Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 28.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в съдебно заседание
при закрити врата, проведено на двадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 2413 по описа за 2019г. и
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 ТЗ, образувано по молба на М.В.Ч. за откриване на
производство по несъстоятелност на „Б.П.С.“ АД поради свръхзадълженост,
евентуално поради неплатежоспособност на дружеството, произтичащи от
невъзможност да изпълни изискуемо вземане на молителя за сумата 10 000 000
евро, представляващо според твърденията в молбата вземане за възнаграждение по
договор от 01.08.2006г. за посредничество при сключване на предварителен
договор за продажба на недвижими имоти на дружеството.
Ответникът
оспорва молбата с възражения, че молителят не е кредитор на вземане по
търговска сделка с дружеството (възраженията са мотивирани с оспорване на
истинността на подписите върху представения с молбата договор за посредничество
и представените доказателства за изпълнението му, оспорване на датите на
сключване на договора и доказателствата за изпълнението му, оспорване на
представителната власт на лицето, подписало договора от името на дружеството,
твърдения за нищожност на договора по чл. 40 ЗЗД и съображения, че договорът не
представлява търговска сделка по смисъла на чл. 286, вр. чл. 625 ТЗ).
Оспорва
молбата и с възражения, че не е в състояние на неплатежоспособност или
свръхзадълженост.
С
молбата по чл. 625 ТЗ са представени и приети като писмени доказателства по
делото договор за посредничество от 01.08.2006г., отчет към договора за
посредничество от 01.09.2006г. и предварителен договор от 01.09.2006г.
Договорът
за посредничество с дата 01.08.2006г. е подписан от името на М.В.Ч. и от името
на Д.М.Л.като представител на „Б.П.С.“ АД и обективира съгласие за сключване на
договор, по силата на който дружеството възлага, а М.В.Ч. приема да организира
сключването на предварителен договор за прехвърляне на собствеността върху три
поземлени недвижими имота от дружеството на трето лице срещу цена от
40 000 000 евро и в срок до 29.12.2016г., като при сключване на
предварителен договор за прехвърляне на имотите срещу посочената цена и в
посочения срок дружеството се задължава да плати възнаграждение на М.В.Ч. в
размер на 10 000 000 евро в срок до 30.12.2016г. (съгласно изричния
текст на клаузата на чл. 4 от договора и в случай на евентуалното неплащане на
цената от купувача по предварителния договор).
Отчетът
към договора за посредничество с дата 01.09.2006г. също е подписан от името на М.В.Ч.
и от името на Д.М.Л.като представител на „Б.П.С.“ АД, като според съдържанието
му е съставен за това, че М.В.Ч. уведомява дружеството, че вследствие на
дейността й по договора за посредничество „ПКД“ ООД е съгласно да сключи
предварителен договор с „Б.П.С.“ АД за прехвърляне на собствеността върху
процесните три поземлени имота срещу 40 000 000 евро при условия и
срокове, каквито „Б.П.С.“ АД намери за подходящи.
Отчетът
обективира и изявление от името на „Б.П.С.“ АД, че потвърждава, че задълженията
на М.В.Ч. по договора за посредничество са изпълнени изцяло, добросъвестно и с
грижата на добър търговец, в уверение на което дружеството е съгласно да сключи
с „ПКД“ ООД предварителен договор за прехвърляне на собствеността върху трите
поземлени имота срещу цена 40 000 000 евро и при условия и срокове,
каквито намери за подходящи.
Представеният
предварителен договор с дата 01.09.2006г. носи подписи от името на Д.М.Л.като
представител на „Б.П.С.“ АД и от името на Д.И.Х.като управител на „ПКД“ ООД, а
според съдържанието му „Б.П.С.“ АД се задължава да продаде на „ПКД“ ООД
процесните три поземлени имота срещу цена от 40 000 000 евро, която
„ПКД“ ООД се задължава да заплати при сключване на окончателния договор за
покупко-продажба на имотите.
Съгласно
чл. 2 от предварителния договор нотариалният акт за сключване на окончателния
договор следва да бъде подписан най-късно до 29.12.2016г., за което страните се
задължават да се явят на 29.12.2016г. в 12,00 часа в кантората на нотариус И.В.Д..
Следващите
клаузи от договора предвиждат, че „Б.П.С.“ АД незабавно предава фактическата власт
върху недвижимите имоти на „ПКД“ ООД, което незабавно започва да упражнява
владението върху имотите единствено за себе си (чл. 3 от договора), но дава
съгласие за извършване на всякакви строително-монтажни работи в урегулирания
поземлен имот, в поземления имот и предвидените в имотите сгради, съставляващи
ритуален комплекс с обслужващи сгради, администрация, урнови стени, изгребна
яма (І и ІІ етап), КПП със санитарен възел към православен гробищен парк „Св.
Архангел Михаил“ с цел извършването на тяхното строителство и окончателното им
въвеждане в експлоатация (чл. 4 от договора), както и съгласието си за
извършване на всякакви търпими действия от страна на „Б.П.С.“ АД, чрез които
посоченото дружество по всяко време да има достъп до урегулирания поземлен
имот, до поземления имот и до предвидените за построяване в имота сгради, както
и да извършва всякакви действия, свързани с извършването на строителството на
сградите до окончателното им въвеждане в експлоатация (чл. 5 от договора),
както и да отдава под наем целите или реални части от имотите и построените в
тях сгради на трети лица срещу цени и при условия, които намери за подходящи
(чл. 6 от договора).
Ответникът
е оспорил истинността на подписите, положени от името на М.В.Ч., Д.М.Л.и Д.И.Х.върху
цитираните документи, но по-съществено в случая е, че е оспорил и датите на
документите.
Датите
на съставяне на документите са от първостепенно значение за преценката на
доказателствената им сила по делото, включително за разпределяне на
доказателствената тежест между страните във връзка с откритото производство по
чл. 193, ал. 1 ГПК за проверка на автентичността на подписите върху
документите, тъй като документите са подписани от името на ответното дружество
от лице (Д.М.Л.), за което по делото е безспорно, но се и установява от
представените решения по ф.д. №11484/2005г. на СГС, че е било вписано като
представител на дружеството по чл. 235, ал. 2 ТЗ в определен период от време (а
именно в периода от 14.10.2005г. до 13.09.2006г.), но към датата на подаването
на молбата по чл. 625 ТЗ (13.11.2019г.), с която цитираните документи са
представени като писмени доказателства по настоящото дело, не е органен представител
на дружеството.
При това
положение по отношение на въпросните документите (частни по своя характер)
дружеството се явява трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, поради което
и съгласно цитираната разпоредба, а и с оглед заявеното от ответника оспорване
на датата на документите, в тежест на молителя е да установи достоверна дата на
документите чрез установяване на датата, на която документите са официално
заверени, датата, на която съдържанието им е възпроизведено в официални
документи, или датите на други факти, установяващи по безсъмнен начин предхождащото
съставяне на документите.
Доказателства,
които да установяват датите на съставяне и на трите документа (договора за
посредничество, отчета и предварителния договор) в съответствие с изискванията
на чл. 181, ал. 1 ГПК не са ангажирани по делото, поради което и в приложение
на цитираната разпоредба следва да се приеме, че документите не са съставени на
датите, посочени в тях, а по отношение на ответника се считат съставени
най-рано на 13.11.2019г. – датата на която са представени пред съда с молбата
по чл. 625 ТЗ.
Следва
да се посочи, че в съдебната практика е застъпено и становище, че при спор
относно датата на частни документи, подписани от бивш органен представител на
юридическото лице, юридическото лице не е трето лице по отношение на документа
по смисъла на чл. 181 ГПК (определение №909 от 20.12.2018г. по гр.д. №3543/2018г.
на ВКС, ІІІ г.о. и цитираните в него решения на ВКС), но и според цитираната
съдебна практика частният документ установява само авторството и съдържанието
на изявленията в него, но не установява датата на съставянето му, поради което
при оспорване от юридическото лице на датата на частен документ, подписан от
негов бивш органен представител, в тежест на страната, която е представила и се
ползва от документа, е да докаже датата на съставянето му.
Единствените
ангажирани от молителя М.В.Ч. и събрани в производството доказателства за
установяване на датите на съставяне на процесните договор за посредничество,
отчет и предварителен договор представляват показанията на Д.М.Л., който е
разпитан като свидетел по делото.
Свидетелските
показания поначало не са допустим източник на доказателствени изводи за
установяване на достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК, но дори да се
приеме, че разпоредбата не е приложима в процесния случай и датата на
оспорените от ответника документи може да бъде установена от молителя с всички
доказателствени средства, съдът намира, че показанията на свидетеля Д.М.Л.и
сами по себе си, а още по-малко при съвкупната им преценка с останалите
доказателства по делото, не са достатъчни да установят с изискуемото от
процесуалния закон пълно и главно доказване, че представените с молбата по чл.
625 ТЗ договор за посредничество, отчет за изпълнението му и предварителен
договор са съставени и подписани на посочените в тях дати.
Свидетелят
дава показания, че е подписал документите на въпросните дати, но не дава
логични обяснения защо в договора за посредничество с дата 01.08.2006г. е
посочен и недвижим имот (а именно поземлен имот с планоснимачен №740), който
според представения и приет като писмено доказателство по делото нотариален акт
№165, т. VІІ, рег. №20099, д. №1177/2006г. е придобит от „Б.П.С.“ АД едва на
01.09.2006г., защо цитираният нотариален акт от 01.09.2006г. и процесният
предварителен договор от същата дата са подписани от различни органни
представители на дружеството при положение, че се предполага общ интерес на
дружеството от покупката, респективно продажбата на цитирания имот, защо е
подписал предварителен договор от името на дружеството на датата 01.09.2006г.,
на която според представения по делото протокол от 01.09.2006г. от заседание на
съвета на директорите на „Б.П.С.“ АД (на което е участвал и свидетелят) са
избрани нови органни представители на дружеството, защо в предварителния
договор между „Б.П.С.“ АД и „ПКД“ ООД са предвидени клаузи във връзка с
ползването на конкретно определени сгради в процесните недвижими имоти при
положение, че самите имоти не са в регулация към датата 01.09.2006г.,
разрешенията за строеж на описаните сгради са издадени едва на 20.12.2008г. и
08.06.2009г., а разрешение за ползването им е издадено едва на 19.01.2010г.,
както и защо договорът въобще съдържа клаузи относно действия на „Б.П.С.“ АД по
построяване и ползване на сградите при положение, че не предвижда задължения на
дружеството за извършване на такива действия, нито обусловя плащането на цената
по предварителния договор от построяването на сградите в имотите.
Описаните
обстоятелства, които се установяват от писмените доказателства по делото, освен
че опровергават достоверността на показанията на свидетеля Ламбовски, сами по
себе си са достатъчни да предпоставят извод, че процесните договор за
посредничество, отчет и предварителен договор не са подписани на датите,
посочени в тях.
При
липса на други доказателства, които да могат да обусловят дори косвен извод, че
документите са съставени и подписани на посочените в тях дати, съдът по изложените
съображения и в приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 154,
ал. 1 ГПК дължи да приеме, че двата договора и отчета не са подписани на дати,
към които Д.М.Л.е органен представител на „Б.П.С.“ АД, от което пък следва
неизбежният извод, че договорите са сключени от лице без представителна власт
за дружеството и не пораждат действие спрямо него, включително задължение на
дружеството за плащане на възнаграждение по договора за посредничество с М.В.Ч..
Изложеното
е достатъчно молбата по чл. 625 ТЗ да се приеме за неоснователна поради
несъществуване на вземането, заявено като основание на легитимацията на
молителя да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответното
дружество, но независимо от това съдът намира необходимо да посочи, че дори
само съдържанието на процесните договор за посредничество и предварителен
договор предпоставя основателност и на възраженията на ответника за
недействителност на договорите в хипотезата на чл. 40 ЗЗД.
Договорът
за посредничество между М.В.Ч. и „Б.П.С.“ АД предвижда задължение на
дружеството за плащане на възнаграждение на посредника в един изключителен
размер, който надвишава в пъти възможните цени на услугата за посредничество
при продажба на процесните поземлени имоти, а и цената на самите имоти, но от съществено
значение в случая е, че надвишава и стойността на всички активи на дружеството,
като същевременно възникването на задължението на дружеството за плащане на
възнаграждението на посредника не е обусловено с клаузите на договора от реално
получаване на приход от дружеството, обратно – с клаузата на чл. 4 от договора
изрично е предвидено, че възнаграждението е дължимо и при евентуално неплащане
на цената от купувача по предварителния договор.
От
своя страна предварителният договор между „Б.П.С.“ АД и „ПКД“ ООД предвижда изключително
дълъг срок (над десет години) за сключване на окончателен договор за
прехвърляне на собствеността върху процесните имоти, но от първостепенно
значение в случая е, че договорът предвижда клаузи относно владението върху имотите
в посочения срок, които не уреждат конкретни права и задължения на страните във
връзка с окончателния договор, а по съществото си регламентират условия за
придобиване на имотите по давност от купувача преди изтичане на срока за
сключване на окончателен договор и независимо от извършваните след сключване на
предварителния договор действия от продавача по строителство и ползване на сградите
в имотите (определени с няколко от клаузите на договора като „търпими“ действия,
тоест действия, които не биха прекъснали давностно владение на купувача,
предадено според съдържанието на предварителния договор към датата на
сключването му).
Посоченото
съдържание на договорите е достатъчно да се приеме, че и двата договора са
сключени във вреда на „Б.П.С.“ АД в хипотезата на чл. 40 ЗЗД (договорът за
посредничество - с предвиждане на парично задължение за дружеството над
стойността на активите му и без гарантиран насрещен приход, а предварителният договор
– с уговаряне на клаузи относно владението и действията на дружеството в
процесните имоти, които не защитават никакъв интерес на дружеството, напротив
изрично регламентират условия за загубване на собствеността му върху имотите
преди изтичане на срока за сключване на окончателен договор).
В
пряко приложение на чл. 40 ЗЗД, включително при съобразяване на тълкуването на
разпоредбата, дадено с т. 3 от ТР №5 от 12.12.2016г. по тълк.д. №5/2014г. на
ВКС, ОСГТК, договорите са недействителни и не произвеждат действие по отношение
на ответното дружество, независимо дали са подписани от лице с или без представителна
власт по отношение на дружеството.
По
изложените съображения съдът прие, че доказателствата по делото не установяват,
а дори опровергават съществуването на изискуемо парично вземане на М.В.Ч. срещу
„Б.П.С.“ АД с основанието и размера, заявени с молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на дружеството, поради което и при липса на
доказана легитимация на молителя по чл. 625 ТЗ молбата подлежи на отхвърляне
без да е необходимо да се изследва дали финансово-икономическото състояние на
дружество покрива хипотезите на чл. 608, ал. 1 или чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на М.В.Ч. с ЕГН **********
и съдебен адрес ***, Бизнес Център за откриване на производство по
несъстоятелност на „Б.П.С.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: