Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр ІV-66 Година 2019, 26 юни гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
при
секретаря В. Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 624/2019г.
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.А.Д.,
ЕГН: ********** ***, С.Т.М., ЕГН: ********** ***, Б.Т.М., ЕГН: ********** *** и
М.Т.М., ЕГН: ********** ***, всички представлявани от адвокат А.М. от САК със
съдебен адрес *** против решение № 17/19.02.2019г., постановено от Районен съд
- Царево по гр.д. № 164/2018г., с което са отхвърлени исковете им против
„Строймар 2013“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.Приморско,
област Бургаска, ул.“Иглика“ № 1, представлявано от В.И.С. – А. за заплащане на
следните суми: 70 000 лева, представляващи обезщетение за причинените
неимуществени вреди на първата жалбоподателка от смъртта на съпруга й Тодор
Митков Демирев, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
датата на злополуката – 11.04.2017г. до окончателното му изплащане; 50 000
лева за всеки от последните три жалбоподателки, представляващи обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на баща им Тодор Митков Демирев,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на злополуката –
11.04.2017г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателите искат от съда да
отмени процесното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените от
тях искове с правно основание чл.200 от КТ.
Във въззивната жалба Д. и Миткови развиват
доводи за неправилно решение – постановено в противоречие с постоянната
практика на ВКС и с правилата за доказване по ГПК. Развиват съображения за
наличие на валидно трудово правоотношение към момента на настъпване на
трудовата злополука.
В съдебно заседание жалбоподателите се
представляват от адвокат М., който поддържа оспорването без да сочи
доказателства. Жалбоподателката М.М. се явява лично. Процесуалният представител
на въззивните страни прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – „Строймар 2013“ ЕООД представя
писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на жалбата. Дружеството
иска от съда да потвърди първоинстанционното решението и да му присъди
извършените пред въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание търговското
дружество се представлява от адвокат Т. от БАК, който пледира за отхвърляне на
жалбата без да сочи доказателства. Прави искане за присъждане на съдебни
разноски.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
На 11.04.2017г. Тодор Демирев извършва
работа по шпакловане на таван и стълбище в кула А1 на строителен обект
„Увесилителен парк с водни атракции, четири бара и заведения за обществено
хранене“ в УПИ ІІ-1.145, 1.332, намиращ се в местността „Соленки“ в землището
на гр.Созопол. Работата му е възложена от „Строймар 2013“ ЕООД – дружество,
изпълнител на обекта по силата на договор за възлагане, сключени между него и „Комплектстрой“
ЕООД, респ. между „Комплектстрой“ ЕООД и „П и К груп Созопол“ ЕООД. Дейността е
извършвана на необезопасена строителна площадка, намираща се на третия етаж на
кулата, на височина 5 метра. Около 14,30 часа Демирев пада от строителната площадка,
в резултат на което получава комбинирана черепно-мозъчна и гръдна травма.
Откаран е в МБАЛ – Бургас, където по-късно е починал.
На 18.04.2017г. „Строймар 2013“ ЕООД
подава декларация за трудова злополука пред ТП на НОИ. Въз основа на
декларацията е извършена проверка, резултатите от която са обективирани в
протокол № 5103-02-13/19.07.2017г. С разпореждане № 5104-02-87/ 28.07.2017г. ТП
на НОИ обявява декларираната злополука за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Разпореждането не е обжалвано и влиза в сила.
На 25.04.2018г. съпругата на Тодор
Демирев – М.Д. и неговите дъщери – С.М., Б.М. и М.М. предявяват против
„Строймар 2013“ ЕООД иск за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди
от смъртта на техния близък – съпруг и баща с правно основание чл.200 от КТ.
Претенцията на първата ищца е в размер на 70 000 лева, а на останалите –
по 50 000 лева за всяка една.
В отговор на иска, ответното дружество
оспорва съществуването на трудово правоотношение и твърди, че между него и
Демирев не е сключван трудов договор.
В хода на първоинстанционното
производство е представена административната преписка по издаване на разпореждане
№ 5104-02-87/ 28.07.2017г. от ТП на НОИ, извършена е съдебно-медицинска
експертиза, събрани са гласни и писмени доказателства. Въз основа на събраните
доказателства съдът приема, че не е осъществена първата предпоставка от
фактическия състав на чл.200 от КТ и отхвърля исковете на това основание.
Въз основа на изложените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадени в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни, за които обжалваното решение поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
съдът е ограничен от възраженията в жалбата.
При проверка на решението, извършена по
реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че същото е валидно - постановено е от
законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от
ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решението е правилно. Този извод се
налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от
Кодекса на труда за вреди от трудова злополука или професионална болест, които
са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работник или служител, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Понятието трудова злополука е дефинирано
в чл.55, ал.1 от КСО като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Анализът на
цитираните правни норми обосновава извод, че за да се реализира отговорността
на работодателя за обезщетяване на вредите, причинени на работника, е
необходимо да са налице следните предпоставки при условията на комулативност:
1. вреда с внезапен характер; 2. вредата да е настъпила през време, във връзка
или по повод на изпълнение на трудови задължения на работника или служителя или
при работа, която се извършва в интерес на предприятието; 3. неблагоприятни
последици; 4. причинно-следствена връзка между вредата и неблагоприятните
последици. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква
независимо от това, дали самият работодател, негов или друг работник или
служител е виновен за увреждането – арг. от чл.200, ал.2 от КТ. В конкретния
случай от документите, приложени към административната преписка, по която е
издадено на разпореждане № 5104-02-87/ 28.07.2017г., от материалите по ДП №
38/2017г. по описа на ОСО в ОП - Бургас и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установява, че на 11.04.2017г. Демирев е претърпял увреждане на
здравето, представляващо съчетана травма на глава, корем и гръден кош /мозъчна
травма със субарахноиден кръвоизлив, контузия на главен, продълговат и малък
мозък; гръдна травма с контузия на белия дроб, разкъсване в хилуса на левия бял
дроб, хемоотракс; загуба на около 700 мл. кръв; счупени ребра – от второ до
единадесето в ляво с кръвонасядане в местата на счупванията; коремна травма с
разкъсване на слезката и черния дроб, кръв в коремната кухина около 1000 мл./ Безспорно
е установено също, че в резултата на травмата, Демирев е починал в същия ден.
Спорен по делото е въпросът възникнало ли е трудово правоотношение между
страните при положение, че същите не са сключили писмен трудов договор.
Отговорът на този въпрос е отрицателен и се извежда изцяло от съдебната
практика на ВКС. Тази практика приема еднозначно, че отговорността на
работодателя за обезщетяване на вредите, настъпили в резултат на трудова
злополука, може се ангажира единствено и само при наличие на валиден трудов
договор. В конкретния случай такъв договор не е наличен в делото. При това
положение, изводът на районния съд за неосъществен състав по чл.200 от КТ е
правилен и обоснован. Този извод не се променя от факта, че ответното дружество
е оповестило злополуката пред ТП на НОИ – Бургас като трудова и от факта, че е
подало уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. Така е защото, формата за
действителност на трудовия договор е писмена. Трудовото правоотношение не може
да се установява с други гласни или писмени доказателства, освен със самия
договор. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в решение №
612/22.03.2011г. по гр.д. № 1024/2019г., ІV отделение.
След като страните не са сключили трудов
договор помежду си, отговорността на ответното дружество не може да бъде
ангажирана по реда на чл.200 от КТ. Като е достигнал до този извод, районният
съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице
основанията за отмяна, развити в жалбата. Възражението на въззивната страна за
съществуващо трудово правоотношение, установимо по косвени данни, е
неоснователно. За да се квалифицира вредата като трудова злополука по смисъла
на чл.200 от КТ е необходимо наличието на трудов договор, какъвто в конкретния
случай липсва. Това разбира се, не изключва възможността отговорността на
дружеството да се ангажира по друг процесуален ред.
По изложените съображения, въззивната жалба
е неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на
първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази
с разпоредбите на чл.78 и чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата
инстанция, съдът намира, че въззиваемата страна има право на разноски, но не е
представила доказателства за извършването им, поради което искането й не трябва
да се уважава.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/19.02.2019г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 164/2018г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Строймар
2013“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.Приморско,
област Бургаска, ул.“Иглика“ № 1, представлявано от В.И.С. – А. за присъждане
на съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: