НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 260422
гр. Перник, 27.10.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Даниела Аенова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 07909 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Н. Вапцаров“ № 55,
срещу И.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 9794,44 лв. -
главница по Договор за потребителски кредит № 191082/05.04.2013 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 16.04.2019 г., до
изплащане на вземането, сумата 865,93 лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода 05.02.2018 г. – 01.04.2019 г., и сумата 262,52 лв. – наказателна лихва
за периода 05.02.2018 г. – 14.04.2019 г., за които вземания е издадена Заповед
№ 1897/17.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско
дело № 02659/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, VІІІ състав, съединени в
условията на евентуалност с осъдителни искове
с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за заплащане
на сумата сумата 9794,44 лв. - главница по Договор за потребителски кредит №
191082/05.04.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.08.2019 г., до изплащане на вземането, сумата 865,93
лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 05.02.2018 г. – 01.04.2019 г.,
и сумата 262,52 лв. – наказателна лихва за периода 05.02.2018 г. – 14.04.2019
г.
В исковата
молба се излага, че на 05.04.2013 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 191082/05.04.2013 г., на основание на който ищецът му
предоставил сумата 15495,00 лв. със срок за погасяване 05.04.2023 г., с падеж
5-то число на съответния месец. Твърди се, че по силата на чл. 4.1 от договора
за първите 12 месеца кредитополучателят дължи фиксирана лихва в размер на 9%, а
след този срок годишна лихва в размер на 6-месечния SOFIBOR + 8.026 пункта
надбавка. Сочи се, че съгласно договора при забава в плащанията на вноските по
кредита кредитополучателят дължи наказателна лихва в размер на дължимата
възнаградителна лихва плюс 10 пункта. Тъй като длъжникът не погасил
задълженията си, ищецът депозирал заявление, въз основа на което била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Предвид
невъзможността длъжникът да бъде открит, в законоустановения срок ищецът
предявил искова молба за установяване на вземанията си. В условията на
евентуалност, в случай, че предявените искове бъдат отхвърлени поради
ненастъпила предсрочна изискуемост, се моли ответникът да бъде осъден да
заплати процесните суми.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответника.
Първото по делото открито съдебно
заседание е проведено на 02.10.2020 г., като редовно призованият ответник не се
е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а
ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото
книжа, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ответникът
не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените
писмени доказателства, от които може да се
направи извод за вероятната основателност на предявените искови претенции.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице
кумулативно изискуемите предпоставки по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника.
Горното,
налага главните искове да се уважат, като на
основание чл. 239 ал. 2 ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това. Предвид
основателността на иска за главница, като законна последица от
предявяването на иска следва да бъде уважено и искането за присъждане на
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 16.04.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането.
По предявените
в условията на евентуалност осъдителни искове, съдът намира следното:
Съгласно
задължителните указания, дадени с т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съществуването на вземането
по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235,
ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на запвоед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Следователно
в производството по чл. 422 ГПК следва да бъде съобразено дали предсрочната
изискуемост на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, е настъпила
към момента на приключване на устните състезания. Предсрочната изискуемост на
вземането по договора за кредит не променя основанието, от което произтича
вземането, то остава същото – сключения договор за кредит. При това положение,
вземанията, заявени с осъдителните искове в условията на евентуалност, се
явяват недопустими, доколкото имат същото основание и страни като главните
искове по чл. 422 ГПК. Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или
в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото
основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно
от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената
част от вземане, предмет на дело по вечевисящ частичен иск.
С оглед
изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено в частта по предявените
в условията на евентуалност осъдителни искове.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото
производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски. В заповедното производство ищцовото
дружество претендира следните разноски: 218,46 лв. – държавна такса, и 150,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство, както следва: 273,32
лв. – държавна такса, и 450,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25 и
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид цената на
предявените искове и липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът
намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер
от 100,00 лв. за заповедното производство и 150,00 лв. за исковото.
С оглед изложеното на ищеца следва да бъде
присъдена сумата 268,46 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата 373,32
лв. – разноски за исковото производство.
По изложените съображения и на
осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Лозенец“, бул. „Н. Вапцаров“ № 55,
сумата 9794,44 лв. /девет хиляди
седемстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/ -
главница по Договор за потребителски кредит № 191082/05.04.2013 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 16.04.2019 г., до изплащане на вземането, сумата 865,93 лв. /осемстотин шестдесет и
пет лева и деветдесет и три стотинки/ – договорна възнаградителна лихва за
периода 05.02.2018 г. – 01.04.2019 г., и сумата
262,52 лв. /двеста шестдесет и два
лева и петдесет и две стотинки/ – наказателна лихва за периода 05.02.2018
г. – 14.04.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 1897/17.04.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 02659/2019 г.
по описа на Районен съд - Перник, VІІІ състав, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, сумата
318,46 лв. /триста и осемнадесет
лева и четиридесет и шест стотинки/ – разноски за заповедното производство,
и сумата 423,32 лв. /четиристотин двадесет и три лева и тридесет и
две стотики/ – разноски за исковото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производстовто по делото в ЧАСТТА
по предявените в условията на
евентуалност от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, срещу
И.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, искове
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 9794,44 лв. /девет
хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/
- главница по Договор за потребителски кредит № 191082/05.04.2013 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 21.08.2019 г., до изплащане на вземането, сумата 865,93 лв. /осемстотин шестдесет и
пет лева и деветдесет и три стотинки/ – договорна възнаградителна лихва за
периода 05.02.2018 г. – 01.04.2019 г., и сумата
262,52 лв. /двеста шестдесет и два
лева и петдесет и две стотинки/ – наказателна лихва за периода 05.02.2018
г. – 14.04.2019 г.,, на основание чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване в
прекратителната му част с частна жалба пред Окръжен съд – Перник в едноседмичен
срок от връчването му на страните, а в останалата част не подлежи на обжалване,
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните по делото.
Изисканото ч.гр.д. № 02659 по описа
за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като
към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала: в.а.