РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Пловдив, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно гражданско дело
№ 20255000500242 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №12261 от 01.04.2025г. от С. М. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес: **, действащ чрез своята майка и законен
представител М. М. Р. – чрез упълномощения адвокат Н. К. против решение
№250/10.03.2025г., постановено по т.д. № 3088/2023г. по описа на Окръжен
съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлен предявения от от С. М. Р., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: **, действащ чрез своята майка и законен
представител М. М. Р. против Г.ф., Булстат ***, със седалище и адрес на
управление *** иск за заплащане на сумата 50 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от С. М. Р., вследствие на пътно-
транспортно произшествие, осъществило се на 01.06.2021 год. около 21.30
часа в гр. П., на кръстовището на бул. „В.Л.“ и бул. „Д.в“, причинено от водач
на лек автомобил, който е напуснал местопроизшествието и не е бил
установен /неидентифицирано МПС/, които неимуществени вреди се
изразяват в болки и страдания, вследствие на причиненото му телесно
увреждане: фрактура в областта на долна трета на костите на лявата
1
подбедрица, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2023 год. до
окончателното плащане и с което е осъдена М. М. Р. – законен представител на
малолетния С. М. Р. да заплати на Г.ф. сумата 705 лева – разноски по делото.
Твърди се, че е неправилен извода на съда за недоказаност на факта, че
именно ищецът е пострадал при ПТП, както и за липса на противоправно
поведение от страна на водача на МПС. Поддържа се, че при неговото
потегляне пешеходецът вече е бил навлязъл на пешеходната пътека и е тичал
по нея. Намира за доказани както вредите, така и техния размер. Иска се
решението да бъде отменено, а претенцията уважена в пълния и предявен
размер от 50 000 лева.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от Г.ф. – *** – чрез
пълномощника на дружеството юрисконсулт К. Я., с който се изразява
становище за нейната неоснователност. Претендира потвърждаване на
решението и присъждане на разноски за производството пред въззивния съд.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 558, ал. 5 КЗ и чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ищецът С. М. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, действащ чрез
своята майка и законен представител М. М. Р. твърди, че на 01.06.2021г. около
21.30 ч. малолетното дете С. Р. е предприел пресичане на западното платно за
движение на кръстовището на бул. „В.Л.“ до №* с бул. „Д.“ в гр. П., като се е
движел по маркирана пешеходна пътека при червен сигнал на сфетофарна
уредба за пешеходеца. По същото време неустановен лек автомобил, който
бил спрял пред стоп линията и пешеходната пътека в лявата /източната/ лента
на същото /западно/ платно за движение, не забелязал пресичащия пешеходец,
потеглил ускорително, при което движение ударил С. М. Р.. От удара детето
паднало върху платното за движение, а водачът на автомобила, след
първоначално спиране на място, напуснал произшествието. Бил повикан екип
на спешна помощ, който отвел детето в спешното отделение на „УМБАЛ Св.
Г.“ ЕАД – П.. Извършена била диагностика, от която се установило счупване
на лявата подбедрица в долната и част. В болничното заведение е извършена
оперативна интервенция – закрито наместване на фрактурата без вътрешна
фиксация, тибия и фибула, поставена е гипсова имобилизация.
2
Пострадалият бил изписан за домашно лечение с указания по никакъв
начин да не стъпва на увредения крайник и да не го натоварва. Така и след
сваляне на гипсовия крачол, той продължил да се придвижва с патерици. Това
състояние продължило около 3 – 4 месеца, през които бил ограничен в
движението си.
Твърди, че в резултат на произшествието претърпял изключително
силни физически болки и страдания в увредения крайник, които не му
позволявали да спи споскойно, будел се по няколко пъти нощем. Твърди също,
че вследствие на ПТП е преживял тежък психо-емоционален шок, не може да
спи спокойно и от това. Във връзка с произшествието било образувано
досъдебно производство № ** / 2021 год. по описа на Сектор „РПТ“ при ОД на
МВР – гр. П., но въпреки проведените оперативно-издирвателни работи
извършителят на престъплението не бил установен. С постановление на
наблюдаващия прокурор от 14.06.2022 г. досъдебното производство било
спряно.
Поради неустановяване на МПС, причинило произшествието, ищецът е
предявил претенция пред Г.ф. за получаване на обезщетение на основание чл.
