П
Р О Т
О К О
Л № 107
гр.
Пловдив, 27.02.2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРА ИВАНОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
секретар АННА СТОЯНОВА,
прокурор РУМЕН БОЕВ,
сложи за разглеждане докладваното
от съдия БУЮКЛИЕВА
ВЧНД № 87 по описа за 2020 година.
На именното повикване
в 10,53 часа в залата се явиха:
Жалбоподателят - обвиняем Ц.Х.Д., доведена
от Следствения арест – П., се явява лично и със защитника си адвокат Г. С., с пълномощно по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.
С.: Да се даде ход на
делото.
ОБВ. Д.:
Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, намира, че са налице
основанията за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се същото с прочитане частната жалба
на адв. С. - защитник на обвиняемата Ц.Х.Д., срещу определението на Пловдивския
окръжен съд, с което спрямо нея е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
Съдебният акт се атакува, като неправилен и
незаконосъобразен. Иска се неговата отмяна и определяне на по-лека мярка за
неотклонение, различна от „задържане под стража“.
Адв.
С.: Поддържам жалбата.
ОБВ.
Д.: Съгласна съм със
защитника си.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на
съда и искания за доказателства.
Адв.
С.: Нямам искания за отводи
и доказателства.
ОБВИНЯЕМАТА
Д.: Нямам искания за отводи
към състава на съда и искания за доказателства.
Съдът, с оглед изявленията на страните,
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход по
същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, аз ще моля да потвърдите определението на
Пловдивския окръжен съд по отношение мярката, взета спрямо обвиняемата Ц.Х.Д.,
на основание изложените в него съображения.
На първо място, повдигнато е обвинение за
достатъчно тежко престъпление по чл. 354а ал. 2 изр. 1 НК. Има и още едно
престъпление по чл. 338 ал. 2 НК, което
е свързано с неправилно съхранение на иначе законно притежавано оръжие. Има и
боеприпаси, но сега се изследват, доколко за тях има основание да се притежават
или не. Но те са извън предмета на настоящото разглеждане. Така че първата
предпоставка на чл. 63 НПК е налице.
Дебатите и обсъжданията днес ще бъдат във
връзка с тези доказателства, които са събрани на този етап от разследването,
даващи основание да се направи
обосновано предположение, основно за първото престъпление, за извършено
престъпление. Защото не вярвам някой колега да предприеме „задържане под
стража“ за неправилно съхранение на законно притежавано оръжие, независимо
прокурор или съд. Така че се поставя въпросът налице ли са тези или други
доказателства във връзка с първото престъпление по отношение на нея и с оглед и
становището, което е взел и съпроцесникът й. Тук изводи могат да се изведат,
както от обективно разкритата картина – най-вече основното количество наркотик,
къде е открит наркотикът, в какво състояние. Касае се за 1 кг. хероин на висока
стойност, на този етап около 50 000 лева, който е намерен в автомобила, в
торба на предна дясна седалка, където седи и самата обвиняема, позатрупана с
някакви там останки, опаковки и т.н. В тази насока са налице едни сериозни
показания на служителите, които са имали сигнал, че този наркотик ще отива от
С., до други места, насам – натам, с цел разпространение. Няма как 1 кг да е за
лично ползване. Би стигнал за два живота, ако е за лично ползване. Така че
всички тези подходи, спирания, проверявания водят до извода, че тази дейност е
сериозна, няма как да не се извърши от хора, които са съпричастни към нея и
няма как, след всички тези действия, да
не се направят, вече като се съберат доказателства и обоснованите предположения
за съпричастността на г-жа Д., да не се направи извод, че в колата на човека, с
когото ти живееш, ще се возиш дълго време, в краката ти да се намира нещо. Вие
коментирате непрекъснато – той излиза с една торба с по-малък обем, пък се
връща с по-голям обем и т.н. и да не се предположи, че ти си съпричастна към
тази дейност. Доказателствата сочат категорично в тази насока. Особено с оглед
на обстоятелството, че наркотик е намерен и в обитавания понастоящем дом от
страна на обвиняемата Д.. Така че на този начален етап тези доказателства са
абсолютно достатъчни, за да се направят тези изводи. Не обсъждам, това е въпрос
на още анализи и още доказателства, представените извадки, ВДС и СРС – водата
вода ли е, ракията ракия ли е – нещо, което е интерпретирано по един или друг
начин, но с оглед всички по насетне обсъдени веществени доказателствени
средства, мисля, че там ще станат ясни нещата. Толкова по обоснованото
предположение.
