Решение по дело №197/2019 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 август 2019 г. (в сила от 7 ноември 2019 г.)
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20197200700197
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                    

   гр.Русе, 05.08.2019 г.

   В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на тридесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

        Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

     ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

при секретаря Цветелина Димитрова и с участието на прокурора Георги Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д № 197 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц.И.Ц. чрез адв.С.М.  против реше­ние № 357 от 27.05.2019 г., постановено по АНД № 502/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, в частта, с което е потвърдено НП № 38-0000138/20.02.2019г. на Началник  на ОО”АА”-Русе , с което за нарушение на чл.93 ал.1 т.1 т.1 от ЗАвП вр.чл.31 ал.1 т.1 от Наредба № 34/06.12.1999г.  му е наложено адм.наказание глоба в размер на 2000лв.  В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени НП в обжалваната част.

         Ответникът по касационната жалба – ОО”АА” не взема становище по жалбата.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания,  становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило вмененото му нарушение по ЗАвтП както от обективна, така и от субективна страна. В необжалваната част на решението РС-Русе е отменил частично НП досежно санкционирането на жалбоподателя за нарушение на чл.31 ал.1 т.5 от Наредба 34/06.12.1999г.на МТ

Решението на РС – Русе е правилно.

Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал и обсъдил посочените от страните доказателства, които обсъдил изключително подробно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал приложимите правни норми, обсъдил е възраженията на жалбоподателя. Приел е, че нарушението е доказано, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН, изложил е подробни съображения относно индивидуализация на наказанието и че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Развил е подробни правни съображения по въпроса кои са приложимите правни норми.

 Правилно въззивният съд е посочил, че към момента на проверката касационният жалбоподател е имал качеството водач на таксиметров автомобил, като издаденото му разрешително е било с изтекъл срок на валидност и към датата на проверката същият не е притежавал разрешително за тасиметров превоз за 2019г., като обосновано е отхвърли възражението относно несъставомерността на нарушението.

Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на РРС, изложени в оспореното решение, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, приложим съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението на БРС, което е предмет на касационната проверка.

Неоснователно е възражението на оспорващия решението жалбоподател за несъставомерност на деянието на база дефиницията на т.26 от параграф 1 от ДР на ЗАвтП. Посочената норма не дерогира факта на нарушението и авторството на касатора, тъй като субект на нарушението е водач на лек таксиметров автомобил, независимо дали в МПС има клиент, след като такъв автомобил се държи в готовност, за да се изпълни пътуване до определена цел. Настоящия случай е именно такъв, тъй като автомобилът е бил с включен електронен таксиметров апарат, с открита табела „такси” и без табела” не работи”, т.е е бил в готовност да извърши таксиметрова услуга, но без валидно разрешение за извършване на таксиметров превоз за 2019г.   

При извършената служебна проверка на решението, съобразно нормата на чл.218, ал.2 от АПК, касационният състав намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА реше­ние № 357 от 27.05.2019 г., постановено по АНД № 502/2019 г. по описа на Районен съд - Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: