Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. София, 24.03.2023г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 09.03.2023г.,
в състав:
Председател: ПЕТЪР
БОСНЕШКИ
Секретар: Надежда Масова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1307 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С искова молба, както и с конкретизация на исковете в съдебно заседание от 24.03.2022г., са предявени обективно съединени искове от К.А.Р., с ЕГН:********** и адрес:гр. София, кв.“Гео Милев", ул. *****, чрез пълномощник адв.Р. Х.- САК, съдебен адрес:***, срещу З. „Б.И." АД, с ЕИК:*****и седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл.432 КЗ, с които се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца както следва:
- сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 02.05.2019г., причинено при управление на застрахован при ответника л.а. марка „Киа", модел " Сиид", с peг. № *****, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 02.05.2019г. до окончателно изплащане на сумата;
-сумата от 5280
лева (пет хиляди двеста и осемдесет лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи
разликата между трудовото възнаграждение и обезщетението му поради нетрудоспособност за
месеците 05, 06. и 07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 02.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата
Ищецът твърди, че на 02.05.2019г., около 09.30 часа в гр.
София на ул. „Г. Белов" в района на №12 е
станало процесното ПТП, виновен за което е водачът на
увреждащото МПС – Ц.Ц.. Виновният водач е управляват
автомобил „Киа", модел " Сиид", с peг. №*****, собственост на „АГИ СИ" ЕООД, като се е
движил по ул."Георги Белов"с посока на
движение от бул."Самоковско шосе" към ул. „Жечо Гюмюшев"при
добра видимост и сухо пътно платно. По същото време по ул.Теорги
Белов" в обратна посока, в дясната за него
попътна лента се движел ищецът, управлявайки мотоциклет марка „Хонда" модел „ЦБ 600 Хорнет"
с рег,№ СА *****К, негова собственост.
Виновният водач предприел маневра „завиване наляво", за
да отиде до сградата на автосервиз, находящ се на ул.Теорги Белов,, №12. Той навлязъл
с автомобила си е лентата за насрещно движение като не осигурил предимство на
насрещно движещия се мотоциклет, управляван от К.Р.. Последният се опитал да
предотврати ПТП, но нямал обективна техническа възможност за това. Последвал
удар между предно-дясната зона на мотоциклета с дясната част на автомобила .
След това мотоциклетистът се отделил от мотоциклета, прелетял над тавана на
автомобила и паднал на платното за движение.
При процесното ПТП получил две
средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.1 от НК, изразяващи се в
следните травматични увреждания:
Разкъсване изцяло на сухожилието на капачката - четириглавия мускул на дясното коляно, както и откъсване на
част от хрущяла на бедрения кондил, довело до трайно
затруднение движението на десния крак
Счупване на тялото на гръдната кост, довело до трайно
затруднение движението на снагата.
Наред с горните увреждания е налице и голяма разкъсно-контузна рана на дясното коляно, както и разкъсно-контузна рана на долната устна - последните две са
леки телесни повреди с разстройство на здравето по смисъла на чл,130 ал.1 от НК.
Претендираните имуществени и неимуществени
вреди са резултат от процесното ПТП.
В законоустановения
срок ответникът З. „Б.И." АД е подал отговор на исковата молба, с който е изразил
становище, че оспорва исковете изцяло по основание и размер, поради което и
иска отхвърлянето им като
неоснователни. Твърди, че не са
представени доказателства за реално причинена вреда в пряка връзка с процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че
представените по делото доказателства нямат установителен
характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Оспорва механизма на процесното ПТП.
Ответникът е направил възражение
за съпричиняване на вредата от страна на ищеца. Той е
управлявал мотоциклет: с превишена и несъобразена за пътния участък скорост -
като с това поведение създава риск за ПТП, допринася за настъпването му и
силата на удара, което причинява травмата му. Превишената скорост води до по -
голяма сила на удара и поставя водача на мотоциклета в невъзможност да го
избегне.
Ответникът оспорва иска по размер, като твърди, че претендираната сума е прекомерно завишена, като не отговоря
на справедливостта и установеното от съдебната практика като справедлив размер
на обезщетението за подобен род вреди. Оздравителният период (при провеждане на необходимите
допълнителни оздравителни процедури (физиотерапия и рахабилитация,
ЛФК) е около три месеца, като в този период влиза и възстановителния период за
счупването на тялото на гръдната кост. Поради това счита че справедливия размер
на обезщетението за неимуществени вреди
е около 20 000 до 25 000лв.
