Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 01.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 207 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на „Т.Б.“ ЕАД, ***, депозирана срещу Решение №
294/14.05.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 658/2019г. по
описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление
№ В - 0047070/14.02.2019год. на директора на Регионална Дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на основание чл.222а от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на “Т.Б.” ЕАД е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 113, ал. 1 от
ЗЗП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са
аргументи, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение, тъй като в
случай между него и лицето не е сключван договор за продажба, а договор за
лизинг, като от това следва, че юридическото лице няма качеството на „продавач“
по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗЗП. Отделно от това, касаторът сочи, че
техническата неизправност на апарата е установена от оторизиран сервиз, който е
констатирал връзка между причиняването `и и поведението на потребителя, поради
което за дружеството не се породило задължението, визирано в чл. 113, ал. 1 от
ЗЗП. Поради това се отправя претенция за отмяна на съдебния акт и на
потвърденото с него НП. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, КЗП,
гр. Варна, не изразява становище по предявената жалба, а в съдебно заседание не
се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Касаторът извършва
търговска дейност – продажба на потребителите на мобилни телефони, аксесоари и
телекомуникационни услуги, в стопанисван от него търговски обект – магазин
“Теленор”, находящ се в гр.Шумен, бул. „Велики Преслав“ № 6. На 11.02.2017г. Д.С.Д. сключила с дружеството
– жалбоподател договор за лизинг, въз основа на който `и било предоставено, за
временно и възмездно ползване за срок от 23 месеца устройство марка “APPLE” модел “Iphone 7 32GB Rose Gold”, сериен №
355316083919978 срещу заплащане на обща лизингова цена 974.97 лева. Съгласно
договора лизингополучателят имал право
да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване устройство, след писмено заявление 10 дни преди
изтичане на срока на договора.
По повод постъпила на 28.11.2018г. в КЗП жалба
от Д., свидетелите Н.Й.и В.Г.на 03.12.2018г. извършили проверка в обекта. Било
установено, че Д. на 13.11.2018г. е предявила рекламация в търговския обект,
която била приета. В изготвения протокол за приемане на устройството №
********* при описание на повредата е посочено
проблем комуникацията. В графа
„Други повреди/Забележки на клиента“ е
отразено „драскотини по капака, стъклен
протектор“, както и „очукан в четирите ъгъла, драскотини“ в графата за особени
белези на телефона при приемане. Устройството било изпратено и прието в
Централен сервиз на 14.11.2018г.
В изготвения сервизен
протокол №********* от 14.11.2018г. било отразено като забележка при приемане
на телефона в централния сервиз „ожулен издраскан“. Отказано е гаранционно
обслужване като основание за това е посочено – механично повреден дисплей.
Резултатите от
проверката са отразени в Констативен протокол №К-2656195 от 03.12.2018г. С КП
представител на търговеца бил поканен да
се яви КЗП - Шумен за представяне на становище, документ удостоверяващ, че при
приемане в магазина телефонът е бил с механично повреден дисплей, както и
документ, че отказът от гаранционно обслужване е направен от лице оторизирано
от производителя “APPLE” На 28.12.2018г.
в офиса на КЗП – Шумен било депозирано
становище, в което е изложена позицията, че претенциите на потребителя
са неоснователни, предвид констатации за неправилна експлоатация на
устройството. Представени са снимка на апарата и копие на сервизен протокол.
Свидетелят Герчев приел,
че търговецът не е изпълнил административното си задължение, когато
потребителската стока несъответства на договора за продажба, да я приведе в
съответствие с него, съгласно чл.113 ал.1 от ЗЗП, поради което на 08.01.2019г.
съставил срещу дружеството - жалбоподател АУАН №К - 004070. Актът бил съставен
в присъствието на упълномощен представител
на дружеството, на когото бил връчен и подписан от него без възражения.
Дружеството не се възползвало и от законното си право да депозира писмени
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Съдебният състав достигнал и до
решаващия извод относно безспорната установеност на приписаното на дружеството
неизпълнение, поради което потвърдил оспорения пред него санкционен акт.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с
доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на
релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите
по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и
гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са
налице твърдените от касатора закононарушения при събиране и преценка на
доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на
законовите норми.
Шуменският
административен съд намира за неоснователен доводът на касатора относно липсата
на доказателства, обосноваващи наличието на визираното в АУАН и НП нарушение.
Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, на касатора е
наложена имуществена санкция за това, че търговецът не е изпълнил
административното си задължение да приведе потребителската стока в съответствие
с договора за продажба на потребителя, с което е нарушил чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.
За констатираното нарушение на лицето е наложена имуществена санкция на
основание чл. 222а от ЗЗП. Изпълнителното деяние, релевантно за ангажиране на
имуществената отговорност по чл. 222а от ЗЗП, е неизпълнение на визираното в
чл. 113, ал. 1 от ЗЗП задължение търговецът да приведе потребителската стока в
съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от
предявяването на рекламацията от потребителя. В случая фактите, обуславящи
материалната законосъобразност на наложената санкция, са безспорно установени –
налице е надлежно предявена рекламация, като търговецът е отказал да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба.
Видно от ангажираните по
делото доказателства, условията, при които не се признава гаранцията, са „всички
случаи на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар,
неправилно съхранение, заливане с течности, опити за поправка от неупълномощени
лица, зареждане с неоригинални зарядни устройства или други външни въздействия,
в противоречие с изискванията на производителя“. Според предварително обявените
условия, гаранцията може да бъде отнета, ако повредата се дължи на неправилна
употреба от страна на потребителя, включително и на изпускане на апарата. В настоящия
случай не се установява, че повредата на мобилния апарат се дължи на
поведението на клиента, доколкото липсват констатации в тази насока от
приемащия рекламацията служител на търговеца. Като забележки при приемането му
са описани единствено очуквания в четирите ъгъла и драскотини, а едва в сервиза
е установена механична повреда на дисплея. Предвид липсата на доказателства,
установяващи, че към момента на предявяване и приемане на рекламацията,
апаратът вече е бил с повреден екран, правилно районният съд е отклонил като
неоснователно възражението на дружеството за дефект, дължащ се на поведението
на клиента, обуславящо отпадането на гаранцията. По никакъв начин не е
обоснована причинно-следствена връзка между констатациите в сервиза и и
описаната повреда. След като не е доказано по категоричен начин, че дефектите,
които показва закупената стока, се дължат на неправилна експлоатация или
съхранение от потребителя, търговецът е длъжен да изпълни задължението си по
чл. 113, ал. 1 от ЗЗП и като не е сторил това, същият е нарушил посочената
разпоредба и правилно е бил санкциониран за неизпълнение на задължението си.
Оттук следва да се приеме за установено по несъмнен начин извършването на
нарушението, визирано в АУАН и НП, като наведеното оплакване за необоснованост
на атакуваното решение е неоснователно.
Правилно е становището
на въззивния съд, че макар отношенията между търговеца и лицето да са
регламентирани с Договор за лизинг, то дружеството е носител на задължението по
чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Шуменският административен съд нееднократно е посочвал,
че лизингополучателят представлява „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна
стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на
рекламация, на което кореспондира задължението на търговеца да приведе стоката
в съответствие със сключения договор. В този смисъл, законодателят е съобразил
спецификите на обществените отношения, подлежащи на трайна уредба и факта, че
клиентът се явява икономически по-слабият субект в договорните отношения,
поради което е създал цялостен механизъм за защита на неговите интереси,
централно място сред които заема правото да се предяви рекламация по отношение
на стока, несъответстваща на договореното. Защитата на правната сфера на
потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието на
чл. 1 от ЗЗП. Именно в контекста на изложеното следва да бъде разглеждан
повдигнатият пред настоящата инстанция спор по отношение на претенцията по
привеждането на стоката в съответствие с договореното, отправена от потребителя
до търговеца. От формална гледна точка, ако законовите разпоредби се тълкуват
стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени конкретните особености на казуса
и без да бъде изследвана логическата връзка между тях, би могло да се приеме,
че в обхвата на нормата на чл. 113 от ЗЗП е само договорът за продажба. Подобно
тълкуване обаче не се споделя от касационната инстанция, тъй като не
съответства на законодателния смисъл, целящ защитата на правната сфера на
потребителя. От съществено значение е обстоятелството, че дружеството е
възприело самото искане за рекламация като отговарящо на нормативните
изисквания, неизбежно следствие от което се явява задължението му по привеждане
на стоката в съответствие с договореното в императивния едномесечен срок, при
основателност на претенцията. Именно от този момент - когато търговецът е приел
рекламацията за редовна, е започнал да тече и едномесечният срок за привеждане
на стоката в съответствие с договора за лизинг. Ако буквално се прилага изразът
„договор за продажба“, би означавало да бъде толерирано противоправното
поведение на задължения субект, пораждащо за него благоприятни правни последици
в ущърб на интересите на потребителите.
В обобщение на
изложеното, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил
правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно и следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 294/14.05.2019г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 658/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.11.2019 г.