Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 03.08.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 3631 по описа за 2021 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
20280771 от 18.12.2020 г. по гр.д. № 27813/2020 г. по описа на СРС, 141 с-в, е
отхвърлен предявения по реда чл. 422 ГПК от ЗД „Е.“ АД срещу З. „Л.И.“ АД, иск
за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца на
правно основание чл. 411 КЗ сумата от 515,86 ЗЗД лв., претендирана като
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 12.06.2018 г. в гр. Варна,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.01.2020 г. по № 152/2020 г. по описа на СРС, 141 с-в.
В срок е
подадена въззивна жалба от ищеца ЗД „Е.“ АД срещу решението. Излага доводи за
неправилност и недопустимост на постановеното решение. Счита, процесното ПТП е
в причинно-следствена връзка с вредата, представляваща пропусната полза, а
именно наемането на друг автомобил през времето за ремонтиране на повредения
автомобил.
Въззиваемата
страна З. „Л.И.“ АД е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Счита, в настоящото производство се претендира вреда, която
е извън определения нормативен обхват, след като уговореното между ЗД „Е.“ АД и
клиента, не обвързват З. „Л.И.“ АД.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Районният съд е приел,
че между страните не се спори за реализирано ПТП на 12.06.2018 г. в гр. Варна
по вина на застрахован по застраховка ГО при ответника водач на л.а. „БМВ 520“
с рег. № ******при което са причинение вреди на л.а. „Опел Зафира“ с рег. № В ******собствено
на „Е.А.“ ЕАД, който е бил застрахован по договор за имуществено застраховане
при ищеца. Предоставеното на застрахования допълнително покритие за разходи за
ползване на заместващ автомобил Добавък № 1, клауза „Е“ представлява над
обичайните разходи и следвало сам да носи риска. Освен това вредата не
представлява адекватен и закономерен резултат от ПТП-то.
Решението на
СРС е допустимо, като относно правилността му съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.
410 във вр. с чл. 411, ал. 1, изр. 2 от КЗ урежда право на
застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на
деликвента по застраховка "Гражданска отговорност", до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото
определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на
правопораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/ наличие на
валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като
застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/
заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ отговорност на
предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване
изискуемите елементи на непозволеното увреждане - деяние, противоправност, настъпили
в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение
между деликвента и ответника по застраховка "Гражданска отговорност".
Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Между ищецът,
застраховател по имуществената застраховка „КАСКО“ и клиента е сключено
допълнително споразумение „Добавък №1“ към застрахователния договор, с който
при възникването на застрахователното събитие, застрахователят заплаща на застрахования
услуга „наем на заместващ автомобил“.
В случая се установява,
че застрахованият „Е.А.“ ЕАД след
процесното ПТП е ползвал услугата „заместващ автомобил“ на стойност 515,86 лв.
с ДДС, която е заплатена от застрахователя ЗД „Е.“
АД.
Съгласно чл.
493 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В
тези случаи застрахователят покрива: 1. неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо
имущество; 3. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с
предявяването на претенция по т. 1 – 3, включително съдебните разноски, присъдени
в тежест на застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Допълнително
споразумение „Добавък №1“ към застрахователния договор покрива вреди,
представляващи разходи за наемането на заместващ автомобил, които са във връзка
с невъзможност да се ползва застрахованото имущество по застраховка „КАСКО“,
поради процесното ПТП. Следва да се вземе предвид и, че в чл. 411 КЗ е уредена
възможността на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка да встъпи в правата на застрахования срещу
застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност",
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, като не са
предвидени ограничения на обезщетение, стига вредите да са в причинна връзка с
произшествието.
Още повече,
че застраховката за вредите, представляващи разходи във връзка с наемане на
заместваща кола не може да се определи, че не се намират в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП, след като
невъзможността да се ползва личния автомобил е именно поради ПТП, причинено от
водача по застраховка „Гражданска отговорност“. Следва да се вземе предвид, че непосредствени
и преки са онези вреди, които по време и място следват противоправния резултат.
Законодателят предвижда, когато се ангажира гражданската отговорност на
длъжника, той да отговаря само за онези вреди, които са по причина на неговото
противоправно поведение (непозволено увреждане или неизпълнено договорно
задължение), за които вреди причинната връзка не се прекъсва. Причинната връзка
се разглежда като необходимо следствие на конкретно човешко деяние, ако вредата
закономерно произтича от самото деяние, т.е. между вредата и деянието има
причинна връзка, когато деянието е решаващо, вътрешна е необходимо /а не
случайно / свързано с резултата т.е. закономерно води до настъпване на
вредоносните последици. С други думи, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на деликвента, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди.
Поради несъвпадане на
изводите на двете инстанции, постановеното решение следва да бъде отменено в
обжалваната част като неправилно.
По разноските:
Поради отмяната на
решението, въпросът за разноските следва да бъде преразгледан. На ответната
страна не следва да се присъждат разноски. По отношение на ищеца, последният
претендира разноски в размер на 290 лв., от които 25 лв. – държавна такса в
заповедното, 25 лв. - държавна такса в
исковия процес, 240 лв. – разноски по САТЕ и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в минималния законоустановен размер – в заповедното
производство – 50 лв., а в исковото – 100 лв.
Във въззивното
производство на въззивника следва да се присъдят сторените разноски, както
следва: за държавната такса – 50 лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 100
лв.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 20280771 от 18.12.2020 г. по гр.д. № 27813/2020 г. по описа на
СРС, 141 с-в, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено,
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК,
по искове на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******* срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, че З. „Л.И.“
АД дължи на ЗД „Е.“ АД на правно основание чл. 411 КЗ сумата от 515,86 ЗЗД лв.,
претендирана като неизплатен остатък от регресно вземане за изплатено по
застраховка "Каско на МПС" обезщетение за застрахователно събитие, настъпило
на 12.06.2018 г. в гр. Варна, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 152/2020 г. по
описа на СРС, 141 с-в.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв. - разноски в заповедното
производство, както и сумата от 390 лв. - разноски в исковото първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 150 лв. - разноски във въззивното
производство производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.