МОТИВИ по Присъда № 42/04.06.2020 г. по НОХД № 995/2019 г.по
описа на Дупнишки РС
Дупнишка районна прокуратура е повдигнала обвинение против В.З.И., роден
на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование,
разведен, безработен, осъждан, ЕГН **********, за престъпление по чл.144, ал.3, във вр.
с ал.1 от НК.
В обвинителният акт се сочи, че на 05.02.2019 година в гр. Дупница, в сградата на
Районен съд – Дупница се е заканил на Б.А.Т. с престъпление против личността му
– с убийство, като му е казал „ще те убия, ще умреш“, като това заканване е
могло да възбуди основателен страх у Т. за осъществяването му.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинителния
акт и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание, предвидени в особената
част на НК, в близост до минимален размер предвиден от закона, като съдът се
съобрази със спецификата на случая и степента на обществената опасност на
деянието, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест)
месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, както и да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
В хода на съдебното следствие пострадалият
свидетел не е конституиран в качеството му на граждански ищец и частен
обвинител, тъй като не е направено такова искане.
Подсъдимият е дал обяснение по случая. Твърди,
че не е отправял закани спрямо св. Т., като сочи, че ако е използвал такива
изрази, то е било в резултат на това, че е бил много афектиран и не е вложил
умисъл в използваните от него думи. В последна дума твърди, че е невинен. Моли
да бъде оправдан.
Адв. Димитрова– служебен защитник на подсъдимия пледира да бъде прието от съда, че деянието, в
което е обвинен, не е извършено от подзащитния му, нито от обективна, нито от субективна
страна. Сочи, че подсъдимият е ударил плесница
на пострадалия свидетел, тъй като в един и същи ден били конвоирани в РС
гр. Дупница и в помещението за временно настаняване на задържани лица в
сградата на съда, докато служителите от съдебна охрана вкарвали подсъдимия в помещението, последния
видял, че там се намира Т. и реакцията му била импулсивна. Тази импулсивност
била предизвикана от крайно укоримото поведение
на Т. спрямо детето на подсъдимия, като
преди това отношенията им било добри. Сочи, че ако съдът приеме, че И. е
използвал изразите за които е обвинен, че е извършено престъпление, то моли да
се вземе предвид, че подзащитният му не е извършил
деянието, тъй като не е придал на изречените от него думи заканителен характер и че същите са изречени
в резултат на емоционален изблик. Сочи, че липсва намерение у подзащитния му да обективира
изречените от него закани. В този смисъл, като сочи, че установената съдебна
практика счита, че след като заканата не би могла да бъде осъществена, пледира
да бъде постановена оправдателна присъда.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
В.З.И. е роден
на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование,
разведен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Св. Б.Т. и подсъдимият
И. се познавали от дълги години, като
били в добри отношения. Отношенията между двамата рязко се влошили, т.к св. Б.Т.
през пролетта на 2018 год. извършил блудствени
действия е дете от женски пол на подсъдимия И., което било към този момент на 4
години. Именно за това престъпление Т. бил с мярка за неотклонение “Задържаме
под стража“, тъй като в PC -гр.Дупница било образувано НОХД
№1086/2018 год. по описа на PC-гр. Дупница с подсъдим Б.Т. по внесен обвинителен акт
срещу него за престъпление по чл.149, ал.2,т.3 от НК. По същото дело св. Т. бил
е мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Мярката за неотклонение
изтърпявал в Затвора Бобов дол. За извършено престъпление от общ характер оподсъдимия В.И. също изтърпявал мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. На 05.02.2019 год. следвало да се проведе открито
съдебно заседание по НОХД № 1086/2018 год. по описа на PC -Дупница в сградата на РС-Дупница. С оглед участието
му като подсъдим по делото св. Т. бил конвоиран от органите на ОЗ „Охрана“ гр. Кюстендил
от Затвора гр. Бобов дол до помещение за временно настаняване на задържани лица
и изтърпяващи наказание „Лишаване от свобода“, намиращо се на партерния стаж в
сградата на PC- гр.
Дупница. За същото заседание подсъдимия И. бил призован като свидетел, като
същият бил конвоиран от Следствен арест -гр. Кюстендил в помещението за
временно престояване на лица с мярка „Задържане под стража“ и такива
изтърпяващи наказание „Лишаване от свобода. Като поредност
първо бил конвоиран подсъдимия И., който бил сам в помещението. Около 09.45 в
помещението били доведени съвместно от служителите на ОЗ „Охрана“ - гр. Кюстсндил -св. Х., св.С. и Пламен Калланов
-св. Тассв и св. К.. Св.С. също служител на ОЗ
„Охрана“ - гр. Кюстендил отключил помещението. Св. Т. и К. тръгнали да влизат. В
момента, когато св. Т. тръгнал да влезе в помещението и го видял, подсъдимия И.
се насочил към Т. започнал да го псува и да отправя закани към Т.,че ще го убие.
Ударил го с юмрук в областта на лицето. Подсъдимият И. неколокократно
повторил заканите към Т., като крещял“ „Ще то убия! Ще умреш!“ Служителите на ОЗ
„Охрана“ бързо се намесели и извели св. Т. от помещенисто,
като подсъдимия И. продължил да отправя същата закана към Taceв и продължил да
повтаря силно на висок глас „Ще те убия! Ще умреш!“. Св. Т. бил настанен в
автомобила, с който бил конвоиран, където изчакал началото на делото.
Обстоятелството, че подсъдимия И. също е
задържан и може да бъде преместен в Затвора Бобов дол, където да изтърпява мярката
за неотклонение „Задържане под стража“, а и впоследствие св. Т. разбрал, че подсъдимия И. е отправял в
негово отсъствие, пред други лишени от свобода, както и обстоятелството, че
подсъдимия И. многократно е бил в Затвора Бобов дол и познава много от лишените
от свобода, силно го притеснило. Свидетелят Т. се притеснил за живота
и здравето си, тъй като подсъдимия твърдял, че познава много хора, които могат
да му навредят. Поради тази причина св. Т. депозирал жалба в РП гр.Дупница.
Горната фактическа обстановка се доказва от
показанията на разпитаните свидетелите –Б.Т., И.К., Б.Х., Д.С., К.С., видео-техническа
експертиза и от приложените писмени
доказателства, както и от справката за съдимост.
Предвид
гореизложеното съдът прие, че подсъдимия В.З.И. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 144, ал. 3,
във вр. с ал. 1 от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА
С разпоредбата на
чл.144, ал.1 от НК се защитава личната свобода на гражданите и се засягат
обществените отношения, осигуряващи правото на всеки човек свободно и
самостоятелно да формира решения и да изразява собствена воля.. От обективна страна
подсъдимият В.З.И. ***, в сградата на Районен съд – гр. Дупница се с заканил на
Б.А.Т. с престъпление против личността му- с убийство, като му е казал „Ще те убия!
Ще умреш!“, като това заканване е могло да възбуди основателен страх у Т. за
осъществяването му. Обект на твърдяното
престъпление е, че спрямо Б.А.Т. подсъдимия е извършил действия – отправяне на
думите „Ще те убия! Ще умреш!“, като
едновременно го и псувал на майка, което било възприето пряко от пострадалия свидетел, даже същия бил нападнат
и ударен от подсъдимия докато влизал в помещението. Изпълнителното деяние се изразява в обективиране чрез думи или действия за извършване на
престъпление против личността на
пострадалия, която заплаха е възприета от това лице и е възбудила у св. Т.
основателен страх за осъществяването й. За да бъдат, обаче, отправените думи
възприети като закана за убийство по смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК, е
необходимо те да са могли да възбудят основателен страх у заплашения за
осъществяването й, тоест да е съществувало основание, че заканата ще бъде
реализирана. С оглед събраните гласни доказателства, съдът прие, че процесните думи на подсъдимия са били в състояние да
възбудят основателен страх у заплашения, тъй като безспорно се доказа, че са
изречени такива думи от страна на подсъдимия, дори при изричането им е проявил
и физическа агресия- ударил го е в
областта на лицето с юмрук, въпреки, че и двете лица са били с мерки за
неотклонение „здържане под стража“, въпреки че и
двете лица се намирали в сградата на РС гр. Дупница и в присъствие на полицаи
от ОЗ „Охрана“ гр. Кюстендил. Заплашването трябва да е част от реалността, да
принадлежи на познаваемите процеси и явления и да създава възможност за
възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на
престъплението, начинът по който е
отправена заканата, психичното състояние на дееца. За съставомерността
на деянието не е необходимо пострадалият да се е уплашил, макар че в случая това
е налице. Твърдението на подсъдимия, че не е отправена закана с престъпление
против личността по смисъла на чл. 144, ал. 1 от НК не се подкрепя от събраните
по делото доказателства. По делото се събраха
безспорни факти относно това обстоятелство, като обяснението на подсъдимия
съдът приема за негова защитна теза, а обяснението на с. К., доколкото лицето
на съдът е служебно известно, че е е изтърпявало
ефективно наказание лишаване от свобода, неговите показания следва да бъдат
приети критично, тъй като показанията на свидетелите полицаи са точни, ясни, безпристрастни и
непротиворечиви. В тази посока са показанията и на пострадалия свидетел Т. и
макар, че същия е пострадал и като такъв е заинтересован от изхода на делото,
съдът кредитира изцяло неговите показания, тъй като кореспондират с останалия доказателствен материал. В този смисъл от страна на
защитника на подсъдимия се спори относно обстоятелството какъв ефект са имали
тези думи върху пострадалия и дали са могли да възбудят у него основателен
страх от осъществяването на престъпление против личността. Защитникът на
подсъдимия счита, че след като не е извършвал някакви заплашителни действия, а
това е било импулсивно поведение, думите му няма как да са възбудили
основателен страх у пострадалия. Текстът на чл. 144, ал. 1 от НК обаче не
предвижда извършването на допълнителни действия или носенето на средства за
осъществяване на заканата, за да има съставомерно
деяние. Нещо повече, законодателят не определя момент, в който пострадалия би
могъл да очаква изпълнение на отправената закана, т.е. достатъчно е в
субективните представи на заплашения да се оформи очакването, страхът от реална
възможност за реализация на заплахата. Законодателят не говори за опасност от
непосредствено нападение. Ето защо не е необходимо в момента на заканването
извършителят да осъществява и допълнителни действия на заплаха, да носи оръжия
и пр. От събраните по делото доказателства е видно, че св. Б.Т. е изпитал основателен страх от предстояща
физическа саморазправа. В показанията си на свидетелят Т. е разяснил, че е
бил стресиран от проявената физическа саморазправа, състояла се в помещението
на временно настаняване на задържани лица и след като бил подложен на психическа
атака, както чрез лично отправени послания
от страна на подсъдимия, така и чрез други лишени от свобода, той е очаквал всеки един момент да се случи нещо
неприятно с него. В съответствие с настоящия казус е и Тълкувателно
решение № 53/18.09.1989 г. по н.д. № 47/89 на ОСНК на ВС, в което е обърнато
внимание, че основният и квалифицираните състави на престъплението по чл.144 от НК защитават личната свобода на гражданите, и във връзка с престъпния състав по
чл.144, ал. 3 от НК продължава: „С извършване на престъплението се цели промяна
на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана
с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът
следва да съзнава съдържанието на заканата, и че тя е възприета от заплашения
като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време
на извършване на деянието, а не след минаването на определено време. Ето защо
за извършване на престъплението по чл.144, ал. 3 от НК не се изисква в момента
на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да
е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да
настъпи.“ Именно в духа на цитираното тълкувателно решение, по делото се
установява по един безспорен и категоричен начин, че В.И. е съзнавал смисъла и
характера на отправената закана, а страхът от осъществяването й е възникнал у Б.Т.
веднага след изричането й. Съдът взе предвид и
установената трайна съдебна практика, че заканата по чл.144, ал.3 от НК следва
да се преценява като такава към момента на извършване на деянието, а не след
време, както и с оглед възприятието на конкретния адресат /вж. ТР №53/1989г. на
ОСНК, р.№49/1987г., р.№339/1997г./. Преценката дали заканата с престъпление
е могла да възбуди основателен страх у пострадалия, следва да бъде взета
предвид цялостната фактическа обстановка, характеризирана като време, място,
евентуално присъствие и на други лица, освен дееца и пострадалия.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА
От субективна страна следва да е налице пряк умисъл. Подсъдимият
И. е извършил престъплението умишлено, с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им, тъй
като е съзнавал съдържанието на заканата
и, че тя е възприета от заплашения Б.Т.
като действителна.
За извършеното от В.И. умишлено престъпление
се предвижда наказание – до шест години лишаване от свобода. По отношение на подсъдимия са налице отегчаващи вината обстоятелства
–многократните осъждания. Като единствено смекчаващо обстоятелство съдът
отчете фактът, че подсъдимия И. като родител на малолетното,
четиригодишно дете, е бил афектиран от това, което Т. му е причинил, но
състоянието на афект не е бил в неговия медицински смисъл, а в житейския такъв,
но само по себе си не е изключително смекчаващо. Поради което при условията на чл. 54, ал. 1, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1а от НК, съдът му наложи наказание
„Лишаване от свобода” в предвидения от закона минимум -за срок от 3 (три)
месеца, като определи така определеното наказание, при условията на чл. 57 ,
ал. 1, т. 2 б. „б“ от ЗИНЗС, да
бъде изтърпяно в първоначален „строг“ режим, тъй като лицето е осъждано
многократно и не е реабилитиран.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл.189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия В.З.И., с ЕГН ********** да заплати
сторените по делото разноски за изготвяне на експертиза в размер на 130.93 лв.
(сто и тридесет лева и деветдесет и три стотинки), която сума следва да внесе по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил.
По горните съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: