Решение по дело №2041/2010 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ  №

22.07.2010  г., гр. Пазарджик

 

Пазарджишкият районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и десета година в следния състав:

 

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

СЕКРЕТАР: М.К.                           

разгледа докладваното от районен съдия Мирчева гражданско дело № 2041 по описа на съда за 2010 година.

Производството е по иск с правно основание чл. 49 от СК, предявен от З.И.П. срещу П.П.П. за прекратяване с развод на брака им, сключен на 18.02.1990 г. Иска се прекратяване на брака им като дълбоко и непоправимо разстроен, не се прави искане за произнасяне по вината. Ищецът заявява, че няма претенции за ползването на семейното жилище.

Ищецът твърди, че през м. февруари 2010 г. ответницата му заявила, че трябва да напусне жилището, собственост на нейните родители, което двамата обитавали към момента. Около година или малко повече преди това ответникът започнал да усеща, че отношенията им се променят – ответницата се държала хладно и безразлично и между съпрузите липсвала близост.

От м. май 2009 г. ищецът работел в София и се прибирал в гр. Пазарджик в събота и неделя. В София учел и синът на страните, който станал свидетел на някои от скандалите между родителите си. Ищецът така и не успял да постигне обрат в отношенията със съпругата си и в някакъв момент двамата постигнали съгласие да се разведат по взаимно съгласие, но впоследствие ответницата се отказала от това решение.

В отговора си ответницата заявява, че бракът е наистина дълбоко и непоправимо разстроен и тя също желае той да бъде прекратен, като запази брачното си фамилно име.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска си и не възразява ответницата да запази брачното фамилно име. Ответницата не се явява и не се представлява.

По делото се установява, че бракът на страните е сключен през 1990 г., съпру­зите от няколко месеца са в раздяла, като още преди това са имали проблеми в отношенията си, а от повече от една година съпругът работи в София.

Единственият син на страните е пълнолетен.

Непосредствено преди решението да прекратят брака си съпрузите са живели в жилище, собственост на родителите на съпругата, в гр. Пазарджик, ул. „Цар Симеон”.

Тези факти се установяват от изявленията на страните, писмените доказателства и показанията на разпитания свидетел.

Разстройството на брака е дълбоко и непоправимо – охладняването на отноше­нията между съпрузите е продължило немалък период и те не са успели да го преодолеят, въпреки че са изразявали желание за това. Разстройството на брака е довело и до раздяла, която от своя страна още повече задълбочава отчуждението. Налице е основанието бракът да бъде прекратен, като съпругата запази брачното си фамилно име (тя желае това и съпругът не се противопоставя), а семейното жилище за в бъдеще се ползва от съпругата. Страните не си дължат издръжка и нямат ненавър­шили пълнолетие деца.

По изложените съображения и на основание чл. 49 от СК и чл. 322, ал. 2 от ГПК съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод брака между П.П.П., с ЕГН **********, и З.И.П., ЕГН **********,***, сключен на 18.02.1990 година, като дълбоко и непоправимо разстроен.

Предоставя за ползване на съпругата семейното жилище, намиращо се в гр. Пазарджик, ул. „Цар Симеон” 24, собственост на родителите на съпругата.

След прекратяването на брака съпругата ще носи брачното си фамилно име П..

Определя окончателна държавна такса в размер 40 лв. и осъжда П.П.П. и З.И.П. да заплатят по сметката на Пазарджишкия районен съд поравно сумата от общо 15 лв., представляващи разликата между първоначално внесения и окончателния размер на държавната такса.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседми­чен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: