Решение по дело №229/2020 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 октомври 2020 г.
Съдия: Емилия Кирилова Кирова Тодорова
Дело: 20207090700229
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 170

гр. Габрово, 14.10.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от тридесети септември, две хиляди и двадесета година в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

Секретар: Радина Церовска, като разгледа материалите по адм. дело № 229 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-1393 от 24.07.2020 г., подадена от Община Габрово, чрез кмета на същата Община Таня Христова, против Решение № РД-02-36-1047 от 16.07.2020 г. на зам. министъра и ръководител на УО на ОПР. 

С процесното Решение е приключен Сигнал за нередност рег. № 990 в Регистъра за сигнали и нередности в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, МРРБ, във връзка с обществена поръчка с предмет: „Упражняване на строителен надзор на обекти от транспортната схема на гр. Габрово по три обособени позиции“, финансирана с Договор за предоставяне на БФП № BG16RFOP001-1.016-0003-C02. Установява се допуснато нарушение от бенефициента - Община Габрово на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 65, ал. 1 от ЗОП. Определя се финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по три посочени договора /в общ размер на 17 920.20 лв. с ДДС/, всеки един от тях – по една от трите обособени позиции на ОП. Общият размер на ФК е 1 126.01 лв. с ДДС. Като сумата от 188.82 лв. с ДДС е верифицирана и платена безвъзмездна финансова помощ по договор с изпълнител и следва да се възстанови доброволно от бенефициента, а сумата от 937.19 лв. следва да не се верифицира при процедиране на последващи искания за плащане.

Нарушението се изразява в това, че са допуснати ограничителни и непропорционални критерии за подбор на участниците, като от тях се изисква да са изпълнили поне една услуга с предмет и обем, идентични или сходни с тези, на поръчката, през последните 3 години, считано от подаване на офертата. Под такива услуги за трите позиции са посочени съответните пояснения:

1.ОбП № 1 – услуги по упражняване на строителен надзор на инфраструктурни обекти, рехабилитация / реконструкция / ново строителство на улици / тротоари / площади, вкл. изграждане на подпорни стени, отговарящи на обекти втора група, съгласно Правилника за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя и трета категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ.

2.ОбП  № 2 – услуги по упражняване на строителен надзор на инфраструктурни обекти рехабилитация / реконструкция / ново строителство на улици и тротоари / площади, отговарящи на обекти втора категория, съгласно горепосочения правилник и нормативна уредба.

3.ОбП № 3 – същото изискване, като в позиция № 1.

Посочването на категорията на строежите съгласно ЗУТ финансиращият орган намира за ограничително и непропорционално условие спрямо чуждестранните потенциални участници, които е възможно да са изпълнили строителен надзор на обекти, които са категоризирани съгласно съответното чуждо национално законодателство, а не по горецитирания Правилник и закон.

Поставено е и изискване към всички експерти да са вписани в списъка на правоспособните физически лица към лиценза / удостоверението по чл. 166, ал. 2 от ЗУТ и Наредба № РД-02-20-25 от 3.12.2012 г., според която лицензът се актуализира на всеки 5 години. Поставеното изискване на практика означава, че участникът следва да докаже годността си само с експерти, които е ползвал като такива за издаване на лиценза, с който доказва правото си да осъществява дейността по строителен надзор. Ограничено е правото му  да докаже своята годност чрез позоваване на трети физически или юридически лица, което право е установено законодателно в чл. 65 от ЗОП.

В депозираната Жалба се сочи, че Решението е нищожно, т. к. въз основа на същия сигнал е издаден предходен ИАА – Решение № РД-02-36-644 от 22.05.2019 г. на същия административен орган - зам.-министъра и ръководител УО. Този предходен ИАА е отменен с Решение № 119 от 20.09.2019 г. по адм. д. № 132 от 2019 г. на АСГ, потвърдено с Решение № 3492 от 6.03.2020 г. по к. а. д. № 14604/2019 г. на ВАС. При постановяване на спорното решение са използвани същите фактически основания, като тези при отмененото такова от предходната година. Така административният орган е пререшил спора, без да е налице основание за това, извършвайки друга правна квалификация, което пререшаване е недопустимо и което влече до нищожност на процесното второ Решение, на основание чл. 177, ал. 2 от АПК.

По делото в писмена Молба от 23.09.2020 г. ответната страна е изразила становището си по спора, изразяващо се в следното: по конкретно наведеното основание за нищожност на акта страната намира, че не е налице противоречие между влязло преди издаването му в сила съдебно решение. В цитираното решение на ВАС отмяната на акта е поради допуснати от административния орган нарушения на процедурата, но съдът е отчел по същество, че Община Габрово е допуснала сочените нарушения при реализиране на ОП. Изложени са и други съображения по всички основания за евентуална отмяна на процесния ИАА поради незаконосъобразност, респективно – прогласяване на нищожност, въпреки че в жалбата не са налице такива конкретни твърдения. 

В проведено поделото о. с. з. жалбоподателят се представлява от юрисконсулт П., който поддържа жалбата.

Ответната страна не изпраща свой представител.

Жалбата е редовна и допустима, поради което е разгледана по същество.

Съдът извърши проверка за наличието на изложените в жалбата основания за прогласяване на нищожност на процесния ИАА, като на основание чл.168, ал.1 от АПК по отношение действителността и законосъобразността на процесния ИАА той следи служебно за всички, посочени в разпоредбата на чл.146 от същия нормативен акт, основания.

От фактическа и правна страна съдът установи наличието на следната обстановка и приложимо законодателство:

С предходно Решение № РД-02-36-644 от 22.05.2019 г. на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на УО на ОПРР е приключен същият сигнал за нередност № 990, във връзка със същата ОП, възложена чрез открита процедура от Община Габрово с горепосочения предмет – „Упражняване строителен надзор на обекти от транспортната инфраструктура на гр. Габрово по три обособени позиции“. Установена е и същата нередност, като в настоящия ИАА, изразяваща се в това, че критериите за подбор не са свързани с и/или не са пропорционални на предмета на поръчката от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции по реда на ЗУСЕСИФ. Налице е нарушение, осъществено от бенефициента – Община Габрово, на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 65, ал. 1 от ЗОП, за което е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по два от договорите, с изпълнителя „Алфа М- Рубикон“ и 5% по третия с изпълнител „Ретем“ ООД, като тази корекция е в размер на 2022.02 лв., в която влизат 1 792.02 лв. с ДДС за обособена позиция № 1 и № 2 и 230.00 лв. без ДДС /изпълнителят не е регистриран по ДДС/ за обособена позиция № 3. Финансовата корекция е изчислена чрез прилагане на пропорционалния метод и по реда на чл. 3, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности. Оттеглена е констатация на УО в т. А.2 относно допуснати от Общината нарушения, квалифицирани като нередност относно невъзможност за установяване по категоричен начин дали ключови експерти на изпълнителите по трите обособени позиции притежават необходимото от възложителя образование. Остават нарушенията по т. А.1 и А.1.2, и двете са определени като нередности по т. 10 – критерии за подбор, несвързани със и/или непропорционални на предмета на поръчката.

Конкретно т. А.1. – ограничаващо и непропорционално условие – участниците да са изпълнили поне една услуга с предмет и обем, идентични или сходни на тези поръчки, през последните три години, считано от датата на подаване на офертата, като под „сходни“ следва да се разбират:

1. По ОбП № 1 – услуги по упражняване на строителен надзор на инфраструктурни обекти рехабилитация / реконструкция / ново строителство на улици и тротоари / площадки, вкл. изграждане  на подпорни стени, отговарящи на обекти втора група, съгласно Правилник за реда за вписване и водене на Централен професионален регистър на строителя, и трета категория, съгл. чл. 137 от ЗУТ;

2. По ОбП № 2 - услуги по упражняване на строителен надзор на инфраструктурни обекти рехабилитация / реконструкция / ново строителство на улици и тротоари / площадки, отговарящи на обекти втора група, съгласно Правилник за реда за вписване и водене на Централен професионален регистър на строителя, и трета категория, съгл. чл. 137 от ЗУТ;

3. По ОбП № 3 - услуги по упражняване на строителен надзор на пешеходни съоръжения / подлези и/или надлези и/или пасарелки и/или мостове, отговарящи на обекти втора група, съгласно Правилник за реда за вписване и водене на Централен професионален регистър на строителя, и четвърта категория, съгл. чл. 137 от ЗУТ.

УО е счел условието за ограничаващо спрямо потенциални чуждестранни участници, които е възможно да са изпълнили строителен надзор на обекти, категоризирани съгласно съответното национално законодателство, а не по посочения Правилник и ЗУТ.

По т. А.1.2. – поставено е изискване към всички експерти да са вписани в списъка на правоспособните физически лица към лиценза/удостоверението по чл. 166, ал. 2 от ЗУТ и Наредба № РД-02-20-25 от 3.12.2012 г. за упражняване на дейности по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, съгласно която този лиценз се актуализира на 5 години. Изискването е ограничаващо, т. к. участникът следва да докаже годността си само с експерти, които е ползвал като такива за издаване на лиценза, с който доказва правото си да осъществява дейността по строителен надзор, като не може да се докаже годност посредством позоваване ресурсите на трети физически или юридически лица, което е установено законодателно в чл. 65 от ЗОП.

С Решение № 119 от 20.09.2019 г., постановено по адм. д. № 132 от 2019 г. по описа на Административен съд Габрово /АСГ/ този ИАА е отменен в частта му, в която е определена финансова корекция от 2 022.22 лв. В частта, в която сигналът е прекратен по т. А.2 поради установена липса на нередност, жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено.

Основанието за отмяна на този ИАА от първоинстанционния съд е това, че според него с поставянето на изисквания към кандидатите посредством позоваване на Правилника и ЗУТ не води до лишаване от възможност за участие в процедурата на кандидати, които са осъществявали строителен надзор извън територията на Република България. Рехабилитация на улица, тротоар у нас и в друга държава в ЕС е идентична дейност, поради което където и да е бил извършен строителният надзор евентуалният кандидат, то за контролните органи не е трудно да класифицират тази му дейност като попадаща в критериите за съответната група по Правилника, респективно категория по ЗУТ.  Това важи и за трите обособени позиции по пункт А.1. от Решението. По отношение на т. А.1.2. от същото съдът е взел предвид, че съгласно чл. 166, ал. 2 от ЗУТ упражняването на строителен надзор се извършва въз основа на издадено удостоверение за упражняване на дейността по Наредба № РД-02-20-25 от 3.12.2012 г. и изискването за регистрация на кандидата за упражняване строителен  надзор по смисъла на законовата разпоредба е необходимо условие за изпълнение на конкретната дейност, която е предмет на поръчката. Без наличието на такова удостоверение, вкл. в хипотезата на временно или еднократно упражняване на дейността за определен строеж, е невъзможно изпълнението на строителен надзор по поръчката. Неоснователен е и този извод на административния орган, че изискването е ограничило евентуалните участници да ползват лица, които не са били включени в списъка към удостоверението към момента на издаването му. Освен това възложителят е указал, че изискването се доказва при подписването на договора за изпълнение, а не е условие за подбор на кандидати, съответно участието на такива не се ограничава при подаване на офертите. Следва да се направи извода, че първоинстанционният съд е отменил процесния ИАА не на процесуално основание, а поради несъответствието му с материалния закон. По тази причина и след отмяната на Решението преписката не е върната на административния орган за ново произнасяне.

Въз основа на подадена срещу този първоинстанционен съдебен акт касационна жалба, с Решение № 3492 от 6.03.2020 г., постановено по адм. д. № 14604 от 2019 г. на ВАС, той е оставен в сила. Касационната инстанция е отчела, че ИАА е издаден за допуснати нарушения на ЗОП, като възложителят е заложил ограничаващи и непропорционални критерии за подбор в двата обсъдени по-горе пункта, като и двете нарушения са класифицирани като нередност по т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда за ЗУСЕСИФ. ВАС обаче е счел, че решението на АСГ е правилно, но по мотиви, различни от изложените в него. ВАС приема за правилни изводите на първоинстанционния съд относно това, че изискването за регистрация на кандидата за упражняване на строителен надзор е необходимо условие изпълнение на конкретна дейност, като меродавен е моментът, към който следва да е налице и да се представи удостоверението. С изискването на възложителя това да бъде при подписването на договора, следва да се направи извод, че не е налице ограничително условие относно техническите и професионалните възможности на кандидатите. Чуждестранните икономически оператори могат да упражняват дейностите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти със съществени изисквания към строежите и/или упражняване на строителен надзор на територията на страната, но само след издаване на удостоверение от началника на ДНСК, съгл. чл. 166 от ЗУТ и това изискване е към всички участници. Изискването е удостоверението да се представи при подписването на договора, но начина на поставяне на това изискване буди съмнение, като ВАС приема доводите на УО в тази връзка, т. к. систематически изискването към експертния състав на участника е заложен критерий за подбор на техника и професионални възможности за участника, а не такова към изпълнението на договора. По тази причина и изискването следва да е налице при подаването на офертата, а не на по-късен етап и е в нарушение на изискванията на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП.

По отношение изискването всички експерти да са вписани в списъка на правоспособните лица към лиценза/удостоверението по чл. 166, ал. 2 от ЗУТ и Наредбата от 2012 г. е налице нарушение на чл. 65, ал. 1 от ЗОП, т. к. с изискването се ограничава броят на участниците  в обществената поръчка.

За нарушението по чл. 59, ал. 2 от ЗОП по трите обособени позиции касационната инстанция счита изводите на първоинстанционния съд за липса на твърдяното от УО нарушение за неправилни. Допуснатото от страна на бенефициента нарушение се изразява в посочване на това, че изброените категории строежи следва да са извършени съгласно ЗУТ, като по този начин това изискване се явява ограничително спрямо чуждестранните потенциални участници. Липсата на предоставяне възможност за „еквивалентни“ нормативни актове води до нарушаване нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП.

Процесният ИАА е следвало да бъде отменен на друго основание – начина, по който е определен размерът на финансовата корекция, нормативното основание за това. ВАС е счел, че за да бъде законосъобразно определен размерът на тази корекция, то органът следва правилно да е подвел установеното от него нарушение на ЗОП към някое от предвидените в приложението нарушения и да е мотивирал избрания от него възможен размер на корекцията при спазване на установените в закона принципи. В случая АО е приел, че са приложими т. 9 – „Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане“ и т. 10 – „Критериите за подбор не са свързани със и/или не са пропорционални на предмета на поръчката“. Съгласно чл. 2, т. 2 от ЗОП възложителите нямат правото да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопанските субекти в обществените поръчки и което не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на поръчката. Съгласно практиката на ВАС, всеки критерий за подбор, който не е свързан или не е пропорционален на предмета на поръчката /т. 10/ е и неправомерен /т. 9/, като това прави съотношението между двете точки  като специална /т. 10/ към обща /т. 9/. Разграничаването на двете хипотези е от значение, т. к. едно нарушение може да представлява само една нередност и в случая нередността е по смисъла на т. 9, а не по т. 10. Така АО е приложил „неправилно материалния закон“, като неправилно е приложил и квалифицирал изписаните нарушения на ЗОП като нередност по т. 10 от Наредбата. Неправилното квалифициране на нередността е основание за отмяна на оспорения пред първа инстанция ИАА за определяне на финансова корекция. По тези съображения ВАС е оставил в сила решението на АСГ и тъй като отново нарушението не е процесуално, а такова на материалния закон, не е върнал случая за ново разглеждане на АО, а е оставил в сила първоинстанционното решение, излагайки свои мотиви и доводи.

С процесното Решение от 16.07.2020 г. същият административен орган отново е приключил сигнал за нередност № 990 във връзка със същата обществена поръчка и предмет, по същите обособени позиции, като се е мотивирал със същите нарушения на ЗОП: чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 65, ал. 1 от ЗОП. Нарушенията този път са квалифицирани по т. 11 от Раздел първи към Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ – „Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане или условия за изпълнение на поръчката или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците. Финансовата корекция е 5% от допустимите разходи по трите сключени с изпълнителите договори, на горепосочената обща стойност. Отново нарушения са описани в две групи, като в отменения вече ИАА, разгледан по-горе, а именно:

1. Ограничаващи и непропорционални критерии за подбор относно изискването участниците да са изпълнили поне една услуга с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката през последните 3 години преди подаване на офертата, като под „сходни“ следва да се разбира изпълнение на услуги по упражняване на строителен надзор за аналогични строителни обекти, като тези в процедурата, отговарящи на обекти от определена група съгласно Правилника за реда за вписване и водене на Централен професионален регистър на строителя и определена категория, съгл. чл. 137 от ЗУТ;

2. Поставено изискване към всички експерти да са вписани в списъка на правоспособните физически лица към лиценза/удостоверението по чл. 166, ал. 2 от ЗУТ и Наредбата от 3.12.2012 г. за упражняването на дейности по този текст от закона. Изискването означава, че участникът следва да докаже годността си само с експерти, които е ползвал като такива за издаване на лиценза, с който доказва правото си на осъществяване на дейността по строителен надзор, като е ограничено правото му да докаже годността си чрез позоваване на ресурсите на трети физически или юридически лица, което право е установено законодателно в чл. 65 от ЗОП. Нарушението е съществено поради ограничителния си характер и потенциалния си финансов ефект.

Очевидно и безспорно в случая с издаването на процесния ИАА е решен повторно въпросът по сигнал за нередност № 990 от Регистъра на Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“. При предходното решаване на същия сигнал е бил издаден ИАА, който е бил отменен поради нарушение на материалния закон – неправилно наложена финансова корекция, като преписката не е била връщана от съда за ново произнасяне. Невярно е твърдението в отговора по жалбата, че отмяната е на процесуално основание. Регламентирането на състав на нарушение /нередност/ и предвиждането на санкция за него става с материалноправна норма и неправилното и прилагане води до нарушение на материалния закон и отмяна на ИАА на такова основание, както изрично е посочил и ВАС в своето решение. При нарушение на материалния закон единствена възможност е самият съд да реши въпроса по същество, но в случая той е счел, че не може да направи това, т. к. не става въпрос за просто преизчисление на наложената корекция, а за промяна в правното основание и квалификацията на нарушението.

Спорът в случая е от правно естество – може ли въпросът да бъде разгледан повторно и да бъде издаден още веднъж ИАА по същия случай.

АСГ взе предвид, че предходно издаденият ИАА е отменен като материално незаконосъобразен, като спорът е разгледан по същество относно вписаните в него основания и ВАС е извършил цялостна преценка за законосъобразността му на всички основания по чл. 146 АПК, преценявайки събраните по делото доказателства заедно и поотделно. С настоящото Решение на същия АО на практика е игнорирано влязлото в сила Решение № 3492 от 6.03.2020 г., постановено по адм. дело № 14604/2019 г. по описа на ВАС. Коригираното в оспорения административен акт правно основание за налагане на финансова корекция за същите нарушения /нередности/, произхождащи от същия фактически състав и почиващи на едни и същи мотиви, не е във връзка с нови факти - такива, които да са настъпили след първоначално издадения административен акт. Касае се за едни и същи фактически установявания, по отношение на които е налице влязло в сила съдебно решение, поради което е недопустимо повторно да се обосновава последващ административен акт, при все, че с атакувания административен акт е наложена финансова корекция, която вече е била налагана с предходния акт и то при липса на възобновено административно производство. „В допълнение настоящата инстанция следва да посочи, че само в случай на приложение на чл. 173, ал. 2 АПК, когато оспорен административен акт е отменен и преписката е върната за ново произнасяне, в зависимост от дадените задължителни указания от съда и при съобразяване на чл. 142, ал. 1 АПК, административният орган би могъл да издаде административен акт в съответствие с действащите нормативни разпоредби, тъй като в този случай спорът не се явява решен с влязло в сила решение, но настоящият случай не е такъв.“ - Решение № 3091 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4043/2019 г., IV о. Силата на пресъдено нещо по уваженото право на отмяна на наложената финансова корекция преклудира всички евентуални основания да се определи и наложи такава за твърдените нарушения, независимо дали са били изрично обсъдени от администрацията или съда при предшестващи производства. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.

От текста на разпоредбата следва, че предпоставките за приложението й са наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения акт с влезлия в сила съдебен акт. В конкретния случай от данните по делото настоящият състав счита, че са налице и двете условия за приложение на нормата. С влязло в сила съдебно решение на ВАС е отменена като незаконосъобразна наложената на жалбоподателя финансова корекция за твърдените нарушения, с което спорът е решен от съда по същество. Повторно издаденият акт – при обективна и субективна тъждественост с предходно издадения отменен акт, не поражда правни последици.

Оспореният в настоящото производство акт е в противоречие с влязлото в сила решение на съда. С повторно издадения акт е разпоредено задължение, което е аналогично на това от предходно издадения и отменен акт, по отношение на който с влязло в сила съдебно решение е прието, че е незаконосъобразен. Двата акта са издадени при едни и същи фактически установявания, но при посочване на различни правни основания. Тези правни основания не променят характера, обхвата и предмета на оспореното решение. Налице е обективна и субективна тъждественост на двата спора. С двата акта е наложена финансова корекция, като корекцията, наложена с повторно издадения акт, вече е била налагана с първоначално издадения акт, макар и на друго основание – преди последният да бъде отменен от съда. С повторно издадения акт, в едно приключило административно производство, административният орган е пререшил вече разрешения със сила на пресъдено нещо спор. По тази причина е недопустимо ново произнасяне по същите факти и между същите страни, какъвто е настоящият случай.

С оглед на гореизложеното настоящият ИАА се явява нищожен на основание - чл. 177, ал. 2 от АПК, поради противоречия с влязло в сила Решение на АСГ и ВАС, като решаващият орган се е произнесъл по един недопустим от правния ред начин по въпрос, решен със сила на присъдено нещо, което негово поведение следва да бъде санкционирано с прогласяване на нищожност на процесното повторно издадено Решение и възлагане в негова тежест на разноските по спора.  

Искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски е направено своевременно, още с депозиране на жалбата до съда. Такива са дължими, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и се равняват на 9.00 лв. заплатена държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, т. к. жалбоподателят е бил представляван от юрисконсулт. 

 

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. първо, във вр. с ал.1, във вр. с чл.173, ал.2 и чл. 177, ал. 2 от АПК, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на Решение № РД-02-36-1047 от 16.07.2020 г. на зам. министъра на МРРБ и ръководител на УО на ОПР, с адресат – Община Габрово, с което повторно е приключен Сигнал за нередност рег. № 990 в Регистъра за сигнали и нередности в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, МРРБ, във връзка с обществена поръчка с предмет: „Упражняване на строителен надзор на обекти от транспортната схема на гр. Габрово по три обособени позиции“, финансирана с Договор за предоставяне на БФП № BG16RFOP001-1.016-0003-C02, с което се определя финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по три посочени договора, с Общ размер на ФК - 1 126.01 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройство да заплати на Община Габрово сумата от 109.00 /сто и девет/ лв., съставляваща разноски, направени от страната-жалбоподател по повод настоящия правен спор, разгледан от ГАС, от които 9.00 лв. заплатена държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.

 

Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.

 

 

 

СЪДИЯ:

ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА