Решение по дело №2808/2017 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1208
Дата: 9 януари 2018 г. (в сила от 14 декември 2018 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20171720102808
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1208                                        09.01.2018г.                             Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                          ІX състав

На осемнадесети декември                                                        Година 2017

В открито заседание в следния състав:

                                                  Председател: Петър Боснешки

Секретар: Наташа Динева

Като разгледа докладваното от председателя гр.д. №02808 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.200 КТ.         

Предявен е иск от Л.Ж.Д., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Владайско въстание“  1, с правно основание чл.200 КТ, с който се иска ответникът да бъде осъден да му заплати  сумата от 22 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване, изразяващо се в „глухота, свързана с нарушение в провеждането на звука /кондуктивна/ и неврит на слуховите нерви, степен средна на тежко чуване“, констатирано с Експертно решение №***от ***. на УМБАЛ“***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на констатиране на заболяването- ***. до окончателното и изплащане.

Ответникът “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД е подал отговор в законоустановения срок, с който е изразил становище, че исковете са недопустими, поради липсата на влязло в сила решение на ТЕЛК. Ответникът твърди, че е обжалвал решението пред НЕЛК, поради което и същото не е влязло в сила. Алтернативно ответникът е оспорил иска  по основание и по размер, поради което и иска същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът възразява, че претенциите са завишени и не отговарят на претърпените вреди. Алтернативно ответникът е направил и възражение по чл.200, ал.4 КТ за прихващане на обезщетението, получено от ищеца по застрахователен договор на ответното дружество с “Евроинс жИ.т”ЕАД.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявеният иск е допустим и следва да се произнесе по съществото на делото.

От фактическа страна:

Не се спори по делото, а и от приложените по делото писмени доказателства,  е видно, че ищецът е работил  по трудово правоотношение в  СМК“Ленин“, впоследствие при ДФ“Стомана- П.“, а впоследствие и при правоприемника “Стомана индъстри”АД, както следва: в периода 29.08.1988г.- 01.07. 1989г. ищецът е работил на длъжност „***" в Доменен цех на СМК"Ленин"-гр.П.. В периода 21.10.1996г.- 20.06.2000г.  ищецът е работил на длъжност „***" в „Стомана"АД, чийто правоприемник е ответното  дружество. Считано от ***. ищецът е назначена на длъжността „***-Сортировъчен цех" в “Стомана индъстри”АД, която длъжност е изпълнял приблизително десет години до 01.05.2017г., когато с допълнително споразумение №***. към трудовия договор и на основание чл. 119 КТ, ищецът е назначен в ответното дружество на длъжността „***", която длъжност продължава  да изпълнявам и понастоящем. Общият  трудов стаж на ищеца до момента е 27 години, като от тях близо 14 години е работила като ***-машинист мостов кран при ответника, в това число и през последните близо 10 години.

Съгласно представеното становище на СТМ „Нео Вита-СТМ" -гр.Ботевград Л.Д., работейки като *** в отнветното дружество,  е била изложена на производствен шум /средносменна експозиция осем часа/, който е бил над дневната гранична стойност на експозиция /***/ - ***.

Видно от епикриза ИЗ № ***, издадена от Университетска болница МБАЛ „Св.Иван Рилски"ЕАД-София се установява,че ищцата е постъпила в отделението по повод на: намаление на слуха в двете уши, субективен шум с характер на бръмчене, заглъхване на ушите, намалена разбираемост на речта- оплаквания, които датират от няколко години, като оттогава получава и пристъпен световъртеж и нестабилно равновесие. Съгласно посочената епикриза се установява,че окончателната  диагноза на ищцата е „неврит на слуховите нерви, шумов синдром, периферен световъртеж-компенсиран, за времето на проведеното лечение и престой от 10.08.2015г. до 12.08.2015г. в посочената болница .

С Експертно решение №***от ***. на УМБАЛ“***, влязло в сила на 30.03.2017г., е признато професионално заболяване на ищеца с диагноза: „глухота, свързана с нарушение в провеждането на звука /кондуктивна/ и неврит на слуховите нерви, степен средна на тежко чуване“. Със същото решение е установена средна степен на тежко чуване у ищцата /ляво ухо- 50 db, и дясно ухо- 48db8, поради което и е определена *** трайно намалена работоспособност.  С Експертно решение №***. на НЕЛК е потвърдено Експертно решение №***от ***. на УМБАЛ“*** относно оценката на работоспособността, като е увеличен срока на инвалидност, считано до 01.02.2020г.  Видно от писмо на НЕЛК №***. горепосоченото  решение на НЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила.

Видно от заключението на съдебно- медицинската експертиза на в.л.Д. Д., неоспорено от страните, при извършените изследвания е установено невросензорно /звукоприемно/ намаление на слуха двустранно- неврит на двата слухови нерви, средна слухова загуба- двустранно, отговаряща на 45,5db. Формата на заболяването е тежко чуване, изразяващо се в по- трудно чуване на звукове от околната среда. За това заболяване е характерно, че няма болки, но има намален слух. Прогнозата на заболяването е неблагоприятна, като е възможно само временно подобрение, като липсва ефикасно и трайно лечение. С напредването на възрастта слухът намалява допълнително. Към момента на прегледа няма данни за нарушения на вестибуларния апарат на ищеца.Това заболяване не се отразява на останалите соматични заболявания, включително и на захарния диабет.

Съгласно утвърдените в Република *** медицински стандарти нИ.то на слуховата загуба  се определя от минималния  праг на слуха, установен чрез аудиометрични изследвания. В зависимост от минималния праг на слуха са налице:

1.социално адекватен слух – с аудиометричен  минимален праг на слуха  от 0 dB до 30 dB

2. тежко чуване – с аудиометричен  минимален праг на слуха  от 30dB до 60dB. Пациентът изпитва затруднения в общуването, не е възможно чуването на тих говор, но е възможно възприемането на силен говор от близки разстояния.

3.практическа  глухота –  с  аудиометрични праговете на слуха от 60 dB до 90 dB

4.глухота – с  аудиометрични праговете на слуха  над 90dB /пълна липса на слух или наличието на остатъчен такъв/.

Видно от показанията на свидетелите И. Б. Г. /***/ и *В.С.В./***/ ищцата има проблеми със слуха и вестибуларния апарат, които и пречат в ежедневната дейност. 

Видно от писмо от “Евроинс жИ.т”ЕАД от 07.12.2017г., към 05.12.2017г.  в същото дружество няма застрахователни претенции от ищеца за изплащане на обезщетения, като съответно няма плащани такива обезщетения в полза на ищеца.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от заключението по съдебно- медицинската експертиза на в.л.Д. Д., неоспорено от страните, показанията на свидетелите И. Б. Г. /***/ и *В.С.В./***/, както и от останалите писмени доказателства, приети по делото.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Следователно за да бъде основателен настоящия иск разпоредбата на чл.200 КТ изисква наличие на следните кумулативно предвидени предпоставки: наличие на професионално заболяване, констатиране на същото по надлежния ред с влязло в сила решение, вреди, причинна връзка между вредите и професионалната болест и размер на вредите. Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването на вредите.

Признаването на професионалния характер на заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Признаването на професионалната болест, към което се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, както и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната.Съгласно константната съдебна практика експертното заключение на ТЕЛК има двойнствено значение - от една страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото.

В настоящия случай има влязло в сила  Експертно решение №***от ***. на УМБАЛ“***, с което е признато професионално заболяване на ищеца с диагноза: „глухота, свързана с нарушение в провеждането на звука /кондуктивна/ и неврит на слуховите нерви, степен средна на тежко чуване“. Със същото решение е установена средна степен на тежко чуване у ищцата /ляво ухо- 50 db, и дясно ухо- 48db8, поради което и е определена *** трайно намалена работоспособност. Със същото ЕР като начална дата на инвалидизиране е посочена ***.  С Експертно решение №***. на НЕЛК е потвърдено Експертно решение №***от ***. на УМБАЛ“*** относно оценката на работоспособността, като е увеличен срока на инвалидност, считано до 01.02.2020г. поради това и съдът намира, че срокът за трайно намалената работоспособност по решенията е ***.- 01.02.2020г.   Видно от писмо на НЕЛК №***. горепосоченото  решение на НЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила.

Съгласно константната съдебна практика при влязло в сила решение на НЕЛК, с което заболяването е признато за професионално, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на заболяване, оценката на работоспособността и датата на инвалидизиране. Доколкото в настоящето производство се събраха достатъчно доказателства за причинените на ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени вреди вследствие на претърпяното заболяване, то съдът намира, че са налице всички елементи за реализирана на обективната отговорност на работодателя по чл.200 КТ.

Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл.200 КТ при трудова злополука и професионална болест се обезщетяват всички вреди- имуществени и неимуществени, като последните се обезщетяват по реда на чл.52 ЗЗД по справедлИ.ст. Съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС от 23.12.1968г. понятието "справедлИ.ст" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Като съобрази гореизложените критерии съдът намира, че в настоящия случай справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди от професионалното заболяване е в размер на 8 000,00лв.

Видно от съдебномедицинската експертиза на в.л. Д. Д., неоспорено от страните, в процесния случай е установено невросензорно /звукоприемно/ намаление на слуха двустранно- неврит на двата слухови нерви, средна слухова загуба- двустранно. Формата на заболяването е тежко чуване, изразяващо се в по- трудно чуване на звукове от околната среда. За това заболяване е характерно, че няма болки, но има намален слух. Прогнозата на заболяването е неблагоприятна, като е възможно само временно подобрение, като липсва ефикасно и трайно лечение. С напредването на възрастта слухът намалява допълнително. Към момента на прегледа няма данни за нарушения на вестибуларния апарат на ищеца.Това заболяване не се отразява на останалите соматични заболявания, включително и на захарния диабет.

Видно от показанията на свидетелите И. Б. Г. /***/ и *В.С.В./***/ ищцата има проблеми със слуха и вестибуларния апарат, които и пречат в ежедневната дейност. 

При определяне размера на обезщетението обаче съдът отчете обстоятелствата, че професионалното заболяване попада в средната степен на тежкото чуване, като има и две по- сериозни степени на същото заболяване. Съдът отчете и обстоятелството, че формата на заболяването  се изразява в по- трудно чуване на звукове от околната среда, но за същото е характерно, че няма болки.

Ответникът  е направил възражение за приспадане от определеното от съда обезщетение на изплатените на ищеца суми по застрахователен договор на ответното дружество с “Евроинс жИ.т”ЕАД, но доколкото няма платени такива, то и съдът намира, че не следва да приспада такива суми.

За разликата до пълния предявен размер на иска от 22 000лв. същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 На основание чл.86, вр. чл. 84 ал.3 ЗЗД, върху така определеното обезщетение се дължи и законната лихва от началната дата на инвалидизиране и по двете решения ***. до окончателното изплащане на сумата.

            По разноските за настоящето производство:

            И двете страни са направили искане за присъждане на направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 1200,00лв. за адвокатско възнаграждение, поради което и съдът намира, че с оглед изхода на делото следва да осъди ответника да му заплати сумата от 436,36лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение с оглед уважената част от иска.

Ответникът “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1440,00лв., поради което и с оглед отхвърлената част от иска следва да му бъде присъдена сумата от 916,36лв.

Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса в размер на 320,00лв. следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Същият следва да заплати и сумата от 340,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Владайско въстание“  1, да заплати на Л.Ж.Д., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 8 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване, изразяващо се в „глухота, свързана с нарушение в провеждането на звука /кондуктивна/ и неврит на слуховите нерви, степен средна на тежко чуване“, констатирано с Експертно решение №***от ***. на УМБАЛ“***, потвърдено с Експертно решение №***. на НЕЛК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на констатиране на заболяването- ***. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния му предявен размер от 22 000,00лв.

ОСЪЖДА “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Владайско въстание“  1, да заплати на Л.Ж.Д., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 436,36лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Л.Ж.Д., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Владайско въстание“  1,  сумата от 916,36лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Владайско въстание“  1, да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 660,00лв., за направени по делото разноски, от които сумата от 320,00лв. за държавна такса и сумата от 340,00лв. за възнаграждение на експертиза.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           

                                                                        Районен съдия:

 

Дата на обявяване

на решението: 09.01.2017г.

 

Съд. деловодител: