№ 75
гр. Габрово , 18.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на
осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500054 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. М. М. против определение №
291/29.12.2020 г., постановено по гр.д. № 1092/2020 г. по описа на Районен
съд Севлиево.
От изложените в жалбата фактически твърдения, съдът прави извод, че
определението е обжалвано само в частта му, с която е прекратено
производството по искането с правно основание чл.127а ал.2 СК.
Твърди се, че практиката, цитирана от първоинстанционния съд се
отнасяла до случаи, в които детето при подаване на молбата се намира в
държавата на неговото постоянно пребиваване, докато в случая детето се
намира в България, където не е постоянното му пребиваване и се иска да бъде
изведено към държавата на пребиваване. С отказа да се произнесе по искането
за издаване на документи за самоличност на детето и да замести липсващото
съгласие на бащата за извеждането му от България, съдът препятствал
възможността в Германия, където е обичайното му местопребиваване, да
бъдат разрешени останалите въпроси, свързани с родителската отговорност.
Иска се да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде
върнато за разглеждането му по същество.
1
В срок не е постъпил писмен отговор от ответника по делото.
Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на
основание чл. 127, ал.2 от СК във връзка с чл. 59 от СК и чл. 142-143 от СК и
на основание чл. 127а ал.2 от СК, с които се иска родителските права върху
роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете да бъдат
предоставени на майката, при която да се определи и местоживеенето на
детето, да се определи режим на лични отношения между детето и бащата,
който да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер
на 200 лв, както и да се постанови решение, заместващо съгласието на
бащата на детето да пътува до Федерална Република Германия и да бъде
разрешено да се снабди с документ за самоличност без съгласието на бащата.
За да постанови липса на своя компетентност да разгледа предявените
искове, районният съд се е позовал на разпоредбите на Регламент /ЕО/ №
2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно
компетентността,признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата,свързани с родителската отговорности на съдебна
практика. Прието е, че съгласно чл. 8 параграф 1 от цитирания Регламент,
компетентни по делата относно родителската отговорност за дете са
съдилищата на държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето
към датата на сезиране на съда и съобразно чл. 17 от Регламента служебно е
прогласил своята некомпетентност, респ. е указал компетентност на съда на
Германия като такъв на държава-членка, в която детето на страните обичайно
пребивава.
Дори и да се приеме, че Германия е държавата на обичайно
местопребиваване на детето, следва да се съобразят разпоредбите на чл. 12
параграф 3 от цитирания Регламент, в които е уредено изключение от общото
правило на чл. 8 параграф 1 от Регламента, т.нар. "пророгация на
компетентността". Според чл. 12 параграф 3 съдилищата на държавите-
2
членки също са компетентни по отношение на родителската отговорност в
производство, различно от това по смисъла на пар.1 на чл. 12 / производства
по молби за развод и унищожаване на брака, в които се разрешават и въпроси
относно родителската отговорност/, в самостоятелни производства относно
въпроси на родителската отговорност като настоящото, когато кумулативно
са налице следните предпоставки-б."а"/детето има основна връзка с дадената
държава-членка и особено по силата на факта,че единият от родителите има
обичайно местопребиваване в тази държава-членка,или че детето е гражданин
на тази държава-членка и б."б"/компетентността на съдилищата е била
изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или
носителите на родителската отговорност към момента на сезирането на съда и
е във висш интерес на детето.
От така очертаните предпоставки за определяне на компетентност на съда
във връзка с повдигнатия спор относно пътуването на детето в чужбина и
издаване на международен паспорт, следва да се прецени дали
компетентността на съда, който следва да разгледа спора трябва да се
определи по общия ред - при отчитане на постоянното местопребиваване на
детето към момента на сезирането на съда или е налице особената хипотеза
по чл. 12, при която е налице изрично или конклудентно приемане на
компетентността. Детето е български гражданин, което е достатъчно по
първата предпоставка. Освен това, с отговора на исковата молба бащата на
детето подробно излага становището си по съществото на спора, но не прави
възражение относно компетентността на българския съд да го разгледа.
При така описаните факти, съдът намира, че страните мълчаливо са
приели компетентността на българския съд, като са проведени процесуални
действия – размяна на книжа и постъпване на писмен отговор от ответника. В
случая са осъществени предпоставките и на чл. 12, §3, б.Б от Регламента, като
родителите са български граждани, сезиран е българския съд, като
компетентността му е приета недвусмислено от страните по спора. Майката е
избрала компетентността на българския съд и този избор не е бил оспорен от
бащата с отговора на исковата молба, поради което е налице съгласие на
носителите на родителската отговорност относно компетентния съд да
разгледа спора.
3
Налице е и последната предпоставка - висш интерес на детето от
разрешаване на спора от български съд. Интересът на детето предполага
възможно най-бързо да се разреши въпросът с личните му документи. При
създадените отношения между неговите родители, също в негов интерес е
възможно най - скоро да бъдат решени и останалите въпроси, свързани с
родителската отговорност, които са от компетентността на съда в Германия.
На основание изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 291/29.12.2020 г., постановено по гр.д.
№1092/2020 г. по описа на Районен съд Севлиево, В ЧАСТТА, с която е
прекратено производството по делото по искането с правно основание чл.127а
ал.2 СК – да бъде разрешено на Е. М. М. да се снабди с документи за
самоличност - паспорт по реда на ЗБЛД, без съгласието на бащата Р. А. Р. и
да се замести липсващото съгласие на бащата Р. А. Р., детето М.Р. да напуска
пределите на РБългария и да пътува неограничено до Федерална Република
Германия, придружаван от майка си или упълномощено от нея лице, до
навършване на пълнолетие.
ВРЪЩА делото на Районен съд Севлиево за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4