№ 479
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500614 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 124/11.11.2024 г., по гр.д.№ 210/2023 г. на Софийски окръжен
съд, 3 състав, съдът е осъдил на основание чл.557, ал.1, т.1 във вр. с чл.558, ал.5, пр.1 от КЗ
Гаранционен фонд да заплати на З. И. С., И. В. С. и М. В. С. обезщетения в размер на по 80
000 лева за всеки от ищците за причинени им неимуществени вреди – душевни болки и
страдания вследствие на смъртта на В. И. С., съпруг на ищцата З. И. С. и баща на ищците И.
В. С. и М. В. С., настъпила при ПТП, причинено на ******** год. в района на 39-ти км на
ПП I-8, пътен участък гр. Сливница – гр. София, пътен възел за с. Пролеша, по вина на
неустановен водач на МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.07.2023 год. до окончателното им
заплащане, като е отхвърлил предявените искове за разликата до пълния им предявен размер
за всеки иск от 200 000 лева С решението на основание чл.78, ал.6 от ГПК Гаранционен
фонд да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 10 000 лева, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса и направени разноски от бюджета на
съда; на основание чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД Гаранционен фонд е осъден да заплати на адвокат
В. Т. А. от САК, сумата от 10 000 лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК са осъдени З. И. С., И. В. С. и
М. В. С. да заплатят на Гаранционен фонд сумата от 721.20 лева, съставляваща направени по
делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
1
Срещу решението, в частта му с която исковете са уважени, е постъпила
въззивна жалба от Гаранционен фонд, която моли то да бъде отменено и исковете – изцяло
отхвърлени. Поддържа, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди
бил прекомерно завишен като не отговарял на изискванията на чл.52 от ЗЗД и не бил
съобразен със съдебната практика. Съдът на възприел правилно установената по делото
фактическа обстановка и не определил в съответствие с нея болките и страданията, които
понесли ищците вследствие загубата на своя съпруг и баща като не съобразил липсата на
установени факти и доказателства в тази насока. При определяне на размера на
обезщетението бил нарушен принципа на справедливостта. Не били съобразени конкретните
икономически условия. Съдът не определил правилно размера на приноса на пострадалия за
ПТП, който надвишавал 50%. Съдът неправилно определил и началната дата на дължимост
на лихвата за забава като приел за такава 07.06.2023 г. Лихвата била дължима след изтичане
на 3-месечния законов срок за произнасяне – от 287.09.2023 г., тъй като претенцията на
ищците не била снабдена с всички необходими документи и Гаранционен фонд предоставил
възможност за представянето на такива.
Ответниците по въззивната жалба З. И. С., И. В. С. и М. В. С. я оспорват и
молят решението в обжалваната от Гаранционен фонд част да бъде потвърдено.
Срещу решението, в частта му с която исковете са отхвърлени, е постъпила
въззивна жалба от З. И. С., И. В. С. и М. В. С. , които молят то да бъде отменено и исковете –
изцяло уважени. Поддържа, че вината за ПТП била изцяло на водача на неустановения
автомобил. Поддържа, че района на ПТП бил населен и на място имало спирка и хранително
зааведение.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва въззивната жалба и моли решението в
обжалваната от З. И. С., И. В. С. и М. В. С. Гаранционен фонд част да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от З. И. С., И.
В. С. и М. В. С. срещу Гаранционен фонд обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.557, ал.1, т.1 във вр. с чл.558, ал.5, пр.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение в размер на по 200 000 лева на всеки от ищците за причинени им
неимуществени вреди под формата на душевни болки и страдания вследствие на смъртта на
В. И. С., съпруг на ищцата З. И. С. и баща на ищците И. В. С. и М. В. С., настъпила при
ПТП, причинено на ******** г. в района на 39-ти км на ПП I-8, пътен участък гр. Сливница
– гр. София, пътен възел за с. Пролеша, по вина на неустановен водач на МПС, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено. Ищците претендират законната
лихва върху сумите, считано от 06.07.2023 г. до окончателното им заплащане. В исковата
молба се твърди, че З. И. С., И. В. С. и М. В. С. са наследници на починалия на ******** г.
