Р Е Ш Е Н И Е
№ 291/15.4.2022г.
гр.
Пазарджик,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, Х-ти касационен
състав, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. МАРИЯ ХУБЧЕВА
2.
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Димитрина Георгиева с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Хубчева
к.а. дело № 777 по
описа на съда за 2021 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 285, ал. 1, изречение второ от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на К.Д.И.,***, срещу решение № 280 от 02.04.2021 год.
постановено по адм. дело № 1071 от 2020 год. по описа на Административен съд –
Пазарджик.
С обжалваното решение е отхвърлена исковата претенция на К.Д.И. да
бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София да му заплати сумата от 20 000,00 (двадесет хиляди)
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода
28.06.2019 год. до 17.06.2020 год., изразяващи се в болки и страдания, поради
бездействието на администрацията на затвора, да му осигури адекватно лечение на
получено в затвора заболяване. Излагат се оплаквания за неправилност на атакувания
съдебен акт. Представени са подробни писмени бележки. Иска се отмяна на
решението и връщане делото за разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно
постановяване на друго решение по съществото на спора с присъждане на исканото
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Разноски не се претендират.
В открито съдебно заседания касационният жалбоподател се
явява лично и се представлява от процесуален представител адв. А.М.Ч., който излага
доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл.
второ и трето от АПК. Сочи, че инстанцията по същество е допуснала до разпит
само един свидетел и се е позовала на представената по делото медицинска
документация, която неправилно е интерпретирана в атакувания съдебен акт. Не е
била назначена съдебно-медицинска експертиза за установяване състоянието на
касационния жалбоподател, както и не са разпитани лекарите, участвали в
лечението на Д., продължило в периода от 28.06.2019 год. до 17.06.2020 год. Моли
за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
Ответната страна по касационната жалба - Главна дирекция (ГД) „Изтърпяване на наказанията“
към Министъра на правосъдието (МП) оспорва същата като неоснователна чрез
процесуалния представител юрисконсулт Р..
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен
състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и релевираните
отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна
стана:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, но разгледана по
същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Административен съд – Пазарджик е бил сезиран с иск
от К.Д.И., изтърпяващ „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пазарджик,
понастоящем в Затвора в гр. Враца срещу Главна дирекция „Изтърпяване на
наказанията“ към Министъра на правосъдието за присъждане на сумата от 20 000,00
(двадесет хиляди) лева. Според ищеца тя представлява обезщетение за понесени
неимуществени вреди, претърпени в периода 28.06.2019 год. до 17.06.2020 год.,
изразяващи се в болки и страдания, поради бездействието на администрацията на
затвора, да му осигури адекватно лечение на получено в затвора заболяване. Твърденията
на ищеца са за заболяване, изразяващо се в образувала се киста с гнойно
възпаление в областта на вътрешната страна на лявото му бедро, която му
причинявала денонощни болки.
В мотивите на обжалваното решение е обсъдена
подробно фактическата обстановка по спора, с който е сезиран съдът. Събраните
писмени и гласни доказателства, а именно разпит на свидетеля Н.А. са
последователни, систематично посочени и анализирани въз основа на приобщения
доказателствен материал по делото.
От правна страна съдът е приел, че исковата
претенция на И. е недоказана по основание и размер, поради което е отхвърлил
исковата претенция на К.Д.. Посочил е, че съдът не е установил да са налице
твърдените от ищеца нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, както презумпцията
по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е отговорил точно на искането за търсената съдебна
защита като е съобразил релевантните за спора факти, както и изразените от страните
становища. Извел е обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящата
съдебна инстанция.
По отношение на направеното възражение за съществено
нарушение на съдопроизводствените правила съдът настоящата касационна инстанция
счита, че е неоснователно. В случая не е спорно по делото, че касационният
жалбоподател е с установено медицинското състояние като „Палпираща се подутина
с оток и зачервяване в лявата слабинна област – фоликулит“, с поставена
диагноза МКБ L088
„Други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан“, видно от
приложеното по делото копие от амбулаторен
лист - л. 63 от първоинстанционното дело. След проведено
лечение в различни медицински заведения е извършена хирургична интервенция по премахването на кожното образувание и
постоянно затихване на гнойния процес. По делото е проследена и детайлно
анализирана цялата събрана медицинска документация, установяваща обективното
състояние на К.И.. Първостепенният съд обосновано е отхвърлил исковата претенция досежно претендираното обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
периода 28.06.2019 год. до 17.06.2020 год., изразяващи се в болки и страдания,
поради бездействието на администрацията на затвора, да осигури на ищеца адекватно
лечение на получено в затвора заболяване. Правилен е изводът на съда, че на
лицето не е отказана медицинска помощ и лечение, поради което обосновано съдът
е приел, че исковата претенция на И. е останала недоказана по основание и
размер и я е отхвърлил.
Също така следва да се посочи, че касационният
жалбоподател е притежавал процесуална възможност да поиска от инстанцията по
същество да назначи съдебно-медицинска експертиза, както и да се разпитат още
свидетели, но това не е сторено, поради което сочените оплаквания не
съставляват отменителни основания по чл. 209 от АПК.
Възражението за липса на процесуален представител
пред инстанцията по същество също е неоснователно и не може да се изтъква като
основание за отмяна на обжалваното решение. По отношение на останалите
възражения, изложени от Д. в касационната му жалба, съдът не следва да се
произнася, тъй като те преповтарят установени по делото факти и не са в
съответствие с изискването на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК за точно и мотивирано
посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни
основания.
С разпоредбата на чл. 220 от АПК законодателят е
въвел забрана за фактически установявания пред касационната инстанция и съдът
следва да преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите,
установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Предвид
изложеното и липсата на обосновани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт
поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни
основания по чл. 209, т. 3, предл. второ и трето от АПК, съдът счита, че
решението следва да се остави в сила като правилно.
С оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 280 от 02.04.2021 год.
постановено по адм. дело № 1071 от 2020 год. по описа на Административен съд –
Пазарджик.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/