Има ли опасност да се извърши друго
престъпление? Количеството, начинът на придобиването, тази конспиративност,
много умела и прочее, говорят, че опасност съществува да продължи да се
осъществява точно това престъпление. 1 кг хероин не се придобива, за да се
сготви днес с него една мусака, например. Това е нещо, което ще върви много
напред във времето и ще кумулира и ще бъде двигател за извършване на още
престъпления и т.н. Така че в тази насока тези доказателства са абсолютно
достатъчни и абсолютно правилно са били интерпретирани от Пловдивския окръжен
съд.
Аз също се солидализирам със становището на окръжния
съд, че опасност за укриване на този етап още не е установено. Сочат се
различни адреси, но, така или иначе, това са си нейни адреси. Очевидно ги
ползва всички, след като оръжията трябва да са на едно място. Но второто
престъпление в тази насока не го коментирам във връзка с опасността да се
извърши друго престъпление. Тя произтича от първото, от съпричастието, от
съучастието в извършване на престъплението по чл. 354а НК.
Другите аргументи, които са изведени - неосъждана, с активна жизнена позиция,
работещ човек е и пр., но те не следва да се слагат на кантара, предвид
тази висока обществена опасност на нейната личност в този начален момент
на разследването.
Адв.
С.: Уважаеми апелативни
съдии, поддържам депозираната от мен
частна жалба, с която моля да отмените определението на окръжния съд, с което
по отношение на Ц.Д. е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Прокурорът в речта си, в доста голям процент
е схванал идеята, която ние излагаме в защитната си позиция тогава, когато
молим съда да не задържа обвиняемата. В частната си жалба съм се опитал да
изложа тази си позиция. Пред Вас ще го направя накратко по различен начин.
Нито съм коментирал, нищо ще коментирам пред
Вас първата предпоставка на чл. 63 ал.1 от НПК, която следва да е налице, за да
бъде задържано едно лице. Няма да коментирам пред Вас в негативен аспект налице
ли са достатъчно данни Ц. да е извършила деянието, за което да е обвинена,
достатъчно данни доколкото да са необходими , за да бъде тя задържана под стража.
Не можем да бъдем по-вярващи от папата –
безспорно в колата, в която тя се е возила, безспорно в нейните крака в колата
е намерен наркотик, безспорно е, че в портфейла на нейния приятел, който се е
намирал в нейната чанта също е открито едно малко количество наркотик, тъй че аз разбирам и не мога да упрекна
състава на съда, който прие, че тази предпоставка към този момент е налице.
Въпросът обаче е налице ли са другите две
предпоставки на чл. 63 ал.1 НПК, налагаща Ц. да бъде задържана под стража.
Едната от тях е опасност от укриване, ако тя не бъде задържана, втората
предпоставка е опасност от извършване на друго престъпление, ако Ц. е на
свобода. Първоинстанционният съд прие,
че опасност укриване не е налице, т.е. единственият спорен момент между виждането
на състава на първоинстанционния съд, колегата от публичното обвинение и моето
такова е налице ли е опасност Ц. да извърши престъпление, ако не бъде задържана
под стража.
Тази опасност следва да бъде установена,
както го изисква НПК от данните по делото, т.е. от доказателствата по делото,
както е имал повод да се произнася ВКС, дори и в тълкувателно решение и тази
опасност следва да бъде реална. Какво установяват данните по делото.
Обвиняемата е на 48 години, до този момент тази дама не е осъждана, по отношение
на нея липсват съдебни и досъдебни производства, тя не е дори криминалистически
регистрирана, по отношение на нея липсват
наказателни постановления, дори за извършване на административни
нарушения. От гледна точка на нейната характеристика като гражданин на
страната, съобразяващ се или не със закона, по мое скромно мнение, автобиографията й е перфектна. От къде
първоинстанционният съд извлече извод за опасност Д. да извърши престъпление?!
В мотивите е посочено – от механизма на деянието, в което тя е обвинена и
по-конкретно механизмът на престъплението по чл. 354а от НК, защото тук е
важния механизъм и второто основание – обстоятелството, че обвиняемата е обвинена в две деяния. Това са
данните, на които Окръжният съд – Пловдив, стъпва, за да приеме, че Ц.Д. е
особено обществено опасна личност и на 48 години, сблъсквайки се за първи път с
наказателната репресия следва да бъде задържана. Не споделям тези изводи на
окръжния съд, защото по мое мнение наказателния закон, по специално чл. 63 ал.
1 от НПК се тълкува разширително. Законодателят в чл. 63 ал.2 от НПК е
посочил кога е обвинението по отношение на едно лице само
по себе си като правна квалификация е достатъчно, за да се приеме, че е налице
опасност обвиняемият да извърши престъпление. Хипотезите там са 6. Обвинението,
което е повдигнато против Д. не попада в нито една от тези шест хипотези.
Съдейки по самия състав на обвинението ние няма как и е недопустимо да извлечем
опасност тя да извърши престъпление, ако е на свобода.
На второ място – механизмът на деянието, в
което тя е обвинена, е посочен в едно постановление, в което тя е привлечена
като обвиняема на 17.02.2020 г. Там се казва, че тя е обвинена за това, че е
държала високорисково наркотично вещество
– държала без да е придобила, т.е. изпълнителното деянието придобиване не й е
предявено, което високо рисково наркотично
вещество е в голямо количество, 1 кг. т.е., обвинението покрива едно към едно
състава на чл. 354а ал. 2 НК. Нищо чрезвичайно няма в обвинението против Ц.,
както и в механизма на това обвинение, за да приемем, че самият механизъм, сам
по себе си, без да са налице други доказателства, предполага, че тя е лице с
висока степен на обществена опасност. В никакъв случай. Ако приемем тази
логика, ще означава, че за всяко обвинение по чл. 354а ал. 2 НК, когато някой е
привлечен към наказателна отговорност за това, че държи високорисково
наркотично вещество в голямо количество, задължително следва да му вземем мярка
за неотклонение „Задържане под стража“. Нещо, което Законът категорично
изключва. В тази връзка аз оставам с убеждението, че Окръжен съд Пловдив не
само тълкува разширително наказателния закон, когато определя мярката за
неотклонение, а той създава нови правила за определяне на тази мярка. Нови
правила, които зависят единствено и само от тежестта на обвинението.
Не споделям виждането на обвинението, че на
този етап, в днешното производство не следва да вземаме предвид и да
анализираме съдебното минало и добрите характеристични данни на обвиняемата.
Напротив. Те трябва да бъдат сложени на кантар, за да преценим дали да остане в
ареста. Повтарям, жена на 48-годишна възраст, никога досега не се е сблъсквала
с репресията на държавния апарат. Работеща. Сама отгледала дъщеря си. Шеф на 10
човека в застрахователен офис. Жена, която държи живота в ръцете си, която
познава мъжа, с който е задържана – Д., от шест месеца, неопознала го добре.
Дори и да е предполагала, дори да е знаела той с какво се занимава, това само
по себе си не е престъпление. За мен определянето на първоначална мярка за
неотклонение Задържане под стража при тези характеристични данни, при това
обвинение и при този механизъм, който по нищо не се различава от стандартния
такъв, е пресилено, ненужно и неоправдано.
Ето защо, предвид казаното дотук и
изложеното в частната жалба, аз моля да отмените определението на и да
определите на Ц.Д. по-лека мярка от тази, която първоначално й е определена,
нямаме претенции. Ц. заяви пред първата инстанция, че и Домашен арест ще й
създаде условия да работи и да ръководи 10-те човека в офиса, чиято работа в
момента се разпада.
В тази насока е нашата молба.
ОБВИНЯЕМАТА
ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
ОБВИНЯЕМАТА
Д.: Уважаеми апелативни
съдии, уважаеми г-н прокурор, за първи път ми се случва нещо подобно в живота.
Познавам Д. от съвсем кратко време, от няколко месеца, малко преди сватбата на
дъщеря ми през октомври месец миналата година. В по-близки отношения съм с него
от няколко месеца, 1-2 месеца. Обаждаше ми се по телефона, свършила ли съм
работа, кога ще свърша работа, да мине да ме вземе. Вземаше ме, ходихме и
вечеряхме или навън, или у тях. Говорихме за децата, той има две деца. Обаждаше
им се на тях, изглеждаше загрижен баща, добър човек. Да, пътувала съм с него.
Ставало е въпрос какво работи, питала съм го – консултант в софийска фирма. Избягваше,
не коментирахме много, аз не настоявах, понеже и моята работа е също много
стресова и след работно време предпочитам да не мисля за работа, за да
презаредя батериите за следващия ден. Централата на фирмата ми се намира в С.,
също и моите главни акционери, моето ръководство. Пътувала съм с него до С., да
– и двамата по работа. Също фризьорът ми се намира в С.. Аз съм пътувала на
фризьор до С..
За мен е шок това, което се случва, защото
аз съм отглеждала сама детето си, дори когато не печелих и не бях толкова
финансово стабилна и добре финансово обезпечена, както сега. Имала съм много
трудни моменти в живота. Дори тогава не съм си помисляла да изкарвам пари от
престъпна дейност или да се занимавам с каквато и да било забранена от Закона
дейност. За мен е недопустимо, камо ли сега, когато 20 години аз съм градила
моя авторитет, моето реноме, което е безупречно. Аз имам годишен оборот от над
1 700 000 лв. за миналата година, с отразени на светло всички
транзакции и са подадени ежемесечни справки към КФН.
Сега, когато имам всичко това, което съм
градила цели 20 години тухла по тухла, може ли толкова безхаберно, толкова
лекомислено да махна и да го разруша, всичкия този труд, който съм полагала,
тези безсънни нощи, в които съм стояла, докато създам и канализирам този бизнес
в рамките на акционерното дружество в рамките на гр. П.. Аз контактувам и имам
хиляди клиенти. Аз контактувам с директори на фирми не само с българско
участие. Имам безупречен авторитет.
За оръжията ми: Имам надлежно издадено
разрешително за носене, ползване и съхранение на огнестрелно, гладкоцевно ловно
оръжие от 1993 г. Вече 27 години аз спазвам установените срокове и надлежно
подновявам разрешителните си, спазвам Закона.
Да, проявих небрежност. Проявих лекомислие.
Наруших закона. Да, има оправдание, но това не ме оправдава, че съм извършила
престъпление, не съм си съхранила оръжията на определените за това места – в
касата ми, за което съжалявам. Но за това си деяние аз ще понеса отговорността
и наказанието. Дълго време няма да мога да упражнявам любимото ми хоби да ходя
на лов.
С оглед на това, което казах, с оглед на
това, което каза и адвокатът ми, с оглед на това, че са претърсени и двата ми
служебни офиса и няма намерени забранени от Закона неща, претърсени са ми двата
служебни автомобила и няма забранени от Закона неща, претърсено ми е жилището,
в което живея и няма забранени от Закона неща, телефонът ми – безупречен – няма
съмнителни контакти. И по ваше вътрешно убеждение ви моля да прецените аз
опасен човек ли съм. Бих ли могла да извърша престъпление и какво ще е то. Бих
ли искала да имам някакъв финансов интерес от каквато и да е дейност, забранена
от Закона, след като това е недопустимо за мен.
Моля ви, единственото нещо, което искам в
момента, е да изпълнявам служебните си задължения, да предам моя опит и
професионални умения на дъщеря ми.
Моля да ми измените мярката за неотклонение
от Задържане под стража в по-лека.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМАТА.
ОБВИНЯЕМАТА: Моля за мярка „Гаранция“, различна
от „Задържане под стража“.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Г.С., защитник
на Ц.Х.Д., обвиняема по досъдебно производство № 33/2020г. по описа на отдел
„Криминална полиция“ при ОД на МВР гр.П., срещу протоколно определение №
240/20.02.2020г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 352/2020г. по описа на същия съд, с
което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”
спрямо обвиняемата.
В жалбата се излагат доводи, че не са налице
всички кумулативни основания за определяне на мярка за неотклонение „задържане
под стража” спрямо обвиняемата Д.. Прави се искане за отмяна на определението
на първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо
последната.
В съдебно заседание защитникът на обвиняемата
поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Обвиняемата Д. се присъединява към казаното от
нейния защитник и иска да й се наложи по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на Апелативна прокуратура
гр.Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният
съдебен, като правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.
Съдът, след като анализира доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от
страните, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е
неоснователна.
За да постанови определението си, Окръжен съд
гр.Пловдив е приел, че в случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК
за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемата Д..
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че от
събраните доказателства по делото може да се направи обосновано предположение
за съпричастност на обвиняемата към деянията по чл.354а, ал.2, изр.1 вр. ал.1
вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК от НК, с предмет 1005,83 гр.
хероин на обща стойност 50 291,50 лв., и
чл.338, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за които е привлечена към наказателна
отговорност. В подкрепа на този извод са събраните гласни, писмени и веществени
доказателства.
На следващо място, касае се за умишлени
престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода.
Като се вземат предвид характера на засегнатите
обществени отношения, обстоятелствата, при които е осъществена вменената
деятелност, нейният предмет, като вид наркотик и количество, вида и броя на
огнестрелното оръжие, другите веществени доказателства /везна със следи от хероин/ въззивният съд
също намира, че съществува реална опасност обвиняемата Д. да извърши
престъпление. Не е налице такава да се укрие.
Доводите на защитата за чисто съдебно минало,
липса на други висящи наказателни производства и на криминалистически
регистрации, добри характеристични данни, трудова ангажираност на обвиняемата
не водят до оборване на горните изводи.
С оглед фазата, на която се намира разследването,
степента на обществена опасност на деянията, настоящата инстанция намира, че целите визирани в чл.57 от НПК ще се
постигнат само с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Те не биха се
постигнали с по-лека, каквото е становището на защитника на обвиняемата Д..
Мярката за неотклонение „парлична гаранция“ не би възпрепятствала последната да
осъществява вменената й деятелност.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд
счита, че определението на Окръжен съд гр.Пловдив е законосъобразно и
обосновано и като такова следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна,
да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение № 240/20.02.2020г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 352/2020г. по описа на същия съд, с
което спрямо Ц.Х.Д., ЕГН **********,
обвиняема по досъдебно производство № 33/2020г. по описа на отдел „Криминална
полиция“ при ОД на МВР гр.П., е взета
мярка за неотклонение „задържане
под стража”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 11,24 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: