ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 245
гр. Бургас, 14.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно
наказателно дело № 20222100600131 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243 ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.
С определение № 103 от 19.01.2022 г. на Районен съд – Бургас,
постановено по ЧНД № 98/2022 г. по описа на същия съд, е потвърдено
Постановление на Районна прокуратура – Бургас от 22.12.2021 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № № 303/2018 г. по описа
на ОД МВР - Бургас, пореден № 3195/2018 г. по описа на БРП, водено за
престъпление по чл. чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 от НК.
Съдебният акт е обжалван от упълномощен повереник на посочената в
разследването като пострадала Т. Г. К. с ЕГН ********** с доводи за
незаконосъобразност и неправилност както на атакувания съдебен акт, така и
на прекратителното прокурорско постановление. Иска се отмяна на
обжалваното първоинстанционно определение и връщане на делото на
прокурора с указания за задължителното прилагане на закона.
След като се запозна с наведените в жалбата доводи и след служебна
проверка на събраните, и приложени към ДП № ЗМ-303/2018 г. по описа на
ОД на МВР - Бургас, пор. № 3195/2018 г. по описа на Районна прокуратура –
Бургас доказателства, в пределите на правомощията си по чл. 243 ал. 8 от
НПК, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Настоящото досъдебно производство е образувано на 09.11.2018 г. и
1
водено на основание чл. 212, ал. 1 от НПК за това, че на неустановена дата до
края на 2009 г., в гр. Бургас, виновно лице, в качеството на пълномощник на
Т. Г. К., ощетило имуществото й, поверено да го управлява, а именно сума
пари, като от деянието са последвали значителни вреди в размер на 37 000
евро (72 365 лева) – деяние, представляващо престъпление по чл. 217, ал. 4,
вр. ал. 2 от НК.
След проведени действия по разследване, с постановление от 05.09.2019
г. наблюдаващият прокурор е приел, че не са събрани доказателства за
извършено престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 от НК и е прекратил
наказателното производство. С определение от 31.10.2019 г. БРС е отменил
постановлението на БРП и е върнал делото на прокурора.
След събрани допълнителни писмени доказателства и доказателствени
средства, след провеждането на допълнителни разпити на свидетели, както и
след изготвянето на съдебно-икономическа експертиза, с постановление от
22.12.2021 г. наблюдаващият прокурор е приел, че разследването е проведено
пълно, всестранно и обективно, и отново е заключил, че не е осъществен
състав на престъпление, поради което и с оглед настъпилата предвидена в
закона давност за преследване на евентуално престъпление по чл. 217, ал.4,
вр. ал.2 от НК, е прекратил наказателното производство.
Прекратителното постановление на прокурора е било обжалвано от
пълномощника на лицето, претендиращо да е ощетено с инкриминираното
деяние, като по този повод било образувано ЧНД № 98/2022 г. по описа на
Районен съд – Бургас. С определение от 19.01.2022 г. първостепенният съд
потвърдил обжалваното прекратително постановление на Районна
прокуратура – Бургас, като приел, че липсват данни за извършено
престъпление, както и че предвидената в закона погасителна давност за
наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2
от НК е изтекла.
За да мотивира това свое решение, първостепенният съд приел, че
фактическите изводи на наблюдаващия прокурор се потвърждават от
събраните по делото доказателствени материали и макар разследването по
досъдебното производство да е било обективно, всестранно и пълно,
липсвали доказателства за извършено престъпление. Според районния съд,
събраните доказателствени източници не установявали, че доверителните
2
отношения между свидетелката К., претендираща да е ощетена от
инкриминираното деяние и нейната дъщеря, са се отнасяли за конкретно
овластяване на последната да закупи от името на доверителката и на нейната
внучка спорните имоти на ул. „***“ и на ул. „***“, нито респ. до учредяване
на вещно право на ползване на имота на ул. „***“ в полза на К., като самите
показания на св. К. в тази част се явявали изолирани от събрания
доказателствен материал. Наред с това, първоинстанционният съд потвърдил
правните изводи на прокуратурата за изтекла погасителна давност за
преследване на престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК, посочвайки, че
този срок започва от датите на извършване на разпоредителните действия,
които в конкретния случай би следвало да бъдат 10.04.2009 г., когато е бил
сключен договорът за покупко-продажбата на имота, находящ се на ул. „***“,
както и 22.11.2010 г., когато е бил сключен договорът за жилището на ул.
„***“.
Настоящият въззивен съдебен състав намира жалбата, с която е сезиран,
за процесуално допустима, доколкото е подадена от лице, имащо правен
интерес да поиска инстанционна проверка на не влязъл в сила съдебен акт, с
който се слага край на разследването по конкретно наказателно производство.
Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.
Първостепенният съд е изпълнил задълженията си по чл. 243, ал. 4 и сл.
от НПК да извърши задълбочена проверка на правилността и
законосъобразността на обжалваното прекратително постановление на
прокурора. Районният съд е анализирал внимателно и прецизно
представените му доказателствени средства, събрани до този момент при
разследването, и е извел фактическите си изводи въз основа на изградената на
базата на формалната логика и търсенето на причинно-следствена връзка
между фактите интерпретация на цялата формирана доказателствена
съвкупност. Това е позволило на районния съд да изведе обосновани
фактически и правни изводи досежно липсата на престъпление, които
настоящата въззивна инстанция напълно споделя.
Претенциите на жалбоподателката Т.К. в настоящия казус, са свързани
с действията на дъщеря й В. К. по закупуването на два недвижими имота в гр.
Бургас – на ул. „***“ и на ул. „***“ през 2009 г., съответно 2010 г. Според
жалбоподателката, между нея и дъщеря й съществувала договорка,
3
последната да закупи от името на доверителката и на нейната внучка
въпросните имоти, със средства, осигурени от К., но вместо това К.
неправомерно посочила в нотариалните актове за покупка на тези жилища
само името на дъщеря си като техен собственик. Претенциите си, К.
обосновава със сключено нотариално заверено пълномощно от 2002 г.
Настоящият въззивен състав напълно споделя правните изводи на
първоинстанционния съд за липса на състав на престъпление по чл. 217, ал.4,
вр. ал.2 от НК. Както е посочено в мотивите на обжалваното определение,
посоченото от жалбоподателката К. пълномощно от 2002 г. (л. 60, т. І от ДП)
представлява, по своето естество, овластяване на св. В. К. да разполага с
изпращаните средства по банковите сметки на св. К. и да закупи общ
недвижим имот на името на св. К. и на св. В. К. (внучка на К. и дъщеря на В.).
Самото пълномощно не съдържа каквато й да е било индивидуализация на
имота, който следва да бъде закупен – не само като площ, етаж,
местоположение и т. н., но и като цена, нито пък някакви минимални
изисквания на доверителката в тази насока. Предвид това, правилно е
разсъждавал първоинстанционният съд, като е приел, че св. В. К. е изпълнила
поръчението си по пълномощното, като закупила през 2005 г. за сметка на К.
и на нейно име и на името на внучката й имот в ж.к. ***. За последващите
договорки между жалоподателката К. и дъщеря й В. К., касаещи закупуването
на други жилища, включително и на посочените в жалбата имоти на ул. „***“
и на ул. „***“ двете свидетелки, очевидно заинтересовани от изхода на
делото, дават противоречиви показания, но липсват писмени доказателства,
които да потвърждават версията на жалбоподателката. Напротив,
представеното по делото копие от предварителен договор за покупко-
продажба на апартамента на ул. „***“, носещо печата и на фирмата-продавач
на имота, съдържа на гърба на последният му лист саморъчно изписана и
нотариално заверена декларация от К., че е съгласна този апартамент да бъде
записан само на името на нейната внучка В. К.. Това обстоятелства, което не
се отрича от самата К. (вж. разпита й като свидетел от 03.01.2019 г. (л. 10,
първи абзац, т. ІІ от ДП) очевидно противоречи на първоначалните й
твърдения, че е била с впечатлението, че този имот е закупен на нейно име и
на името на внучката й и едва през 2015 г. е разбрала, че апартамента е само
на името на В., поради което не може и да се приеме, че св. В. К. е действала
против интересите на майка си.
4
Впрочем, както правилно е констатирал първостепенният съд,
показанията на св. К., за съжаление, не могат да се ползват като надежден и
достоверен доказателствен източник, от който да се изведе категоричен
фактически извод, че свидетелките В. К. и В. К. съзнателно са извършвали
действия, насочени против нейните имуществени интереси. От показанията й
става ясно, че тя самата многократно е променяла желанията си относно
закупуването на имотите – първоначално е следвало да бъде закупен един
общ имот на нейно име и на името на нейната внучка, след това да бъдат
закупени два апартамента, единият на нейно име, а другият на името на
съпруга й, после да се закупят два гаража на ул. „***“, на името на съпруга й,
а имотът на ул. „***“ на името на нейната внучка, и накрая още един имот на
ул. „***“, но както вече бе посочено, липсват конкретни писмени договорки
между св. К. и св. В. К. относно учредяване на право на ползване, респ. за
закупуване на имотите на ул. „**“ и ул. „***“ на името на св. К., за да се
приеме тезата й, че е била ощетена от действията на дъщеря й като неин
пълномощник, за достоверна.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира за
обосновани, правилни и законосъобразни изводите на първостепенния съд и
на прокурора, наблюдаващ досъдебното производство, че липсват
доказателства, сочещи за съзнателна злоупотреба с доверието на свидетелката
Т.К.. Безспорно са налице неуредени граждански взаимоотношения между
жалбоподателката и нейната дъщеря В. К., досежно закупуването на спорните
имоти на ул. „***“ и ул. „***“, но същите неправилно са били насочени от К.
към разрешаването им по наказателноправен път, вместо по гражданско
правен такъв.
Предвид изложеното и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 103 от 19.01.2022 г. на Районен съд –
Бургас, постановено по ЧНД № 98/2022 г. по описа на същия съд, е
потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Бургас от 22.12.2021 г.
за прекратяване на наказателното производство по ДП № № ЗМ-303/2018 г.
по описа на ОД МВР - Бургас, пореден № 3195/2018 г. по описа на БРП,
5
водено за престъпление по чл. чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6