Р Е Ш Е Н И Е
№ ....24........ 10.03.2014г. гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
окръжен съд наказателна колегия
На десети февруари две
хиляди и четиринадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: 1. Светлин Стефанов
2. Румяна Райкова
Секретар С.М.
Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия
Р.Райкова
ВНЧХД № 18 по описа за 2014г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.318 и сл. от НПК.
С Присъда № 142 от 10.12.2013г. по
НЧХД № 1258 по описа за 2012 г. по описа на Шуменския районен съд, е призната за
невиновна Т.П.Д., за това, че на 28.03.2012г. в гр. Шумен е разгласила позорни за Б.С.С.
обстоятелства чрез написана от нея като журналист статия „Наръган в гърлото мъж
сам се закара до спешното във Венец”, като тези клеветнически твърдения са били
разпространени и станали достояние на неограничен кръг лица, чрез публикация на
статия на 28.02.2012 г. в Шуменска заря online на интернет сайта
http://grada.bg/103986/ – престъпление по чл. 148, ал. 2 от НК, вр. чл. 148,
ал. 1, т. 2 и 4 от НК, вр. чл. 147, ал. 1 от НК и я оправдал.
С присъдата е отхвърлен и предявеният граждански иск от частния тъжител Б.С.С.
против подсъдимата Т.П.Д. за причинени неимуществени вреди в размер на 20
000лв. като неоснователен и недоказан.
Срещу постановената от ШРС присъда
е подадена въззивна жалба от частния тъжител. В жалбата жалбоподателят изразява
несъгласие с присъдата, като смята, че в производството по делото са се събрали
достатъчно доказателства от които по безсъмнен начин се установява описаното в
тъжбата деяние и от събраните доказателства се разкриват всички признаци на
извършеното от нея престъпление. Моли да бъде отменена изцяло оправдателната
присъда и да бъде осъдена подсъдимата по повдигнатото обвинение, както и да
бъде уважен предявеният от доверителя му граждански иск. Моли да бъдат
присъдени и направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят
и процесуалният му представител поддържат жалбата изцяло с аргументите в нея и развиват
обстойно доводите си. Сочат, че подсъдимата била пресъздала чутото от
свидетелката, а не го била цитирала точно – имало разминаване с показанията й пред
съда, поради което според тях е налице посоченото в тъжбата деяние.
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимата моли да бъде оставена в сила оправдателната присъда. Смята, че по
делото не е доказан настъпил престъпен резултат, дори и да се приеме, че има
някакви неистински твърдения. Излага аналогични доводи и по отношение на
гражданския иск. Моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.319 ал.1 от НПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Въззивната
инстанция, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната
присъда съобразно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК и като инстанция по
същество, установи само наличие на обстоятелства по чл. 338 от НПК във вр. с
чл. 334 т.6 от НПК.
За да постанови присъдата си, районният съд е събрал
множество гласни доказателства – обясненията на подсъдимата, показанията на
свидетелите М.С. Н., М.Ш.А., К.П.Т., както и многобройните
писмените доказателства
изискани по надлежния процесуален ред и приобщени на основание чл.283 от НПК,
които е обсъдил обстойно и задълбочено. След анализа им, съдът е приел от
фактическа страна, че:
Подс.Т.П.
към 28.02.2012г.
работела като журналист на свободна практика. Същия ден получила информация за
възникнал инцидент с ранен човек. По тази причина, заедно със свои колеги тръгнали
към МБАЛ Шумен. Там в Спешното отделение, разбрали, че има пострадал мъж, на
който по това време се оказвала специализирана медицинска помощ. Тъй като нямало официална
информация за случая, подсъдимата П. се срещнала със съпругата на пострадалия
мъж, която го чакала пред операционната зала. Именно от тази жена /свид. М.Н./,
подсъдимата получила информация, че тъжителя бил луд, че е намушкал с нож мъжа й,
че в миналото е наранил майка й с брадва, че е отсякъл няколко пръста от ръката
на майка й, че цялото село го знаело, че има „жълта книжка”, както и много
други подробности от случилото се по време на инцидента и придвижването им с
различни автомобили до МБАЛ Шумен. По това време заедно с подсъдимата П. в
болницата присъствала и свидетелката К.Т. - също журналист. Получавайки тази
информация от М.Н. /към този момент в напреднала бременност/, подсъдимата на
28.02.2012г., публикувала статия в Шуменска заря online на интернет сайта grada.bg, със заглавие „Наръган в гърлото
мъж сам се закара до спешното във Венец”, в която пресъздала наученото от М.Н..
В тази статия е посочено, че „лицето Б. С. е с психични проблеми и минава за
човек с „жълта книжка”, „не за първи път извършвал престъпления, но му се
разминавало, защото имал психични проблеми”, „на
6 май Б. нападнал майка й с брадва и отсякъл няколко пръста от ръката, но пак
му се разминало”, но навсякъде в публикуваната статия, подсъдимата изрично
сочи, че се позовава на твърденията на М.Н..
Както фактическите констатации, така и правните изводи на
районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на
вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният
съд обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства. Разпитаните в
съдебно заседание пред районния съд свидетели не доказват изложеното в тъжбата,
а подкрепят обясненията на подсъдимата изложени в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд. ШРС е обсъдил
задълбочено обясненията на подсъдимата и ги е съпоставил с всички събрани по
делото доказателства – гласни и писмени. Въззивната инстанция приема за
безспорно установено, че подсъдимата в началото на 2012 г. е работила като
журналист на свободна практика и именно в качеството на такава узнала за
инцидент на 28.02.2012г. и се отправила за МБЛАЛ – Шумен със свид. К.Т., където
разговаряли със свид. М.Н. от която възприели фактите изложени и в тъжбата. РС
правилно е преценил, че липсват
убедителни доказателства, че на 28.02.2012г., подсъдимата е разгласила позорни
обстоятелства за тъжителя, тъй като в посочената статия, П. изрично посочила,
че се позовава на твърденията на М.Н.. Първоинстанционният съд е направил
обоснована преценка, че свидетелката Н. е потвърдила в съдебно заседание, че
написаното от подсъдимата е съобщено именно от нея. Обвинението в тъжбата
съответства именно на преразказаното от подсъдимата като разказ на свид. Н. и това
е потвърдено и от самата свидетелка, и от свид. К.Т., чиито показания са
събрани непосредствено от първоинстанционния съд. От субективна страна престъплението по чл. 147 от НК
може да бъде осъществено само умишлено, като извършителят трябва да съзнава
неистинността на разгласените обстоятелства, че са позорни и че като извършва
деянието много лица ще узнаят тези позорни обстоятелства. Поради това и РС е
направил правилна преценка, че в конкретния случай липсва субективния елемент, за да бъде
осъществен състава на посоченото престъпление по чл.148 ал. 2 вр. чл.148 ал.1 т.2 и
4 вр. чл. 147 ал.1 НК.
Логични и обосновани са доводите на РС, че подсъдимата, като журналист е длъжна
да получава и разпространява информация и в процесния случай като професионалист тя се е сдобила именно с
такава, разпространила я е в онлайн изданието
на в.”Шуменска заря”, като е цитирала и източника си, разпространявайки
именно получената от него информация. По делото не са събрани доказателства, че
П. е предполагала, че може да разпространи позорни обстоятелства за трето лице.
ШРС се е позовал и на обстоятелството, че наказателното производство пред него
е инициирано от Б.С.С., докато статията се отнасяла за лицето „Б. С.”, а
тъжителят не е ангажирал доказателства, че е известен с това име в обществото и
съответно, че написаното в нея се отнася точно за него. Този извод на РС също е
правилен, тъй като при дела от частен
характер частният тъжител поддържа и повдига обвинението с изложеното в тъжбата
и неговите изявления в съдебно заседание не са източник на доказателства, а
следва твърденията в тъжбата да се докажат със способите на НПК. Предвид
гореизложеното ШОС приема, че П. не е осъзнавала субективно, че вписва неверни позорящи
обстоятелства в статията и поради това тя не е осъществила състава на
престъплението от субективна страна. Според ШОС в настоящия случай у подсъдимата
не е бил налице умисъл, защото тя е съобщила в статията определени факти,
обективно основани на нейната увереност за истинността им, защото са и станали
известни от съселянка на тъжителя, която е съобщила редица данни за него с
непоколебима увереност, от която всички слушащи разказа й журналисти са
останали обективно и субективно уверени в истинността му. Поради това според
ШОС извода на ШРС, че подсъдимата не е осъществила състава на престъпление по чл.
148 ал.2, във вр. с ал.1 т.2 и т.4, във вр. с чл.147 ал.1 от НК е правилен
обоснован и законосъобразен и се възприема изцяло от ШОС. Именно поради това и на основание
чл.304 от НПК ШРС правилно и законосъобразно се е произнесъл с присъда, с която
е признал подсъдимата по така възведеното с частната тъжба обвинение за
невиновна и я е оправдал.
Настоящата инстанция приема напълно
и изводите на районния съд относно гражданския иск. Становището на ШРС, че
следва да се отхвърли гражданският иск за неимуществени вреди срещу подсъдимата
в пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан е правилен и обоснован
и се споделя от ШОС.
Въззивният съд не намира пороците в
жалбата посочени от жалбоподателя – неправилност на присъдата или необоснованост,
поради неправилен анализ на доказателствата. По изложените по-горе съображения,
съдът е приел правилна фактическа обстановка въз основа на събраните по делото
доказателства, на които е направил логичен и последователен анализ. Събрал е
всички относими по делото писмени доказателства и ги е съобразил с гласните,
като след цялостния им анализ е преценил, че не е доказано по безспорен начин
посоченото в тъжбата. Присъдата не може да почива на предположения съобразно
чл.303 ал.1 от НПК и паради това и извода на РС, че следва да оправдае
подсъдимата при липса на безспорни доказателства е правилен и законосъобразен.
С оглед изложеното, като съобрази,
че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата
от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на
съществени нарушения на процесуалните правила или нарушение на материалния
закон, въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена,
а жалбата следва да бъде оставена без уважение.
По изложените
съображения и на основание чл. 338 от НПК вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Шуменският
Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 142 от 10.12.2013г.
по НЧХД № 1258 по описа за 2012 г. на Шуменския районен съд
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл.340
ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на
настоящото решение.
Председател: Членове: 1.
2.