РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 07.01.2021 г.
СГС,
VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на седми януари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
Кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело № 2509/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.622б ГПК, вр. с чл. 46 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. СГС е сезиран с молба от „К.Х.“ ЕАД, с която се иск да се постанови отказ за изпълнение на решение от 06.03.2019 г. на окръжен съд в гр.Фелдкирх, Австрия, LVI отделение, по дело N 56CG105/18. Твърди се от молителя, че срещу него е образувано изп.дело N 20209190400510 на ЧСИ С.А., по което се изпълнява постановеното срещу него осъдително решение на от 06.03.2019 г. на окръжен съд в гр.Фелдкирх, Австрия, LVI отделение, по дело N 56CG105/18. Сочи се от молителя, че не му е бил връчен документ за образуване на производството пред съда в Австрия, нито му е връчено постановеното неприсъствено решение и въобще не е бил уведомен за образуваното срещу него съдебно производство в страна-членка на ЕС, а препис от решението не му е бил връчен с поканата за доброволно изпълнение. Поддържа се, че правото на защита на молителя е било нарушено и е налице основание по чл.45, пар.1, б.“б“ от Регламент 1215/2012 г., защото решението е постановено в неговото отсъствие. Освен това в удостоверението по чл.53 от Регламент 1215/2012 г. се сочи, че на молителя е бил връчен документ за образуване на производството на 18.10.2019 г., както и че съдебното решение е връчено на 08.08.2018 г., което означава, че е налице противоречие, защото не може да се връчи решение преди да е образувано производство. С молба от 05.01.2021 г. е представено удостоверение от 21.05.2020 г. на СРС по дело N 61423/19 г., от което според молителя се установява, че изпратеният от съда в Австрия документ не му е бил връчен, както и че искането на австрийския съд е постъпило в СРС на 24.10.2019 г. Налице е противоречие между датата на връчване на решението, посочена в удостоверението по чл.53 от Регламента -08.08.2018 г., и осъщественият през 2020 г. опит за връчване на решението, поради което следва да се приеме, че на 08.08.2018 г. не е било извършено връчване. На 10.09.2019 г. решението е обявено в Австрия за подлежащо на изпълнение, а опитът за неговото връчване е направен през 2020 г. Иска се от молителя да се постанови отказ за изпълнение на решението, постановено от съда в Австрия, както и да се постанови спиране по чл.44 пар.1, б.“в“ от Регламента, а при условията на евентуалност спиране по чл.44 пар.1, б.“б“ и чл.44 пар.1 б.“а“.
Представено е удостоверението по чл.53 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г., издадено на 03.11.2020 г. от окръжен съд в гр.Фелдкирх, Австрия, LVI отделение, по дело N 56CG105/18, в което се сочи, че на 18.01.2019 г. ответникът е получил документ за образуване на производството, че на 10.09.2019 г. решението е било обявено за подлежащо на изпълнение, както и че 08.08.2018 г. решението е връчено на молителя.
Представен е препис от подадено на 05.03.2019 г. заявление от „В.АГ“ за постановяване на неприсъствено решение срещу молителя.
Представено е удостоверение за връчване или невръчване на документи по чл.10 от Регламент N 1393/2007 г., в което се сочи, че е невъзможно да се издири адресатът в България. Посочено е в удостоверението, че изпратеният за връчване в България документ е по дело реф. N 56CG105/18.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред съда е искане с правно основание чл. 46 от Регламент (ЕС) № 1215/2012.
Производството по чл.46 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. представлява специална форма на защита срещу съдебно решение, постановено в страна-членка на ЕС, когато въз основа на него и на удостоверение, издадено съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, е пристъпено към изпълнение в друга страна-членка, а основанията да се постанови отказ са изброени в нормата на чл.45 от Регламента.
Молбата е подадена на 17.12.2020 г., а поканата за доброволно изпълнение по изп.дело N 20209190400510 на ЧСИ С.А. е получена от длъжника /молител/ на 15.12.2020 г., от което следва, че е спазен предвиденият в нормата на чл.622а ал.6 ГПК едномесечен преклузивен срок.
