МОТИВИ
по Решение по НАХД №99/2017г. по описа
на Оряховски районен съд
Производството е по
реда на Глава ХХVІІІ-ма от НПК – “Освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание” -
чл.375 и сл. от НПК във вр. с чл.78а от НК.
Образувано е по
постановление на Районна прокуратура – гр.Оряхово, с което се предлага
обвиняемият по БП №64/2017г. по описа на РУ на МВР - гр.Оряхово / БП №91/2017г.
по описа на РП - Оряхово – М. Михайлов Т., ЕГН:********** ***, да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343в, ал.2
от НК и да му бъде наложено административно наказание, за това, че на на 13.03.2017г. около 22.10 часа, в с.Селановци, обл.Враца, по ул.„ Ангел
Кънчев “ и по ул.„ Капитан Петко Войвода “, в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответното свидетелство за управление с Наказателно постановление
№16-0309-000785 от 04.10.2016 година на Началника на РУ – Оряхово, влязло в
законна сила на 07.11.2016г., е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „ Форд “, модел „ Ескорт “ с рег. №СА 97 53 АК, собственост на
Христинка Цветанова Рашкова от гр.София, без да притежава съответно
свидетелство за управление на МПС.
С разпореждане, съдията - докладчик е насрочил делото за
разглеждане по реда на "особените правила" на Глава ХХVІІІ (чл. 375 и
сл.) от НПК.
В съдебно заседание
Районна прокуратура – гр.Оряхово, редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият М.
Михайлов Т., редовно призован, се явява в съдебно заседание.
В хода на ДП обвиняемият
се признава за виновен да е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение и изразява съжаление за стореното.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
обсъди събраните по делото доказателства, съобразно нормите на чл.13,
чл.14
и чл.18
от НПК, намира за установено следното:
По фактическите обстоятелства и по доказателствените
материали:
Обвиняемият М. Михайлов Т. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, безработен, постоянен
адрес ***, ЕГН:**********.От приложената към делото характеристична справка е
видно, че същият не е криминално проявен и няма криминални регистрации, не
дружи с криминално проявени лица, не злоупотребява с алкохола и не е
конфликтен.Сред обществеността в с.Селановци, обл.Враца се ползва с добро име.Установява
се още, че обвиняемият съжителства на семейни начала с Дияна Бисерова Борисова,
с която имат едно дете – Марая Михаилова Михаилова, ЕГН:**********.
От материалите по делото се установява, че на обвиняемия Т.
не е било издавано СУМПС.
На 04.10.2016г. Началник
група към ОД на МВР – Враца, РУ - Оряхово / упълномощен със Заповед №8121з –
748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи /, е издал Наказателно
постановление №16-0309-000785/2016г. въз основа на съставен Акт №Г631341/13.09.2016г.
против обвиняемия Т.,
за
това че без да е правоспособен водач / не притежава свидетелство за управление
на МПС / на 13.09.2016г. около 15.30. в с.Селановци, обл. Враца по ул. „ Стефан
Стамболов „ №74, в посока към ул. „ Скакуц „, е управлявал МПС – лек автомобил марка
„ Форд ”, модел „ Фиеста „ с ДКН:ВР 41 82 АТ, собственост на Асен Илиев Асенов
от с.Селановци, обл.Враца, с което е нарушил чл.150 от ЗДвП и на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер от 100.00 / сто / лева.Това
наказателно постановление е връчено на 28.10.2016г. лично на обвиняемия и е
влязло в законна сила 07.11.2016г. / л.7 от ДП /.
Въпреки наложеното наказание и обстоятелството, че е
неправоспособен водач на МПС, на 13.03.2017г. около 22.10 часа в с.Селановци,
обл.Враца, обвиняемият отново управлявал МПС - лек автомобил марка „ Форд „, модел „ Ескорт
„, с ДКН:СА 97 53 АК, собственост на Христинка Цветанова Рашкова от гр.София.Той
се придвижвал по ул. " Ангел Кънчев " и ул. „ Капитен
Петко Войвода „.По същото време и на същото място служителите от РУ на МВР – Оряхово
– св.Цветослав Георгиев Венелинов и св.Георги Влъчков Цуров, в изпълнение на
служебните си задължения били наряд на смяна по утвърден график на територията
на с.Селановци, обл.Враца.Около 22.10 часа, полицейските служители в изпълнение
на правомощията си и на произтичащите им задължения от ЗМВР, спрели управлявания
от обвиняемия Т. лек автомобил за извършване на полицейска проверка.
След като установили самоличността на обвиняемия,
органите на реда изискали справка от регистрите на данни, поддържани от МВР,
чрез дежурната част при РУ на МВР - Оряхово.От получената информация те
установили, че Т. е неправоспособен водач.
За констатираното
нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№196/13.03.2017г., връчен на обвиняемия на същата дата, който след като се
запознал със съдържанието му не е дал обяснения
и не е направил възражения, като го е подписал за нарушител, като няма
данни възражения да са постъпили и в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН.
От приложената справка
за наказания на нарушител от региона ( л.9, л.10 от
ДП ), се установява, че Т. към настоящия момент не
притежава свидетелство за управление на МПС, както и че в системата за
управление на АНД има данни на същия да са налагани наказания.
От приложената
справка за собственици на превозно средство, се установява, че лек автомобил
марка „ Форд „, модел „ Ескорт „, с ДКН:СА 97 53 АК, е собственост на Христинка
Цветанова Рашкова от гр.София / л.11 от ДП /.
Установено било, че
за същото обв.Т. преди това е бил наказван с глоба по ЗДвП, а именно, че същият
управлява моторно превозно средство в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление, наложена с Наказателно постановление
№16-0309-000785/04.10.2016г. на РУ на МВР - Оряхово, връчено на дата 28.10.2016г. лично на обвиняемия и влязло в законна сила на 07.11.2016г..
След установяване на
фактическата обстановка по досъдебното производство, на 16.03.2017г., Т. бил привлечен
като обвиняем за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.Разпитан в това
си качество, същият се признал за виновен и е изразил съжаление за стореното.
Така възприетите от настоящата съдебна инстанция
фактически констатации са установени по безспорен и категоричен начин, въз
основа на приобщените на етапа на съдебното следствие допустими и относими към
предмета на доказване доказателствени източници и събраните в хода на
досъдебното производство доказателствени материали, чието обсъждане е процесуално
допустимо съгласно изричната разпоредба на чл.378,
ал.2 от НПК, регламентираща едно от изключенията от принципа на
непосредственост по чл.18 от НПК – самопризнанието на обвиняемия, подкрепено от събраните в хода на
досъдебното производство гласни доказателства - показания на св.Цветослав
Георгиев Венелинов и св.Георги Влъчков Цуров.Посочените показания са последователни,
логични, кореспондиращи помежду си и на направеното от обвиняемия
самопризнание.
Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и
приобщени писмени доказателства, събрани на досъдебното производство.Всички
писмени доказателства взаимно кореспондират помежду си, както и на събраните
гласни доказателства, като подкрепят поотделно и в съвкупност установената
фактическа обстановка.
Събраните доказателства са
непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и съдът ги кредитира изцяло
като обективни, логични и неопровергани от цялостния доказателствен материал.Същите
се подкрепят и от самопризнанието на обвиняемия, който изцяло признава вината
си и не оспорва описаната в постановлението на РП – Оряхово и възприета от
настоящия съдебен състав фактическа обстановка.
При така описаната
фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си М.М.Т.
е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, за това,
че на 13.03.2017г. около 22.10 часа, в
с.Селановци, обл.Враца, по ул.„ Ангел Кънчев “ и по ул.„ Капитан Петко Войвода
“, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление с Наказателно
постановление №16-0309-000785 от 04.10.2016 година на Началника на РУ –
Оряхово, влязло в законна сила на 07.11.2016г., е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „ Форд “, модел „ Ескорт “ с рег. №СА 97 53 АК,
собственост на Христинка Цветанова Рашкова от гр.София, без да притежава
съответно свидетелство за управление на МПС.
Обект на
престъплението чл.343в, ал.2 от НК са обществените отношения свързани с
безопасността на транспорта и изискванията във връзка с тях водачите на МПС, да
притежават съответната правоспособност, като гаранция за безопасността на
движението на управляваните от тях МПС.
За съставомерността
на деянието по чл.343в, ал.2 от НК е необходимо кумулативното наличие на
следните обективни признаци от състава на престъпление: 1.Деецът да
е бил санкциониран с влязло в сила наказателно
постановление за управление на МПС без съответно свидетелство
за управление, т.е. по реда
на чл.177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като съответно е това свидетелство, което е издадено за категорията
на управляваното МПС и 2.Преди
изтичане на една година от датата на влизане в сила на постановлението, с което деецът е бил санкциониран за цитираното по-горе
нарушение на ЗДвП, да е управлявал
отново МПС, за което не му
е издадено съответно свидетелство за управление.
Съгласно разпоредбата
на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач. За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление валидно за категорията към която спада
управляваното от него превозно средство / чл.150а от ЗДвП /.При издаване на
свидетелство за управление, притежателят му получава контролен талон за
потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой
контролни точки за отчет на извършваните нарушения / чл.157 ал.1 ЗДвП /.
Посочените законови разпоредби установяват сложен фактически състав на
правоспособността, който включва както успешното полагане на изпит от лицето по
чл.2 ал.1 от Наредба №38 от 16.04.2004 год. за условията и реда за провеждането
на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на
МПС и реда за провеждане на проверочните изпити, така и притежаване от последния
на валидно издадено свидетелство за управление на МПС от съответната категория
по реда на чл.159 от ЗДвП.Тоест, за да бъде завършен фактическия състав по
придобиване на правоспособност за управление на МПС, законът изисква на лицето
да бъде издаден индивидуален удостоверителен документ за правоспособност,
каквото именно се установява свидетелството за управление на МПС, съгласно чл.2
ал.1 от Наредба №І-157 от 1.10.2002 год. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.
Именно в този смисъл
е и разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба №38 от 16.04.2004 год. , съгласно
която „ лицата, успешно положили изпита по чл.2 ал.1, както и тези в случаите на чл.162 ал.5 от ЗДвП придобиват
правоспособност за управление на МПС от съответната категория, за която се
издава свидетелство за управление по реда на чл.159 от ЗДвП „.
В
подкрепа на горните изводи следва да се посочи също, че издаването на свидетелство за управление на МПС законът обвързва с нова
проверка от компетентния орган на способността на лицето да управлява МПС от
гледна точка на целите, очертани в чл.1, ал.2 от ЗДвП, а именно да се
опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се
улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и
физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства.Съгласно чл.151 ал.2 от ЗДвП „ свидетелство за управление на моторни
превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи
на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява
моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за
водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно
издържало изпит за водач на моторно превозно средство ”.Именно на основание
посочените законови изисквания, в чл.13 от Наредба №І-157 от 1.10.2002 год. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, изрично са указани документите, които лицето
трябва да представи, за да инициира процедура по издаване на свидетелство за
управление на МПС.Сред тях фигурират такива, като карта за медицински преглед,
удостоверение за психологическа годност, документ за завършено най-малко
основно образование и др..Липсата на който и да е от документите, респ.
несъответствие на удостовереното в тях съобразно въведените в ЗДвП изисквания
към водачите, ще обоснове отказ на органа да издаде съответното свидетелство за
управление на МПС.
В
подкрепа на изложените съображения следва да се посочи и разпоредбата на чл.157,
ал.1 от ЗДвП, според която „ при издаване на свидетелство за управление
притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното
свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните
нарушения ”.
В конкретния случай, съдът
намира за безспорно установено, че обвиняемият Т. не притежава валидно СУМПС – видно от приложената
справка за нарушител.Също така с наказателно постановление №16-0309-785/04.10.2016г., издадено от РУ на МВР - Оряхово, влязло
в законна сила на 07.11.2016г., обвиняемият е санкциониран за това, че на 13.09.2016г.,
около 15.30. в с.Селановци, обл.Враца, е управлявал МПС без да притежава
свидетелство за управление на МПС – нарушение по см. на чл.150 от ЗДвП.Безспорно
установено е и, че на 13.03.2017г., обвиняемият е извършил престъпление по
транспорта – такова по чл.343в, ал.2 от НК.
Конкретиката
на настоящото дело сочи, че на обвиняемия Т. до датата на последната проверка – 13.03.2017г. не е било
издавано свидетелство за управление на МПС.Тази констатация сочи на
неправоспособност на водача да управлява МПС.Именно поради наличие на сочените
обстоятелства Т. е бил санкциониран по
административен ред с наказателно
постановление №16-0309-000785/04.10.2016г., издадено от РУ на МВР- Оряхово, влязло
в законна сила на 07.11.2016г..
Последвалата проверка на 13.03.2017г., която се явява такава
в рамките на едногодишния срок по чл.343в, ал.2 от НК, отново е установила, че
водачът не притежава свидетелство за управление на МПС, което инкриминирано
поведение изпълва престъпния състав на чл.343в, ал.2 от НК.
Ето защо деянието е
съставомерно по см. на чл.343в, ал.2 от НК и с оглед установената фактическа
обстановка изпълнителното деяние съответства на тази правна квалификация –
налице е формално извършено престъпление против транспорта.
Изпълнителното деяние
– управление на МПС е доказано от показанията на свидетелите очевидци, които
непосредствено са възприели факта, че обвиняемият управлява МПС по смисъла на § 6, т.11 от ЗДвП, като деянието е
извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред.
От всичко изложено до тук, е безспорно, че обвиняемият към датата на деянието
е бил неправоспособен водач, като при тези условия той не е имал право да
управлява МПС, за което и е безспорно извършеното престъпление по см. на
чл.343в, ал.2 от НК.
За да е съставомерно
престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, то следва да е извършено при форма на
вина пряк умисъл, а именно – деецът да съзнава не само, че управлява МПС без да
притежава свидетелство за управление на МПС, но и че същевременно с това вече е
бил наказан по административен ред за това, че е управлявал МПС без да има
съответната правоспособност.Третото съществено изискване е да съзнава, че
управлява МПС в рамките на една година от предходното му наказване по
административен ред за същото деяние.
От субективна страна конкретното
деяние е извършено от обвиняемия Т. виновно, при пряк умисъл, като същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.Също така е съзнавал,
че управлява МПС без да има свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок
от наказването му по административен ред за същото деяние, но въпреки това
пряко е целял и е искал именно това.
По изложените
съображения съдът прие за доказано, че обвиняемият Т. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.343в,
ал.2 от НК, поради което го призна за виновен.
По приложението на чл.78а от НК:
За престъпленията по чл.343в, ал.2 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и
двеста лева.Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и няма
данни да е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел четвърти,
Глава осма от НК.С извършеното от него като пълнолетен деяние не са причинени
имуществени вреди.При тези данни съдът, не разполага с възможност да прави
преценка относно това дали да приложи или не разпоредбите на чл.78а от НК по отношение на обвиняемия, доколкото
същите са императивни.Ето защо намира, че са налице условията на чл.78а от НК и
деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Разпоредбата на
чл.78а, ал.1 от НК / изм.ДВ, бр.26/2010г. /, в сила от 09.04.2010г. предвижда
административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева.
При
индивидуализирането на административното наказание „ Глоба „, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия ниската степен на
обществена опасност на личността му, предвид чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, обстоятелството, че е безработен и се грижи за едно
дете, както и обстоятелството, че е съдействал за разкриване на обективната
истина и признанието на вината още от фазата на досъдебното производство.Отегчаващи
вината обстоятелства съдът не констатира. Поради това и като отчете степента на
обществена опасност на деянието, настоящият състав счете, че справедливо
размерът на наложената му глоба да бъде определена при изключителен превес на
смекчаващите вината обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, който
е съобразен с обстоятелството, че понастоящем обвиняемият е безработен и няма
постоянни трудови доходи.Ето защо съдът определи и наложи на обвиняемия
административно наказание " глоба " в размер на хиляда лева, като
именно така определеният размер на глобата, се явява справедлив и в най-голяма
степен ще допринесе за постигане целите на личната и генерална превенция и
преди всичко за поправянето и превъзпитаването на обвиняемия и въздействието на
наказанието върху обществото.
При горните мотиви
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………
Н. Крумова