Р Е Ш Е Н И Е №3949
20.11.2018 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на пети
октомври хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1783 по описа на същия съд за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искове
на „Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е ,
вх. В, против С.С.Х. , ЕГН **********,***, с правно основание в чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Според изложеното в исковата молба и
уточнението към нея, на 27.09.2016 г. ответницата С.С.Х. подала към ответното дружество искане за
отпускане на потребителски кредит „Стандарт” със зададени параметри. Ответницата билa декларирала и желание за
закупуване на пакет от допълнителни услуги.
На 27.09.2016 г. ищецът сключил с С.Х. договор за потребителски кредит №**********,
по силата на който предоставил на последната заем в размер 1500 лв., платим за
срок от 24 месеца, с месечна погасителна вноска в размер 92,73 лв. и падежна
дата всяко 24-то число на месеца. В договора бил уговорен годишен процент на
разходите 49,89 %, годишен лихвен процент 41,17 % и лихвен процент на ден 0,11 %. Неразделна част от договора и
споразумението били Общите условия, приети от ответницата без забележки. На
същата дата ответницата сключила и споразумение за пакет от допълнителни
услуги, неразделна част от договора, по сила на което същата се задължила да
заплати сумата от 1500 лева, с месечна погасителна вноска в размер 62,50 лв.
Посочва се, че възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни
услуги става изискуемо с подписването на споразумението от страните по
договора. Длъжникът извършил частични плащания по договорите , като платил
изцяло първите четири вноски и част от петата , след което преустановил
плащанията. Поради забавата му, били начислени лихви за просрочие в размер на
5,73 лева, на основание чл. 12.1 от ОУ. Съгласно чл. 12.3 от Общите условия към
сключения договор, вземанията станали предсрочно изискуеми поради настъпило
автоматично прекратяване на правоотношенията, вследствие забава повече от 30
календарни дни. Така на 06.06.2017 г. задълженията по договора били обявени за
предсрочно изискуеми, като до длъжника било изпратено уведомително писмо за
това. За вземанията си по договора ищецът се снабдил със заповед за изпълнение,
издадена по ч. гр. д. № 16805/2017 г. по описа на ПРС, но тъй като длъжникът С.Х.
подала възражение срещу издадената заповед, възникнал интерес от установителния
иск за съществуване на вземането. Въз основа на изложените обстоятелства,
ищецът формулира петитум за установително решение, с което да бъде признато
съществуването на вземането, произтичащо от горния договор за потребителски
кредит, за главница в размер 3093,32 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 23.10.2017 г., до изплащане на вземането, от
които 1326.24 лева – главница по договор за
потребителски кредит , 528.36 лева – възнаградителна лихва, и 1238.72 лева
остатък от цена на допълнителни услуги. Претендират се разноски.
Ответника оспорва иска , като в срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения й особен представител. Възразява, че
ответницата е изразила изричното си желание за закупуване на Пакет от
допълнителни услуги. Счита, че клаузата, с която е уговорено възнаграждението за
допълнителни услуги е неравноправна и в
нарушение на разпоредбите на чл. 24 от ЗКП, във вр. с чл. 143, т. 14 и т. 19 от
ЗЗП. Възнаграждението следвало да дължи за конкретно предоставена услуга. Сочи
се, че ответницата не е уведомена надлежно за настъпилата предсрочната
изискуемост на задълженията по договора за кредит. Ето защо се твърди, че към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е
настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания по договора.
Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Част от така предявените искове са
недопустими.
Производството е образувано за установяване
на вземане на ищеца , за което е издадена заповед за изпълнение № 10192/ 24.10.2017г
, по частното гражданско дело № 16805 по описа на ПРС за 2017г. Предмет на тази
заповед е само вземане на ищеца – заявител за главница в размер от 3093.32 лева
, представляваща дължима по договор ****** сума. Договор за „ закупуване „ на допълнителни услуги не е посочен като факт, от който
вземането произтича, липсва и посочване на кредиторово възнаграждение, „лихва „
или друг термин, от който да личи, че се търси плащане на сума, уговорена като
възнаграждение на кредитора за ползването на заемните средства за определен
период от време ( какъвто също липсва да е посочен). В исковата молба обаче са
изложени твърдения за вземане на ищеца за сума от общо 3725.52 лева , от които
1500 лева – главница, предадени на ответника заемни средства по договор
*********, 725.52 лева
кредиторово възнаграждение по същия договор и 1500 лева възнаграждение
за допълнителни услуги по отделен договор между същите страни. След като липсва
идентичност между заповяданото за плащане по частното гражданско дело №
16805/17 вземане и това, предмет на исковата молба, то производството по
делото следва да се прекрати, вкл. в
частта относно възнаграждението на кредитора по договора за потребителски
кредит , след като същото се обозначава
и индивидуализира като лихва ( чл. 240
ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите )
Исковете са допустими само в частта си , с
която се иска да се установи вземане на ищеца за сумата от 1326.24 лева –
главница по договор за потребителски кредит, като се има предвид, че са спазени
в хода на заповедното производство сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
Предвид становищата на страните и
ангажираните доказателства, съдът съобрази следното:
І . По договора за кредит между страните:
Представено е по делото копие от договор за
потребителски кредит „Профи Кредит стандарт” с номер *********, по силата на
който договор от датата 27.09.2016г, ответникът е получил в заем сума от 1500 лева
, която се е задължил да върне заедно с лихва – кредиторово възнаграждение за
ползването на заетите средства ,в размер
от 41.17 % и годишен процент на
разходите от 49.89 % . Договорено било връщането да се извърши на 24 равни
месечни вноски от по 92.73 лева , или сума
от 2225.52 лева ; тоест, за целия период на кредита е договорено възнаграждение
на кредитора в размер от 725.52 лева. Не се спори, че сумата от 1500 лева е
получена от ответника , при което за същата възниква облигационно задължение да
я върне на кредитора , ведно с договореното му кредиторово възнаграждение; няма
спор също така , че длъжникът е в забава да плати това си задължение. Спорно е обаче по делото
, дали е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, от каквато ищеца
черпи права, тъй като към датата на устните състезания по настоящото дело все
още не е настъпил падежа на част от вноските по кредита.
Съдът приема , че при потребителските
кредити, отпускани от небанкови финансови, институции, (каквато е ищцовото
дружество ) съответно следва да се приложи разрешението, дадено в т.18 от ТР № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС (така решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. №
2561/2014 г. на II т. о. на ВКС; Решение № 1886 от 4.12.2015 г. по в. гр. д. №
2591/2015 г. на ОС – Пловдив и др. ). Нито вида на кредита , нито вида на
кредитодателя, нито произхода на кредитните средства ( набрани чрез публично
предлагане на влогове или не ) може да служи като аргумент да се отрече на
кредитора задължението да уведоми длъжника си, че поради някаква причина
оттегля съгласието да приеме плащане на части, като и в тази хипотеза
добросъвестността на длъжника следва да почива на знание за определени факти –
че кредиторът търси плащане на цялата сума. Тоест, следва да има уведомление до длъжника,
че кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер. На л. 54 от делото
фигурира уведомително писмо от дата 13.06.2017 г., с което договорът е
прекратен едностранно от страна на кредитора – поради неизпълнение – и същевременно
цялото вземане по кредита е обявено за предсрочно изискуемо .Това писмо обаче не е доведено до знанието на длъжника , при
което няма как да се приеме , че целия кредит е бил или е към момента на
устните състезания изискуем. В случая , изискуемостта означава да е настъпил
крайния момент, в който длъжникът може да задържи заетите средства съобразно
договореното, да е изтекъл срока на заема, което по пътя на елементарната
логика може да се случи само веднъж. Затова, при липса на предсрочна
изискуемост, не може да се отрече забавата на длъжника за плащането на всяка
вноска след датата , определена за падеж
по погасителния план. От друга страна, липсата на предсрочна изискуемост не
може да се приравни на пълна неизискуемост, или да служи за правопогасяващо
възражение в хода на процеса за вземането , какъвто, в общия случай , следва да
се води само веднъж.
Просто казано , липсата на предсрочна
изискуемост не води до отхвърляне на иска
и той следва да се уважи , но до размера на вноските с настъпил падеж,
като се приспадне платената от ответника чест от главницата.
Към датата на устните състезания по делото
, с настъпил падеж са 23 от общо 24 погасителни вноски , на общ размер от
1410.30 лева , като платени са от тях 173.76 лева. Тоест, иска за установяване
на вземане за главницата е основателен до размер от 1236.54 лева , а за
разликата следва да се отхвърли.
Ответникът не е правил разноски по делото
, представлявал се е от назначен от съда особен представител. Ищецът има общо
по двете производства разноски в размер от 620.61 лева, (включително хонорар на
особен представител в размер на 446.63 лева), от които , пропорционално на
уважената част от исковата претенция , следва да се присъдят 248.08 лева
разноски.
Воден
от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Прекратява производството по гр. дело № 1783
по описа на ПРС за 2018г в частта , с
която се иска установяване на вземане на „Профи Кредит България„ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е ,
вх. В, срещу С.С.Х. , ЕГН **********,***,
за сумите от 528.36 лева – кредиторово възнаграждение по договор за
потребителски кредит №********** и 1238.72 лева остатък от цена на допълнителни
услуги по договор за такива между страните , поради недопустимост на исковете.
Обезсилва заповед за изпълнение на парично задължение № 10192/ 24.10.2017г , по частното гражданско
дело № 16805 по описа на ПРС за 2017г. в частта над размер от 1326.24 лева до
пълния размер на заповяданата за плащане сума от 3093.32 лв.
Признава за установено по отношение на С.С.Х.,
ЕГН **********,***, че в отношенията между страните, дължи на „Профи Кредит
България„ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е , вх.
В, плащане на следните суми , за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 10192 по частното
гражданско дело № 16805/2017 г. по описа
на ПРС: 1236.54 – главница , заемни средства по договор за потребителски кредит
„Профи Кредит стандарт” с номер *********, ведно със законната лихва от датата
на подаването на исковата молба – 23.10.2017г до окончателното изплащане на
вземането , като за разликата над уважената част до пълния претендиран размер
от 1326.24 лева , ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен.
Осъжда С.С.Х., ЕГН **********,***, да
заплати на „Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е , вх. В, сумата от 248.08 лева разноски по делата.
Решението подлежи на обжалване пред
състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните. В частта ,с която
производството е прекратено и заповедта за изпълнение – обезсилена, то има
характер на определение и се обжалва пред състав на ПОС в срок от една седмица от датата на
уведомлението до всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