Молбата е подадена до СГС, който има качеството на окръжен съд по седалището на длъжника в изпълнението, поради което сезираният съд е компетентен да се произнесе по същество.
С молбата не е представено в цялост решението на съда в Австрия, а единствено част от него, съдържаща неговия диспозитив. Съдът намира, че това не е пречка за развитие на производството, доколкото нормата на чл.47, пар.3, изр.2-ро от Регламента предвижда, че съдът може да не изиска представянето на документите, посочени в първа алинея, ако счита за необосновано да поиска от молителя да ги представи. В този случай следва да се отчетат доводите на молителя, че не му е връчен препис от решението и че до получаване на поканата за доброволно изпълнение въобще не е знаел за производството срещу него.
В случая от страна на молителя са повдигнати фактически твърдения, че съдебното решение на съда в Австрия е било постановено в негово отсъствие, защото не му е бил връчен документ за образуване на производството или равностоен документ, поради което е бил лишен от възможността да организира своята защита. Тези фактически твърдения, които са основание на искането да се постанови отказ, следва да се подведат под нормата на чл.45 пар.1, б.“б“ от Регламента.
В представеното с молбата в оригинал на немски език удостоверение по чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 се сочи, че в полза на „В.АГ“ е постановено осъдително решение с реф. N 56Cg 105/18 y на окръжен съд в гр.Фелдкирх, Австрия, LVI отделение, с което молителят е осъден да заплати сумата от 372 998,10 лв., както и че на 18.01.2019 г. ответникът е получил документа за образуване на производството – т.4.3.2, а на 08.08.2019 г. решението е връчено на ответника – т.4.5.1. Удостовереното в т.4.3.2, че на ответника по делото /молител/ е връчен на 18.01.2019 г. документът за образуване на производството по никакъв начин не разколебава верността на удостоверяването в т.4.5.1, че на 08.08.2019 г. е връчен препис от решението.
В представеното с молба от 05.10.2020 г. удостоверение от 21.05.2020 г. за връчване или невръчване на документи по чл.10 от Регламент N 1393/2007 г. се сочи, че изпратеният за връчване в България документ по дело реф. N 56CG105/18 не е бил връчен, защото е невъзможно да се издири адресатът в България. Това удостоверение по никакъв начин не рефлектира върху верността на удостовереното в т.4.3.2 от удостоверението по чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, в която се сочи, че на 18.01.2019 г. е бил връчен на ответника документът за образуване на производството.
Дори и да се приеме за невярно направеното удостоверяване, че решението е връчено на молителя на 08.08.2019 г., това не е основание да се постанови отказ. Невръчването на препис от решението не попада в обхвата на чл.45 пар.1, б.“б“ от Регламента, поради което и неточното отбелязване на датата на връчване на препис от решението не е основание за уважаване на молбата. Неточността при удостоверяване на датата на връчване на решението не е равнозначна на невръчване на документа за образуване на производството.
Тезата на молителя се опира на твърдението, че в удостоверението е посочена за дата на връчване на решението 08.08.2018 г., но тази дата се сочи в преведения на български език документ, което най-вероятно се дължи на техническа грешка. В удостоверението на немски език се сочи за дата на връчване 08.08.2019 г., която кореспондира с всички останали дати, посочени в удостоверението.
На следващо място – решението е обявено за подлежащо на изпълнение на 10.09.2019 г. – т.4.4.1, но това удостоверяване по никакъв начин не разколебава верността на удостовереното в т.4.3.2, че на 18.01.2019 г. е бил връчен на молителя документът за образуване на производството.
С оглед на изложеното съдът намира, че молбата за отказ следва да се остави без уважение, както и исканията по чл.44 пар.1, б.“в“, б.“б“ и б.“а“.
Мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „К.Х.“ ЕАД, с която е направено искане по чл.622б ГПК, вр. с чл. 46 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се постанови отказ за изпълнение на решение от 06.03.2019 г. на окръжен съд в гр.Фелдкирх, Австрия, LVI отделение, по дело N 56CG105/18 г., както и исканията с правно основание чл.44 пар.1, б.“в“, б.“б“ и б.“а“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012.
Разпореждането може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: