РЕШЕНИЕ
№ 1738
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С.Т.
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110109006 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от П. Д. А., с ЕГН
********** и адрес ***, чрез пълномощника адв. И.Д. – АК ***срещу „***“ ЕООД, с
ЕИК ***и седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание
чл.232, ал.2 ЗЗД вр. чл.4а ЗСПЗЗ за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата
сумата от 1267 /хиляда двеста шестдесет и седем/ лева, представляваща неплатена наемна
цена за ползването на 36.200 дка земеделски земи в землището на ***за стопанската
2019/2020г. дължима по Договор за наем на земеделска земя № ***г., ведно със законната
лихва върху дължимата сума от датата на завеждане на иска – 21.06.2021г. до пълното
изплащане на сумата.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. между страните бил сключен Договор за наем на земеделска земя № ***, с
който ищцата предоставила на ответното дружество ползването на притежавани от нея
земеделски земи с обща площ 36.200 дка за стопанската 2019/2020г. срещу наемна цена в
размер на 35 лева на декар. Плащането на наемната цена следвало да се извърши от
ответника след приключване на стопанската година, но не по-късно от 31 март на
календарната година, следваща отчетната стопанска година.
Към м. юни 2021г. бил изтекъл крайният срок за плащане по договора за наем, но
такова не било извършено от ответника. Ответникът поставил като условие за плащане
сключването на нов договор за стопанската 2021/2022г., какъвто ищцата не желаела да
сключва.
Ищцата моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски, прави
искания по доказателствата..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който
исковата претенция се оспорва като недопустима и изцяло неоснователна.
Ответникът твърди, че при подписване на процесния договор, в изпълнение на
задължението си по т.11. от същия, ищцата е представила доказателство за правото си на
1
собственост само за два от имотите, предмет на договора: имот № ***с площ 4.601 дка,
находящ се в местност „***“ и имот № ***с площ от 2 дка, находящ се в местното „***“. За
останалите имоти ищцата не представила никакви доказателства за правото си на
собственост, респективно за правото да ги отдава под наем на трети лица, каквото се явявало
ответното дружество. Поддържа, че при липса на представени доказателства с исковата
молба за правото на собственост на ищцата, то за нея липсва правен интерес от предявения
иск и производството се явявало процесуално недопустимо по отношение на тези имоти. В
процесния договор за наем ищцата декларирала, че е изключителен собственик на
отдаваните под наем имоти, а при направена по-късно справка в регистър за собственици и
имоти било установено, че ищеца е въвела ответника в заблуждение досежно правото си на
собственост.
През 2018г. ищцата за пръв път сключила с ответника договор, при което заявила,
че не разполага с документи, удостоверяващи правото и на собственост на имотите към
момента на сключване на договора, но впоследствие ще представи такива. Събитията се
развили в края на м. юни 2018г., а до 31.07 на същата година бил законоустановения срок за
подаване пред ОСЗ – ***на декларация по чл.70 ЗСПЗЗ за ползване на земеделските земи за
новата стопанска 2018/2019г. За да имала право ищцата да получи рента за посочената
стопанска година и де не бъде ощетена било необходимо договорът да се декларира пред
ОСЗ – ***. Предвид възрастта на ищцата бил направен компромис от ответника за по-късно
представяне на изиксуемите документи. Въпреки неспазването на договорните задължения
от страна на ищцата, ответното дружество заплатило коректно дължимото рентно плащане
за стопанската 2018/2019г. При сключване на договора за наем през следващата стопанска
година 2019/2020г. ищцата отново обещала да представи документи, доказващи правото
на собственост.
Във връзка с прилагане на разпоредбите на чл.37б и чл.37в ЗСПЗЗ и за
преодоляване на порочни практики в земеделието, за да се регистрирал даден договор за
наем, през последните две години МЗХ изисквал към договор да се представя и документ за
собственост, а при наследствени имоти и удостоверение за наследници.
През м. март 2021г. Д.М., която била дългогодишен наемодател с други свои
земеделски земи, се легитимирала като наследник на Б.А., на когото било възстановено
правото на собственост на имот № ***и имот № ***, които били включени в процесния
договор за наем. Лицето се позовало на разпоредбите на чл.30 ЗС и претендирало от
ответника заплащане на дължима за ползване на посочените имоти рента, респ.
приспадащата ѝ се част предвид липсата на доброволна делба между наследниците.
Ответното дружество извършило проверка в ОСЗ – ***в регистрите на
възстановена собственост, при която установило, че не само горепосочените два имота, но и
още пет имота, предмет на процесния договор за наем не са еднолична собственост на
ищцата, а на трети лица – Б.А.Н., И.И.А. и С.Л.К. Ищцата не доказала дори правото си на
разпореждане по отношение на определени идеални части като наследни/собственик на
процесните имоти.
На следващо място, ответникът твърди, че обработва 18000 дка земеделска земя,
находяща се на територията на 5 землища в община ***. Тази дейност била свързана с голям
брой наемодатели/арендодатели и установената практика била лицата, на които рентата не
се превежда по банков път да получават дължимото в брой в офис на дружеството след
предварителна уговорка и в нарочен за целта график. Ищцата се обадила през м.април за
уточняване на ден за извършване на рентното плащане. Тогава било пояснено, че сумата
ще бъде изплатена след надлежно легитимиране като собственик и/или наследник на
процесните имоти и при явяване за получаване следва да представи съответните документи
за правото си на собственост за имотите, както и че в противен случай ще бъде изплатена
рента само за два от имотите, предмет на договора. Ищцата заявила, че не желае да получи
плащането чрез банков превод, а дъщеря ще се яви в офис на дружеството за да получи
цялата рента за всички имоти. В противен случай ищцата се отказвала да получи
предложената рента за два от имотите и щяла да съди ответното дружество.
След получаване на исковата молба, ответното дружество се свързало с
процесуалния представител на ищцата и предложило да заплати размер на дължимите
рентни вноски за имотите с доказано право на собственост. Въпреки уверенията, че ще се
свърже с ответника по-късно, до подаване на отговор на исковата молба това не се случило,
което доказвало, че ищцата и процесуалния представител тенденциозно са завели иска без
оглед на желанието на ответника да заплати рентата за земите с доказано право на
2
собственост.
Ответникът не оспорва дължимостта на рентното плащане за собствените на
ищцата имот № ***с площ 4.601 дка и имот № ***с площ 2.000 дка, като задължението за
тези имоти в размер на 231 лева било погасено и за тази сума исковата претенция се явявала
неоснователна.
Ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции като недопустими или
изцяло неоснователни и с всички законни последици и прави искания по доказателствата.
В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в
исковата молба и отговора по нея.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
На 30.01.2019г. между страните е сключен договор за наем на земеделска земя № ***,
с който ищцата като наемодател е предоставила за временно и възмездно ползване на
ответното дружество земеделски земи с обща площ 36.200 дка за стопанската 2019/2020г.
при наемна цена в размер на 35 лева/ дка /л.7-8/.
В договора са описани общо седем имота, находящи се в землището на ***. В чл.1.1
от договора наемодателят декларира, че към момента на сключване на договора е
изключителен собственик на отдаваните под наем имоти или респ. има учредени права да
ползва, включително и да отдава под наем земите. В чл.4.5 от договора е предвидена
санкция за наемодателя при деклариране на неверни данни в чл.1.1 от договора, но при
наличието на друга кумулативна предпоставка - настъпване на вреди от това за наемателя.
В чл.4а от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи в редакцията му
в сила след 22.05.2018г. са предвидени ограничения относно лицата, които могат да отдават
под наем земеделска земя – собственик или упълномощено от него лице; лице, което
притежава права върху земеделска земя, включващи в съдържанието си правомощие да
ползва или да управлява земята, предоставено от собственик или упълномощено от него
лице и съсобственик или съсобственици на земеделска земя, или упълномощено от тях лице.
От представените от страните писмени доказателства се установява, че имоти с
№№***и ***са възстановени в право на собственост на И.И.А. /л.53/, имоти с №№ ***и
***са възстановени в собственост на ищцата П. Д. А. /л.21/, имоти с №№ ***и ***са
възстановени в собственост на наследниците на Б.А.Н. /л.20/, а имот № ***е възстановен в
собственост на С.Л.К. /л.51/.
Ищцата е представила издадени от община ***и Община ***удостоверения за
наследници, от които се установява, че тя е вписана сред наследниците на И.И.А. /л.41/, на
С.Л.К. /л.42/ и на Б.А.Н. /л.43-50/.
От гореописаните документи се установява, че ищцата П.А. е изключителен
собственик на имоти с №№ ***и ***и притежава части от собствеността върху останалите
имоти, предмет на процесния договор за наем. В този смисъл договорът за наем не е
сключен в нарушение на чл.4а ЗСПЗЗ в действащата към момента на сключването му
редакция.
Процесният договор за наем е сключен от ищцата като наемодател за всички описани
в него земеделски земи. Ищцата установи, че по време на процесния договор е притежавала
части от собствеността върху всеки от описаните в него имоти, с което е изпълнено и
изискването на специалния закон при отдаване на земеделски земи - чл.4а ЗСПЗЗ
Наемателят дължи на наемодателя заплащане на пълния размер на наемна цена по договора,
като никой от останалите съсобственици не може да претендира от него заплащане на част
от тази цена. Правото на останалите съсобственици върху припадащите им се части от
наема, съобразно притежаваната от тях идеална част от имота се изразява във вземане срещу
наемодателя, упражняващ като ползвател правото на собственост на другите съсобственици
като такъв, събиращ целия наем и в това качество им дължи частта, която им се следва
съобразно размера на идеалната им част. В този смисъл е и Решение № 83 /10.02.2020г. по
гр.д. № 1107/1999г. по описа на ВКС, IV г.о.
Действително в процесния договор за наем е вписано, че наемодателят декларира към
момента на сключването на договора да е изключителен собственик на отдаваните под наем
имоти или да има учредени права да ползва и отдава под наем земите. От представените по
делото писмени доказателства се установява, че ищцата към момента на сключване на
3
договора за наем не е била изключителен собственик на част от отдаваните имоти.
Декларирането на неверни данни в чл.1.1 от договора от страна на ищцата не освобождава
ответното дружество от задължението му за изплащане на наемната цена в пълен размер
съобразно уговореното, а създава възможност то да претендира от ищцата възстановяване на
произлезлите от това вреди съгласно чл.4.5 от договора.
В случай, че за ответното дружество са произлезли вреди от декларираните от ищцата
неверни факти в чл.1.1 от договора – затруднения или невъзможност да обработва част от
имотите, предмет на договора, получаване на субсидия за единица площ в по-нисък размер
или други, то същото разполага с възможността да претендира от ищцата възстановяване на
тези вреди. Такива твърдения не са отправяни в настоящето производство, както и липсва
отправено до съда искане от страна на ответника, поради което в настоящия процес не
следва да се изследва дали са възникнали такива вреди за ответника.
Съгласно чл.235, ал.3 ГПК при постановяване на решението съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Такъв
факт се явява плащането на сума в размер на 231 лева по банкова сметка на ищцата с
посочено основание рента 2019/2020г. /л.27/.
Исковата претенция следва да бъде отхвърлена за сумата от 231 лева поради
извършеното плащане, а в останалата си част се явява основателна и следва да бъде
уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Реализираните такива са в общ размер на 400.78 лв., съобразно представеният от
ищеца списък на разноските и доказателства към същия. Разноските в този размер следва да
се присъдят в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление ***ДА
ЗАПЛАТИ на П. Д. А., с ЕГН ********** и адрес гр.***сумата от 1036 /хиляда тридесет и
шест/ лева, представляваща неплатена наемна цена за ползването на 36.200 дка земеделски
земи в землището на ***за стопанската 2019/2020г. дължима по Договор за наем на
земеделска земя № ***г., ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата на
завеждане на иска – 21.06.2021г. до пълното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над 1036 лева до пълния претендиран размер от 1267 лева поради извършено
плащане в размер на 231 лева след образуване на настоящето производство.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на П. Д. АТ., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 400.78 лв. /четиристотин
лева и седемдесети осем стотинки/, представляващи направени по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4