Ответникът оспорва изцяло претенцията за имуществени
вреди в размер на 5280 лева, представляващи разликата между получаваното
трудово възнаграждение и обезщетението му поради нетрудоспособност, като
основано изцяло на частни документи.Оспорва ищецът да е получавал трудово
възнаграждение в претендирания размер.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така
предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
От представената по делото писмена застрахователна
претенция на ищеца по чл. 380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 28.07.2020г. се установява, че ищецът е предявил претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". В законоустановения
тримесечен срок няма получен отговор от застрахователя. Поради това и съдът
намира, че е спазена рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр.
ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по
чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
Видно от заключението па САТЕ, неоспорено от страните, механизмът на процесното ПТП е следният:
На 02.05.2019г. около 09:30ч. лек автомобил Киа Сиид с рег.№ ЕН *****КМ се е движил по ул „Георги Белов“ в гр.София с посока от ул. „Самоковско шосе“ към ул. „Жечо Гюмюшев“. Срещу № 12 е предприел маневра „завой наляво“ към център за гуми „Енеос“.
По същото време срещу него в посока към ул. „Самоковско шосе“ се е движил мотоциклет Хонда ЦБ 600 Хорнет с рег.№ СА *****със скорост около 50 км/ч.
Следствие на пресичане на траекториите на движение на двамата участници настъпва удар на предната част на мотоциклета върху преден десен калник на лекия автомобил. Следствие на този удар, тялото на мотоциклетиста е излетяло и е паднало върху предния капак на автомобила и е счупил предното стъкло, като в последствие е паднал на терена (не е известно точно къде).
При съприкосновението на предна гума на мотоциклета с преден десен калник на автомобила, мотоциклетът се завърта и се плъзга по дясната част на автомобила и пада на дясната си страна до задната дясна част на автомобила.
Ударът на мотоциклета в лекия автомобил е бил непредотвратим посредством аварийно спиране от ищеца. Ударът за водача на лек автомобил Киа е бил предотвратим, ако е изчакал и е пропуснал движещият се в права посока мотоциклет.
Произшествието е настъпило в населено място и максимално разрешената скорост на движение е 50 км/ч.
Ударът на мотоциклета е настъпил при скорост от 50 км/ч. Скоростта на лек автомобил Киа Сиид, per. № ЕН *****КМ към момента на удара е била около 19 км/ч.
При процесното ПТП е пострадал ищецът.
Видно от заключението по повторната СМЕ на вещото лице Б. К., неоспорено от страните,
което съдът цени като компетентно дадено, при процесното
ПТП ищецът е получил следните увреждания: разкъсно-контузна
рана в областта на дясното коляно, съпроводена с открита травматична руптура на собствената връзка на коленното капаче (Ruptura ligamentum patellae proprii genus dextri), хрущялен дефект на
латералния (външен) бедрен кондил, както и фрактура
на тялото на гръдната кост (Fractura corporis stemi). (Фиг. 1 и 2)
Освен това, налице са документални данни за наличието на разкъсно-контузна
рана на долната устна.
Горепосочените травматични увреждания, получени от ищеца са
в пряка причинно-следствена връзка с процесното
пътно-транспортно произшествие от 02.05.2019г.
Поради общата топографско анатомична локализация, както от
травматологична, така и от съдебномедицинска гледна точка, всички увреждания в
областта на дясното коляно, изразяващи се в разкъсно-
контузна рана, руптура на пателарния лигамент и увреда на хрущяла на латералния феморален
кондил, получени в резултат на пътно-транспортно
произшествие от дата 02.05.2019г., се приемат като една комплексна травма,
която е довела до реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак
„ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ В ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК“ за период по-голям от
30 дни от датата на получаване на травмата (по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК). Поради тази причина, не е коректно разкъсно-контузната
рана да бъде разглеждана като самостоятелна травма, причиняваща лека телесна
повреда.
Така получената в резултат на пътно-транспортно
произшествие от 02.05.2019г. фрактура на тялото на гръдната кост на ищеца е
довела до реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак „ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ В ДВИЖЕНИЯТА НА СНАГАТА“ за период по-голям от 30 дни от датата на
получаване на травмата (по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК).
Получената в резултат на пътно-транспортно произшествие от
02.05.2019г. разкъсно-контузна рана на долната устна
при ищеца К.А.Р., ЕГН: ********** е реализирала медико- биологичния
квалифициращ признак „ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА“
(по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК).
Със сигурност може да се твърди, че болките и страданията
на ищеца са били най-силни в периода между настъпването на гореописаните
травматични увреди и предприетото оперативно лечение, както и в ранния
постоперативен и възстановителен период, като с всеки изминал ден те са
намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в
организма.
Имайки предвид вида на избраната оперативна техника за
лечение на руптурата на собственото пателарно сухожилие, може да се каже, че пълно зарастване
на същото може да се очаква до края на третия постоперативен месец. До тогава
се налага ограничение в обема на движенията на дясната коленна става за срок от
40-45 дни, в зависимост от решението на лекуващия екип.
Фрактурите на гръдната кост без дислокация на фрагментите
се лекуват консервативно, което включва ограничение в двигателната активност,
преобладаващ постелен режим, болкоуспокояващи и миорелаксанти (медикаменти, предотвратяващи болезнените
мускулни спазми). В случая няма как да се постигне пълно обездвижване, тъй като
това би довело до прекратяване на дихателните движения и смърт на индивида.
Очакваните срокове за зарастване на този тип счупвания са от порядъка на 35-40
дни, а пълно възстановяване с възвръщане към нормални физически натоварвания на
гръдния кош се достига за два до три месеца след настъпване на травмата.
Разкъсно-контузната рана в областта на долната устна на ищеца К.А.Р. е
увредила здравето му в лека степен, без каквато и да било опасност от засягане
на жизнено важни органи. Повърхностните мекотъканни
увреди се характеризират обикновено с пълно клинично, функционално и козметично
възстановяване на меките тъкани в засегнатата област, като понякога може да
остане видим белег на кожата, в случаите когато травмата е високо енергийна и е
била причинена от агент с голям интензитет и сила на кинетичната енергия. Периодът
за възстановяване на повърхностните увреди в областта на меките тъкани на
човешкото тяло е в рамките на 14 до 21 дни, в зависимост от силата и
интензитета на кинетичната енергия на травматичния агент и съответно степента
на травмата.
Към момента на клиничния преглед за изготвяне на
експертизата ищецът е в добро общо състояние, контактен, адекватен, ориентиран
за време, място и собствена личност. Заема
свободно изправено положение в пространството. Реализира самостоятелна походка,
без накуцване и без помощни средства. Налице е изправен стоеж само на увредения
десен долен крайник без допълнително подпиране. Пълното клякане е ограничено до
90° в дясното коляно.
Не се отчита хипотрофия
на мускулатурата на дясното бедро и подбедрица спрямо
контралатералния здрав ляв долен крайник. Липсват
данни за отоци и съдово-неврологични нарушения в дисталните
отдели на двата долни крайника. При огледа и палпацията
на гръдния кош не се установяват данни за настоящи или минали травматични
увреди и кожни белези от стари травми.
Увредената при процесното ПТП
собствена връзка на коленното капаче е напълно възстановена от анатомична и
функционални гледна точка, тъй като обемът на движенията в дясното коляно е в
нормалната физиологична арка за възрастта. Налице са обаче представените
по-горе субективни оплаквания от страна на ищеца, както и напълно обективни
данни от образната диагностика за развитие на посттравматични дегенеративни
изменения в областта на дясната коленна става, от които може да се заключи, че
състоянието на същата е увредено необратимо и никога няма да се възстанови до
нормата, в която е било преди настъпването на въпросния пътно-транспортен
инцидент.
Видно от СМЕ към момента на прегледа ищеца има два белега
от процесното ПТП. В областта на долната устна се
забелязва загрозяващ външния вид белег от стара разкъсно-контузна
рана с дължина 1,5 см, зараснала първично, на нивото на околната кожа без хипер- или хипопигментация и без
данни за възпалителни промени. По предната повърхност на дясна коленна става се
наблюдава загрозяващ външния вид белег от стар оперативен цикатрикс
в резултат на медиален парапателарен достъп, с
дъговидна форма и дължина 15 см, зараснал първично, на нивото на околната кожа
без хипер- или хипопигментация
и без данни за възпалителни промени. В дисталния
(долен) полюс на коленното капаче (т.нар. apex patellae) се палпира подкожно
голям остеофит (шип), видим и на лицевата и на
профилната рентгенографии от дата 24.01.2023г.
По делото са
разпитани свидетелите Ц.Д.Ц. / виновен водач за процесното
ПТП/, както и Д.Х.П./съжителстваща на съпружески начала с ищеца/.
Видно от показанията на св. Ц.
същият свидетелства за механизма на ПТП, както и за това, че ищецът е бил с
пълна екипировка, с каска, с „рейсингова брада“ и наколенки.
Видно от показанията на св. Петкова
непосредствено след ПТП здравословното
състояние на ищеца било изключително тежко. Поради травмите предпочитал да не
се движи, а да лежи. След изписването му
от болница ищецът се нуждаел от помощни средства, както и чужда помощ. След ПТП животът на ищеца се променил
изцяло, като същият престанал да спортува активно. И към момента въпреки
изминалото време, той още не се е възстановил напълно. Продължава да изпитва
болки. Има двигателни ограничения и дефицити.
Видно и от двете изслушани по
делото от СИЕ на в.л. Л. Б. и А. Ц. съгласно
предоставените фишове за начислени
изплатени трудови възнаграждения на К.А.Р. от „С.С.И.Б." ЕООД за периода
м.май 2018 г. и м.април 2019г. средномесечното брутно
трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 4 501,83 лева, а средномесечното нетно възнаграждение - 3 712.65 лева.
Нетните трудови възнаграждения, които би получил
ищецът, ако бе продължил да работи на длъжността, която е заемал към датата на
пътно-транспортното произшествие през периода 02.05.2019 г. - 06.08.2019 г. са
общо в размер на 11812,99 лева, а брутните възнаграждения - 14 323,99 лева.
Платените обезщетения на ищеца за временна неработоспособност
за периода от 02.05.2019 г. до
06.08.2019 г. са общо в размер на 7 085.93 лева, в това число от Националния
осигурителен институт - 6 679,46 лв. и от работодателя - 406,47 лв.
Разликата между нетното трудово възнаграждение, което
ищецът би получил на база средно нетно възнаграждение за едногодишен период
преди датата на пътно-транспортното произшествие, и получените обезщетения през
периода 02.05.2019 г. до 06.08.2019 г. е в размер на 4 727.06 лева (= 11 812,99
- 7 085,93).
Съдът не кредитира заключението на в.л. А. Ц. в
частта, с която е прието, че в периода
01.05.2019г.- 06.08.2019г. ищецът е получил по фишове от работодателя сумата от
3113,71лв. от приетите по делото
доказателства е видно, че през този период ищецът е ползвал отпуск поради
временна неработоспособност, поради което и няма как едновременно с това да
получава трудово възнаграждение. От
друга страна вещото лице е заявило, че няма информация начисленото
възнаграждение за месец юли 2019г. да е било сторнирано
от работодателя през месец февруари 2020г. В същото време по делото е приет
като доказателство фиш за заплата на ищеца от месец февруари 2020г. /лист 1999
от делото/, от който е видно, че начисленото
възнаграждение за месец юли 2019г. е било сторнирано
от работодателя през месец февруари 2020г.
Видно от приетите по делото доказателства, по повод нпроцесното ПТП е проведено досъдебно производство
№11147/2019г. по опис на СДВР, прокурорска преписка №13192/2019г. по опис на
Софийска районна прокуратура. По същото, постановление от 15.10.2019г. като обвиняем е привлечен Ц.Д.Ц. за това, че като водач на МПС е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.37 ал.1 от ЗДвП като при
извършване на маневра „завиване наляво" навлязъл в лентата за насрещно движение
и не пропуснал насрещно движещия се направо мотоциклет , управляван от ищеца и
по непредпазливост му причинил две средни телесни повреди - престъпление по
чл.343, ал.1, б."б", вр. чл. 342, ал.1,
пр.З от НК. С постановление от 27.11.2019г. на СРП наказателното производство
срещу виновния водач е прекратено по искане на пострадалия съгл. законовата
възможност по чл.343 ал.2 от НК.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел, както и
приетите по делото експертизи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
По силата на чл.429,
ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ
предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45
от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от
застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя, настъпили вреди за третото
лице, противоправно поведение на виновния водач и
причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за
безспорно установено, че процесното ПТП от 02.05.2019г. е причинено виновно при управление на л.а.„Киа",
модел " Сиид", с peг.
№*****, от водача му Ц.Ц..
В резултат на процесното ПТП на
ищеца са причинени имуществени и неимуществени вреди.
Не се спори по делото, че към момента на настъпване на
ПТП за МПС лек автомобил марка„Киа", модел
" Сиид", с peг. №*****,
налице задължителна застраховка
"Гражданска отговорност” при ответното дружество.
В процесния случай е безспорно
установено, че на ищеца са причинени неимуществени вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията
следва да бъдат определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика справедливостта налага претърпелият
вредата да бъде възмезден за нея, като на обезщетяване подлежат не само
физически изстрадани болки, но и такива, които се търпят в духовната и
интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията, ограниченията и
неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са различни. За
да определи справедливия размер на обезщетението за деликт,
съдът следва да преценява установените от ищеца правнозначими
обстоятелства по спора. Търпените от лицето вреди в неимуществената сфера
зависят не само от обективни фактори, каквито например са болките от
физическите увреждания предвид тяхната продължителност и интензитет, но и
начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е отразило на
поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр. вредата в
неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани
обстоятелства в тази връзка.
От показанията на свидетеля Д.Х.П./съжителстваща на
съпружески начала с ищеца/
се
установяват болките и страданията на ищеца както в периода на болничното му
лечение, така и в този на възстановяване и рехабилитация, така и впоследствие
до настоящия момент. Същата свидетелства за физическите и психическите болки на
ищеца след процесното
ПТП, както и за промяната му след същия инцидент.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца съдът
отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП/35г. /,
вида и характера на претърпените телесни повреди, а именно на ищеца са
причинени две средни телесни повреди: 1.комплексна травма в областта на дясното
коляно, изразяващи се в разкъсно- контузна
рана, руптура на пателарния
лигамент и увреда на
хрущяла на латералния феморален кондил,
довела до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник и 2.фрактура
на тялото на гръдната кост на ищеца, довела до трайно затруднение на движението
на снагата., както и една лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на долната устна.
Болките
и страданията на ищеца са били най-силни в периода между настъпването на
гореописаните травматични увреди и предприетото оперативно лечение, както и в
ранния постоперативен и възстановителен период, като с всеки изминал ден те са
намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в
организма.
Имайки
предвид вида на избраната оперативна техника за лечение на руптурата
на собственото пателарно сухожилие, може да се каже,
че пълно зарастване на същото се очаква
до края на третия постоперативен месец. До тогава се налага ограничение в обема
на движенията на дясната коленна става за срок от 40-45 дни, в зависимост от
решението на лекуващия екип.
Фрактурите
на гръдната кост без дислокация на фрагментите се лекуват консервативно, което
включва ограничение в двигателната активност, преобладаващ постелен
режим, болкоуспокояващи и миорелаксанти (медикаменти,
предотвратяващи болезнените мускулни спазми). В случая няма как да се постигне
пълно обездвижване, тъй като това би довело до прекратяване на дихателните
движения и смърт на индивида. Очакваните срокове за зарастване на този тип
счупвания са от порядъка на 35-40 дни, а пълно възстановяване с възвръщане към
нормални физически натоварвания на гръдния кош се достига за два до три месеца
след настъпване на травмата.
Разкъсно-контузната
рана в областта на долната устна на ищеца К.А.Р. е увредила здравето му в лека
степен, без каквато и да било опасност от засягане на жизнено важни органи.
Повърхностните мекотъканни увреди се характеризират
обикновено с пълно клинично, функционално и козметично възстановяване на меките
тъкани в засегнатата област, като понякога може да остане видим белег на
кожата, в случаите когато травмата е високо енергийна и е била причинена от агент
с голям интензитет и сила на кинетичната енергия. Периодът за възстановяване на
повърхностните увреди в областта на меките тъкани на човешкото тяло е в рамките
на 14 до 21 дни, в зависимост от силата и интензитета на кинетичната енергия на
травматичния агент и съответно степента на травмата.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че възстановителния процес е протекъл за около три
месеца.
Към
настоящия момент ищецът е в добро общо състояние, заема свободно изправено
положение в пространството. Реализира самостоятелна походка, без накуцване и
без помощни средства. Налице е изправен стоеж само на увредения десен долен
крайник без допълнително подпиране. Пълното клякане е ограничено до 90° в
дясното коляно.
Не
се отчита хипотрофия на мускулатурата на дясното бедро
и подбедрица спрямо контралатералния
здрав ляв долен крайник. Липсват данни за отоци и съдово-неврологични нарушения
в дисталните отдели на двата долни крайника.
Видно
от СМЕ към момента на прегледа ищеца има два трайни загрозяващи белега от процесното ПТП. В областта на долната устна се забелязва
загрозяващ външния вид белег от стара разкъсно-контузна
рана с дължина 1,5 см, зараснала първично, на нивото на околната кожа без хипер- или хипопигментация и без
данни за възпалителни промени. По предната повърхност на дясна коленна става се
наблюдава загрозяващ външния вид белег от стар оперативен цикатрикс
в резултат на медиален парапателарен достъп, с
дъговидна форма и дължина 15 см, зараснал първично, на нивото на околната кожа
без хипер- или хипопигментация
и без данни за възпалителни промени. В дисталния
(долен) полюс на коленното капаче (т.нар. apex patellae) се палпира подкожно
голям остеофит (шип), видим и на лицевата и на
профилната рентгенографии от дата 24.01.2023г.
Като
съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната към май 2019г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 40 000,00 лева.
При
определяне размера на обезщетението съдът отчете, че процесните
телесни повреди са отзвучали в голяма степен за около три месеца, както
и че към настоящия момент ищецът
е напълно възстановен и няма трайни последици за здравето му. Налице са само
два трайни загрозяващи белега.
За
разликата до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 75
000,00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно
обезщетението за имуществени вреди:
Видно
от заключенията и по двете СИЕ на в.л.
Л. Б. и А. Ц. съгласно предоставените
фишове за начислени изплатени трудови възнаграждения на нетните трудови
възнаграждения, които би получил ищецът, ако бе продължил да работи на
длъжността, която е заемал към датата на пътно-транспортното произшествие през
периода 02.05.2019г. - 06.08.2019г. са общо в размер на 11812,99 лева, а
брутните възнаграждения - 14 323,99 лева.
Платените
обезщетения на ищеца за временна неработоспособност за периода от 02.05.2019 г. до 06.08.2019г. са общо в размер на
7 085.93 лева, в това число от Националния осигурителен институт - 6 679,46 лв.
и от работодателя - 406,47 лв.
Разликата
между нетното трудово възнаграждение, което ищецът би получил на база средно
нетно възнаграждение за едногодишен период преди датата на пътно-транспортното
произшествие, и получените обезщетения през периода 02.05.2019 г. до 06.08.2019
г. е в размер на 4 727.06 лева (= 11 812,99 - 7 085,93).
Съдът
не кредитира заключението на в.л. А. Ц. в частта, с която е прието, че в периода 01.05.2019г.- 06.08.2019г.
ищецът е получил по фишове от работодателя сумата от 3113,71лв. от приетите по делото доказателства е видно,
че през този период ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност,
поради което и няма как едновременно с това да получава трудово
възнаграждение. От друга страна вещото
лице е заявило, че няма информация начисленото възнаграждение за месец юли
2019г. да е било сторнирано от работодателя през
месец февруари 2020г. В същото време по делото е приет като доказателство фиш
за заплата на ищеца от месец февруари 2020г. /лист 1999 от делото/, от който е
видно, че начисленото възнаграждение за
месец юли 2019г. е било сторнирано от работодателя
през месец февруари 2020г.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 4 727,06 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи разликата между трудовото възнаграждение и обезщетението му поради нетрудоспособност за
месеците 05, 06. и 07.2019г.
За
разликата до пълния предявен размер на обезщетението за имуществени вреди от 5280
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По възражението на ответника за съпричиняване:
По
приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на
приноса на пострадалия и делинквента е формирана
постоянна съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК,
ІІ т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, ТК, І т.
о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.,
според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за
резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването
на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна
преценка на степента на каузалност на действията на делинквента
и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност,
като самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото
лице в причиняването на общата вреда.
Недоказано
е възражението на ответника, че ищецът е управлявал МПС с несъобразена скорост.
Видно от заключението по СТЕ към момента на процесното
ПТП ищецът е управлявал мотоциклета
при скорост от 50 км/ч., която е
законово разрешена. Видно от същата експертиза ударът на мотоциклета в лекия автомобил е бил
непредотвратим посредством аварийно спиране от ищеца.
Недоказано
е възражението на ответника, че ищецът е
управлявал мотоциклета без предпазни средства. Видно от показанията на св. Ц. същият свидетелства за
това, че ищецът е бил с пълна екипировка, с каска, с „рейсингова
брада“ и наколенки.
Относно
лихвите:
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът е заявил писмената си претенция пред застрахователя на 28.07.2020г., поради което последният дължи законната лихва върху обезщетенията от посочената дата.
За периода 02.05.2019г. 27.07.2020г. претенцията за законна лихва следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски, за което са представили списъци по чл.80 от ГПК.
При определяне отговорността за разноски съдът отчете, че са предявени искови претенции в общ размер на 80280лв., като уважени са такива в размер на 44 727,06лв.
Ищецът е направил разноски в общ размер на 8361,20лв., от които сумата от 4000лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът обаче своевременно е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК,
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 11 от НМРАВ действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението на пар. 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените по делото доказателства е видно, че съдебното производство е приключило в четири съдебни заседания. Поради това и съдът намира, че настоящето производство се характеризира с нормална фактическа и правна сложност.
Предвид гореизложеното съдът намира за основателно възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 4000,00лв., на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, като същото следва да бъде намалено до 3200,00лв.
При определяне на отговорността за разноски съдът взе предвид минималния
размер на адвокатското възнаграждение по НМРАВ, преди актуализацията на
минималните размери, обнародвано в ДВ
бр. 88 от 4.11.2022г. Съгласно константната съдебна практика приложимият
за страните материален закон към договора за правна помощ е материалния закон
към момента на сключване на договора за правна помощ. Същият материален закон е
релевантен и за отговорността за разноски за насрещната страна.
При определяне отговорността за разноски съдът приема за доказана от ищеца
сумата от 7561,20лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 4212,63лв., представляваща направени по делото разноски в
съответствие с уважената част от исковете.
Ответникът е доказал разноски в общ размер на 4000лв. за адвокатско
възнаграждение и експертизи, от които в съответствие с отхвърлената част от
исковете следва да му бъде присъдена сумата от 1771,45лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, с ЕИК:*****и седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.А.Р., с ЕГН:********** и адрес:гр. София, кв.“Гео Милев", ул. *****, чрез пълномощник адв.Р. Х.- САК, съдебен адрес:***, на основание чл.432 КЗ, сумата от 40000,00лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 02.05.2019г., причинено при управление на застрахован при ответника л.а. марка „Киа", модел " Сиид", с peг. № *****, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 28.07.2020г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ иска за главница до разликата до пълния му предявен размер от 75 000 лв., както и за лихва за забава върху главницата за периода 02.05.2019г. 27.07.2020г.
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, с ЕИК:*****и седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.А.Р., с ЕГН:********** и адрес:гр. София, кв.“Гео Милев", ул. *****, чрез пълномощник адв.Р. Х.- САК, съдебен адрес:***, на основание чл.432 КЗ, сумата от 4 727,06 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разликата между неполученото трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност за месеците 05, 06. и 07.2019г., вследствие на ПТП от 02.05.2019г., причинено при управление на застрахован при ответника л.а. марка „Киа", модел " Сиид", с peг. № *****, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 28.07.2020г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ иска за главница до разликата до пълния му предявен размер от 5280лв., както и за лихва за забава върху главницата за периода 02.05.2019г. 27.07.2020г.
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, с ЕИК:*****и седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.А.Р., с ЕГН:********** и адрес:гр. София, кв.“Гео Милев", ул. *****, чрез пълномощник адв.Р. Х.- САК, съдебен адрес:***, сумата от 4212,63лв., представляваща направени по делото разноски в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К.А.Р., с ЕГН:********** и адрес:гр. София, кв.“Гео Милев", ул. *****, да заплати на З. „Б.И." АД, с ЕИК:*****и седалище и адрес на управление:***, сумата от 1771,45лв., представляваща направени по делото разноски в съответствие с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: