№ 3233
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110217219 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ИФ 81“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от И. Н. К. – управител срещу наказателно постановление №
22-2400327/20.11.2024 г., издадено от Ивелина Христова Йотова – директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София /ДИТ – София/, с което на основание
чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ, обн. в ДВ бр. 26 от 01.04.1986 г. и бр. 27
от 04.04.1986 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“
в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 415, ал. 1 КТ.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на дружеството-въззивник, за несъответствие на
установените от административните органи фактически положения с
обективната действителност, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не
1
изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия
по делото закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк.
Пепа Бонова. Последната пледира за неоснователност на постъпилата жалба и
за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение, в каквато насока
изтъква конкретни аргументи. Отправена е молба за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № 22-
2400327/17.09.2024 г., съставен от С. Й. В. – гл. инспектор в ДИТ - София и в
присъствието на свидетелите А.Н.Б. и Н.И.Г. е констатирано, че
жалбоподателят „ИФ 81“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е
изпълнил задължително предписание под № 3, дадено на основание чл. 404,
ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ от ДИТ - София с протокол за извършена проверка,
връчен на 10.07.2024 г. на управителя на търговското дружество -
работодателят да изплати уговореното и начислено трудово възнаграждение
на В. М. Т. за положения от него труд през месец 11.2023 г., съгласно чл. 128, т.
2 КТ.
Срокът за изпълнение на предписанието, което не е обжалвано, е
изтекъл на 31.07.2024 г., като нарушението е извършено на 01.08.2024 г. в
2
предприятието.
Нарушението е констатирано при последваща проверка в ДИТ – София,
приключила на 16.09.2024 г., в хода на която не са представени доказателства,
удостоверяващи изпълнението на даденото предписание.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ,
като препис от него е връчен на същата дата на управителя на дружеството-
въззивник.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 22-2400327/20.11.2024 г. от Ивелина Христова
Йотова – директор на ДИТ - София, с което на основание чл. 415, ал. 1 КТ, при
цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
жалбоподателя „ИФ 81“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по
чл. 415, ал. 1 КТ.
Препис от наказателното постановление е връчен на 25.11.2024 г. на
управителя на търговското дружество, видно от приложеното копие на
разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата
инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия
орган на 02.12.2024 г., видно от отбелязването върху нея.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля С. В.
установената в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло по
категоричен и безспорен начин. Показанията на посоченото лице са подробни,
логични и по еднопосочен начин доказват неизпълненото от въззивника
задължително предписание, като в тази връзка същите кореспондират и с
приложените по делото писмени доказателства.
Обективни и добросъвестни са и показанията на свидетеля В. Т. на
етапа на съдебното следствие, който е категоричен, че не е получел трудовото
си възнаграждение за м. ноември 2023 г., както и че не е търсен от
работодателя с оглед изпълнението на даденото органите на ДИТ София
задължително предписание, а това от своя страна опровергава голословните
твърдения за противното в жалбата.
Ето защо, съдът кредитира инкорпорираните по делото гласни и
3
писмени доказателствени средства без резерви, като липсата на противоречия
обезпредметява тяхното отделно обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от постъпилите писмени доказателства, относими към назначаването,
респективно оправомощаването на актосъставителя и наказващия
орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика
административните органи са очертали времето, мястото, механизма на
твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност, а това е довело до обезпечаване
правото на защита на търговското дружество. В тази връзка, неоснователно е
тривиалното оплакване за неспазване на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като с
издаването на НП се презумира, че наказващият орган е отхвърлил
евентуалните доводи срещу съставения акт, като наред с това в съдебната фаза
4
на процеса съдът е длъжен да даде отговор на всички възражения в жалбата.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника „ИФ 81“ ЕООД е
ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 415, ал. 1 КТ, за което
му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 /хиляда и
петстотин/ лева.
По делото се установява по категоричен и безспорен начин, че
жалбоподателят „ИФ 81“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е
изпълнил задължително предписание под № 3, дадено на основание чл. 404,
ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ от ДИТ - София с протокол за извършена проверка,
връчен на 10.07.2024 г. на управителя на търговското дружество -
работодателят да изплати уговореното и начислено трудово възнаграждение
на В. М. Т. за положения от него труд през месец 11.2023 г., съгласно чл. 128, т.
2 КТ. Срокът за изпълнение на предписанието, което не е обжалвано, е изтекъл
на 31.07.2024 г., като нарушението е извършено на 01.08.2024 г. в
предприятието, находящо се в гр. София.
Законодателят е предоставил възможността на контролните органи
от ИА ГИТ и нейните структурни подразделения да дават задължителни
предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на
нарушенията на трудовото законодателство /арг. от чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ/,
които по своята правна природа представляват принудителни
административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН и индивидуални
административни актове по смисъла на чл. 21 АПК. Всяко предписание следва
да съдържа описание на конкретно допуснатото и констатирано нарушение,
5
като съгласно чл. 405 КТ същото подлежи на обжалване по реда на АПК. В
тази връзка няма спор, че процесното задължително предписание е дадено в
рамките на правомощията на контролните органи от ДИТ - София, поради
което при проведения инцидентен контрол за законосъобразност съдът не
констатира липсата на компетентност и форма, предпоставящи неговата
нищожност, имайки предвид, че жалбоподателят в действителност не е
оспорил посочения акт по административен и/или съдебен ред. Ето защо,
всички релевирани възражения в жалбата, касателно правилността на
предписанието не следва да се обсъждат, доколкото поставеният въпрос не е
предмет на разглеждане в настоящото производство. В предписанието е
очертано с изискуемата се от закона конкретика извършеното нарушение и е
даден срок за отстраняването му, след изтичането на който е констатирано
неговото неизпълнение, с което са налице условията за ангажиране
отговорността на въззивника.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 КТ,
която предвижда отговорност при неизпълнение на задължителните
предписания на контролните органи за спазване на трудовото законодателство.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната
фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика,
нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно
постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира,
че материалният закон също е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и
касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на
1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ е относително определена в границата от
1 500 до 10 000 лева. В конкретния случай административнонаказващият
орган е преценил добросъвестно обуславящите отговорността обстоятелства и
обосновано е наложил „имуществена санкция“ в предвидения от закона
минимален размер, като в тази връзка е юридически невъзможно същата да
6
бъде намалена, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН
/приложима по аналогия на закона/: “Не се допуска определяне на наказание
под най-ниския предел за наказание глоба (имуществена санкция б.м.)…”.
Процесният случай не би могъл да се третира като маловажен по
смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ не само поради липсата на фактически данни, че
констатираното нарушение е отстранено веднага след установяването му, но и
имайки предвид, че от неизплащането на дължимото възнаграждение за
служителя закономерно са произтекли вредни последици.
Настоящият състав не споделя възражението на управителя на
дружеството-жалбоподател, че неизпълнението на процесното предписание е
свързано с липсата на оказано съдействие от работника. Както беше
отбелязано при анализа на доказателствената съвкупност свидетелят В. Т.
категорично отрича да е бил търсен от работодателя с оглед изплащането на
дължимото трудово възнаграждение, но дори условно да се предположи, че не
се е явил на отправената покана, фактически данни за което не са налични по
делото, то единственият начин за освобождаване от отговорност е внасянето
на паричната сума в банка по местоизпълнението /арг. от чл. 97, ал. 1, изр. 2
ЗЗД/. Доказателства за подобна инициатива от страна на представляващия
дружеството-работодател не са ангажирани.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана в
съответствие с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе и по
извършените от страните разноски, имайки предвид изричното искане в
очертаната насока. Съобразявайки степента на фактическа и правна сложност
на делото, обема на доказателствения материал, релевираните възражения в
жалбата, наложили обсъждането им, както и осъщественото процесуално
представителство на наказващия орган, съдът намира, че на основание чл. 63д,
7
ал. 4 ЗАНН дружеството-въззивник следва да бъде осъдено да заплати на ИА
„Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от
Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 22-
2400327/20.11.2024 г., издадено от Ивелина Христова Йотова – директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София /ДИТ – София/, с което на основание
чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ, обн. в ДВ бр. 26 от 01.04.1986 г. и бр. 27
от 04.04.1986 г./ на търговско дружество „ИФ 81“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от И. Н. К. – управител е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 415, ал. 1 КТ., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА , на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
търговско дружество „ИФ 81“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ИА
„Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8