В. И. С. – съпруг на първата ищца и баща на другите двама. Твърди се, че ******** г. в
района на 39-ти км на ПП I-8, пътен участък гр. Сливница – гр. София, пътен възел за с.
Пролеша, в района на автобусна спирка, В. И. С. починал при ПТП, предизвикано от
неустановен водач на МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено.
В исковата молба не е посочен начинът, по който е реализцирано ПТП, а единствено, че
водачът на неустановеното МПС се е движил с превишена скорост. Починалият В. И. С. бил
опора в живота на З. И. С., И. В. С. и М. В. С., с които е живял в едно домакинство. Те били
изключително сплотено семейство. Вследствие на смъртта му ищците търпят душевни болки
2
и страдания. З. И. С., И. В. С. и М. В. С. предявили на 06.07.2023 г. пред Гаранционен фонд
искане за заплащане на обезщетения за горните неимуществени вреди, но с писмо
28.09.2023 г. това било отказано.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва да е причинен деликт от страна на неустановен водач на МПС, което е напуснало
местопроизшествието и не е установено. Счита, че съгласно констативния протокол за ПТП с
пострадали лица, същото е настъпило с участници МПС, застраховани по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които са установени – - лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ксара“ с ДК № ********, със застрахователна полица №
BG/06/123000012125, сключена с „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, валидна до 01.01.2024 г. и
- товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „FT XF“ с ДК № ********, със застрахователна
полица № BG/30/122000317957, сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, валидна
до 09.02.2023 г. Констативният протокол за ПТП не се ползвал с материална доказателствена
сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото нямало данни съставилото го
длъжностно лице да е възприело лично настъпването на инцидента. В него не бил описан
механизъм и причини за настъпване на ПТП и съответно не установявал настъпило ПТП и
вина на посочения от ищците водач. Счита, че липсват основания за ангажиране на
отговорността на Гаранционен фонд поради наличие на случайно събитие по отношение на
твърдения неустановен водач на МПС или на водачите на описаните в протокола два
автомобила. Наследодателят на ищците пресичал внезапно коридора им на движение и се
явил непредвидимо за тях препятствие. Гаранционен фонд прави възражение по чл.51, ал.2
от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия В. И. С.,
който се е движил неправилно по пътното платно и предприел пресичане на неопределено за
целта място. Същият не съобразил приближаващите се пътни превозни средства в
нарушение на чл.107, чл.108, ал.2, чл.113 и чл.114 от ЗДвП, както и вероятно в резултат на
употребата на голямо количество алкохол, легнал на пътното платно. В. С. имал възможност
да предотврати настъпването на ПТП, ако не е предприел пресичането на пътното платно в
момент и по начин, в който е било невъзможно да премине безопасно. Предприел е
пресичането на пътното платно при силен трафик, на необезопасено и необозначено място,
на място, на което е забранено пресичането на пешеходци, без да се огледа и да съобрази
действията си с интензитета на движението, с разстоянието и посоката на движението на
превозните средства. Налице било самоувреждане, а приносът на пострадалия за настъпване
на вредите надвишавал 50 %. Вина за настъпване на процесното ПТП имали и водачите на
л.а. „Ситроен“ и т.а. „ДАФ“. Гаранционен фонд оспорва твърденията на ищците, че търпят
болки и страдания. Оспорва размерите на предявените искове за неимуществени вреди, като
се сочи, че претендираните обезщетения са прекомерни и неоснователно завишени
съобразно претърпените от ищците вреди, социално-икономическите условия на живот в
страната, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД и с
практиката на съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки
случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.
Оспорва се по основание искането за присъждане на законна лихва върху обезщетенията,
предвид акцесорния й характер. Счита, че лихва следва да се дължи от датата на исковата
молба.
По делото е представено удостоверение за наследници на В. И. С. №
8/******** г., издадено от община Божурище, видно от което същият е оставил като свои
наследници – съпруга /З. И. С./, син /И. В. С./ и дъщеря /М. В. С./.
По делото е представен протокол за оглед на местопроизшествие от 22.09.2022
г., съставен по досъдебно производство № 7/2023 г. по описа на ОСлО при СОП, пр.пр. №
108/2023 год. по описа на СОП, в който са описани следните деформации по лек автомобил
„Ситроен Ксара”, управляван от свидетеля Л. – счупено стъкло на преден ляв фар, счупена
лява част на предна броня, липсващ ляв халогенен фар, счупена и липсваща пластмасова
3
кора под левия калник, деформиран и хлътнал навътре преден ляв калник, по цялата
дължина на който са намерени следи от червеникаво-кафява течност и бяла материя;
счупени стъкла на задната лява врата и липсващо странично огледало за обратно виждане на
предна лява врата. Автомобилът е бил разположен върху банкета на 220 метра от ОР1, приет
в протокола /табела с надпис „Пролеша – 1 Хераково – 4 Костинброд – 5“, намираща се на
разклона на ПП 8/, върху дясната лента за движение от гр. Сливница към гр. София. На 0.6
метра от предната част на автомобила е било намерено парче плат, сиво на цвят, раирано, с
джоб, в който е открито свидетелство за управление на МПС на името на починалия В. И.
С.. От протокола за оглед е видно, че останките от човешко тяло на местопроизшествието са
намерени разпръснати в обширен участък от няколко десетки квадратни метра, но изцяло в
платното за движение в обратната посока към гр. Сливница. Двете платна за движение са
били разделени с двойна непрекъсната маркировка. Най-близо до маркировката е открита
черна лява обувка – на 0.4 метра от нея.
Представен е протокол за оглед на влекач „ДАФ”, извършен на ******** г. в
гараж на Агенция „Митници” – ГКПП Калотина, от който се установява, че в долната му
част – върху долната вътрешна страна на резервоара, в пространството между втората и зад
четвъртата метална основа, са открити биологични следи – пръски от засъхнала материя с
червен цвят, както и парчета текстилна материя със светлосив цвят; непосредствено след
четвъртата метална основа е открита динамична следа от задиране с дължина около 21 см и
ширина 8 см.
Представена е претенция вх. № 24-01-290, 291, 292/06.07.2023 г. до
Гаранционен фонд, с която З. И. С., И. В. С. и М. В. С. са поискали заплащане на
обезщетения за причинени им неимуществени вреди вследствие смъртта на техния
наследодател, като с писма изх. № 24-01-290, 291, 292/28.09.2023 год. на Гаранционен фонд
същият отказал заплащане.
С писма от 28.09.2023 г. до З. И. С., И. В. С. и М. В. С. Гаранционен фонд е
поискал от тях да представят допълнително писмени данни за хода на следственото дело –
СД № 7/2023, пр.пр. № 108/2023 г. по описа на Софийска окръжна прокуратура; Протокол за
оглед на произшествие с фотоалбум, постановление за спиране на НП или влязъл в сила акт
срещу виновния водач; копия от АТЕ и СМЕ на труп, изготвени в досъдебното
производство; препис от протоколите за разпит на свидетели в досъдебното производство.
Представено е писмо изх. № М-99-1/30.01.2023 г. на Община Божурище с
приложено решение № 98 на Общински съвет – Божурище, от които се установява, че в
зоната на процесното ПТП липсва спирка на градския транспорт.
Като свидетел по делото е разпитан М. Б. Л., от чиито показания се установява,
че на ******** г. около 7 часа сутринта управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара“ в посока
гр. Сливница – гр. София, в лявата вътрешна лента. Пътят имал обособени две платна за
движение за насрещните посоки, всяко с две ленти, движението било много интензивно.
Било все още напълно тъмно, не било дъждовно, пътят бил сух. Преминавайки в участъка
край ханче „Пролеша“, чул странен звук като тупване, но без да има отклонение в
движението на автомобила; видял обаче, че лявото му странично огледало се огънало и
веднага предприел действия за спиране на автомобила, като подал мигач. Успял да се
престрои плавно в дясната лента и да спре отстрани край пътя, излязъл от автомобила и
осветявайки участъка с фенерче, се върнал до мястото на удара. В участъка нямало нито
пешеходна пътека, нито светофар, преминавали много камиони, но успял да види, че в
неговото платно няма нищо. Махайки с фенерчето на движещите се МПС, успял да пресече
пътното платно, тъй като забелязал, че по средата на пътя има някакви части, които
оприличил на човешко тяло. Като се убедил в горното, веднага сигнализирал на тел.112 да
изпратят автопатрул и линейка и се опитал да запази местопроизшествието, тъй като имал
опит като служител на МВР.
4
По делото е разпитан като свидетел Д. К. К., от чиито показания се установява,
че на ******** г. около 7 часа сутринта управлявал управлявал цистерна „ДАФ“, но в посока
от гр. София към границата със Сърбия. Няма спомен за някакво съприкосновение на тяло с
цистерната, да е чул необичайни звуци или да е имало разтърсване. На границата го спрели и
установили, че по задната част на камиона имало кръв. Освободили го след проверката.
По делото е разпитана като свидетел Д. К. Г., от показанията на която се
установява, че познавала З. И. С., И. В. С. и М. В. С. и починалия В. С. от дълго време, били
приятели. Ищците и починалия били много добри хора. Дъщерята била самотна майка и
бащата много й помагал с двете й дечица. Починалият поддържал много добри отношения с
членовете на семейството си. Свидетелката сочи, че: „нямам думи да опиша – толкова добро
семейство никъде не е имало.“ Живеели всички заедно в едно домакинство. Наследниците
все още не са преживели смъртта на В. С. и постоянно плачали.
По делото е изслушана комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза. Съгласно неоспореното от страните заключение на вещите лице, в резултат на
пътнотранспортното произшествие на пострадалия В. И. С. са причинени следните
травматични увреждания: травматично разрушаване с разчленяване на трупа – раздробени
счупвания на костите на черепа с евакуация на мозъчното вещество, многофрагментни
счупвания на костите на гръдния кош, гръбнака и таза, откъсване на долните крайници със
счупване на дългите им кости, разкъсани на парчета и размачкани вътрегръдни и коремни
органи, които са евакуирани от съответните телесни кухини, контактно увреждане,
локализирано външностранично на дясната подбедрица с подлежащо счупване на дясната
малкопищялна кост. Причината за смъртта е тежката несъвместима с живота съчетана
травма, причинена в резултат на ПТП, като смъртта е настъпила мигновено. От
констатациите в приложената по делото съдебно-медицинска експертиза на трупа на В. С. –
№ 24/2023 г., била е взета проба кръв от трупа, която е била изследвана по метода на
газовата хроматография в химическата лаборатория на КСМД, при което е установено
наличие на етилов алкохол в концентрация 1.44 промила, което според експертите отговаря
на горната граница на леката степен на алкохолно опиване. При такава концентрация на
алкохол в кръвта могат да се наблюдават изразени нарушения в мисловната дейност,
съобразителността, концентрацията на вниманието, координацията на движенията,
ориентацията, забавени реакции, афекти, нарушения в речта, равновесието и др. С оглед
индивидуалната поносимост към алкохола обаче не може да се прави преценка за
поведението на лицето /клиничните прояви/ само на база доказаната концентрация на
алкохол в кръвта. В съдебно-медицинската експертиза на трупа на В. С. е отразена фрактура
на малкопищялната кост на десния крак, което сочи, че към момента на удара този крак на
пострадалия е бил опорен и тялото е било позиционирано с дясната си страна към удрящата
го повърхност, т.е. към момента на този първи удар В. С. е пресичал платното за движение
от дясно на ляво спрямо посоката на движение на ударилия го автомобил. От
разположението на намерените биологични следи по лекия автомобил „Ситроен“ и товарния
„ДАФ“ и деформациите по следва, че следообразуващият предмет към момента на ударите в
тях се е намирал на височина не повече от около 50 сантиметра от нивото на терена, поради
което приема, че тези два удара са били предшествани от удар на пострадалия с друго ППС,
за който удар по делото няма други данни. Експертите възстановяват хронологията на
поредните удари между ППС и пешеходеца по следния начин: 1./ по време на първия удар
между неизвестното ППС и пешеходеца последният се е намирал обърнат с дясната си
страна към удрящата повърхностност и тъй като тялото е отхвърлено вляво по отношение
посоката на движение от гр. София към гр. Сливница, найвероятно ударът с пострадалия е
осъществен в лявата челна част на увреждащият автомобил, като тялото на пострадалия е
отхвърлено от лентите за движение с посока гр. София – гр. Сливница към лентата на
движещия се в срещуположна посока лек автомобил „Ситроен”; - вторият удар е
осъществен между тялото на пешеходеца и челната и лява странична част на лекия
5
автомобил „Ситроен”; - след втория удар тялото е отхвърлено в насрещната лента за
движение /София – Сливница/ и е разчленено при прегазването му от влекача „ДАФ”, при
което части от тялото на пешеходеца са контактували с долната част на резервоара, намиращ
се на лявата странична част на влекача.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 във вр. с чл.558, ал.5, пр.1
от КЗ.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си
за плащане пред съда ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
обезщетение, като се прилага и чл.380. Предявените искове са допустими, което се
установява от представената обща претенция на ищците – вх. № 24-01-290, 291,
292/06.07.2023 по описа на Гаранционен фонд, с искане за заплащане на обезщетения за
причинени им неимуществени вреди вследствие смъртта на техния наследодател, по която
ответникът отказал заплащане преди изтичане на срока по чл.496 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, Гаранционният фонд изплаща
обезщетения на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС за претърпени
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно
превозно средство/.
В процесния случай този фактически състав се установява с оглед изслушаната
по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, както и от
показанията на свидетеля М. Б. Л.. От тях се установява че на ******** г. в района на 39-ти
км на ПП I-8, пътен участък гр. Сливница – гр. София, пътен възел за с. Пролеша, около 7
часа, когато било все още тъмно напълно, при интензивно движение и сух път, В. И. С.
починал при ПТП, предизвикано от неустановен водач на МПС, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено. Страните не са оспорили възстановената от
вещите лица хронология на поредните удари между ППС и пешеходеца като съдът приема,
че механизмът на ПТП е протекъл по следния начин: пострадалият се е намирал на пътното
платно като по време на първия удар с неизвестното ППС, пешеходецът е бил обърнат с
дясната си страна към удрящата повърхностност и тъй като тялото е отхвърлено вляво по
отношение посоката на движение от гр. София към гр. Сливница, най-вероятно ударът с
пострадалия е осъществен в лявата челна част на увреждащият автомобил, като тялото на
пострадалия е отхвърлено от лентите за движение с посока гр. София – гр. Сливница към
лентата на движещия се в срещуположна посока лек автомобил „Ситроен”. Последвал е
втори удар, осъществен между тялото на пешеходеца и челната и лява странична част на
лекия автомобил „Ситроен”, управляван от свидетеля Л.. След втория удар тялото е
отхвърлено в насрещната лента за движение /София – Сливница/ и е разчленено при
6
прегазването му от влекача „ДАФ”, при което части от тялото на пешеходеца са
контактували с долната част на резервоара, намиращ се на лявата странична част на влекача.
Заключението на експертизата е, че тялото на починалия е контактувало с повече от едно
ППС при ПТП, като едното от тях е бил лекият автомобил „Ситроен Ксара“. По делото
липсват доказателства, които да установят, че сблъсъкът с лекият автомобил „Ситроен
Ксара“ е причинил травматичните увреждания, които да са довели до леталния изход.
Предвид изложеното съдът приема изведеното от експертите, че травматичните увреждания
са причинени при ПТП с участието на водач на моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено.
Вследствие на пътнотранспортното произшествие на пострадалия В. И. С. са
причинени следните травматични увреждания: травматично разрушаване с разчленяване на
трупа – раздробени счупвания на костите на черепа с евакуация на мозъчното вещество,
многофрагментни счупвания на костите на гръдния кош, гръбнака и таза, откъсване на
долните крайници със счупване на дългите им кости, разкъсани на парчета и размачкани
вътрегръдни и коремни органи, които са евакуирани от съответните телесни кухини,
контактно увреждане, локализирано външностранично на дясната подбедрица с подлежащо
счупване на дясната малкопищялна кост. Причинената в резултат на ПТП съчетана травма е
изключително тежка и несъвместима с живота и смъртта е настъпила мигновено.
Настоящият съдебен състав изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК
заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, изготвена от експерти, притежаващи необходимите професионални знания и
квалификация, като са съобразени и с целия доказателствен материал по делото.
Въззивният съд изцяло кредитира и събраните в първоинстанционното
производство показания на свидетеля Л. като дотоверни, логически издържани и
добросъвестно депозирани. Същата без да пряк свидетел на първия удар е пряк свидетел на
последващите етапи от механизма на ПТП. Заявеното от него е логично, последователно и
непротиворечиво.
Ищците предявяват исковите си претенции в качеството си на наследници
/съпруга и деца/ на починалия В. С.. С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д.
№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата, активно
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като
е обявено за изгубило сила Постановление № 2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо
кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление
№ 5/1969 г. на Пленума на ВС. Според т. 1 от решението, "материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. С оглед
посочените критерии ищците са легитимирани да предявят исковите претенции.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, за да бъде уважена исковата
претенция на ищцата по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, същата следва да установи при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1/ предпоставките по чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД – че има вземания за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическия
състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което
са произлезли твърдените неимуществени вреди, както и какъв е техният размер и 2/
обстоятелството, че неимуществените вреди са причинени на територията на Република
7
България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/. Вината се предполага –
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при
условията на обратно пълно доказване.
Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните
жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи. Правният спор, пренесен
пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, обхваща целия фактически състав,
от който произтича правото на ищцата спрямо ответника: деяние, противоправност, вина,
вреда и причинна връзка между вредата и деянието. От всички тези предпоставки, съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага единствено вината. Останалите елементи от
фактическия състав подлежат на доказване от ищеца /арг. чл. 154, ал. 1 ГПК/.
С оглед установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че са
доказани елементите от фактическия състав на чл.557, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането
: налице е увреждане настъпило на територията на Република България, причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство, противоправното поведение и вината на
водача на неидентифицираното моторно превозно средство, както и причинно-следствената
връзка между деянието на напусналия водач и причинените на ищците неимуществени
вреди от смъртта на техния наследодател.
Противоправното поведение и вина на неизвестния водач се установяват от
изслушаната комплексна медицинска и автотехническа експертиза, установила механизма
на ПТП, която не е оспорена. Противоправното поведение и вина на неизвестния водач се
извежда от изискването на чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни
средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Установеното от експертите настъпване на смъртта като следствие от
множеството получени от пострадалия травми вследствие на пътнотранспортно
произшествие предизвикано от противоправното поведение на неустановения водач на
неустановеното МПС, ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на
неимуществените вреди, причинени от тази смърт. Предвид изложеното исковете са
доказани по основание.
Както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба ответникът е
възразил, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия.
Въззивният съд намира основателно наведеното от ответника с отговора на
исковата молба, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия
/чл.51, ал.2 ЗЗД/. За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносните последици
и степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да
се изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. В доказателствената тежест на
ответника е установяването на този правнорелевантен факт като неговото доказване трябва
да е пълно, несъмнено и безспорно съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. Задължителната практиката
на ВС и ВКС, обективирана в т. 7 от Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на
ВКС, т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК
на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 01.08.2022 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГТК на
ВКС (мотиви), принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато със свое
противоправно поведение /действие или бездействие/ увреденият е създал предпоставки за
настъпване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил настъпването им. Това
8
тълкуване се поддържа и в практика на Върховния касационен съд. Според нея конкретният
принос трябва да е установен от ответника /включително застраховател или Гаранционен
фонд, в случаите на изплащане на обезщетение от Фонда за незастраховани моторни
превозни средства/, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице по предявен пряк иск по чл. 432 от КЗ,
съответно иск по чл. 557 от КЗ. В този смисъл са посочените от касатора решения по т. д. №
1982/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о. и по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., както и решение
№ 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г.
по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.
От констатациите в приложената по делото съдебно-медицинска експертиза на
трупа на В. С. № 24/2023 г., след вземане проба кръв от трупа, която е била изследвана по
метода на газовата хроматография в химическата лаборатория на КСМД, е установено
наличие на етилов алкохол в концентрация 1.44 промила. Заключението на изслушаната по
делото експертиза сочи, че тази концентрация на алкохол в кръвта отговаря на горната
граница на леката степен на алкохолно опиване. Експертите са посочили, че при такава
концентрация на алкохол в кръвта могат да се наблюдават изразени нарушения в мисловната
дейност, съобразителността, концентрацията на вниманието, координацията на движенията,
ориентацията, забавени реакции, афекти, нарушения в речта, равновесието и др. Експертите
са акцентирали, че с оглед индивидуалната поносимост към алкохола на отделните лице, не
може да се прави преценка за поведението на лицето /клиничните прояви/ само на база
доказаната концентрация на алкохол в кръвта. По тази причина и при липса на други
доказателства относно поведението на наследодателя на ищците към момента на ПТП,
възцзивният съд приема, че наличието на алкохол в кръвта не обуславя извод за
съпричиняване.
От друга страна по делото е установено, че ПТП е настъпило извън населено
място в тъмната част на денонощието. Установено е, че пострадалият се е намирал по време
на сблъсъка с неизвестното МПС на пътното платно – на път с изключително интензивно
движение в двете посоки, с по две ленти за всяко платно, разделени от непрекъсната линия.
Предприел е пресичането на пътя на необозначено за целта място, в тъмната част на
денонощието, на неосветен участък.
Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно. Съгласно ал.2 на този текст пешеходците могат да
се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните
превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница: 1. когато няма тротоар
или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани.
Съгласно чл.113, ал.2 от ЗДвП извън населените места и по двулентовите
двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, пешеходците могат да пресичат платното за движение и извън определените за това
места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4 / преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение;да не преминават през ограждения от парапети или вериги./
Съгласно чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП на пешеходците е забранено: 1. да навлизат
внезапно на платното за движение; 2. да пресичат платното за движение при ограничена
видимост.
По делото е установено, че в качеството си на пешеходец пострадалият е
нарушил цитираните законови правила за движение на пешеходци. В случай, че същият не е
навлязъл на пътното платно при липса на видимост и при липса на съобразяване с
приближаващите пътни превозни средства, то би избегнал реализиралото се ПТП. С това си
поведение същият е допринесъл за настъпване на ПТП като претърпените от ищците
неимуществени вреди се явяват следствие и на неговото поведение. Въззивният съд намира,
9
че приетият от първоинстанционния съд процент на съприочиняване е правилен и
кореспондира с приноса на самия пострадал към ПТП.
В тази връзка е неоснователно възражението във въззивната жалба на ищците
за липса на принос на пострадалия за настъпване на ПТП.
Съдът намира логично и житейски обосновано да приеме, дори без да са
събрани по делото доказателства в тази насока, че вследствие загубата на техния съпруг и
баща, с когото са живеели в едно домакинство,че ищците са претърпели съществени
неимуществени вреди – че техният личен и семеен живот е бил в голяма степен повлиян
негативно от това събитие. В процесния случай обаче в подкрепа на тази теза са събрани и
доказателства – сведения, дадени от разпитаната като свидетел Д. Г., кояго като
сългогодишен приятел на семейството описва отношенията им като изключително добри –
„толкова добро семейство никъде не е имало“. От установените при разпита факти
въззивният съд прави извода, че към момента на делото ищците не са преодолели своята
скръб като все още изпитват болки и страдания.
При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е
необходимо да се отчете начинът на настъпване на травматичното събитие, претърпените от
ищците болки и страдания вследствие на причиненото им увреждане, периодът на
постепенна адаптация и възможността на пълно възстановяване, тяхната възраст,
причинените им неудобства и дискомфорт, социално-икономическите условия в страната
към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2023 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" – в
размер до 10 492 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в
редакцията на тази правна норма към релевантния момент).
Съдът отчита, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда в съответствие с установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Релевантните в конкретния случай критерии по т.11 от ППВС
№ 4/1968 г., изискваща при определяне размера на имуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към
решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението
им за размера на неимуществените вреди. Примерни обективни обстоятелства при
причиняването на смърт съгласно постановлението са възрастта на увредения, общественото
му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение.
От съществено значение за определянето на обезщетение е начинът по който е
настъпила смъртта на наследодателя – внезапно и по много тежък начин. Вярно е
наследниците на починалото лице са пълнолетни хора, но това не омаловажава техните
болки и страдания с оглед безвъзвратността на настъпилото събитие. Същите са живели в
едно домакинство с наследодателя си, което обуславя и по-голям интензитет на болките и
страданията, дължащ се на съществените житейски промени в личен и семеен план.
Въззивният съд приема, че размерът на обезщетението за причинените на
ищците неимуществени вреди е правилно определен от първоинстанционния съд на 160 000
лева. При отчитане на приноса на пострадалия за настъпване на ПТП съдът правилно е
приел за основателни исковете за сумата 80 000 лева.
10
Лихвата върху обезщетението се дължи, съгласно императивната норма в чл.
558, ал. 1, изр. 2, във връзка с чл. 497 КЗ, съобразно която лихвите за забава на
Гаранционния Фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ. По силата на чл.
497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-
ранната от двете дати: 1./ изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2./ изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на чл. 106, ал. 3.
От ангажираните в процеса доказателства се установи, че ответникът е изискал
от ищците писмени доказателства по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ, като липсват доказателства
последните да са ги представили. Ето защо съдът намира, че с изтичането на тримесечния
срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответникът е изпаднал в забава и от този момент дължи лихви.
Ищците са сезирали ответника с претенция вх. № 24-01-290, 291, 292/06.07.2023 г.,
следователно тримесечният срок е изтекъл на 06.10.2023 г. и считано от 07.10.2023 г.
ответникът е изпаднал в забава.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
първоинстанционния съд е определил датата, от която е дължима лихвата за забава върху
присъдените обезщетения като вместо 06.07.2023 г. бъде определено 07.10.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото отговорността за разноските следва да бъде
определена съобразно уважената и отхвърлената част от предявените искове.
Ищците не са направили разноски и такива не следва да им се присъждат на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК. По делото е представен договор за правна помощ от 13.02.2023 г.,
сключен между ищците и адвокат В. А. от САК, по силата на който последният е оказал по
реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по въззивното дело и на основание чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение, съобразен с фактическата и правна сложност на делото, броя
на проведените заседания и извършените процесуални действия с участието на страните.
Съдът намира, че следва да се съобрази с минималния размер на определения по реда на
чл.7, ал.2, т.5 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа хонорар за
настоящото дело 12 650 лева. При уважена част от иска в размер 80 000 дължимото
възнаграждение е 5060 лева. Общият размер за трите уважени частично искове е 15180 лева.
Съдът не счита, че следва да се присъжда ДДС върху определения размер, тъй като по
делото липсват доказателства, че адв.А. е регистриран по ЗДДС.
Ответникът е бил представляван по делото от юрисконсулт и дължимото му на
основание чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение съобразно чл.37 от ЗПП, който препраща към
разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ е от 100 до 360
лева. Съдът определя възнаграждение в размер на 360 лева. Съобразно отхвърлената част от
исковете дължимия размер по всеки от субективно съединените искове е 216 лева. С оглед
на горното и на основание чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника
сумата от 648 лева, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за
представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯ решение № 124/11.11.2024 г., по гр.д.№ 210/2023 г., В ЧАСТТА с
която Софийски окръжен съд, 3 състав, съдът е присъдил законната лихва върху сумите на
присъдените главници, считано от 06.07.2023 г. до окончателното им заплащане и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на З. И. С., И. В. С. и М. В. С.
законната лихва върху присъдените с решение № 124/11.11.2024 г., по гр.д.№ 210/2023 г. на
Софийски окръжен съд, 3 състав суми на главници, считано от 07.10.2023 г. до
окончателното им заплащане
ПОТВЪРЖДАВА решение № 124/11.11.2024 г., по гр.д.№ 210/2023 г. на
Софийски окръжен съд, 3 състав в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Гаранционен фонд да заплати по
сметка на Софийски апелативен съд сумата от 4800 лева, съставляваща дължима за
производството по делото държавна такса и направени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД Гаранционен фонд да заплати
на адвокат В. Т. А. от САК със служебен адрес гр. София, бул. „А. Стамболийски“ № 55,
сумата от 15 180, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по въззивното
дело.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК З. И. С. с ЕГН **********, И. В. С.
с ЕГН ********** и М. В. С. с ЕГН **********, всички от с. ***, Софийска област, ул.
„***“ № *, да заплатят на Гаранционен фонд сумата от 648 лева, съставляваща направени по
делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването за изготвянето му, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12