Протокол по дело №2486/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 5
Дата: 12 януари 2022 г. (в сила от 12 януари 2022 г.)
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20213100502486
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 5
гр. Варна, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20213100502486 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:39 часа се явиха:
Въззивникът Е. В. Г. , редовно и своевременно призована, явява се лично и се
представлява от адв. С.П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна ЯНК. СТ. Г. , редовно и своевременно призована, не се явява,
представлява се от адв. Д.А., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Н. СТ. К. , редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. Д.А., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е образувано по въззивна жалба на Е. В. Г. чрез адвокат С.П. срещу
решение № 260463 от 15.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 14337 по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, двадесети състав, с което е прието за установено по предявените от
ЯНК. СТ. Г. и Н. СТ. К. срещу Е. В. Г. кумулативно активно субективно съединени
отрицателни установителни искове, че ответникът не е собственик на реална част с площ от
675 кв.м от недвижим имот № 100.130 по ПНИ на СО „Терасите“, одобрен със заповед №
РД-13-7706-376 от 07.10.2013 г., целият имот с площ от 1 230 кв.м, находяща се в северната
1
част на имота, при граници на реалната част: от север: път - № 100.521, от юг - останалата
част от имот № 100.130, от изток – имот № 100.133 и от запад - № 100.129, която реална част
е отразена защрихована в зелен цвят и заключена между точка 1 до 15 от комбинирана скица
№ 4 от заключението на вещото лице, находяща се на лист 161 от делото, представляваща
неразделна част от решението, на основание член 124, алинея 1 от ГПК; както и е осъдена
въззивницата да заплати на ЯНК. СТ. Г. и Н. СТ. К. сумата от 1 703,50 лева, представляваща
сторените по делото разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост и неправилност на решението.
Сочи се, че исковата молба е била нередовна на основание член 127, алинея 1, точка 4 от
ГПК, тъй като съдържанието на исковата молба изисква в нея да се изложат обстоятелствата,
на които се основава искът, което не е сторено, като ищците считат и двете решения на ПК
за титули за собственост, позовавайки се на решението от 1996 г. и евентуално, ако съдът го
обяви за нищожно, - на решението от 1993 г., следователно не е налице правен интерес; и
двете решения на ПК - Аксаково, с което е възстановено на ищците правото на собственост
на процесния имот, са нищожни поради некомпетентност на комисията, неспазена форма и
правила по постановяване на решенията. Набляга се, че решението на първоинстанционния
съд е недопустимо, тъй като е недопустим предявения отрицателен установителен иск
поради недоказаност на правения интерес. Атакуваното решение е постановено при
допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения – на
разпоредбата на член 145, алинеи 1 и 2 от ГПК, на член 146, алинея 1, точки 1 и 5 и на член
146, алинея 2 от ГПК /не са посочени конкретните обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения; нарушен е принципът на служебното начало в процеса,
заложен в член 7, алинея 1 от ГПК; твърде общото указание, че ответникът следва да докаже
наведените правоизключващи възражения е равнозначно на липса на указания по
отношение на доказателствената тежест на ответника; разпределението на
доказателствената тежест е извършено в противоречие със задължителната съдебна практика
в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 8/2012 г., ОСГТК; в
нарушение на разпоредбите на член 148 от ГПК във връзка с член 159, алинея 1 от ГПК
съдът не е събрал всички доказателства, поискани от ответницата; първоинстанционният
съд не е извършил самостоятелна цялостна проверка на всички фактически твърдения на
ответницата - в отговора на исковата молба, в писмените становища до съда, направените
устно в открито съдебно заседание и в писмените бележки по делото, като избирателно е
обсъдил само тези, послужили за обосноваване отсъствието на активна легитимация на
ищците по делото/. Излага се, че решението страда и от материалноправна
незаконосъобразност - неправилно е приложен от съда материалния закон, процесуалните
норми и не е съобразена задължителната практиката на съдилищата; в противоречие с
дадените задължителни разяснения по тълкувателно решение № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС
относно въпроса за конститтутивното действие на решениато на ПК преди изменението на
ЗСПЗЗ; постановено в противоречие с материалноправните норми на ЗСППЗЗ, доколкото
процесния имот е част от застроително мероприятие в периода след внасянето му в ТКЗС, с
което би била налице пречка за възстановяване правото на собственост; не е възприето и
2
въведеното възражение за осъществен в полза на ответницата фактически състав на
придобивна давност от 20.07.2006 г. Навеждат се и подробни доводи за необоснованост на
решението.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил в срок, с който се оспорва
същата, като се счита, че същата е неоснователна, а постановеното решение от
първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно, мотивирано, не са налице нарушения
на материалния закон, съобразено е със събраните по делото доказателства, както и с
практиката на ВКС. Доказателствата са обсъдени в цялост, поради което и изводите на съда
са правилни. По отношение наведеното твърдение във въззивната жалба за недопустимост
на иска спрямо Е.Г., тъй като ищците са се легитимирали като правоимащи по отношение на
един и същи имот с два различни документа, които съдът не е обсъдил и, което
обстоятелство според ответника е от съществено значение, тъй като то определя кой е
приложимия закон към момента на възстановяване на собствеността на ищците по
реституция - този към 05.02.1993 г. или към 26.06.1996 г. Сочи се, че доводите за нищожност
и за материална незаконосъобразност на двете решения са релевирани извън преклузивните
срокове. Оспорва се твърдението, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо,
тъй като е недопустим предявения отрицателен установителен иск поради недоказан правен
интерес, както и твърдението на въззивника, че и двете решения на ПК - Аксаково имат
конститутивно действие и с тях е завършен фактическият състав на възстановяването.
Възражението, за неприемане на НА №70/1966 е неоснователно, тъй като е представен
извън преклузивните срокове по ГПК.

АДВ. П.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорваме материалната
незаконосъобразност изцяло, не само по отношение на това, че имотът има застроена част.
Според нас не е преклудиран срокът за обявяване на нищожност, тъй като едно решение на
Поземлената комисия, което е нищожно, представлява едно правно нищо и считаме, че няма
срок във времето, в което може да се предяви възражение за нищожност. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора.
АДВ. А.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора. Ако те репликират нищожност, свързана със състава, който е
постановил решението, предвид липсата на преклузия, бихме искали да ангажираме
доказателства в този смисъл. Не представяме решението като доказателство по това дело, а е
свързано с практика на съда и по-точно с това, че това решение касае имот, който е свързан
със замянката на ТПС комисия.
АДВ. П.: Това искане е оставено без уважение.

СЪДЪТ намира, че не са налице основания за издаване на удостоверение, което да
послужи на въззиваемата страна пред Областна дирекция „Земеделие“ - Варна за
установяване на посочените в отговора на въззивната жалба факти, доколкото за страната с
оглед направените пред първата инстанция възражения в тази насока е настъпила преклузия
3
по чл. 266 от ГПК, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемите страни за издаване на
съдебно удостоверение.

АДВ. А.: Пред първа инстанция не е репликирана нищожност на решение, свързана
със състава, който е постановил решението на Поземлена комисия. Такова възражение не е
имало и ние не сме ангажирали доказателства в тази посока. Сега се твърди нищожност и
във връзка с това считам, че е основателно искането ни да докажем със съответните
доказателства дали съставът, който е постановил решението, е бил законен, дали лицата,
подписали решението като председател и секретар са тези, които са били към този момент
действащите лица като административен орган.
АДВ. П.: Пред първа инстанция сме оспорили правния интерес на ищците да водят
това дело, като се твърди, че те нямат такъв правен интерес. Изтъкват се съображения, които
са наведени и в самия отговор на въззивната жалба и становище към допълнението.

СЪДЪТ намира, че не са налице основания за ревизиране на постановеното
определение, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемите страни за събиране на
доказателства.

АДВ. П.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. А.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски. Правя
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
4

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. П.: Моля да отмените първоинстанционното решение по съображенията, които
сме посочили във въззивната жалба и които касаят както недопустимост, така и
неправилност на съдебното решение. Доверителката ми е придобила имота по силата на
прехвърлителна сделка. Ако счетете, че това не е станало, то е придобила имота по
давностно владение. Съображенията за изтекла придобивна давност са във въззивната ни
жалба, където подробно е посочено защо считаме, че имотът е станал собственост на
доверителката ми. Обосноваваме и твърдения за липса на правен интерес, за нищожност на
придобивното основание на ищците, те не установяват и не доказват, че са станали
собственици на имота по реституция. Моля да ми бъде дадена възможност за представяне на
писмени бележки.
ВЪЗЗИВНИЦАТА Г.: През 2006г. купих имота. От Кюстендил съм, тук във Варна
никой не познавах. Купих го по държавни изисквания. Минах през всички такси и
нотариуси. Три пъти ходих, когато закупих имота, в Служба по вписванията. Изпълних
заповедта на кмета на Община Аксаково за докупуване на 231 кв.м., всичко съм изпълнила
по закон. Хората, които ме съдят, имат имот по декларация по чл. 12, за мен това не е
правово. Не разбирам от право, но това са едни хора с една обикновена декларация по чл.
12, събрали са двама – трима и са решили да са си декларатори един на друг. Аз имам
документи, имам нотариален акт и всички мои предшестващи собственици на имота имат.
От 1966г. К. Ж., който е придобил първия имот по замяна, още тогава той има нотариален
акт. Аз съм в пълното си право.
АДВ. А.: Моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд като правилно
и законосъобразно. Разбирам болката на страната, заради това, че е купила имота с
нотариален акт, но така или иначе моите доверители не са могли да защитят правата си в по-
ранен период от време, за което има достатъчно събрани доказателства, че не са имали
възможността да се защитят по надлежния ред в по-ранен период поради липса на планове
за местността и населеното място. Моля да потвърдите решението. Моля да ни присъдите
сторените разноски. Моля да ми бъде дадена възможност за представяне на писмени
бележки.

СЪДЪТ дава възможност на страните в двуседмичен срок, считано от датата на
съдебното заседание, да депозират писмени бележки.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:56 часа.
Председател: _______________________
5
Секретар: _______________________
6