Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
18.08.2020г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
седми юли година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 14604 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 59 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД
По
изложените в исковата молба и уточнителни молби от
20.02.2017г., от 07.12.2017г. обстоятелства
ищецът Д.Г.А. ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника си адв. С.П. - САК,
е предявил против Агенция „П.И.“, със седалище и адрес гр.София, бул.********,
обективно кумулативно съединени искове, както следва:
-
ревандикационен иск по чл.108 ЗС за осъждане
на ответната Агенция „П.И.“ да предаде владението на 334 кв.м., част от общо
415 кв.м., от имот пл.№1355, кадастрален лист 702, част от Поземлен имот 955 от
кадастралния план на гр. София, вилна зона „Симеоново - Драгалевци I част”,
административен район „Витоша”;
-
при условията на евентуалност осъдителен иск за
заплащане на парична равностойност на поземления имот в размер на 137 119 лв.;
-
иск с пр. основание
чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за забава в размер
на 41 523.41 лв., изчислено върху паричната равностойност на имота от 137119лв.
за периода от 01.12.2013 г. до
22.11.2016 г.;
-
иск с пр. основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца обезщетение за ползване на имота без правно основание в
периода от 01.12.2011г. до 01.12.2016г. в размер на 25 001 лева, частично от
глобална сума от 150 000лв.;
-
иск с пр. основание чл.86 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати обезщетение
за забава от 7 570.99 лв. изчислено върху обезщетението за неправомерно
ползване на имота за периода от 01.12.2013 г. до 22.11.2016 г., частично от
глобална сума от 45 000лв.
В
исковата молба се твърди, че по силата на Нотариален акт за покупко- продажба
на недвижим имот №35, т.1, peг. 1016, дело №28 от 2007г. на Нотариус В.И.,
ищецът е собственик на нерегулиран поземлен имот №955, кадастрален лист 702 от
кадастралния план на гр.София, вилна зона „Симеоново - Драгалевци I част”,
административен район „Витоша”, с площ от 996 кв.м. по решение №
5029/19.05.1995 г. на ПК ’’Витоша”, а по скица от 1062 кв.м., при съседи по
нотариален акт: имот без планоснимачен номер, имот пл.№954, имот е
планоснимачен №10, имот с планоснимачен №11, имот с планоснимачен №12, имот с
планоснимаченн №1140, имот с. планоснимачен №14, имот с планоснимачен №16, имот
с планоснимаченн №846, имот с планоснимаченн №1231, имот без планоснимачен
номер, имот е планоснимаченн №1197 и имот е планоснимаченн №1196. Имотът е
идентичен с част от имот пл. №955, кадастрален лист 702 от кадастралния план на
гр.София, вилна зона „Сименово-Драгалевци I част”,
административен район „Витоша”.
Ищецът твърди, че с Решение №172 от 26.03.2010
г. на Министерски съвет, по точка 100 от Приложение към т.1 на РМС, от имота му
били отчуждени 334 кв.м., от общо 415 кв.м., осъществено било незабавно
изпълнение, имотът бил завзет и върху него били реализирани мероприятия по
разширението на Околовръстния път.
Ищецът твърди, че завзетите 334 кв.м., от общо 415 кв.м.,
от имот пл.№1355, кадастрален лист 702, са част от Поземлен имот 955 от
кадастралния план на гр.София, вилна зона „Симеоново - Драгалевци I част”,
административен район Витоша. За отчуждената част от имота било определено обезщетение в размер на 49 599 лв., което след
обжалване от ищеца било изменено на 106 429 лв. по образуваното ах.д.№5872/2010
г. по описа на ВАС, с решение № 267 от 10.01.2011 г. Ищецът подал молба до
ответника да изплати обезщетението, но ответната Агенция ”П.И.” отказала да го обезщети, тъй
като Решение №172 от 26.03.2010 г. на Министерски съвет, т.100 от Приложение
към т.1 било отменено с Решение №559 от 29.07.2010 г. на Министерски съвет, с
което се заличава имота като предвиден за отчуждаване и отпаднала нуждата от
изплащане на обезщетение за него.
Твърди се, че на основание на новото Решение №559 от 29.07.2010 г., на Министерският
съвет Д.А. подал молба за отмяна на Решение №267 от 10.01.2011 г., постановено
по ах.д.№5872/2010 г. на ВАС - IV отделение. По образуваното дело за отмяна -
ах.д.№4377/2011 г. на ВАС - Петчленен състав било постановено Решение №8287 от
13.06.2011 г., с което било отменено решението на тричленния състав и делото
върнато на нов тричленен състав. След производството по отмяна било образувано ах.д.№7863/2011 г. на ВАС - Трето отделение, по което е
постановено Определение №13379 от 19.10.2011 г., с което жалбата срещу размера
на обезщетението по отчуждения имот е оставена без разглеждане и производството
по делото прекратено.
Ищецът навежда
твърдения, че въз основа на отмененото Решение №172 на Министерски съвет,
процесния имот бил завзет и мероприятието, за което същия бил отчужден е било
изпълнено. Това обстоятелство било установено при разглеждането и решаването на
ах.д.№5872/2010 г. на ВАС. Наведен е довод, че Агенция „П.И.“, съгл. чл.21 от ЗП
е самостоятелно ЮЛ на бюджетна издръжка, което стопанисва и поддържа републиканската
пътна мрежа част от която е Софийски околовръстен път, в който ищецът твърди,
че попада и завзетия му имот. Ищецът поддържа, че иска по чл.108 ЗС може се
насочи срещу всяко лице, което владее или държи без правно основание, а в случая това е ответника - АПИ, който стопанисва и поддържа републиканската пътна
мрежа. Ищецът сочи, че имотът му продължава да бъде частна собственост, но
върху него са реализирани мерприятия за разширението на Софийски околовръстен
път.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът Агенция „П.И.“, чрез юрк.В. В.
и юрк.Златанова е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Заявява, че Агенция „П.И.“
е ненадлежна страна в спора, като счита че ответник следва да бъде министъра на
регионалното развитие и благоустройство. В условията на евентуалност са
наведени доводи за неоснователност на исковите претенции. Заявява, че ищеца не
представя документи за собственост, за претендираните
334 кв.м. от общо 415 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 1355, за които е
предявена и ревандикационна претенция. Посочва, че дори и да се установи, че
върху имота е реализирано мероприятие по изграждане на СОП, то в този случай
имотът следва да бъде отчужден и собственикът обезщетен по реда на ЗДС.
Наведено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорната претенция за обезщетение за забава. Отетникът поддържа, че владението на имот с № 1355
никога не е отнемано, за да бъде искано неговото възстановяване, а също така и не са
създавани никакви пречки пред за ползването му, поради което и исковете по чл.
108 ЗС и чл. 59 ЗЗД са изцяло неоснователни.
Твърди
се в отговора, че за изграждането на Път II-18 „Софийски околовръстен път -
южна дъга“, участък „Симеоновско шосе - бул. България“ от км 44+720 до км
45+200, с Решение № 651/08.10.2007г. на Министерски съвет /РМС/, (обн. в ДВ бр.
83/16.10.2007г.) са отчуждени 647 кв. м. от имот с планоснимачен № 955, целият
с площ 1062 кв.м. /т. 9 от Приложение №1/ и 23 кв. м. от имот с планоснимачен №
1196, целият с площ 28 кв. м. /т. 11 от Приложение №1/, кадастрален лист 702,
р-н „Витоша“, чийто собственик е ищеца Д.А..
Сочи се,
че на по-късен етап, чрез ново РМС №
172/26.03.2010 г. (обн. в ДВ бр. 28/13.04.2010г.), са отчуждени за държавна
нужда за изграждане на обект: „Път II - Софийски околовръстен път - южна дъга“,
участък от км 42+800 (пътен възел „Младост“) до км 44+720 (край на участъка в
строителство), /планът за участъка е одобрен чрез Решение № 22 на СОбС от 15 януари 2009 г./, имоти и части от имоти,
включително: 334 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 1355 /т. 100 от приложение
№1 към отчуждителния акт/; 670 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 1356 /т.
101 от приложение №1 към отчуждителния акт/; 4 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 1357 /т. 102 от приложение №1 към отчуждителния акт/;
Твърди
се, че през 2010 г., в резултат на обстойни проверки, за някои от имотите,
отчуждени с РМС №172/2010г., включително и за имот №1355, отчуждаването е
отменено с РМС № 559/29.07.2010 г. (обн. в ДВ бр.62/10.08.2010г.). Мотивите,
въз основа на които е отменено отчуждаването са, че имот е идентификатор № 1355
не попада в обхвата на трасето на СОП - Южна дъга. Предвид изложеното, в
отговора се сочи, че Агенция „П.И.“ нито владее, нито държи процесния недвижим
имот. Позовава се на извадка от общодостъпната електронна географско - информационната
система на гр. София, приложена към отговора, като поддържа, че на нея е видно,
че имот с пл. № 1355, не попада в трасето на Софийски околовръстен път /СОП/.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си адв.П. поддържа предявените искове,
претендира разноски. Представя писмена защита и списък на разноски.
В
съдебно заседание ответната АПИ чрез пълномощника си юрк.Н.
оспорва
предявените искове. Представя списък по чл.80 ГПК и писмена
защита.
Софийски градски
съд, ГО, І -7 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните и
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.
2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно, че Софийски
околовръстен път /СОП/ е част от републиканската пътна мрежа.
Не се спори, че след 2000г. Софийски околовръстен път е разширен, във
връзка с което са проведени благоустройствени дейности и СМР, след съответни отчуждителни
процедури.
Спорно дали ищецът има поземлен имот, който е
засегнат от реализирани мероприятия по разширението на Околовръстния път.
Видно от приетия нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№35, т.1, рег.1016, дело №28 от 2007 г. на Нотариус В. И. рег.№271 от НК, ищецът Д. Г. А. закупил от Н. Ст. Н., В.Ст. Н.
и С.С.А.,
неурегулиран поземлен имот №955, кадастр. лист
702 от кадастралния план на гр.София, вилна зона „Симеоново-Драгалевци I част”,
адм. район „Витоша”, с площ от 996 кв.м. по решение №
5029/19.05.1995 г. на ПК ’’Витоша”, а по скица от 1062 кв.м., ”, а при съседи: имот без пл. №, имот пл. № 954,
имот пл. № 10, имот пл. № 11, имот пл. 12, имот пл. 13, имот пл. № 1140, имот
пл. № 14, имот пл. № 16, имот пл. № 846, имот пл. № 1231, имот без пл. Номер,
имот пл. № 1197, имот пл. №1196./л.10-л.11
от делото/
Видно от приетото извлечение
от ДВ бр.28 /2010г. с обнародвано Решение № 172/26.03.2010 г. на МС, № 100 от
приложението към т. 1 на акта, са отчуждени за държавна нужда (изграждане на
обект „Път ІІ – Софийски околовръстен път – южна дъга“) 334 кв. м. от имот пл.
№ 1355, кад. лист 702, и за тази площ е определено обезщетение от 49 599 кв.м. /л.13-л.16 от делото/
По жалба на ищеца Д.Г.А. против решението в частта относно
обезщетението, Върховният административен съд се е произнесъл с Решение №
267/10.01.2011г. по адм. дело № 5872/2010 г.,
изменящо акта на МС с увеличаване на размера на дължимото парично обезщетение
на 106 429лв. /л.18- л.23 от делото/
Видно от приетото извлечение от ДВ бр.62/10.07.2010г.
с обнародвано Решение № 559/29.07.2010
г. на МС, е изменено предходното Решение
№ 172/26.03.2010г., като са заличени имоти от списъка на подлежащите на
отчуждаване, включително и процесния имот пл. № 1355. /л.17
от делото/
На основание чл. 239, т. 3 от АПК е поискана
отмяната на съдебния акт по адм. дело № 5872/2010 г.,
по която Петчленен състав на ВАС е постановил Решение № 8287/13.06.2011 г. за
отмяна на влязлото в сила решение и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. /разпечатка
на л.29 - л.31 от делото/ Образувано било адм.
дело № 7863/2011 г. по описа на ВАС, производството по което е приключило с
влязло в сила Определение № 13379/19.10.2011г. на ВАС, с което жалбата на ищеца
Д.Г.А. срещу Решение № 172/26.03.2010 г.
на МС е оставена без разглеждане – тричленният състав е приел, че актът за отчуждаване на имота е отменен с
Решение № 559/29.07.2010 г. на МС, влязло в сила като необжалвано, и съответно при липсата на отчуждаване
оспорването на размера на обезщетението
за имота е недопустимо.
С решение № 756 от 12.02.2015г., постановено
по адм.д. № 7725 по описа за 2012г. на АССГ е
отхвърлен иска на Д.Г.А. с пр. основание чл. 203-207 от АПК във връзка с чл. 1
от ЗОДОВ срещу Министерския съвет на Република България за обезщетение в размер
на 106 429 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.03.2010
г., до окончателното изплащане на сумата, в резултат на незаконосъобразността
на Решение № 172/26.03.2010 г. и Решение № 559/29.07.2010 г. на МС и
извършените въз основа на тях фактически действия по завземане и застрояване на
334 кв. м. от имот пл. № 1355, кад. лист 702, за
изграждане на обект „Път ІІ – Софийски околовръстен път – южна дъга“./л.55-л.57 от делото/
Влезлите в сила решения на
административните съдилища по адм. дело № 5872/2010
г., по описа на ВАС, адм. дело №
7863/2011 г. по описа на ВАС, съгласно чл.302 от ГПК са задължителни за
гражданския съд относно това дали административния акт е валиден и
законосъобразен;
От приетото заключение на съдебно-техническа
експертиза с в.л. инж.П.Я., се установява, че изпълненото на място трасе на Софийски околовръстен път не засяга процесния
имот. Сочи се, че при съпоставяне на трасето на изпълнения на място
околовръстен път с ПУР от 2009 г. и РП на м.“Малинова долина“ от 1985 г., се
установява, че пътят е съобразен с плана от 1985 г., но не и с този от 2009 г.
Вещото лице инж.Я. сочи, че огледът на място установява, че имот пл.№1355 тангира с околовръстния път и е с настилка. Изяснено е, че
към настоящия момент имотът не е ограден.
В приетото неоспорено заключение на СТЕ изготвена от геодезист - в.л. инж. П.Р., се сочи, че ищецът Д.А. е представил за процесния имот -
нотариален акт № 35, том I, per. №1016, дело
28/01.02.2007г. за покупко-продажба на недвижим имот, въз
основа на който е придобит неурегулиран поземлен имот пл. № 955, кадастрален
лист 702, от кадастралния план на гр. София, вилна зона „Симеоново-Драгалевци I
ч.”, административен район „Витоша”, с площ от 966 кв.м по решение №
5029/19.05.1995г. на ПК „Витоша”, а по скица 1062 кв.м при съседи: имот без пл.
№, имот пл. № 954, имот пл. № 10, имот пл. № 11, имот пл. 12, имот пл. 13, имот
пл. № 1140, имот пл. № 14, имот пл. № 16, имот пл. № 846, имот пл. № 1231, имот
без пл. Номер, имот пл. № 1197, имот пл. 1196. Вещото лице сочи, че сделката е изповядана при
действието на кадастрален план емисия 1980г. кад.
лист 702 и изменение 1995г., по който имот пл. № 955 е с графична площ от 1062
кв.м. Към момента на продажбата от 2007г.
е в сила регулационния план на м. „ж.к. Малинова долина”, одобрен със
Заповед № РД-50-09-253/18.03.1985г. на гл. архитект на София, по който е
отразен точно участъка от околовръстния път пред имота пл. № 955 к.л. 702. Сочи
се в СТЕ, че на кадастралната основа, върху която е изработен регулационния
план от 1985г. имот пл. № 955 не фигурира, тъй като е нанесен с изменение за
попълване 1995г. Пояснено е, че преди
Решение № 172/26.03.2010г. на МС „за отчуждаване на имоти и части от имоти -
частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Път II - Софийски
околовръстен път - южна дъга”, участък от км. 42+800 (пътен възел „Младост”) до
44+720 (край на участъка в строителство) е извършено изменение на кадастралния
план във връзка с извършването на отчуждаването, като имот пл. № 955 е разделен
на два имота: имот пл. № 1355 с площ от 415 кв.м и имот пл. № 1356 с площ от
647 кв.м. С Решение № 172/26.03.2010г. на МС се предвижда именно отчуждаването
на имот пл. № 1356, а за имот пл. № 1355 част от който попада в сервитута на пътя
не е предвидено отчуждаване. Сочи се, че при извършено пряко геодезическо заснемане от експертизата на участъка от
Софийски околовръстен път, в чиито обхват попада засегнатата част от имот пл. №
955 и съвместяването с кадастралния план емисия 1980г. и последвалите му
изменения и план за улична регулация от 2009г. се установява, че изградената
част на Софийски околовръстен път е до
границата на устройствена зона Т-ти или до южната
част на тротоара, а в останалата част от сервитута на околовръстния път от 4.5
м не е положен асфалт, бордюри или тротоарна настилка, а в по-голямата си част
представлява затревени площи и положена бетонна настилка пред входовете на
имотите.
Обосновано е, че след извършване геодезическо
заснемане от в.л. геодезист, се
констатира, че частта от имот пл. № 955 представляваща имот пл. № 1356 и частично идентична на ПИ 68134.2040.1356
по КККР попада в обхвата на изградения СОП- южна тангента (пътно платно и
тротоари), а по-голямата част с площ 334 кв.м от имот пл. № 1355 попада в
сервитута на Софийски околовръстен път отразен на план за улична регулация от
2009г. с габарит от 4.5м. В габарита на
сервитута от 4.5м на Софийски околовръстен път в участъка засягащ имот пл. №
1355 идентичен на ПИ ПИ 68134.2040.1355 по КККР не са извършени конкретни
строителни монтажни действия по изграждането СОП (не е положен асфалт,
бордюри, тротоарна настилка, канавки и други елементи от пътното тяло), а в
по-голямата си част представлява затревени площи и на места положена бетонна
настилка пред входовете на частните имотите.
В заключението на СТЕ с в.л. инж. Р. е обосновано, че частта с площ от 344 кв. м от имот пл. № 955, частично идентичен на имот пл. № 1355 и ПИ 68134.2040.1355 по КККР попада в обхвата на сервитута на Софийски околовръстен път - южна тангента по плана за улична регулация одобрен с Решение № 22 от 15.01.2009г. на СОС на м. „Софийски околовръстен път - южна дъга - 1, 2, 3, 4, 5 и 6 част”. В процесната част фактически не са извършени благоустроителни мероприятия засягащи изграждането Софийски околовръстен път - южна дъга видно от снимковия материал и приложенията.
Заключенията на
СТЕ с в.л. инж.Я. и СТЕ с в.л. инж.Р., съдът възприема, като обективни и
компетентно дадени.
От приетото заключение
на съдебно-оценителна експертиза,
че на вещо лице инж.Т.Д., където се посочва, че
пазарната цена за процесния имот е 120 915лв., определена по метода на пазарните аналози
/сравнителен подход/.
В
приетото заключение на Допълнителната СОцЕ с в.л. П.Д.,
се установява, че обезщетението за ползване на процесния имот с
площ от 334 кв.м. за период от 60 месеца (01.12.2011 г. - 01.12.2016г.,
определено, чрез месечна наемна стойност (със закръгление) в размер на 17
110,00 лева.
Заключение на двете съдебно - оценителните
експертизи, съдът възприема, като обективни и подробни.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявените при обективно, кумулативно
съединяване предпочитани искове са с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 59 ЗЗД,
чл. 86, ал.1 ЗЗД.
При евентуалност е предявен иск с
пр. основание чл.32 ал.2 ЗДС за равностойно парично обезщетение в размер на
стойността на завзет и отчужден при предварително изпълнение по отчуждителна процедура имот, както и иск за лихва за забава на обезщетението за
конкретизиран период.
По обуславящия иск с пр. основание чл.108 от ЗС:
По
допустимостта: Предявения петиторен
иск е процесуално допустим – заявени е от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от предприемане на ревандикационна защита, предвид
направените и поддържани фактически твърдения – ищецът твърди, че е съсобственик
на процесния
имот, който в процесната реална част се владее от ответника,
като лице което стопанисва и поддържа пътищата от републиканската пътна мрежа,
част която е СОП.
По същество: Основателността на
ревандикационната претенция се предопределя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, която се намира във
владение или държане на ответника и последният да упражнява фактическа власт
върху нея без правно основание за това. Ревандикационният иск имплицитно
съдържа в себе си установителен иск за собственост /установителна част/ и
осъдителен иск за предаване на владението или държането /осъдителна част/. Поддържащия
ревандикационното искане следва да установи с доказателствената си активност,
че е титуляр на правото на собственост върху процесния материален обект, чрез
доказване осъществяването в неговия патримониум на годен придобивен способ –
оригинерен или деривативен /чл.77 от ЗС/.
На първо място, ищецът, за доказване на собствеността си върху имота е
представил нотариален акт № 35, том I, peг. № 1016,
дело № 28 от 2007 г. От неоспорения нотариален акт е видно, че той удостоверява
собственост върху неурегулиран поземлен имот № 955, а не върху процесния имот пл. № 1355. В този смисъл, с Решение №
651/08.10.2007г. на Министерски съвет /РМС/, (обн. в
ДВ бр. 83/16.10.2007г.) са отчуждени 647 кв. м. от имот с планоснимачен
№ 955, целият с площ 1062 кв.м. След нанасяне на трасето на СОП в съответния
участък, остатъкът от имот с планоснимачен № 955 е
обособен като нов имот със съответен нов планоснимачен
номер. В този смисъл, ищецът е могъл да предприеме действия снабдяване с
документи за собственост върху новообразувания
имот, но такива данни по делото липсват. В сезиралия съда петитума
на иска по чл.108 ЗС, ищецът претендира възстановяване на владението върху 334
кв.м. от общо 415 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 1355, за който не са
ангажирани доказателства установяващи идентичност с имот пл.№955, к.л.702. Не
бе установено от ищецът, който носи доказателствена
тежест по реда на пълното и главно доказване, че процесните
334 кв.м., част от общо 415 кв.м., са идентични с имот пл.№1355,
кадастрален лист 702, са част от Поземлен имот 955 от кадастралния план на
гр.София, вилна зона „Симеоново - Драгалевци I част”.
На второ място в хода на съдебното дирене, не бяха
доказани твърденията на ищеца за това,
че реална част от 334 кв.м. от общо 415 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
1355, район Витоша, гр. София са използвани
при реализирането на обект: „Път II -18 „Софийски околовръстен път
/СОП/- южна дъга“, участък от км 42+800 (пътен възел „Младост“) до км 44+720
(край на участъка на строителството)“, нито че се държат от ответника Агенция „П.И.“.
Съвкупния анализ на приетите писмени доказателства, скици извадки от действащия регулационен план и заключенията на СТЕ, сочат на извода, че имот с пл. № 1355, не попада в трасето на Софийски околовръстен път.
За да се уважи
иска по чл.108 от ЗС, ищецът следва да докаже освен, че е собственик на процесния имот, че имота се намира във владение на
ответника и че последния го владее или държи без правно основание. По делото не
се установи процесните 334 кв.м. от общо 415 кв.м.,
имот пл.№1355, к.л.702 по плана гр.София , да се владеят от ответника АПИ.
Както владението, така и държането предполагат упражняване на фактическа власт
чрез извършване на определени действия. След като такава фактическа власт не е
доказано да се упражнява от ответника,
то петиторния иск следва да се отхвърли.
Липсата на кумулативно наличие на тези задължителни
предпоставка прави предявения петиторен иск
неоснователен и недоказан и прави безпредметно изследването на въпроса
основанието на което се владее имота от ответника.
По изложените
мотиви настоящият състав намира, че ищецът не е установил правото си на
собственост върху процесния имот, поради което и
предявеният от него ревандикационен иск като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
По обусловения
иск по чл. 59 от ЗЗД, във вр. чл.93 ЗС:
Ищецът
претендира от ответника заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от
процесните имоти за периода от 01.12.2011г. до 01.12.2016г. в размер на 25 001
лева, претендирани частично от глобалната сума от
150 000лв. От събраните по делото доказателства не се установи ответникът
да е владял процесните жилища през този период и да
настъпило обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, поради което така предявения
иск ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Наред с горното, неоснователен е и акцесорния
иск с правно основание чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава от 7 570.99 лв.
изчислено върху обезщетението за неправомерно ползване на имота за периода от
01.12.2013 г. до 22.11.2016 г.
По евентуалния иск:
Предвид изхода от спора по предпочитаните
искове се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявения евентуален
иск за заплащане на парична
равностойност на поземления имот в размер на 137 119 лв. Решаващия състав
намира, че евентуалния иск е с пр.основание чл.32, ал.2 от Закона за държавната
собственост /ЗДС/ и касае евентуални бъдещи права във връзка с определяне
пазарна стойност на имот, чието отчуждаване за държавни нужди се процедира. Доколкото безспорно се установи, че за имот
пл.№1355 не е провеждана процедура по отчуждаване, то производството в тази
част е инициирано по недопустим иск /лишен от правен интерес/ и исковата молба следва да бъде върната в тази
част.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ответницата по
иска в настоящото производство следва да се присъдят разноските по делото на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на 850 лв., от които 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 700лв. внесен депозит за СТЕ.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.Г.А. ЕГН **********, чрез адв.Ст.П. против Агенция „П.И.“, със седалище и адрес гр.София, бул.********, иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване на установено по отношение на
ответника, че Д.Г.А. е собственик на 334 кв.м., част от общо 415 кв.м., от имот пл.№1355, кадастрален лист
702, част от Поземлен имот 955 от кадастралния план на гр. София, вилна зона
„Симеоново - Драгалевци I част”, административен район „Витоша”, както и осъждане
на Агенция „П.И.“, да предаде владението върху описания недвижим
имот, КАТО неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.А. ЕГН **********,
чрез адв. Ст.П. против
Агенция „П.И.“, със седалище и адрес
гр.София, бул.********, иск с правно
основание чл.59 ЗЗД, за заплащане на
25 001лв., представляваща обезщетение за ползване на имота без правно основание в периода от
01.12.2011г. до 01.12.2016г., предявен частично от глобална сума от 150 000лв.,
КАТО
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.А. ЕГН **********,
чрез адв. Ст.П. против
Агенция „П.И.“, със седалище и
адрес гр.София, бул.********, иск с пр. основание чл.86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за забава от 7 570.99 лв. изчислено върху
обезщетението за неправомерно ползване на имота за периода от 01.12.2013 г. до
22.11.2016 г., частично от глобална сума от 45 000лв., КАТО неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството в
частта по предявения от Д.Г.А. против Агенция „П.И.“, иск с
пр.основание чл. 32, ал.2 от ЗДС за заплащане на парична равностойност на
поземления имот в размер на 137 119 лв.,
както и по иска за обезщетение за забава
в размер на 41 523.41 лв., изчислено върху паричната равностойност на имота от
137119лв. за периода от 01.12.2013 г.
до 22.11.2016 г., като инициирано
по недопустим иск и ВРЪЩА исковата молба
в тази част.
ОСЪЖДА Д.Г.А. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Агенция „П.И.“, със седалище и адрес гр.София, бул.********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 850 лв. разноски по делото пред СГС.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в
частта, в която има характер на определение
в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: