Решение по дело №1154/2018 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 72
Дата: 8 май 2019 г. (в сила от 18 ноември 2019 г.)
Съдия: Кирил Давидов Павлов
Дело: 20181870101154
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 72

С. 8 май 2019 година

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД гр. С., първи състав в публичното заседание на двадесет и четвърти април 2019 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ

 

при секретар Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1154 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от "Ф.И." ЕАД, град С. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от изпълнителния директор – А.В.Г.против Х.К.Т. с ЕГН **********, за сумата 286, 37 лева, претендирани като неизпълнено задължение главница породено от Договор за потребителски кредит с номер *********, сключен на 01. 07. 2015 год. с „П.Ф.Б.” ООД, от което търговско дружество ищецът твърди, че е придобил вземането срещу ответника по силата на договор за цесия. Със същата искова молба се претендират и 36, 21 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 05. 11. 2015 година до 20. 11. 2015 година, както и 17,80 лева лихва за забава за периода от 05. 11. 2015 год. до 31. 05. 2018 година, както и 150, 80 лева претендирани като такси за периода 05. 11. 2015 година до 20. 11. 2015 година, а така също и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.

Предявения иск е с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 9 и чл. 11 от ЗПК във вр. чл. 240 от ЗЗД и по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране заявлението пред съда.

Ищецът твърди в исковата си молба ИМ, че на 01. 07. 2015 година между ответника и "П.Ф.Б." ООД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит с номер *********, въз основа на който между страните е възникнала облигационноправна връзка. По силата на договора кредитора е отпуснал сума в размер на 400 лв, а длъжникът Х.К.Т. ответник по делото се е задължила да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва 78, 89 лева., както и 333, 19 лева такси по договора, от които 313, 19 лева за предоставяне на услуга Домашно посещение. Твърди се че услугата „домашно посещение” се предоставя по избор на клиента и представлява домашна доставка на заетата сума в брой и седмично домашно събиране на вноските по кредита. Твърди се в ИМ, че ответникът Х.К.Т. се е съгласила с тези условия и съответно е потвърдила с подписа си че е получил заемната сума предмет на договора – пълния размер на кредита, следователно било налице изпълнение от страна на кредитора на договорните му задължения.

Твърди се, че ответната страна Х.Т. не е изпълнила  всички свои задължения по договора и преустановява плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил според ищеца на 05. 11. 2015 год. и че считано от този ден ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Твърди се в ИМ, че крайния срок на изпълнение на договора настъпил на 20.11.2015 г., с което е станал изискуем целия неизплатен остатък от главното задължение, претендиран в размер на  286, 37 лева.

В ИМ се твърди, че на 28. 07. 2016 г. между "П.Ф.Б." ОДД и "Ф.И." ЕАД е сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който на осн. чл. 99, ал.2 от ЗЗД титуляр на вземанията включително и срещу ответника  Х.К.Т. по договора за кредит, става ищцовото дружество и че съгласно задължението си по чл. 99, ал.3 от ЗЗД цедентът упълномощава цесионера ищец по делото да уведоми длъжника за прехвърляне на вземанията. В полза на "Ф.И." ЕАД има издадено пълномощно от "П.Ф.Б." ООД, по силата на което новия кредитор е изрично упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени. Твърди се в ИМ, че ищцовото дружество с настоящото производство уведомява ответника като длъжник за прехвърленото вземане за това, че ищеца е новия кредитор.  

Във връзка с правния интерес от установителния иск се сочи в исковата молба, че поради неизпълнението на договора за кредит от страна на ответницата ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК по което била издадена по ч. гр. дело № 640 по описа на РС С. за 2018 година  Заповед за изпълнение, но ответницата оспорила с възражение процесните вземания в заповедта за изпълнение и това породило правният интерес от иска.

В петитума на ИМ се съдържа искане да бъде признато от съда за установено, че по отношение на ответника Х.К.Т., че в полза на ищеца съществуват следните вземания, а именно: 286, 37 лв-главница, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; 36, 21 лв-договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 05. 11. 2015 година до 20. 11. 2015 година, както и 17, 80 лева лихва за забава за периода от 05. 11. 2015 год. до 31. 05. 2018 година, както и 150, 80 лева такси за периода 05. 11. 2015 година до 20. 11. 2015 година.  

Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. Постъпила е Молба от адв. К.П. пълномощник процесуален представител на ищцовото дружество, с която се прави искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като поддържа иска, както по основание, така и по размер, и в този смисъл моли съда да постанови решение. Претендира направените разноски, съгласно представен списък.

Ответницата в съдебно заседание потвърждава, че взела кредит 400 лева, твърди, че върнала 200 лева, плащала до един момент после спряли да идват служителките които събирали вноските по кредита и ответницата спряла да плаща.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

С оглед наведените в исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК.

В конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен, поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на иска /наличието на облигационна обвързаност между страните/ и неговия размер, както и дължимост на всяко от претендираните вземания – главница, такси, възнаградителна договорна лихва, лихва за забава до и след предявяване на иска.

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 640/2018 г. по описа на РС гр. С. се установява, че е издадена Заповед № 496 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.07.2018 г., с която е разпоредено длъжникът Х.К.Т. с ЕГН ********** да заплати на кредитора "Ф.И." ЕАД гр. С. с ЕИК *********, следните суми: 286, 37 лв-главница, ведно със законната лихва считано от 26. 06. 2018 год. датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; 36, 21 лв-договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 05. 11. 2015 година до 20. 11. 2015 година, както и 17,80 лева лихва за забава за периода от 05. 11. 2015 год. до 31. 05. 2018 година, както и 150, 80 лева такси за периода 05. 11. 2015 година до 20. 11. 2015 година, както и направените по делото разноски в размер 75 лева, от които 25 лв /двадесет и пет лева/-държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Описаната заповед № 496 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.07.2018 г е връчена на длъжника Х.К.Т. на 11. 07. 2018 година и този длъжник оспорил в срок вземането в заповедта за изпълнение. Съдът дал едномесечен срок на ищеца да предяви иск за установяване на оспорените в заповедното производство вземания.

Поради изложеното е налице правен интерес от предявения установителен иск и същия е своевременно предявен, в законоустановения едномесечен срок.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:

Между "П.Ф.Б." ООД и Х.К.Т. ответник по делото на 01 юли 2015 година е сключен Договор за потребителски кредит № *********, в изпълнение на който "П.Ф.Б." ООД е предоставило на ответницата паричната сума предмет на кредита в размер на 400 лв, която било уговорено с договора за кредит да бъде върната ведно с възнаградителна лихва, посочена в договора в размер на 78, 89 лева, а ответникът Х.К.Т. е удостоверила с подписа си, че е получила заемната сума, предмет на договора.

Така между страните е възникнала облигационна връзка, регулирана от сключения договор и приетите общи условия към него.

Ответникът по делото не е изпълнил всички свои задължения, и на 05. 11. 2015 година преустановила плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 05.11.2015 г. Крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 20.11.2015 г., с което е станал изискуем целия неизплатен остатък от главното задължение – главницата в размер на 286, 37 лева, която е дължима ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК.

На 05. 11. 2015 година ответникът е изпаднал в просрочие на дължимите вноски, вследствие на което са останали неизплатена главница – 286, 37 лева лв, договорна /възнаградителна лихва/ в размер на 36,21 лв, дължима за периода от 05.11.2015 г. до 20.11.2015 г. – когато е изтекъл срока на договора.  

На 20.11.2015 г. е настъпил падежа на цялото задължение по кредита, с което същото е станало изискуемо.

По отношение на обстоятелството дали договора за цесия е произвел действие по отношение на ответника, съдът прие следното:

Несъмнено установено по делото е, че вземането на "П.Ф." ООД гр.С., възникнало по силата на Договор за за потребителски кредит № ********* от 01 юли 2015 година  сключен между ответника Х.К.Т. и "П.Ф." ООД гр.С. е прехвърлено с Договор за цесия от 28. 07. 2016 г. на ищеца "Ф.И." ЕАД гр.С.. Според нормата на чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В случая нито законът, нито естеството на задължението, съдържат в себе си пречка за прехвърляне на вземанията. Според чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, като според ал. 4 прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от деня, в който бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор.

В случая Уведомлението за извършената цесия е извършено с исковата молба и щом ответникът Х.К.Т. до този момент не е платила на цедента включително и до приключване на устните състезания по делото съдът приема че ищецът цесионер има правата по процесното вземане за главницата и възнаградителната лихва, при положение, че същото не е погасено. Уведомяването за извършената цесия в полза на ищеца е извършено с връчване  на Заповедта за изпълнение и с поканата до ответника за отговор на ИМ, ведно със приложението й и съобщението по чл. 131 ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а следва да бъде отчетено на основание чл. 235, ал.3 ГПК. В тази насока е и съдебната практика на ВКС, в т.ч. и решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., ІІт.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Въпросът с по-късното уведомяване за цесията би имал значение единствено в случаите на извършени от длъжника плащания на стария кредитор, който ги е приел, а тези плащания не са отчетени от цесионера и той търси пълния размер на цедираното му вземане. В случая такива факти не са установени по делото и до приключване на устните състезания нищо от вземанията по процесния договор не е изплатено от ответника нито цедента, нито на цесионера ищец по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи в пълния претендиран размер отностно главница и договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата 25. 06. 2018 година на подаване заявлението по чл. 410 ГПК, когато по силата на чл. 422 ал. 1 ГПК искът се счита за предявен, до окончателното й изплащане.

Ответникът не дължи претендираните такси по договора, тъй като в негова тежест на доказване е, а не установява  "П.Ф." ООД гр.С. да му е предоставил домашни посещения за погасяване на кредита а именно такава услуга е договорена. Тъй като това задължение е уговорено в писмен договор, в конкретния случай за изпълнението му ищецът следва да представя писмени доказателства, така както е сторил за да докаже, че е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата по кредита и ответникът е получил сумата 400 лева, потвърдено в самия договор. В случая ищецът като не представя доказателства за изпълнение от  "П.Ф." ООД гр.С. на уговорената услуга „домашно посещение” за времето от 05. 11. 2015 година до края да договора 20.11. 2015 година, съдът приема че такива домашни посещения не са осъществявани от "П.Ф." ООД гр.С., на който ищецът е частен правоприемник по силата на договора за цесия.

В този случай не се е осъществило  основанието за което са договорени таксите по договора. Щом ищецът не установява праводателят му "П.Ф." ООД гр.С., който му е цедирал вземането да е изпълнил уговорените домашни посещения за събиране на кредита за времето на просрочието - от 05. 11. 2015 година до изтичане срока на договора 20. 11. 2015 година,, за което претендира вземането за такси, а и не твърди да е изпълнил това свое задължение, а самата ответница го оспорва с посоченото, че от фирмата кредитор спряли да идват в дома й, съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест приема, че не е осъществил за посочения период договорените домашни посещения за събиране на вноските по кредита.

 Щом е  уговорено вноските по кредита да се събират чрез домашни посещения, а такива не се установяват съдът приема че до предявяване на иска ответникът не дължи лихви. Паричните задължения са носими само ако друго не е уговорено. В случая уговорката в договора вноските по кредита да се получават чрез услугата „домашно посещение” не е осъществена и щом ищецът не установява тази услуга това има значение по делото в две насоки:

Първата е че няма основание за присъждане на договорените такси,

Втората е че за самото изплащане на вноските по кредита е налице „забава на кредитора”по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, тъй като по силата на изричната установена в договора услуга „домашни посещения” изпълнението на задължението за вноските по кредита „търсимо”. В случая по силата на договора, местоизпълнението е определено от договора – чл. 68 ал. 1 от ЗЗД, което дерогира приложението на диспозитилната норма че като е парично задължението се изпълнява по местожителството на кредитора. Задължението става търсимо чрез договорената услуга „домашни посещения”.

 Щом ищецът не установява да е посещаван ответника за получаване на вноските, се прилагат правилата на „забава на кредитора” по чл. 95 от ЗЗД, още повече че съдействието от страна на кредитора за изплащане кредита от страна на длъжника е уговорено с договора чрез услугата „домашни посещения”. Щом за неизплатените вноски по кредита ищецът не установява да е осъществил договорените домашни посещения за събирането им съдът приема че е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД изразяваща се в неосигуряване дължимото съдействие за получаване на вноските по кредита.

По силата на чл. 96 от ЗЗД, когато кредиторът е в забава рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици. Ответникът Х.Т. не дължи лихви за забава при положение, че праводателят на ищеца, а след цесията и самия ищец като кредитори са в забава до момента на предявяване на иска. Тази забава освобождава длъжникът ответник от последиците на неговата забава.

По изложените съображения "П.Ф." ООД гр.С. праводател на ищеца, като е престанал да посещава ответницата за получаване вноските по кредита като не е осъществил договорените домашни посещения е в забава и с оглед последиците от забавата не дължи никакви лихви до предявяване на иска, нито такси така както са договорени.

По изложените съображения съдът следва да отхвърли иска относно претенциите за такси по кредита и за лихви за забава до предявяване на иска. Едва с предявяване на иска ответникът се поставя в забава по отношение на ищеца, като частен правоприемник на ищеца

Ответникът Х.К.Т. дължи на ищеца договорената възнаградителна лихва в претендирания размер. Тя се е съгласила на това още при сключване на договора по силата на чл. 20а ал. 1 ЗЗД и я дължи съобразно размера претендиран от ищеца съобразно неизплатените вноски по кредита.  Изложеното по въпроса че ищецът е бил в забава се отнася само за претендираната лихва за забава, но не и за възнаградителната лихва дължима по силата на самия договор.

Така съдът следва да осъди ответницата да заплати на ищеца главницата в размер на 286, 37 лева за която ищецът е доказал, че му се дължи по силата на договора за потребителски кредит и цесията, а не я е изплатила и не установява да я е изплатила. Щом не установява плащането на претендираната като неизплатена главница съдът приема, че тази главница действително се дължи, при положение че е доказано задължението за изплащането й, а ответницата не установява да я е изплатила, или каквато и да е част от нея. Същото се отнася и за договорената възнаградителна лихва, претендирана с настоящия иск в размер на 36, 21 лева.

По аргумент на по-силното основание от чл. 23 от Закона за потребителския кредит, щом дори при обявяване на договора за кредит като недействителен потребителят връща чистата стойност на кредита, тази стойност се дължи във всички случаи, включително и когато ищецът и неговия праводател са в забава за мораторните лихви и не е възникнало основанието за претендираните такси, за които вземания искът е неоснователен.  

Но договорната възнаградителна лихва се дължи от ответника така както се претендира от ищеца, защото е договорена между ответника и частния праводател на ищеца и защото цесията е действителна.

По изложените съображения съдът следва да признае за установено по отношение на ответника че дължи на ищеца главницата 286, 37 лева и сумата 36, 21 лева договорна лихва на основание сключен на 01. 07. 2015 година Договор за  потребителски кредит № ********* от 01 юли 2015 година сключен между Х.К.Т. и "П.Ф." ООД гр.С. и Договор за цесия от 28. 07. 2016 г., с което вземането срещу този ответник е прехвърлено на ищеца "Ф.И." ЕАД гр.С., ведно със законната лихва върху сумата 286, 37 лева считано от датата 25. 06. 2018  година до окончателното й изплащане.

Съдът по изложените по-горе съображения следва да отхвърли предявения иск като неоснователен по отношение на сумите 17, 80 лева, претендирана като лихва за забава за периода от 05. 11. 2015 година до 31. 05. 2018 година, както и за сумата 150, 80 лева, претендирана като такси за периода от 05. 11. 2015 година до 20. 11. 2015 година.

Ответникът Х.К.Т. не дължи на ищеца разноски по делото.

Едва с предявяване на иска ответникът е поставен в забава по отношение на настоящият ищец за задълженията му предмет на настоящото решение.

Не ответникът а цедентът праводател на ищеца е станал причина за водене на делото с това, че не е осъществил договорените домашни посещения за събиране на кредита.

При това положение не ответника е станал причина за водене на делото и на разноските на ищеца. Самият ищец като цесионер едва с предявяване на иска уведомява ответника, че на него дължи това което първоначалният кредитор не е събрал от него.

По изложените съображения ответникът не дължи на ищеца направените по делото разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.К.Т. с ЕГН ********** съществуването на вземане на "Ф.И." ЕАД, гр. С. с ЕИК *********, за сумата 322,58 лв /триста двадесет и два лева и 58  стотинки/, представляваща парично вземане по сключен на 1 юли 2015 година Договор за потребителски паричен кредит № *********, сключен между "П.Ф." ООД гр. С. с ЕИК ********* и Х.К.Т. с ЕГН **********, прехвърлено с Договор за цесия от 28.08.2016 г. между "П.Ф." ООД с ЕИК ********* и ищеца "Ф.И." ЕАД гр.С. с ЕИК *********, от които главница в размер на 286,37 лв /двеста осемдесет и шест лева и 37  стотинки/, договорна възнаградителна лихва в размер на 36, 21 лева, ведно със законната лихва върху сумата главница 286, 37 лева до окончателното й изплащане, за които суми по ч.гр. дело № 640 по описа на РС С. за 2018 година е издадена заповед № 496 от 04. 07. 2018 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН  иска, предявен от Ф.И." ЕАД с ЕИК *********, срещу  Х.К.Т. с ЕГН ********** *** за сумите  150, 80 лева, претендирани такси за периода 05. 11. 2015 година до 20. 11. 2015 година, както и за сумата 17, 80 лева, претендирани като лихва за забава за периода от 05. 11. 2015 год. до 31. 05. 2018 година, за които суми без основание по частно гр. дело № 640 по описа на РС С. за 2018 година е издадена заповед № 496 от 04. 07. 2018 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, включително и за визираните в същата заповед разноски по това заповедно производство в размер на 75 лева.

Решението подлежи на обжалване пред СОС  в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 640 по описа на РС С. за 2018 година.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: