Решение по дело №480/2022 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 декември 2022 г. (в сила от 12 декември 2022 г.)
Съдия: Бисерка Любенова Бойчева
Дело: 20227140700480
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 510/12.12.2022 г.

  

Административен съд - Монтана,касационно-административен състав , в публичното съдебно заседание на  девети декември  ,през две хиляди  двадесет и втора година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ КАМАРАШКА                                                                          

                                                    Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА

                     РЕНИ ЦВЕТАНОВА

 

при секретаря……...Димитрана Димитрова  и с участието на прокурора..Камелия Цветкова………като разгледа...............докладваното от съдията БОЙЧЕВА....КАНД№480/2022г. по описа на съда ,установи следното:

         Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 в ЗАНН.

 С решение №254 от 25.07.2022г.,,постановено по АНД№585/22г., РС-Видин  е отменил,като незаконосъобразно   наказателно постановление №05-2100023/ 17.12.2021г.  на Директора на Дирекция”ИТ”-Видин ,с което на „М. ООД, ***  ,представлявано от управителя Е.Т.А.,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв.,на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.414,ал.3 от КТ ,за нарушение на  чл.61,ал.1 от КТ във вр. с чл.1,ал.2 КТ.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от Директора на Дирекция ”ИТ”-Видин  ,чрез процесуалния му представител ст. юрк. Д*** В*** –М*** ,с искане да бъде отменено решението на ВРС, като неправилно и незаконосъобразно и да се потвърди процесното НП.Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция ,като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна,като моли за тяхното намаление.В съдебно заседание не се явява ,но в  писмени бележки,вх.№2719/08.12.2022г.,чрез процесуалния си представител ст. .юрк. Д*** В*** -М*** поддържа касационна жалба ,по подробно изложени доводи в нея.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касацията-„М. ООД, ***  ,представлявано от управителя Е.Т.А.  не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на съда за правилно.

         Настоящият касационен състав на Административен съд -Монтана, като взе в предвид  оплакванията в жалбата, доводите на страните,събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

         Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се  явява процесуално допустима,а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу съображения.

Решението на Районен съд-Видин  е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на ответника в настоящето производство е съставен акт за установяване на  административно нарушение №05-2100023/15.11.2021г. и наказателно постановление 05-2100023/17.12.2021г. за това ,че при извършена проверка на място на 04.10.2021г. в 15,20ч. от контролните органи на Д„ИТ”-Видин по спазване на трудовото законодателство в обект на търговеца-Р*** бар“Х*** К*** “  е установено ,че дружеството в качеството му на работодател ,представлявано от  Е.Т.А.  е допуснало  лицето В*** Р*** И*** да работи като „сервитьор“ с работно време от 15,00ч. до 23,00часа срещу заплащане от 650лв. месечно  , без отношенията по предоставяне на работна сила да са уредени като трудови и  без да има сключен трудов договор  ,с което е нарушен чл.61,ал.1 от КТ във вр. с чл.1,ал.2 КТ ,за което му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. ,на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.414,ал.3 от КТ. От тази фактическа обстановка съдът  прави следните правни изводи.

  По разбиране на настоящата касационна инстанция ,решението е правилно. За да отмени НП ,въззивния съд е приел ,че не е налице нарушение по чл.61,във вр. с чл.1,ал.2 КТ, поради фактът , че пред въззивната инстанция  е представен граждански договор №1/20.09.2021г., между „М.“ООД -като възложител, и  В*** Р*** И*** , като изпълнител ,от който е видно ,че предмет на договора е участие на лицето в отсервиране на чаши,дизенфекциране на маси,дръжки на врати и др. с дизенфектанти  след всеки клиент ,всеки ден в часове, определени от управителя,при което отношенията не са трудови ,а граждански.Дейността ,за която са се договорили по същината си няма белезите на трудов договор, като фиксирано работно време ,не са уговорени почивки и отпуски ,при което първоинстанционния съд е отменил НП ,като незаконосъобразно.Тези изводи на съда се споделят от настоящата касационна инстанция и съдът не следва да ги преповтаря ,а препраща към мотивите на съда, на основание чл.221,ал.2 АПК.Направено е разграничение между двата вида договори-трудов и граждански ,като е анализирана практиката ,и значимостта на предмета на договора ,съгласно ТР№86/27.02.1986г. на ОС на ВС. Ако между гражданскоправните субекти се уговори престиране на определен трудов резултат (овеществен труд), сключеният договор не е трудов, а граждански, чиято правна регламентация е в ЗЗД. Когато предметът на сключения договор е престиране на работна сила (жив труд) и работникът или служителят е длъжен да спазва установена от работодателя трудова дисциплина, работно време, работно място, налице са най-съществените белези, които характеризират трудовия договор, който се сключва при условията и по реда на КТ.Безспорно се касае за граждански договор за поръчка ,при който след изпълнение на поръчката същият се прекратява. За да има трудово правоотношение следва да има уговорено работно време, възнаграждение,цикличност на престиране на труда ,ползване на почивки ,отпуски ,които в случая не са налице.Представеният  граждански договор не е оспорен във въззивното производство,при което е годно доказателство и следва да бъде зачетен.Изводите на съда се опират на фактите и доказателствата по делото ,при което НП правилно е отменено от въззивния съд.Неговото решение ,като постановено при спазване на  процесуалния  и материалния закон , следва да се остави в сила.

Не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение на РС-Видин, по чл.209,т.1-3 АПК.

Не се претендират разноски от ответника ,при което не следва да бъдат присъждани такива.

Водим от гореизложеното, административният съд

 

 

                                           Р   Е   Ш   И   :

 

 ОСТАВЯ В СИЛА решение №254 от 25.07.2022г.,,постановено по АНД№585/22г.,по описа на РС-Видин.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   

 

 

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ:1                

 

 

 

                                                                        2.