519, ал. 1, т. 1 КЗ. Твърди, че по образуваната по молбата преписка по щета №
***г., Ф. е отказал изплащане на обезщетение. За горното той бил уведомена с
писмо от 13.04.2023 г.
Претендира осъждане на Г.ф. да му заплати сумата 50 000 лева –
обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на
произшествие, осъществило се на 01.06.2021 год. около 21.30 часа в гр.
Пловдив, на кръстовището на бул. „В.Л.“ и бул. „Д.в“, причинено от водач на
лек автомобил, който е напуснал местопроизшествието и не е бил установен
/неидентифицирано МПС/, които неимуществени вреди се изразяват в болки и
страдания, вследствие на причиненото му телесно увреждане: фрактура в
областта на долна трета на костите на лявата подбедрица, ведно със законната
лихва, считано от 13.04.2023 год. до окончателното плащане, както и
разноските по делото. От процесуалния представител адв. З., предоставил
безплатна правна защита и съдействие на ищеца, на основание чл. 38 ЗА се
претендира да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
Ответникът Г.ф., Булстат ***, със седалище и адрес на управление ***
оспорва предявените искове. Твърди, че не е налице виновно и противоправно
3
поведение на водача на автомобила. Оспорва твърдяния механизъм на
произшествието. Твърди, че то се дължи изцяло на поведението на
пострадалия. Оспорва всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Твърди, че С. М. Р. е пресякъл внезапно коридора
на движение на неидентифицирания лек автомобил, преминавайки на червен
– забранителен сигнал на светофарната уредба и се е явил непредвидимо за
него препятствие.
При условията на евентуалност –ако се приеме, че вина за процесното
ПТП има и водача на МПС, прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, който е пресякъл внезапно коридора на
движение на лекия автомобил, предприел е пресичане на пътното платно на
червен – забранителен сигнал на светофарната уредба в нарушение на чл.113
и чл.114 от ЗДвП. Твърди, че пострадалият е предприел пресичането, без да се
огледа и без да съобрази действията си с интензитета на движението, с
разС.ието и посоката на движение на превозните средства. Предприетото от
него движение не е било безопасно като начин, място и време. Счита, че
вредоносния резултат е съпричинен от пострадалия в размер на поне 90 %.
Твърди, че неговото поведение би могло да се определи като рисково.
Оспорва се наличието на противоправно поведение на водач на
неидентифицирано МПС и наличието на причинна връзка с описаните
телесни увреждания. Твърди, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е прекалено завишено по размер. Оспорва се
претенцията за законна лихва от датата на отказа за плащане на обезщетение.
По делото с писмо вх. №22859 от 02.07.2024г. на ОД на МВР – Сектор
„РПТ“ - П. са постъпили магнитни носители с иззети от мястото на инцидента
видеозаписи. Същите са взети предвид от вещото лице от допуснатата съдебна
– автотехническа експертиза.
В съдебно заседание на 23.09.2024г. е извършен оглед на веществените
доказателства като са изгледани материалите, качени на носителя.
Констатирано е, че в 21:09:06ч. светва зелена светлина на светофарната уредба
за автомобилите, движещи се по бул. „В.Л.“ в посока от бетонния мост към
центъра. Зелена светлина е до 21:09:54 ч. Лицето стъпва на асфалта в
21:09:28ч. Констатира се от видеозаписа, че в момента на настъпване на удара,
лекият автомобил е навлязъл в пешеходната пътека с предните си гуми.
4
Видно от заключението на вещото лице инж. Т.П. ПТП е настъпило в
тъмната част на денонощието, около 21.08 ч., мястото на настъпване е било
осветено от уличното осветление и от фаровете на автомобилите. То е
настъпило в лявата /източната/ лента на западното платно на бул. „В.Л.“ в гр.
П.. Западното платно е с три ленти за движение. Ударът е настъпил върху
изградена и обозначена пешеходна пътека. Неустановеният лек автомобил е
потеглил на зелен сигнал на светофарната уредба, който е светнал около 2 сек.
преди настъпването на удара. Навлизането на пешеходеца на пешеходната
пътека е станало при червен сигнал за пешеходците. Преди да потегли,
водачът на неидентифицирания автомобил е имал възможност да забележи
пешеходеца. Времето за реакция на водача е 0.8 сек. Ударът е настъпил в
момента, в който е протичал процеса на реакция на водача на автомобила, 0.4
сек. след началото и. Пешеходецът е навлязъл на платното, тичайки със
скорост 16.56 км/ч. В момента, в който водачът е реагирал и е задействал
спирачната система, е нямал техническа възможност да избегне удара с
пешеходеца, тъй като мястото на удара е в опасната зона на неизвестния лек
автомобил. Дължината на опасната зона е 4.82 м. Автомобилът е изминал 1.36
м. до мястото на удара. Лекият автомобил потегля, когато пешеходецът
навлиза на платното. Водачът реагира на вече навлезлия пешеходец и натиска
спирачката.
По делото са събрани и свидетелски показания на свидетеля Л.Н.Г.. Той
посочва, че когато е настъпил ударът детето е тичало. Било високо не повече
от 1.40м. – 1.50м. Било само. Според свидетеля, не повече от 11 – 12 –
годишно. Светофарът е светел червено за пешеходеца. Колите са били спрели
и тъкмо са потегляли, когато детето е изскочило пред колите. Случило се е в
момент, когато вече е започвало да се стъмва.
Относно ПТП не е съставен Протокол с пострадали лица, нито е
извършван оглед на произшествие. Това се установява от цитираното писмо на
ОД на МВР от 02.07.2024г.
Настоящата инстанция споделя становището на първоинстанционния
съд за липса на доказателства, за това, че именно ищецът е пешеходеца,
предприел пресичане на платното на червен светофар и съответно – пострадал
при твърдяноно ПТП. От видеозаписа не е видно кой е пешеходеца. От
свидетелските показания също не може да се направи извод, че се касае за
5
ищеца. Свидетелят Г. говори за 11-12 годишно дете, високо 1.40м – 1.50 м., но
той не е разпознал това дете като С. М. Р.. Вярно е, че на същия ден, именно
ищецът е приет за болнично лечение със счупен крак, но – според
заключението на вещото лице д-р Д.М. по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза механизмът, по който е получена травмата е индиректен
/огъвачен/, изискващ висока енергийност като може да се получи при
височинна травма, падане от тротинетка, велосипед и от по-високо падане при
катерушки и пързалки на детски площадки.
Дори и да се приеме, че при процесното ПТП е пострадал именно
ищеца, не е налице виновно и противоправно поведение на водача на
неидентифицирано МПС. Установява се от видеозаписа и от заключението на
автотехническата експертиза, че пешеходецът е навлязъл рязко и внезапно на
пътното платно, тичайки и то при червен сигнал на светофара за него и зелен –
за лекия автомобил.
Съгласно чл.120 ал.1 от ЗДвП когато преминаването на пешеходците
през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик,
водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред
пешеходната пътека;
2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да
пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека;
3. да не навлиза на пешеходна пътека, ако не е убеден, че няма да бъде
принуден да спре и да остане на пешеходната пътека след подаване на сигнал,
който забранява преминаването.
В случая лекият автомобил е потеглил на зелен сигнал на светофарната
уредба, който е светнал около 2 сек. преди настъпването на удара. До този
момент, докато за него е светел червен сигнал на светофара, той е бил спрял.
Докато е бил в покой, по пешеходната пътека не са се движили пешеходци,
които той евентуално да изчака и да пропусне. През двете секунди, след като е
светнал зеления сигнал за автомобила, по пешеходната пътека не е имало
пешеходци. Не е съществувала причина, която да му даде основание, да не
навлиза на пешеходната пътека при подаден зелен сигнал на светофара за него.
Съгласно чл.114 т.1 от ЗДвП на пешеходците е забранено: 1. да навлизат
6
внезапно на платното за движение.
В случая пешеходецът е тичал много бързо и по този начин е навлязъл на
платното за движение. Това поведение препятства възможността на водача на
неизвестния автомобил да избегне удара с пешеходеца, тъй като мястото на
удара е в опасната му зона.
Съгласно чл.113 ал.1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване
на следните правила:
1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства;
2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спират без необходимост на платното за движение;
3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;
4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
В случая именно пешеходецът не се е съобразил със светлинния сигнал,
който за него е бил червен, както и с факта, че по пътното платно потеглят
спрелите до този момент пред пешеходната пътека превозни средства, за
които вече свети зелен сигнал. Съгласно чл.6 т.1 от ЗДвП Участниците в
движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. В случая пешеходецът не се е съобразил със светлинния сигнал.
Водачът на неустановеният автомобил го е сторил. Опасността за движението
се дължи на поведението на пешеходеца. Светлинните сигнали изключват
абсолютното право на пешеходеца на пешеходна пътека - както е прието в т.5
б.“б“ от Тълкувателно решение №2/22.12.2016г. по т-.д. №2/2016г. на ОСНК
по тълкуване на разпоредбата чл.116 от ЗДвП.
Ето защо съдът приема, че по делото не е установено водачът на
неизвестното пътно превозно средство да е нарушил правилата за движение
по пътищата и виновно и противоправно да е предизвикал или допринесъл за
настъпване на ПТП.
Съгласно чл.557 ал.1 от Кодекса за застраховането Г.ф. изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за: 1.
7
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, причинени на територията на Република България от моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено (неидентифицирано моторно превозно средство). Това пряко
право на увреденото лице възниква едновременно с правото на деликтното
обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да
се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската
отговорност на водача на неидентифицираното МПС. Прякото право и
правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в
съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност.
Отговорността на Г.ф. в хипотезата на чл. 577, т. 1 от КЗ е функционално
обусловена от отговорността на водача на неустановеното МПС.
В случая увреденото лице не установява наличие на свое притезание,
основаващо се на гражданската отговорност на водача на неустановеното
МПС, за да обоснове основателността на прекия си иск спрямо Г.ф..
Гореизложеното прави исковата претенция неоснователна. Това
изключва нуждата от обсъждане на въпроса за размера на дължимото
обезщетение и дали е налице съпричиняване.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение
№250/10.03.2025г., постановено по т.д. № 3088/2023г. по описа на Окръжен
съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлен предявения от С. М. Р., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: **, действащ чрез своята майка и законен
представител М. М. Р. против Г.ф., Булстат ***, със седалище и адрес на
управление *** иск за заплащане на сумата 50 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от С. М. Р., вследствие на пътно-
транспортно произшествие, осъществило се на 01.06.2021 год. около 21.30
часа в гр. П., на кръстовището на бул. „В.Л.“ и бул. „Д.в“, причинено от водач
на лек автомобил, който е напуснал местопроизшествието и не е бил
установен /неидентифицирано МПС/, които неимуществени вреди се
изразяват в болки и страдания, вследствие на причиненото му телесно
увреждане: фрактура в областта на долна трета на костите на лявата
подбедрица, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2023 год. до
окончателното плащане и с което е осъдена М. М. Р. – законен представител на
малолетния С. М. Р. да заплати на Г.ф. сумата 705 лева – разноски по делото.
8
На ответника Г.ф. са дължими разноски за въззивното производство за
осъществената защита по жалбата на другата страна. В полза на ответника
следва да се присъдят 540 лева – разноски за въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №250/10.03.2025г., постановено по т.д. №
3088/2023г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлен
предявения от С. М. Р., ЕГН **********, с поС.ен адрес: **, действащ чрез
своята майка и законен представител М. М. Р. против Г.ф., Булстат ***, със
седалище и адрес на управление *** иск за заплащане на сумата 50 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от С. М. Р., вследствие на
пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 01.06.2021 год. около
21.30 часа в гр. П., на кръстовището на бул. „В.Л.“ и бул. „Д.в“, причинено от
водач на лек автомобил, който е напуснал местопроизшествието и не е бил
установен /неидентифицирано МПС/, които неимуществени вреди се
изразяват в болки и страдания, вследствие на причиненото му телесно
увреждане: фрактура в областта на долна трета на костите на лявата
подбедрица, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2023 год. до
окончателното плащане и с което е осъдена М. М. Р. – законен представител на
малолетния С. М. Р. да заплати на Г.ф. сумата 705 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА М. М. Р., с поС.ен адрес: **, действаща в качеството и на
майка и законен представител на С. М. Р., ЕГН **********, с поС.ен адрес: **
да заплати на Г.ф., Булстат ***, със седалище и адрес на управление ***
сумата 540 лева - разноски по делото пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10