Решение по КНАХД №567/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от С. Д. Х. от [населено място], срещу Решение №51/14.08.2025 г., постановено по анд №137/2025 г. по описа на Районен съд-Момчилград.

В жалбата се излага единственият довод, че през 2025 жалбоподателят не е шофирал по този път.

Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР-Кърджали, оспорва касационната жалба. В писмено становище, подадено от пълномощник, са изложени съображения за законосъобразност на оспореното решение и на издадения електронен фиш. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност при условията на евентуалност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че събраните доказателства в хода на административнонаказателното производство доказват по несъмнен начин извършеното нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Счита, че са спазени особените изисквания на ЗДвП за установяване и санкциониране на процесното нарушение, с издаването на ЕФ и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По горните съображения моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила оспореното решение.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №137/2025 г. по описа на РС –Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С процесното решение районният съд е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба [серия] № [номер], издаден от ОДМВР- Кърджали, с който на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, на С. Д. Х. с [ЕГН], е наложено административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е приел, че електронният фиш съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП, както следва; на първо място е посочена териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и това е ОДМВР- Кърджали/. Посочено е, че няма законово изискване да се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му.

В мотивите на решението съдът приема, че снимката, касаеща процесното МПС, с което е допуснато нарушението, съдържа описание на времето, мястото и установената скорост, при които е установено нарушението, които са задължителен реквизит на клиповете към съответният електронен фиш, като снимковият материал /освен изображение на МПС/ посочва коректно с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно определено място и време на извършване на нарушението. Посочено е, че снимката, към обжалваният ел.фиш съдържа факти за това, в какво се изразява самото нарушение - посочена е стойността на установената скорост, респ. посочена и превишената стойност на скоростта - част от тези данни са дадени в пояснителната/придружителната бележка към снимката със МПС.

От представените доказателства съдът е установил, че и МПС, предмет на ел.фиш, е регистрирано на името на посоченото в него лице- ДРУЖЕСТВО, чийто законен представител е жалбоподателят. Прието е, че субектът на нарушението е установен по безспорен начин, което води до извода, ел.фиш е законосъобразен и обоснован, като е посочено и че по делото не е представена декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДвП. По горните съображения стигнал до извода, че оспореният ЕФ е законосъобразен.

След извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон. Не се установиха при постановяването му да са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила.

Настоящата инстанция приема за установено по делото, че с издаденият Електронен фиш [серия] № [номер], издаден от ОДМВР - Кърджали, на жалбоподателя е било наложено административно наказание - “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП- за това, че на 10.06.2025г. в [час], на [път], [км.], разклон [населено място], [община], в посока на движение от *** към [населено място], при ограничение на скоростта 60 км./ч, въведено с пътен знак „В-26“, с МПС- товарен автомобил [марка] [модел], с рег. № [рег. номер], извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № [номер]. Установено е, че разрешената скорост е 60 км/ч, а установената скорост- 84 км/ч, а превишението е с 24 км/ч, което представлява нарушение на чл.21 ал.2 във вр.с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Видно от протокол № [номер]/[дата] от проверка на мобилна система за видеоконтрол № [номер] се установява, че същото преминало проверка. Представено е Удостоверение за одобрен тип устройство -№[номер]/ [дата]- Български институт по метрология. С Протокол за използване на АТСС от 10.06.2025г. е видно, че техническо средство № [номер] е използвано на 10.06.2025г. за времето от 09,00 до 12,00 часа, в [път], [км.], разклон [населено място], [община], в посока от *** към [населено място], при ограничение на скоростта 60 км./ч, въведено с пътен знак „В-26“. От този протокол е видно, че за това време са били направени 60 клипа. В протокола се сочи разстоянието пътният знак, с който е въведено ограничението на скоростта до АТСС- 200 метра, посоката на движение и други необходими атрибути.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че не е шофирал по този път.

Съдът счита, че по делото не се установява, а и няма представени от Х. доказателства в срока на чл.189 ал.5 от ЗДвП да е подал декларация, че друго лице е извършило нарушението- както и да посочи неговите имена и СУМПС.

Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че от съдържанието на приложеният снимков материал е установено времето и мястото, на което е извършено нарушението, както и в какво собствено се изразява нарушението, т.к. смисълът за издаване на електронен фиш е именно да се установи нарушение за скорост, а в снимковият материал към обжалваният електронен фиш тези елементи са налице- т.е. налице са елементите от обективната страна на деянието по чл.21 от ЗДвП.

От представените доказателства се установява, че и МПС, предмет на електронния фиш, е регистрирано на името на посоченото в него лице- дружеството *** ЕООД, чийто законен представител е жалбоподателят. С други думи казано, субектът на нарушението е установен по безспорен начин, което води до извода, че правилно е прието от съда, че процесния електронен фиш е законосъобразен и обоснован.

Правилно е прието, че при така посоченото място - на територията на [община], безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ.

Обоснован е изводът на Районен съд-Момчилград, че от събраните по делото доказателства се стига до извода, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП /в която норма се посочва различието от разрешената скорост на движение в извън населено място за съответният вид МПС, регламентирано със съответен пътен знак/ е било заснето с автоматизирано техническо средство - посочено по-горе по вид и номер, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, преминала последваща проверка.

Обосновано е прието, че с последното изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП /ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в сила и към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно- нарушението да е установено и заснето с АТС или система, както и за него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ или „отнемане на контролни точки“. С други думи, отсъствието на контролният орган и нарушителят е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на административното нарушение.

Съобразена е и законовата промяна от 09.07.2017г. на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпаднало изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.

По изложените съображения, оспореното решение се явява правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д от ЗАНН, предвид заявеното от ответната страна искане, касаторът следва да заплати на ОДМВР – Кърджали, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно чл.27е / в редакцията към ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм., бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г./ от Наредбата за заплащането на правна помощ, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и която редакция е в сила и към момента на извършване на процесното нарушение.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №51/14.08.2025 г., постановено по анд №137/2025 г. по описа на Районен съд-Момчилград.

ОСЪЖДА С. Д. Х. с [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на ОД на МВР - Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.