РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Девня, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20243120100154 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Е. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: гр.С********* срещу Д. Т. Д., ЕГН: **********, с
адрес: гр.В*******, с която са предявени искове с правно основание чл.127
ал.2 и чл. 143 ал. 1 и 2 вр. чл. 142 от СК с искане за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето Т. Д. Т.а, ЕГН:
********** на майката; за определяне местоживеенето на детето при майката;
за определяне на режим на лични контакти на детето с бащата; за осъждане на
ответника да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 450
лева, считано от 01.03.2024 г. до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, считано от датата на забавата до изплащането на
задължението.
Твърди се в молбата, че страните са живели на семейни начала в
жилището на ответника в гр. Варна, като от съвместното си съжителство
имали родено едно дете – Т. Д. Т.а, родена на 30.12.2021 г. в гр. Варна. Излага
се, че в края на м. август 2022 г. ответникът започнал връзка с друга жена и се
наложило ищцата и детето да напуснат жилището му, като отишли да живеят
в къщата на родителите й в гр.С******, където живеят и до момента. Сочи се,
че след раздялата им ответникът първоначално доброволно заплащал
издръжка в полза на детето по 500 лева месечно, но впоследствие решил, че
тази сума е голяма и започнал да заплаща издръжка по 300 лева месечно.
Ищцата сочи, че тя изцяло полага грижи за детето с помощта на своите
1
родители - физическа и финансова. Твърди, че детето посещава детска ясла и
често боледува. В същото време ответникът работил като механик на круизни
кораби под чужд флаг, които плават извън България и дори извън Европа.
Работата му била свързана с продължителни отсъствия от страната, поради
което не е в състояние да осъществява редовни контакти с детето. Излага, че в
резултат на това и ниската възраст на детето то започнало да забравя баща си
и да се отчуждава от него. Ответникът имал претенции да взема детето в
удобно за него време, без предварителна уговорка, което водило до
нарушаване на режима му и до съществени затруднения за ищцата. Тъй като
страните не можели да постигнат споразумение по въпросите, предвидени в
чл. 127 ал. 1 от СК се иска съдът да се произнесе относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения на бащата
с детето и дължимата от бащата издръжка. Ищцата моли родителските права
по отношение на детето Тея да бъдат предоставени на нея, като предлага
конкретен режим на лични контакти с бащата. Претендира осъждането на
ответника да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 450
лева, с начална дата 01.03.2024 г. и падеж всяко пето число на съответния
месец до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано
от датата на забавата до изплащането на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, в който ответника
оспорва исковите претенции и предявява насрещен иск за упражняване на
родителските права по отношение на детето Т., споделено от двамата
родители, като всеки родител поеме задължението за неговата издръжка по
време на престоя му при съответния родител. В отговора се излага, че ищцата
живее и работи в гр. Варна, като за детето основно се грижат нейните
родители в дома си в гр. С., обл. Варна, където и детето посещава детско
заведение „Б.“. Твърди се, че детето не се отглежда добре и е със занемарена
лична хигиена. Сочи се, че ответникът, както и неговите роднини са силно
привързан към детето, като в техния дом то би било отглеждано при по –
добри условия. Ответникът отрича да получава добри доходи, като твърди, че
към настоящия момент е безработен. Оспорва размера на претендираната
издръжка като прекомерен. Претендира разноски.
В отговор на предявения от ответника насрещен иск, ищцата, чрез
проц. си представител оспорва искането на ответника за съвместно
упражняване на родителските права от двамата родители.
В проведените по делото съдебни заседания страните се явяват лично
и с процесуалните си представители /ответникът не винаги/. Ищцата, чрез
проц. си представител изрично заявява, че не желае родителските права да се
упражняват съвместно от двамата родители.
На основание член 59 ал. 6 от СК са изслушани и двамата родители
на детето в съдебно заседание, проведено на 04.09.2024 г. Ответникът заявява,
че не оспорва искането на ищцата упражняването на родителските права по
2
отношение на детето Тея да бъдат предоставени на майката. Оспорва размера
на претендираната издръжка, като твърди, че в момента не работи, поради
заболяване – бъбречно – каменна болест. Заявява, че след като е намалил
сумата на доброволно заплащаната от него издръжка, ищцата е започнала да
ограничава контактите му с детето. Ищцата отрича да е възпрепятствала
срещите на бащата с детето, като твърди, че той самия не я търси, в резултат
на което детето е започнало да го забравя. Твърди, че докато ответника е на
плаване тя лично е водила детето при неговите роднини, за да не прекъсва
връзката му с тях. Сочи, че ответникът не може да се справя сам с
отглеждането на Тея и да й осигури нужния хранителен и дневен режим,
затова настоява да присъства при техните срещи, поне докато детето свикне с
неговото присъствие.
В хода на устните състезания пълномощникът на ищцата пледира за
уважаване на предявените искове, а този на ответника заявява, че
родителските права по отношение на детето на страните следва да бъде
предоставено на майката, която счита, че е по – подходящия родител да ги
упражнява. Моли да разширен режим на лични контакти между бащата и
детето, без присъствието на майката. По отношение на издръжката счита, че
същата следва да бъде определена в минимален размер.
За контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” –
Вълчи дол, редовно призовани, представител не се явява.
След преценка на събраните доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:
От Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№ 2538/31.12.2021 г. от Община Варна се установява, че страните са родители
на детето Т. Д. Т.а, ЕГН: **********, родена на ******* г. в гр. Варна.
От служебна бележка изх. № 102/04.06.2024 г., издадена от
Директора на детска градина „Б.“ гр. С., обл. Варна е видно, че детето Т. Д. Т.а
посещава детска ясла в детската градина, считано от м. юни 2023 г. до датата
на издаване на документа.
Видно от представената служебна бележка изх. № 5 от 17.06.2024 г.,
издадена от ръководителя на Фондация П. А. е, че от 05.06.2023 г. ищцата Д.
Д. е в трудови правоотношения с фондацията и получава брутна заплата от 2
100 лева.
От представените и приети като писмени доказателства документи,
издадени от Дирекция „Морска администрация“ – Варна се установява, че
ответникът Д. Д. има правоспособност „Втори механик на кораб“ и
плавателен стаж за периода от 04.04.2014 г. до 22.01.2024 г., до когато датират
данните за трудовата му заетост. Представени са преводи на трудовите му
договори с фигуриращо в тях трудово възнаграждение, последното от които за
4 месечен период, считано от 03.09.2022 г. в размер на 6 700 щатски долара.
Установява се от приетото по делото заверено копие на договор за
3
жилищен кредит №2082 от 18.12.2017 г., че „Сосиете Женерал
Експресбанк“АД е предоставило на ответника Д. Д. жилищен банков кредит в
размер на 102 500 лева, обезпечен с ипотека върху недвижим имот –
апартамент, находящ се в гр. Варна, придобит частично със средствата от
банковия кредит.
Представена от ответника е медицинска документация,
удостоверяваща диагностицирането му с бъбречно – каменна болест, въз
основа на която и по искане на ответника по делото е допусната съдебно –
медицинска със задача да се установи страда ли ответникът Д. Т. Д. от
някакво заболяване, което му пречи да изпълняване трудовите функции на
морско лице с правоспособност механик като част от екипажа на търговски
кораб или каквато и да е било друга трудова дейност. Заключението на СМЕ
сочи, че ответникът страда от бъбречно - каменна област, себореен дерматит,
други форми на алопециа ареата, като всяко едно от тези заболявания не пречи
му пречи да упражнява професията си на корабен механик. Според вещото
лице следва да се има предвид, че при получаване на остра бъбречна колика
следва да се проведе задължително консервативно лечение — вливания на
спазмолитици, обезболяващи и лекарства отпускащи гладката мускулатура.
При изслушването му в с.з. в. лице уточнява, че такова лечение може да бъде
проведено и от корабен медик, като само при по – сериозна бъбречна колика, в
случай на отделяне на камък и при развитие на остра хидронефроза би се
наложило болнично лечение. Вещото лице заявява, че бъбречните колики не
могат да се прогнозират, това че заболяването е с постоянен характер не
означава, че кризите са постоянни или чести, такива би могло и да няма
изобщо, особено при спазване на подходящ диетичен режим.
Допусната и извършена по искане на ответника е и съдебно –
психологична експертиза по делото, от заключението на която се установява,
че не е налице синдром на родителско отчуждение от страна на единия или
другия родител по отношение на детето Тея. Детето не показва наличие на
убеждения и нагласи по смисъла на СРО. То дори още няма формирани много
общи ранни вярвания и убеждения, но това предстои в следващите етапи на
развитие. 2. Може да продължат срещите на детето с бащата с присъствието
на майката и в някои моменти - вече без нея, докато детето се адаптира към
промяната, особено в топлите сезони. Ако бащата пътува, трябва да се обяснят
истинно и правдоподобно неговите отсъствия в смисъл, че не отбягва детето,
„защото не го обича“, а като необходимост, произтичаща от професията и
работата.
От приетите социални доклади, изготвени от ДСП – Вълчи дол и
ДСП – Варна се установява, че жилищните условия в домовете на страните са
добри и подходящи за отглеждане на дете на възрастта на Т.. Жилищата, в
които живеят страните са собственост на техните родители /за ответника това
обстоятелство е установено не при лично посещение в жилището, в което
живее, а по негови данни/. След раздялата на страните, грижите за детето се
полагат изцяло от неговата майка, подпомагана от нейната майка – баба на
4
детето. Майката е осигурила сигурна и стабилна среда за детето си, грижите
които полага за него са адекватни, отговорен и всеотдаен родител е, отдадена
изцяло на своето дете. Между нея и детето има изградена силна емоционална
връзка. Такава има и между детето и неговата баба. Бащата осъществява
връзка с детето си редовно след определяне на привременните мерки по
делото, като емоционалната връзка между него и детето не е прекъсната.
Същият е споделил, че желая срещите между него и детето да се осъществяват
без присъствието на майката. В заключението на соц. доклад ДСП – Варна
дава становище за определяне на по – разширен режим на лични контакти
между бащата и детето.
Събрани са по делото и гласни доказателства посредством разпит на
свидетели, ангажирани и от двете страни по делото.
Показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна
потвърждават отразеното в социалния доклад на ДСП – Вълчи по отношение
на условията, в които ищцата отглежда детето, грижите, които полага за него,
емоционалната й връзка с детето. Същите установяват и честите отсъствия на
ответника от страната, което обясняват с работата му като корабен механик.
Свидетелите на ответника – неговата майка и неговата сестра също
установяват, че ответникът разполага с добри битови условия за отглеждането
на детето Тея, има възможност и желание за това, като и двете заявяват
готовността си да му помагат. Твърдят, че от началото на 2024 г. ответникът не
работи поради здравословни проблеми, като разчита изцяло на финансовата
помощ на своята майка.
И двете групи свидетели заявяват, че срещите между бащата и детето
се осъществяват в присъствието на майката в паркове или градинки в гр.
Варна, а когато е студено на закрито в детски и търговски центрове, тъй като
ответникът не желае ищцата да посещава неговия дом.
Съдът, въз основа на установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Въпросите относно местоживеенето на детето и упражняването на
родителските права не се оспорват от ответника, поради което в настоящия
казус съдът не е поставен пред трудния избор между двамата родители при
кого от тях да живее детето. В настоящия случай, предвид възрастта на
детето, факта, че от самото му раждане до момента грижи за него полага
единствено майката, привързаността между двете, честите пътувания на
бащата извън страната и всички други обстоятелства, които следва да бъдат
съобразени при вземане на решението при кого от двамата да живее детето,
действително майката се явява по – пригодния родител, който да отглежда
детето Тея, респ. при когото тя да живее. Затова и съдът споделя становището
на страните, че интересът на детето ще е охранен в най – пълна степен, ако
упражняването на родителските права бъде предоставено на майката.
Като последица от предоставянето на родителските права на
майката, местоживеенето на детето следва да бъде определено при нея на
5
адреса, на който живее.
Предвид заявеното от ответника и неговия проц. представител,
предмет на спора между страните в настоящия случай са режима на лични
отношения между бащата и детето и издръжката, която той следва да заплаща
за него като родител, който не упражнява родителските права.
Ищцата счита, че бащата няма капацитет да се справи самостоятелно
с детето и да задоволи нуждите му на тази възраст, както и че за Т. ще е
крайно стресиращо да остава насаме с баща си, с който не е живяла от бебе и с
чието присъствие тепърва свиква. Затова настоява до навършване на 4
годишна възраст срещите между двамата да се осъществяват в нейно
присъствие. От друга страна, според ответника определения от съда като
привременна мярка режим на лични отношения не му дава възможност да има
пълноценен контакт с дъщеря си.
Съгласно чл. 127 ал. 2 изр. 1 от СК съдът следва да определи мерки
по упражняването на родителските отношения с родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права спрямо детето при
условията на чл. 59 от СК, изхождайки единствено от интересите на детето.
Определяйки режима на лични контакти между детето и родителя, който не
упражнява родителските права съдът следва да съобрази обективните
обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето, неговата
възраст, пол и здравословно състояние, както и с другите обстоятелства
свързани със средата в която се отглежда. Преценката е служебна. Извършва
се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от
страните. Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв
да бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са
предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява
конкретните правнозначими обстоятелства с оглед интереса на детето. Чрез
определения от съда режим на лични отношения трябва да се постигне
възможност детето да расте и се развива под грижите и с подкрепата на
двамата си родители, защото нуждата на всяко дете от системен контакт с
двамата му родители е безспорна. Той следва да е такъв, че в максимална
степен да задоволи потребността на детето и от двамата родители.
Преценявайки тези обстоятелства на първо място съдът следва да
отбележи, че не подлага на критика или съмнения способностите,
възможностите и готовността на бащата да прояви всеотдайността и любовта
си към детето и да поддържа връзка с него. Освен това, видно от заключението
на СПЕ, наблюдението на вещото лице над поведението на детето показва
наличие на емоционална връзка между него и бащата. От друга страна,
безспорна е по – близката емоционална връзка между детето и майката, която
го отглежда от самото му раждане и която то познава като свой най – близък
възрастен, респ. в чието присъствие се чувства най - сигурно и защитено. С
оглед възрастта на детето /3 години/, съдът намира, че то се намира в период
на първична обществена ориентация, на създаване на основни представи за
6
заобикалящия го свят, на изграждане на основни навици и поведенчески
правила, поради което мерките на лични отношения с неговия баща следва да
бъдат съобразени с постепенното свикване с промяната в неговия начин на
живот, т.е., необходим е плавен преход докато се стигне до желания от
ответника по – разширен режим на лични отношения. Следва да се отчете
факта, че майката е родителя, който осъществява ефективно родителските
права и отглежда сама с помощта на близките си детето, т.е. детето е свикнало
с майката и неговото отделяне от нея за по - дълъг период от време и най -
вече нощуването му в друг дом, а не във вече познатия му такъв, би се
отразило негативно на нормалното му психическо и емоционално развитие.
Това обстоятелство налага първоначално да бъде да бъде определен подходящ
период от време със съответен режим на лични контакти между бащата и
детето в присъствието на майката, в който то постепенно да се адаптира с
промяната в начина му на живот, след който да се определи и постоянен
режим на лични контакти. Подобна мярка вече е дала добър резултат, както се
установи по делото и тя следва да продължи още известно време, след което
присъствието на майката да отпадне и времето за контакт между бащата и
детето да се разшири, като режимът да включва и преспиване на детето при
бащата, а през следващата година да се стигне и до обичайния режим на
лични отношения, включващ и по – продължителен престой на детето при
бащата по време на лятната ваканция, отново плавен - първоначално от 15
дни, а последващо и от 20 дни. Така през този преходен период детето
постепенно ще свикне с присъствието на баща си до степен, че да може да
остава насаме с него и да преспива в дома му без майката да присъства. По
принцип развитието на децата трябва да се извършва при грижата, подкрепата
и авторитета на двамата родители. Всеки един от тях в името на
благополучието на детето следва да съдейства то да живее, доколкото е
възможно, най - близко до семейната среда. Затова ищцата следва да
пренебрегне нараненото си его и желанието си за контрол над всяка ситуация,
свързана с детето и постепенно да го оставя насаме с бащата. Той от своя
страна следва да положи нужните усИ. да спазва установения от майката
дневен режим на детето и възстановяване на нормалната комуникация
помежду им. Такива са и препоръките на вещото лице – клиничен психолог.
С един такъв режим на лични отношения, съдът намира, че
интересите на малолетното дете биха били защитени в най – пълна степен,
като се държи сметка за неговата крехка възраст, неговото емоционално
състояние, физическо и психично здраве, същевременно и за запазване и
разширяване на връзката с неотглеждащия го родител.
Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 127 ал . 2 изр. 1 от СК в настоящото производство съдът
следва да определи и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е
определяна. Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата
7
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142 ал. 1 от
СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по - ниска от ¼ от
минималната работна заплата /чл. 142 ал. 2 от СК/. Изискването на чл. 139 СК
претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа
от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца,
доколкото чл. 143 ал. 2 от СК е специална норма по отношение на чл.39 от СК
и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед възрастта си е
дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от
родителите си. Нуждите на детето са обичайни за дете на неговата възраст /за
храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н./, както и общите
разходи за издръжката на домакинството на майката, в което то е отглеждано
се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално. По делото не се установяват
специални здравословни и образователни потребности на детето Т..
Родителите й са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да
ги възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Относно
размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е
да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се
осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то
другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Така,
като взе предвид нуждите на детето, за което не се релевират доказателства за
допълнителни нужди и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в
размер, дължим съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът намира, че
за задоволяване нуждите на детето са необходими средномесечно 550 лева,
предвид икономическото състояние в страната, като ответникът следва да
поеме по – голямата част от нея в размер на 400 лева. Останалата част, ведно с
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се
поеме от майката, наред с непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, които грижи и усИ. съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г.
следва да се вземат предвид при определяне размера на издръжката, дължима
от отглеждащия родител, съответно на него да се възложи по - малък дял от
паричната издръжка. Бащата има професия, позволяваща му да реализира
доходи в значителен размер. Твърдението му, че не може да упражнява
професията си поради заболяване се опровергава от заключението на СМЕ.
Възражението, че вещото лице Д. при изготвянето на заключението си не е
съобразил Наредба № Н-11 от 30.04.2014 г. за определяне на изискванията за
здравословна годност на морските лица в Република България е
неоснователно. Вещото лице Д. е изготвил заключението си след проверка и
анализ на цялата медицинска документация за ответника, налична в масивите
на НЗОК, тази по делото и след лично освидетелстване на ответника. Същият
не е длъжен да съобразява с цитираната наредба, доколкото притежава
призната специалност "Специалист по съдебна медицина". Вещото лице Д.
фигурира в списъка на вещите лица – медици към ОС – Варна и съдът няма
8
каквито и да било основания да се съмнява в неговата компетентност. Освен
това, не са необходими специални медицински познания за да се прецени, че
бъбречно – каменната болест не винаги и съвсем не задължително е свързана с
бъбречни колики /кризи/. Данни за последна такава, получена от ответника,
датират от 16.10.2023 г., от когато няма причина той да не упражнява
професията си и да реализира доходи от порядъка на 6 700 /а вече вероятно и
много повече/ щатски долара. При това несериозно е да се твърди, че
издръжка в размер на 400 лева за единственото му дете ще го затрудни
съществено. Освен това, въпреки, че с определението за насрочване на делото
съдът е задължил, на основание чл. 190 от ГПК ответникът да представи
доказателства за получаваното от него месечно трудово възнаграждение, той
не е сторил това. Няма отговор и на разпореждането на съда, с което „Ви шипс
България“ЕООД е било задължено да представи такива доказателства.
Предоставянето на същите на ищцата също е било отказано и то въпреки
издаденото съдебно удостоверение в тази връзка. При което и съгласно
разпоредбата на чл. 190 ал. 2 от ГПК съдът приема, че ответникът е създал
пречки за снабдяване с доказателства за действителните му доходи и приема
за доказан факта, че не съществува пречка той да реализира доходи в
значителен размер, упражнявайки професията си на корабен механик.
Ответникът е човек в млада и трудоспособна възраст, няма задължения за
издръжка към други лица, поради което и съдът приема, че същият без
затруднения ще може да плаща издръжка на детето си в размер на 400 лева.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен до
посочения размер от 400 лева, а за разликата до претендираните 450 лева
следва да се отхвърли като неоснователен.
Издръжките се дължат, видно със законната лихва за забава /арг. от
чл. 146 ал. 1 изр. 2 от СК/.
Съгласно чл. 242 ал. 1 предл. 1 от ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като
това се отнася и за исковете по чл. 127 ал. 2 от СК. Поради това съдът е
длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение на решението в
частта за издръжката на детето, дори и без искане на страните.
По разноските:
Производството по реда на чл. 127 ал. 2 от СК има характер на
спорна съдебна администрация и така налага кумулативното произнасяне по
всички предвидени в закона въпроси в интерес на детето. Ето защо нормите на
чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК не се прилагат пряко, а разноските остават в тежест на
страните така, както са направени, съгласно приетото в Тълкувателно решение
№ 3/27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС; Определение № 385
от 25.08.2016 г. по ч.гр.д. № 3423/2015 г. на ВКС; и други.
Воден от гореизложените мотиви и съображения, съдът
9
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето Т. Д. Т.а, ЕГН: ********** на майката Д. Е. Д., ЕГН: **********, на
основание чл.127 ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Т. Д. Т.а, ЕГН: **********,
при майката Д. Е. Д., ЕГН: **********, на адрес в гр. С*******.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения на бащата
Д. Т. Д., ЕГН: ********** с детето Т. Д. Т.а, ЕГН: **********, както следва:
1. До навършване на 4 годишна възраст на детето:
- всяка първа и трета събота или неделя от месеца за времето от 10 ч.
до 17 ч., без приспиване, като срещите се осъществяват в присъствието на
майката.
2. След навършване на 4 годишна възраст на детето:
- всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10 ч. в събота
до 18 ч. в неделя, с приспиване в дома на бащата;
- през лятната ваканция за период от 15 дни с преспиване в дома на
бащата, по време, когато майката не е в платен годишен отпуск. След като
детето навърши 6 години този период е с продължителност от 20 дни;
- всяка четна година на рождения ден на детето за времето от 09 ч. до
18 ч., като майката има право да присъства на празника организиран от
бащата. Бащата също има право да присъства на рождения ден на детето,
организиран от майката в нечетни години;
- всяка година на рождения ден на бащата 26.11. за времето от 10 ч.
до 18 ч.;
- всяка четна година на Коледа за времето от 10 ч. на 24.12. до 18 ч.
на 25.12. с преспиване в дома на бащата;
- всяка нечетна година на Нова година за времето от 10 ч. на 31.12. до
18 ч. на 01.01. с преспиване в дома на бащата;
- всяка четна година на Великден за времето от 10 ч. в петък до 18 ч.
неделя с преспиване в дома на бащата.
- всяка нечетна година на официалните празници 3 – ти март, 6 – ти
май и 22 септември за времето от 10 ч. до 18 часа на съответния ден;
- всяка четна година на официалните празници 1 – ви май, 24 – ти
май и 6 септември за времето от 10 ч. до 18 часа на съответния ден;
3. Бащата да осъществява аудио и видеоконферентна връзка с детето
два пъти седмично в удобно за детето време с продължителност от поне
10
половин астрономичен час, като връзката да се провежда до 20, 00 часа на
съответния ден и през време, в което детето не посещава детско заведение.
За осъществяването на личните контакти бащата да взима детето от
дома, в който живеят майката и детето и ще го връща в този дом.
ОСЪЖДА бащата Д. Т. Д., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАЩА
месечна издръжка в полза на детето Т. Д. Т.а, ЕГН: ********** чрез нейната
майка и законен представител Д. Е. Д., ЕГН: **********, в размер на 400 лева
/четиристотин лева/ месечно, считано от 01.03.2024 г., с падеж 5-то число на
месеца, за който се дължи до настъпване на законово основание за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, считано от датата на забавата до изплащане на
задължението, на основание чл. 143 ал. 1 и 2 вр. чл. 142 от СК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 400 лева до претендираните 450
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.В******* ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Девня
сумата от 576 лева /петстотин седемдесет и шест лева, 00 ст./,
представляваща държавна такса по иска за издръжка, на основание чл. 78 ал. 6
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта относно присъдената издръжка, подлежи на
предварително изпълнение на основание чл. 242 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
11