№ 254
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000886 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.95 от ГПК.
С молба вх.№3847 от 16.05.2022 г. /изпратена по куриер на 13.05.2022
г./ и друга молба с вх.№3862 от 16.05.2022 г. /идентична като съдържание с
първата/ жалбоподателят П. Г. Б. е поискал да му бъде предоставена правна
помощ по настоящото дело,изразяваща се в следното:1/Назначаване на
служебен адвокат,който „юридически грамотно“ и безплатно да обжалва
постановеното по делото решение от 11.03.2022 г. и съответно да защитава
молителя;2/освобождаване от държавни такси,дължими от жалбоподателя по
делото и 3/удължаване на всички срокове по делото до предоставяне на
исканата правна помощ.
По повод на тези молби и заявеното в тях искане за предоставяне на
правната помощ,с разпореждане №861 от 18.05.2022 г.,постановено по
настоящото дело,въззивният съд е дал срок на молителя Б. да представи
декларация за семейно и имуществено състояние към настоящия
момент,както и други доказателства по отношение обстоятелствата по
чл.23,ал.3 от Закона за правната помощ:семейно положение,здравословно
състояние,трудова заетост и други.Понастоящем от П.Б. е подадена молба с
вх.№4843 от 16.06.2022 г.,към която същият прилага подписана от него
декларация за материално и гражданско състояние.След представянето на
тази декларация,съдът следва да извърши преценка по основателността на
заявеното от Б. искане за предоставяне на правна помощ във връзка с
обжалване на постановеното по делото решение от 11.03.2022 г.В тази връзка
съдът приема следното:
Съгласно чл.24,т.3 от ЗПП е допустимо по търговски дела да бъде
1
предоставена правна помощ на физическо лице,което отговаря на условията
за предоставяне на правна помощ.А тези условия са регламентирани в чл.23
от ЗПП,като ал.1-ва в случая е неприложима,а според ал.2-ра системата за
правна помощ обхваща и случаите,когато страната по делото не разполага със
средства за заплащане на адвокат,желае да има такъв и интересите на
правосъдието изискват това.Според чл.23,ал.3 от ЗПП,по граждански и
административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз
основа на представени доказателства от съответните компетентни органи
съдът, съответно председателят на НБПП, прецени, че страната няма средства
за заплащане на адвокатско възнаграждение.Съдът, съответно председателят
на НБПП, формира преценката си, като взема предвид:
1. доходите на лицето или на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други обстоятелства.
В случая от представената от молителя-жалбоподател по настоящото
дело декларация за материално и гражданско състояние не може да бъде
направен извод,че молителят не притежава достатъчно средства за заплащане
на адвокатско възнаграждение.Молителят Б. е декларирал от една страна,че
той и съпругата му не получават доходи и те притежават парични влогове,но
същевременно е декларирал,че той и неговата съпруга осигуряват издръжка
на трима души,без да сочи от какво се осигуряват средствата за издръжка на
семейството му понастоящем /каквато графа фигурира в декларацията и би
следвало да е попълнена,при положение,че е декларирано осигуряването на
издръжка на трима души/.Наред с това,в посочената декларация е
декларирано,че молителят и съпругата му притежават недвижими имоти,без
обаче такива да са описани като площ и местонахождение,както изисква
формуляра на самата декларация.Изписано е само ръкописно - „Виж Прил.1-
Имотен регистър-публичен достъп“.Въпросното приложение №1 обаче
фактически липсва и не е приложено към декларацията,поради което остава
неясно какви са-като вид,площ и местонахождение притежаваните от
молителя и съпругата му недвижими имоти.
На база гореизложеното съдът счита,че декларираните от молителя Б.
2
обстоятелства не обосновават извод за наличие на хипотезата на чл.23,ал.2 и
ал.3 от ЗПП,т.е. че молителят не разполага със средства за заплащане на
адвокатско възнаграждение.Всъщност,декларираните от него
обстоятелства,имащи отношение към преценката по смисъла на чл.23,ал.3 от
ЗПП,са непълни,като по-специално остават неясни тези по отношение на
притежаваните от молителя и съпругата му недвижими имоти,а освен
това,макар в декларацията да е посочено,че молителят страда от
заболяване,което налага допълнителни периодични разходи в размер на 230-
280 лв.,то не е представил никакви доказателства от какво конкретно
заболяване страда,респективно за съда остава неясно какво е здравословното
му състояние,а преценката на същото е относима към формиране на
преценката по чл.23,ал.3 от ЗПП.
Предвид изложените съображения,съдът счита,че искането на П.Б. за
предоставяне на правна помощ по настоящото дело,изразяваща се в
назначаване на служебен адвокат по повод обжалването на постановеното по
делото решение от 11.03.2022 г. и осъществяването на защита на молителя в
тази връзка,се явява неоснователно и като такова следва да се остави без
уважение.
Що се касае до искането за предоставяне на правна
помощ,изразяваща се в „освобождаване от държавни такси“,дължими от
молителя по делото,то поначало няма предвидено в закона предоставяне на
правна помощ за това.В чл.21 от ЗПП са посочени видовете правна помощ и
сред тях не фигурира правна помощ,предоставяна за „освобождаване от
държавни такси“.Затова и посоченото искане на молителя ще се остави без
уважение.
Що се касае до искането за предоставяне на правна
помощ,изразяваща се в „удължаване на всички срокове по делото до
предоставяне на исканата правна помощ“,то съдът още в разпореждането си
от 18.05.2022 г. е указал на молителя Б.,че съгласно чл.283,изр. второ от
ГПК,срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл.259,ал.2,3 и 4
от ГПК,т.е. този срок /подобно на срока за въззивно обжалване/,се прекъсва с
подаване на молба за правна помощ и не тече,докато молбата се
разглежда,като от влизане в сила на решението за отхвърляне на молбата по
ал.2 на чл.259 от ГПК започва да тече нов срок,а в случай на уважаването й
3
новият срок започва да тече от връчването на решението за назначения
служебен адвокат.С други думи,прекъсването на срока за касационно
обжалване се следва от самия закон при подадена молба за предоставяне на
правна помощ,докато тече разглеждането й и в тази насока е абсолютно
излишно предоставянето на каквато и да е правна помощ.Няма законово
предвидена възможност и за предоставяне на правна помощ,изразяваща се в
удължаване на процесуални срокове.Текста на чл.94 от ГПК е ясен и
категоричен-правната помощ се състои в осигуряване на базплатна
адвокатска защита и при евентуално предоставяне на такава защита е в
правомощията на самия адвокат да преценява дали да извършва действия по
подаване на молби за удължаване на срокове,за освобождаване от такси и т.н.
Предвид всичко изложеното по-горе съдът счита,че и двете
разгледани и идентични като съдържание молби на П.Б. с геропосочените
входящи номера,съдържащи искане за предоставяне на правна помощ,ще
следва да се оставят без уважение като неоснователни.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователни подадените от П. Г. Б.
молби с вх.№3847 и вх.№3862,и двете от 16.05.2022 г.,за предоставяне на
правна помощ по настоящото дело,изразяваща се в следното:1/Назначаване
на служебен адвокат,който „юридически грамотно“ и безплатно да обжалва
постановеното по делото решение от 11.03.2022 г. и съответно да защитава
молителя;2/освобождаване от държавни такси,дължими от жалбоподателя по
делото и 3/удължаване на всички срокове по делото до предоставяне на
исканата правна помощ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му на молителя /чл.95,ал.5 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4