РЕШЕНИЕ
№ 21.10.2019 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Пазарджик, 12- ти граждански състав
На двадесети септември, две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №1988 по описа
за 2019 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес
на управление - гр. София, бул. „********“№*, Б. ц. „*****-*“, ет.*,
представлявано от Я. Й. О. и П. Я. П. , чрез пълномощника З. Н. Д. - прокурист,
срещу Д.П.Б., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 7 033.65 лева.
Подадена е искова молба от
ищцовото дружество, в която се твърди, че на 01.03.2013 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
(кредитор), от една страна и Д.П.Б. (кредитополучател) от друга, е подписан
Договор № 1100014 за отпускане на потребителски паричен кредит на обща стойност
7,235.72 лв., от които 6,500.00 лв. - чиста стойност на кредита, 195.00 лв. -
такси/комисионни и 540.72 лв. - застрахователна премия. Кредитополучателят се е
задължил да погаси усвоения кредит чрез 72 анюитетни месечни вноски, всяка от
които в размер на 151.00 лв., като първата вноска следвало да бъде направена в
срок до 07.04.2013 г., а последната - в срок до 07.03.2019 г. Общата дължима
сума, която следвало да бъде върната по сметка на Кредитодателя в края на
периода, била в размер на 10,872.00 лв. Сочи, че вследствие на възникналите
между страните договорни правоотношения, кредиторът „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а
за него са възникнали задължения да издължи кредита си съгласно условията по
сключения Договор за кредит. Кредитополучателят Д.П.Б. е направил 12 вноски по
погасяване на задължението, както и е погасила 4.34 лв. начислени лихви за
просрочие или общо внесена сума по кредита в размер на 1,667.03 лв.
Кредитополучателят е направил 11 от въпросните вноски в пълен размер - 151.00
лв., като съгласно предоставената от цедента „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД информация,
последната направена вноска, чиято падежна дата е била на 07.03.2014 г. е
направена от кредитополучателя в непълен размер, а именно внесена сума в размер
на 1.69 лв. След 07.03.2014 г. - падежната дата на последната направена по
кредита вноска, длъжникът не е направил оставащите 59 пълни и една частична
вноска и съобразно уговорения погасителен план е изпаднал в забава.
Твърди се, че към днешна дата
всички непогасени вноски по горепосочения Договор за кредит са с настъпил падеж
и съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД Д.П.Б. е изпаднал/а в забава. В този смисъл
претендираното вземане е изискуемо в пълен размер. На дата 10.09.2014 г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД се
сключил Договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор
за потребителски кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като
цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични
вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски
кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна
част от Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 10.09.2014 г. е
включено и вземането по Договор за потребителски кредит № 1100014 от 01.03.2013
г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Д.П.Б..
Сочи се, че при цедирането на
вземането и при отписване на кредита, цедентьт „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД е сторнирал от общата дължима от кредитополучателя сума
2,189.19 лв., които представляват недължими редовни лихви. Твърди се, че с
пълномощно от 10.09.2014 г., както и съгласно чл. 3.2 от сключения Договор за
цесия, предишният кредитор /цедентът/ „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, да
уведоми от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД всички длъжници по
вземания на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, които „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от
10.09.2014 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез пълномощника си
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания до длъжника Д.П.Б.. Пратката, съдържаща Уведомлението
по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, е изпратена чрез препоръчана поща с обратна
разписка на адрес - гр. Пазарджик, ул. „******“ N* *. Съгласно универсалните
условия за предоставяне на пощенски услуги, когато пратката не може да бъде
доставена на адреса поради отсъствие на получателя (пълнолетен член на
домакинството), в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана
получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба. Срокът за
доставяне е 20 дни от датата на получаване на пратката в пощенската служба. При
неявяване на получателя в срок от 10 календарни дни от датата на получаване на
пратката в пощенската станция за доставяне се изпраща второ писмено служебно
известие, което се доставя по реда на препоръчаните пратки. По този начин се счита, че ищцовото дружество е положило
необходимата грижа гореописаните уведомления да достигнат до знанието на Д.П.Б..
Съгласно чл.3 (3) от Общите условия за предоставяне на потребителски паричен
кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, потребителят се задължава
да съобщава в срок от две седмици за всяка промяна, настъпила в дадената от
него при сключване на Договора за потребителски кредит информация, в това число
и за промени в личния адрес, като такова известие от страна на потребителя
липсва. Същият не е потърсил пратката и обратната разписка от писмото се е
върнала на изпращача, като неполучена.
Моли се, в случай че съдът
приеме, че Д.П.Б. не е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на
вземания, да приеме с настоящата искова молба и приложеното към нея Уведомление
за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на Цедента я уведомяваме
за сключен на 10.09.2014 г. Договор за цесия между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, по силата на
който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството си на цедент,
продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изрично посочени
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити. Вземането по
Договор за потребителски кредит № 1100014 е описано в Приложение 1, което е
неразделна част от договора за цесия и на това основание, считано от 10.09.2014
г., кредитор по вземането е цесионерът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД.
Цитира се съдебна практика.
На 21.03.2019 г. от страна на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е подадено Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Д.П.Б. за заплащане на сумата в общ
размер на 7,033.65 лева, от които сума в размер на 7,020.12 лв., представляваща
остатък от непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 1100014 и
сума в размер на 13.53 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.03.2013 г. до 10.09.2014 г. Както и законна лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга и направени
съдебно-деловодни разноски. Съдът е уважил искането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, като посредством нея е осъдил длъжника по ч.гр.д. 1173/2019 г. по описа
на PC - гр. Пазарджик да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
претендираната сума. Заповедта за изпълнение е надлежно връчена, като в срока
за подаване на възражение е постъпило такова по чл. 414 от ГПК, подадено до
съда на 02.04.2019 г.
Моли се съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че Д.П.Б., ЕГН ********** дължи на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД сумите, за които е издадена Заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1173/2019 г.
по описа на Районен съд - гр. Пазарджик, а именно: 7,033.65 лева, от които сума
в размер на 7,020.12 лв., представляваща остатък от непогасена главница по
Договор за кредит № 1100014 и сума в размер на 13.53 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.03.2013 г. до 10.09.2014 г., както и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -
21.03.2019 г., до окончателното погасяване на дълга, направени
съдебно-деловодни разноски, в това число заплатената от заявителя държавна
такса в размер на 140.67 лв. и сумата в размер на 150.00 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Претендират се разноските, направени
в хода на настоящото производство, в това число довнесената държавна такса в
размер на 140.67 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лв. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който счита, че исковете са
неоснователни и ги оспорва по основание и по размер.
Твърди се, че се касае за банков
кредит, погасяването на който страните са договорили да бъде извършено с
плащане на равни месечни анюитетни вноски, всяка от които е в размер на 151
лева. Графикът на плащане се простира между датите 07.04.2013г. и 07.03.2019г.
/72 месеца/. Ищецът признава, че за периода 07.04.2013г. до 07.02.2014г. /11 вноски/
дължимите според графика суми са погасени от ответника, а дължимата вноска за
07.03.2014г. е в непълен размер. Това означава, че спорният период, за който се
претендират ищцовите вземания е от 07.03.2014г. /остатък от вноската/ до
07.03.2019г. Сочи се, че е безспорно между страните, че кредитът е следвало да
бъде погасяван с периодични равни месечни вноски и че е приложима предвидената
в чл. 111, буква „в" от ЗЗД 3-годишна погасителна давност за периодични
плащания. С оглед на факта, че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК е подадено от ищцовото дружество на 21.03.2019г., то следва да
се приеме, че претенцията, касаеща всички вноски за периода 07.03.2014г. до
07.03.2016г. /24 месеца/, е погасена по давност. Прави се изрично възражение за
изтекла погасителна давност за посочения период.
Твърди се, че към момента на
подписване на Договора за потребителски кредит кредиторът е нарушил чл.5, ал.4
от Закона за потребителския кредит, който в действащия тогава текст предвижда,
че „информацията по ал. 1, 2, 3, 9 и 13 се предоставя на потребителя
безвъзмездно, на хартиен ши друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на информацията се представят с еднакъв по размер, вид и формат
шрифт." Видно от представените към исковата молба Общи условия, има
съществена разлика във вида, формата и размера на шрифта, използван за
изписване на Договора за отпускане на потребителски паричен кредит и Общите
условия, като размерът на шрифта в Общите условия е очевидно много по-дребен и
почти невидим с невъоръжено око от шрифта, използван в договора.
Сочи се, че поради нарушението на
цитираната разпоредба - чл.5, ал.4 от ЗПК, Общите условия не обвързват
конкретния потребител - ответника по делото. Твърди се, че ищецът не е материално-правно
легитимиран да претендира тези вземания от свое име, защото въпреки сключения
договор за цесия, той не може да придобие вземането. Сделката, сключена между
банката и ищеца по прехвърляне на вземането е нищожна поради противоречие със
закона - чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, респективно поради това, че има
невъзможен предмет - чл.26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че предявените искове са
недоказани и неоснователни и се моли съдът да ги отхвърли, както и да осъди
ищеца да плати на ответника сторените от него разноски в настоящето
производство. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
Районният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити
в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Видно от приложеният по делото заверен препис от Договор
за потребителски
кредит №1100014 от 01.03.2013г., на посочената дата, между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД (кредитор), от една страна и Д.П.Б. (кредитополучател) от
друга, е подписан Договор № 1100014 за отпускане на потребителски паричен
кредит на обща стойност 7,235.72 лв., от които 6,500.00 лв. - чиста стойност на
кредита, 195.00 лв. - такси/комисионни и 540.72 лв. - застрахователна премия.
Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 72 анюитетни
месечни вноски, всяка от които в размер на 151.00 лв., като първата вноска
следвало да бъде направена в срок до 07.04.2013 г., а последната - в срок до
07.03.2019 г. Общата дължима сума, която следвало да бъде върната по сметка на
Кредитодателя в края на периода, била в размер на 10,872.00 лв.
Сумата, предмет на горепосочения договор, е била изплатена от кредитора,
с което е „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е изпълнил задължението си по него. Кредитополучателят Д.П.Б. е направил 12 вноски по
погасяване на задължението, както и е погасила 4.34 лв. начислени лихви за
просрочие или общо внесена сума по кредита в размер на 1,667.03 лв., което не е
спорно между страните по делото. Кредитополучателят е направил 11 от въпросните
вноски в пълен размер - 151.00 лв., като съгласно предоставената от цедента „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД информация, последната направена вноска, чиято
падежна дата е била на 07.03.2014 г. е направена от кредитополучателя в непълен
размер, а именно внесена сума в размер на 1.69 лв. След 07.03.2014 г. -
падежната дата на последната направена по кредита вноска, длъжникът не е
направил оставащите 59 пълни и една частична вноска и съобразно уговорения
погасителен план е изпаднал в забава.
От приетите по делото доказателства се установява, че на 10.09.2014
г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и "Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД е бил сключен Договор за цесия, по силата на който
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД /като цедент/ цедира вземането си по
гореописания Договор за потребителски кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори
за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за
цесия от 10.09.2014 г. е включено и вземането по Договор за потребителски
кредит № 1100014 от 01.03.2013 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД и Д.П.Б..
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е
упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, да уведоми
от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД всички длъжници по
вземания на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, които „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от
10.09.2014г. Предвид изложеното, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил
Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания /приложено по делото/ до ответника
Д.П.Б.. Пратката, съдържаща Уведомлението по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, е
изпратена чрез препоръчана поща с обратна разписка на адрес - гр. Пазарджик,
ул. „Свобода"№13. Пратката не е била потърсена и обратната разписка от писмото се е върнала
на изпращача, като неполучена.
Тъй като ответникът Б. не е изпълнила
задълженията си към ищцовото дружество, последното /видно от приложените по
делото материали по частно гражданско дело №1173/2019г. по описа на Районен съд
Пазарджик/ е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора,
чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело №1173/2019г.
по описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №689 от 22.03.2019г.
Тъй като срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение, на ищцовото
дружество била указана възможността да предяви иск за установяване на вземането
си, което било сторено от ищеца.
По делото не са били разпитвани
свидетели за установяване на фактическата обстановка.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на
предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство,
като интересът от предявяването му произтича от
наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу
издадената заповед, и спазване на срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на
вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването
на обективираните в Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.д. №1173/2019г. по описа на РС-Пазарджик, вземания към датата на подаване
на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в
сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително
удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното,
е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на
вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на
вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден
в законоустановения срок, и е основателен, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства,
безспорно се установи, че на 01.03.2013г.
е бил сключен Договор за потребителски кредит №1100014 от
01.03.2013г.,
между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД (кредитор), от една страна и Д.П.Б.
(кредитополучател) от друга. Подписаният
Договор № 1100014 за отпускане на потребителски паричен кредит е на обща
стойност 7,235.72 лв., от които 6,500.00 лв. - чиста стойност на кредита,
195.00 лв. - такси/комисионни и 540.72 лв. - застрахователна премия.
С Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 10.09.2014 г., сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД /като цедент/ е цедирал
вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/. В предмета на сключения
Договор за цесия от 10.09.2014 г. е включено и вземането по Договор за
потребителски кредит № 1100014 от 01.03.2013 г., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Д.П.Б.. На Ответникът Б. е било връчено по
надлежния ред уведомлението за извършената цесия заедно с преписа от исковата
молба по настоящето дело, което е било получено лично от ответника.
Предявеният иск с правно основание чл.422 във
вр. с чл.415 от ГПК срещу ответника Б. беше доказан по безспорен начин в хода на
производството по делото, както по основание, така и по размер. В тази насока
са всички събрани по делото доказателства, което се установява по несъмнен
начин от гореописаната фактическа обстановка. Сумата, предмет на договора за
паричен заем, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора, а усвояването на посочената сума ответникът
Б. е удостоверила с полагането на подписа си. От приетите по делото
доказателства,се установява, че общата
дължима сума, която следвало да бъде върната по сметка на Кредитодателя в края
на периода, била в размер на 10,872.00 лв.
Ответникът Д.П.Б. е направил 12 вноски по
погасяване на задължението, както и е погасила 4.34 лв. начислени лихви за
просрочие или общо внесена сума по кредита в размер на 1,667.03 лв., което не е
спорно между страните по делото, поради което по делото не е възникнала
необходимост и от извършването на съдебна експертиза в тази насока. Кредитополучателят е направил 11 от въпросните
вноски в пълен размер - 151.00 лв., като последната направена вноска, чиято
падежна дата е била на 07.03.2014 г. , е направена от кредитополучателя в
непълен размер, а именно внесена сума в размер на 1.69 лв. След 07.03.2014 г. -
падежната дата на последната направена по кредита вноска, длъжникът не е
направил оставащите 59 пълни и една частична вноска и съобразно уговорения
погасителен план е изпаднал в забава. От изложената фактическа обстановка се установява
размерът на дължимите, но непогасени задължения от страна на ответника.
Не са налице данни и не са ангажирани доказателства,
че ответникът Б. е заплатила на ищцовото дружество
претендираните от него суми, поради което предявеният иск е
основателен и доказан , и следва да бъде уважен като такъв,ведно с
претенциите за заплащане на възнаградителна лихва за периода от 01.03.2013г. до
10.09.2014г.
Съдът намира
за неоснователно направеното възражение
от ответната страна за погасяване на
част от вземанията – претенцията, касаеща всички вноски за периода 07.03.2014г.
до 07.03.2016г. - поради изтекла погасителна давност. От страна на ответника се
сочи, че се касае за периодични плащания по смисъла на чл.111, б”в” от ЗЗД,
като с оглед на посочените периоди и становището
на ответника, следвало да се приеме, че е
приложима кратката погасителна
давност от три години за периодични плащания. Това становище на ответната
страна не намира опора в константната съдебна практика, съгласно която, по отношение на договорите за
банков кредит се прилага общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, тъй
като задължението, предмет на договора,
е неделимо, а плащанията по кредита – главница и лихви с периодични анюитетни
вноски по своето естество не го превръщат в договор за периодично изпълнение,
за да се прилага давностния срок от датата на падежа на отделната част от
задължението. В случая заявлението е подадено на 21.03.2019г., от който момент
се счита предявен настоящия иск за съществуване на вземането. При договора за
заем е налице неделимо плащане, като договореното връщане на заема на отделни
погасителни вноски единствено изразява съгласието на кредитора да приеме
изпълнение на части, поради което настоящият съдебен състав приема, че е
приложима петгодишна погасителна давност, която не е изтекла.
Съдът
намира за неоснователно и второто инвокирано възражение на ответника, съгласно
което, при подписване на договора за кредит е бил нарушена разпоредбата на
чл.5,ал.4 от ЗПК.В конкретният случай, процесният договор е бил сключен на
01.03.2013г., към който момент е била приложима разпоредбата на чл.5,ал.4 от ЗПК, съгласно която „Информацията по ал.1,2,3,9 и 13 се предоставя на
потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин,, като всички елементи на информацията се представят с еднакъв по размер,
вид и формат шрифт“. Това изискване не се прилага по отношение на общите
условия, доколкото същото е било прието
през 2014г. / след датата на сключване
на процесният договор за кредит, както правилно е посочено и от ищцовата
страна/. От приетите по делото доказателства се установява, че съответната
информация е била предоставена на потребителя на хартиен носител, по
достатъчно ясен и разбираем начин,, като
всички елементи на информацията са представени с еднакъв по размер, вид и
формат шрифт, поради което не е било допуснато твърдяното от ответника
нарушение.
Ищецът е материалноправно легитимиран да претендира вземанията от свое
име, като сключеният между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД не следва да
се приеме за нищожен поради противоречие със закона /чл.26 от ЗЗД/, каквото е
възражението на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.26 от ЗПК, кредиторът
може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице
само ако договорът предвижда такава възможност, какъвто именно е настоящият
случай. Сключеният договор за потребителски кредит №1100014 от 01.03.2013г. предвижда такава възможност /чл.16,ал.6 и
ал.7 от договора/, като потребителят е дал изричното си съгласие за
това,подписвайки договора. Обстоятелството, че ищецът в настоящото производство
няма качеството на банкова институция, не опорочава извършеното прехвърляне на
вземания. Действително договорът за цесия е бил връчен на ответницата заедно с
исковата молба, при извършване на размяната книжата и не са налице
доказателства да е бил връчен по – рано. Уведомителното писмо до ответницата не
й е връчено, тъй като върху обратната разписка към пощенското писмо е
отбелязана графата – непотърсен. Поради отсъствие на специални изисквания в
закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за
извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014
г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т.
о.
При този изход
на делото, в полза на ищеца следва да се
присъдят направените разноски, вкл. направените и претендирани от ищеца
разноски в заповедното производство, доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. От материалите по делото се
установява, че се претендира заплатена
държавна такса по заповедното производство в размер на 140.67 лв., както и 150.00
лв.- юрисконсултско възнаграждение. Ищецът претендира и сторените от него
разноски в хода на производството по гр. Дело №1988/2019г. по описа на РС-
Пазарджик, които са 140.67лв.- държавна такса
и 350.00лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Посочените разноски следва да бъдат присъдени на ищеца.
Воден от горното Районен съд- Пазарджик,
Р Е Ш
И :
По предявеният иск от „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.
София, бул. „********“№*, Б. ц. „*****-*“, ет.*, представлявано от Я. Й. О. и П.
Я. П. , срещу Д.П.Б., ЕГН-********** ***
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на
ответника Д.П.Б., ЕГН-********** ***, че дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „********“№*,
Б. ц. „*****-*“, ет.*, представлявано от Я. Й. О. и П. Я. П. , сумата от 7 033.65 лева /седем хиляди тридесет и три лева и шестдесет и пет
стотинки/, от които сума в размер на 7 020.12 лв. - представляваща остатък от
непогасена главница по Договор за кредит № 1100014 от 01.03.2013г. и сума в размер на 13.53 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.03.2013 г. до 10.09.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК /21.03.2019г./ до окончателното изплащане на дължимите суми, за които
суми е издадена Заповед №689/22.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1173/2019г. по описа на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА Д.П.Б., ЕГН-********** ***, да
заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „********“№*,
Б. ц. „*****-*“, ет.*, представлявано от Я. Й. О. и П. Я. П. , сумата от 781.34лв. /седемстотин осемдесет и един лева и
тридесет и четири стотинки/, представляващи сторени от ищеца такси и разноски по ч.гр.дело №1173/2019г. по описа
на РС-Пазарджик и по гр.дело №1988/2019г. по описа на РС-Пазарджик, на
осн.чл.78,ал.1 от ГПК
Решението
подлежи, на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: