се преценяват като основателни.

Общият смисъл на разпоредбата на чл. 190 от ЗУТ е посредством „временен път“ да бъде осигурен транспортен достъп до имоти, които не разполагат с такъв, за ограничен период от време, а именно до момента, в който достъпът се осигури по траен начин – например чрез откриване на все още неоткрити нови улици, проектирани съгласно подробен устройствен план. Основната хипотеза на прокарването на временни пътища е регламентирана в ал.1 на чл. 190 от ЗУТ, тъй като съгласно общите изисквания за урегулиране и застрояване на териториите и поземлените имоти (чл. 14, ал. 3, т. 1 от ЗУТ) поземлените имоти се урегулират с улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице на имота) и (чл. 14, ал. 4 от ЗУТ) урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк.

Съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, компетентен орган по издаване на заповеди от вида на процесната заповед е кметът на общината. Възможност за делегиране на тези правомощия е допустима по силата на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, съгласно която кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската администрация. От ответника по делото е представена Заповед № 5515/31.12.2019 г. /л. 44 от преписката/, с която Кметът на Община Варна е делегирал свои правомощия по ЗУТ, в това число и тези за издаване на заповеди по реда на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, каквато е процесната заповед, на Заместник-кмета на Община Варна – П.П.. Оспорената в настоящото съдебно производство заповед е подписана именно от последния. Предвид това съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на изрично делегираните му правомощия, съгласно горепосочената заповед, поради което се явяват неоснователни възраженията, направени с жалбите и в съдебно заседание за нищожност на оспорената заповед.

Заповедта е издадена при спазване на изискванията за писмена форма и съдържа всички минимално изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за нейното издаване.

При служебната проверка за законосъобразност на административния акт не се установиха допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне на административния орган по същество, които да налагат отмяна му като незаконосъобразен. Видно от доказателствата, представени от ответника ведно с административната преписка, заинтересованите лица своевременно са уведомени за откриване на административното производство, като им е дадена възможност да участват активно на всеки етап от него. Общинската Комисия за определяне на трасе за достъп до имоти, назначена със заповед на кмета на общината, неколкократно е разглеждала постъпилите възражения от заинтересованите лица в производството по прокарване на временен път. Във връзка с тези възражения са събирани допълнително доказателства – оглед на място. Поради изложеното, както и с оглед липсата на конкретика на тези твърдения, съдът счита за неоснователни възраженията за допуснати съществени нарушения в административната фаза на производството.

Несподеляемо е възражението на жалб. Г., че имот № 1094 в района не съществува, поради което било налице разминаваме между подаденото заявление и издадения въз основа на него административен акт като основание за нищожността му. Видно от Заявление № АУ023635ВН от 05.03.2020 г., заинтер. В.Д. е поискал да му се даде достъп до имот с идентификатор 10135.3505.1094 чрез прокарване на временен път. От представената по делото Заповед № 18-1236/18.02.2018 г. /л. 321 – гръб – л. 322 от делото/, издадена от Началника на СГКК – Варна, се установява, че Д. е подал заявление, с което е поискал изменение на с.о. „Соук солар“ /“Сълзица“/, в частта за имот 713. С цитираната заповед Началникът на СГКК – Варна е заличил от КК и КРНИ имот 713 с площ 519 кв.м. и е създал имот с идентификатор 10135.3505.1094 с площ 591 кв. м., т.е. съдът счита, че правилно и законосъобразно административният орган се е произнесъл по отношение на имот 1094.

Следващото възражение на жалб. Г. – че към момента на издаване на процесната заповед не са знаели в какъв размер ще бъде определено обезщетението, което ще получават, е преждевременно за настоящия етап на производството по прокарване на временен път. В т. 3 от оспорената заповед е посочено, че размерът на обезщетението ще бъде за годишен наем, който ще бъде определен от Комисия по чл. 210 от ЗУТ в община Варна, като изрично е посочено, че след като оценката влезе в сила, собствениците на поземлените имоти, през които минава временният път, ще бъдат обезщетени за всяка една година, през която се ползва пътя. Така в оспорената заповед са описани предвижданията на ЗУТ за различните фази на производството по обезщетение, което е последващо спрямо това за определяне на трасето на временния път, което е и причината при издаване на процесната заповед административният орган да не дължи посочване нито на размер, нито на срок за изплащане на обезщетението, чието определяне освен това е и извън неговата компетентност, и е предмет на самостоятелно административно производство.

Неоснователно е и възражението, направено и в двете жалби, че в заповедта липсва срок за прокарване на временния път – то е опровергано от изричното съдържание на т. 4 от заповедта, където е посочено, че срокът е до провеждане на отчуждителна процедура и отваряне на улица ПУП – ПУР на СО „Сълзица“, както и че имотите, през които минава временния път, не се отнемат.

Възражението за липса на идентичност на съдържанието на получените от С. и Н. съобщения за трасето на временния път, и това, обявено на сайта на община Варна, е недоказано. На л. 50 от преписката е приложено писмото, изпратено до Н., което е с идентично на съдържанието на обявлението, приложено на л. 52 от преписката. Действително съдържанието на съобщенията не преповтаря процесната заповед дословно, но в съобщенията до заинтересованите страни е посочено от къде минава трасето на временния път, както и какви части от имотите им са засегнати.

Неоснователно е и възражението за наличие на несъответствие между текстовата и графичната част на процесната заповед. Видно от графичната част /л. 43 от преписката/ в зелен цвят е обозначено трасето на временния път, който минава през имоти 652, 721, 1050, 727, 1082 и 1125 – именно това е описано и в текстовата част на оспорената заповед.

Независимо от гореизложеното според настоящия съдебен състав оспореният административен акт е материално-правно незаконосъобразен.

Между страните няма спор, че административното производство е протекло по реда, разписан в Раздел І, Глава ХІІІ, Част ІV от ЗУТ – „Временни пътища“; както и досежно факта, че за прилежащата територия на СО „Сълзица“ има изработен и влязъл в сила ПУП-ПУР, одобрен с Решение № 3410 – 7 по Протокол № 35 от 22, 23 и 29.06.2011 г. на Общински съвет – Варна, който не е приложен.

Според чл. 190, ал. 6 от ЗУТ временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината. По делото липсват доказателства, че между собствениците на господстващия и на обслужващите имоти е постигнато съгласие за прекарване на временен път преди да бъде издадена процесната заповед, а и подаването на възражения в административната фаза на производството, както и образуването на настоящото съдебно производство са категорична индиция за несъгласие на собствениците на обслужващите имоти за прокарването на такъв път.

Според алинея 3 на чл. 190 от ЗУТ временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Видно от цитираната разпоредба употребеният израз „по възможност“ сочи, че не е задължително временният път да следва улиците по ПУП, когато той още не е приложен, а това единствено е препоръчително. Съгласно ПУП – ПУР достъпът до имот 10135.3505.1094 е предвиден по новопроектирана улица с ОТ 368-140-364-363, която в началото минава върху голямо съществуващо дере – поради тази причина не е икономически изгодно да се прокарва временен път по уличната регулация в тази й част, тъй като ще се наложи изграждане на мостово съоръжение. Това се потвърждава и от изслушаното по делото заключение на СТЕ – вещото лице в обясненията, дадени в открито съдебно заседание сочи, че за изграждането на мост през дерето ще са необходими огромни инвестиции. С оглед на изложеното правилно административният орган е допуснал трасето на временния път да не следва уличната регулация, предвидена по ПУП-ПУР в тази й част.

От събраните по делото доказателства и от изслушаното по делото заключение по назначената съдебно – техническа експертиза се установи по категоричен начин, че освен предвиденото в процесната заповед трасе са налице и още две възможности за прокарване на временен път до имотите на заявителите, които не са обсъдени от административният орган при издаване на заповедта. Макар че експертизата сочи, че трасето, предложено със заповедта в участъка от имот с идентификатор 10135.3505.721 на юг до имот 10135.3505.1095 е единствено възможен и не може да предложи друг, дава други две възможности за трасе, развито в останалата част – север и юг.

Според първия предвиден от експертизата вариант /скица 1/ временния път може да бъде прокаран от изток през ПИ 724, 723, 722 и 721, като в останалата част трасето се препокрива с трасето по издадената заповед. Съгласно заключението на експертизата и дадените в о.с.з. обяснения от вещото лице, макар при този вариант трасето да се удължава от изток и да се засягат повече имоти от предвидените със заповедта, при него няма строителни подобрения, които да бъдат преодолявани, което прави по-бързо, по-лесно и по-изгодно икономически прокарването на трасето на временния път.

Според втория предложен от вещото лице вариант трасето може да бъде прокарано през ПИ 705, 706, 707, 708, 1175, 1051, 712, 1094 и 720, като в останалата част отново се препокрива с трасето по издадената заповед. Вещото лице сочи, че този вариант е целесъобразен, защото трасето засяга най – малко частни имоти, тъй като минава през 5 общински имота, които на място представляват пътеки, но в този случай трасето на временния път не следва уличната регулация по влезлия в сила ПУП-ПУР.

Доводите на жалбоподателите, свързани с целесъобразното и икономично решаване на въпроса за трасето на временния път следва да се преценяват само при наличието на няколко законосъобразни варианта. В случая видно от гореизложеното са налице три варианта – този по оспорената заповед, и другите два, предложени от експертизата, за които вещото лице подробно дава заключение в СТЕ и обяснения в съдебно заседание, като е категорично, че този по скица 1 от експертизата е най-икономичен и с него най-малко се засягат законни права и интереси.

При тези констатации съдът намира, че в случая не е спазен принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК, изискващ при засягане на права или създаване на задължения за граждани или организации с административния акт, да се прилагат онези мерки, които са по–благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Целта на заповедта е да се осигури отговарящ на нормативните изисквания временен транспортен достъп. Съгласно чл. 6, ал. 4 от АПК при наличие на две законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най – икономично и е най–благоприятна за държавата и обществото. В случая обаче това не е сторено от административния орган, който не е обсъдил всички възможни варианти за прокарване на временен път, след което да избере измежду тях най–икономичния и целесъобразен начин, същевременно спазвайки нормативните изисквания да не се засягат съществуващи на място сгради и постройки и дълготрайни декоративни дървета. Избраният от административният орган вариант не е най-лесно осъществим – както се установява от обясненията на вещото лице в съдебно заседание. Освен това този вариант не е и най-икономичен и най-целесъобразен, защото макар с него да се засягат най-малък брой имоти, за сметка на това се засягат съществуващи строителни подобрения във всички имоти, през които преминава трасето на временния път. Съгласно заключението на СТЕ в имот 652 се засяга масивна ограда, представляваща и подпорна стена по границата на имота. Поради изложеното избраният от административния орган вариант не отговаря на изискването на чл. 190 ал. 3 пр. 2 от ЗУТ, а именно временните пътища да се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки. Поради изложеното съдът приема, че с избора на трасето на временния път по заповедта не се постига в най-пълна степен целта на закона, а именно – чрез възможно най-малко засягане на правата на заинтересованите страни и по-възможно най-малко обременителния за трети лица начин.

Действително вещото лице е категорично в становището си, че представеният вариант по оспорената заповед е най – икономичен в смисъл на брой засегнати имоти, но според настоящият съдебен състав предложеният от експерта вариант по скица 1 е по– целесъобразен, по– икономичен и реализируем в значително по-кратък срок поради липса на строителни подобрения, които ще бъдат засегнати.

Изложеното обуславя извод за материална незаконосъобразност на атакуваната заповед и налага нейната отмяна. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, то съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на органа за ново произнасяне, при което е необходимо извършването на нова преценка на подадените от П.М., Д. Т., В.Д. и М.П. заявления относно възможността за прокарване на временен път до имотите на всеки един от тях при по-икономично осъществим вариант от този по процесната Заповед № 1680/21.06.2021 година. При новото произнасяне административният орган следва да съобрази предложения вариант по скица 1 към заключението на приетата по делото СТЕ.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателите и на заинтересованата страна В.М. за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена. На жалб. Д.Г. следва да се присъдят разноски в общ размер на 1285 лева, от който 850 лева – адвокатски хонорар, 125 лева – първоначален депозит за вещо лице, 90 лева – допълнителен депозит за вещо лице, 10 лева – държавна такса и 210 лева – депозит за назначаване на особен представител. На жалбоподателите К.П.С. и В.П.Н. следва да се присъдят разноски в общ размер на 1645 лева, от който 900 лева – адвокатски хонорар, 125 лева – първоначален депозит за вещо лице, 180 лева – допълнителен депозит за вещо лице, 20 лева – държавна такса и 420 лева – депозит за назначаване на особен представител.

Въпреки направеното от заинтересованата страна В.В.М. искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и приложеното на л. 161 от делото пълномощно за упълномощаване на адвокат, съобразявайки Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд на Република България, постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г., съгласно чиято т. 1 съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само когато страната е заплатила възнаграждението, настоящият съдебен състав счита, че претендираните от тази страна разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, поради недоказване факта на тяхното извършване. На възмездяване подлежат единствено съдебно-деловодните разноски, за чието извършване са представени доказателства.

Така мотивиран и на осн.чл. 172 ал. 2 вр. чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбите на Д.Я.Г., ЕГН **********, К.П.С., ЕГН **********, и В.П.Н., ЕГН **********,***, Заповед № 1680/21.06.2021 г. на зам. кмета на Община Варна, с която е разрешено прокарване на временен път с обща ширина 3,50 м на П.К.М. и Д.К.Т. - собственици на ПИ с идентификатор 10135.3505.727, на М.И.П. (заместен в съдебното производство от законния си наследник И.М.П.) - собственик на ПИ с идентификатор 10135.3505.1082, и на В.К.Д., съсобственик заедно с брат си Д.К.Д. на ПИ с идентификатор 10135.3505.1094, като съществуващи пътеки ПИ с идентификатор 10135.3505.1151 и ПИ с идентификатор 10135.3505.1125 по КК се разширят и се премине през следните поземлени имоти: ПИ 10135.3505.652, 10135.3505.721, 10135.3505.1050, 10135.3505.727, 10135.3505.1082 и ПИ 10135.3505.1125, за да достигне до ПИ 1013505.1094, и

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Д.Я.Г., ЕГН **********,***, сторените в производството разноски в размер на 1285 /хиляда двеста осемдесет и пет/ лева.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати солидарно на К.П.С., ЕГН **********, и В.П.Н., ЕГН **********,***, сторените в производството разноски в размер на 1645 /хиляда шестстотин четиридесет и пет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.

Преписи от решението да се връчат на страните.

	Председател: