О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА Втори състав, в закрито
заседание на десети
декември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1630 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Производството е образувано по
подадена жалба от Н.А.Н., ЕГН **********, с адрес *** против ИИА за принудително
преместване на л.а. „Опел ***“, рег.№ * **** ** от 12.07.2021 г. издаден от
инспектор в ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна.
С молба вх.№ 17803/02.12.2021 г. Н.А.Н.
е направил искане за освобождаване от плащането на такси и разноски по делото,
както и е направено искане за предоставяне на правна помощ.
С молба вх.№ 17844/03.12.2021 г. от
Н.А.Н., е направено искане на основание чл.207 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК за обезпечаване на доказателства чрез
извършване на оглед и допускане на
съдебно-почеркова експертиза. Със същата молба е направено искане за отвод на
съдията-докладчик.
І. По жалбата срещу ПАМ:
Съдът като се запозна с
материалите по преписката и доводите в жалбата, намира жалбата за НЕДОПУСТИМА.
На 12.07.2021 г. е репатриран л.а. „Опел *****“,
рег.№ * **** ** на основание чл.171,т.5,б. „а“ и б. “б“ от Закона за движение
по пътищата, обективирано в Констативен протокол № ******/12.07.2021 г.
съставен от инспектор в ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна. Видно от
представен талон на автомобила, като собственик е вписан А. А.Н..
Налагането на принудителна
административна мярка по Закона за движение по пътищата е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, т.к. засяга права,
свободи и законни интереси на лицето, спрямо което е наложена, а това е
собственикът на превозното средство.
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП,
обжалването на заповедите за налагане на ПАМ по ал.1 (в т.ч. тези за налагане
на мерките по чл.171, т.2а) се извършва по реда на АПК. Жалба срещу
административния акт до съда могат да подават заинтересованите лица по смисъла
на чл.153,ал.1 от АПК. . Такива са лицата, които са придобили качеството на
„страна“ по смисъла на чл.15 от АПК, както и по арг. от чл.88, ал.1, т.3 от АПК
– всички лица, които доказват нарушаването на техни права, свободи или законни
интереси, или незаконосъобразно създаване на задължения.
В конкретния случай страна в
административното производство и субект на наложената ПАМ е собственикът на
лекия автомобил А. Н.А.. Жалбоподателят изрично е уточнил, че не подава жалбата
в качеството си на пълномощник, а заявява самостоятелен правен интерес от
оспорването, в качеството си на ползвател на автомобила. Съдът приема, че
същият не е надлежна страна в производството и няма правен интерес да обжалва наложената
принудителна административна мярка.
За да е налице правен интерес,
разбиран като наличие на законово защитимо право, следва лицето да търпи от
акта най-общо казано неблагоприятни последици - засягане или застрашаване на
права, пораждане на задължения или разширяване на такива. Негативно засягане е
всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на
съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на
съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за
упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на
административен акт. Процесуалноправният интерес от обжалването следва да е
насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респективно - към
предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати.
В конкретният случай
жалбоподателят не обосновава наличието на пряк и непосредствен правен интерес за
оспорване на наложената ПАМ. С чл.4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, е
въведено изискване физическо или юридическо лице, което използва
превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на
собственост, да се впише в свидетелството за
регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика. Не е
достатъчно за легитимацията относно наличието на правен интерес, твърдението на
жалбоподателя, че е бил ползвател на автомобила към момента на налагането на
ПАМ. С подзаконов нормативен акт е въведен специален режим за удостоверяване на
правото на ползване на МПС , а видно от представения талон на автомобила /л.7-8
от делото/ в него е вписан само собственика – А. А.Н..
Обстоятелството, че жалбоподателят
е заплатил такси във връзка с преместването и съхранението на автомобила, не
обосновава различен извод.
Съдът намира, че е налице
основанието на чл.159,т.4 от АПК за прекратяване на делото, тъй като жалбоподателят не удостоверява наличието на правен интерес от воденето му. Правният
интерес е процесуалноправно понятие, тъй като се свързва с призната от закона
възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи и законни
интереси. Правният интерес не се предполага, а следва да се установи чрез
представяне на съответните доказателства. В случая жалбоподателят не
установява, че има качеството на ползвател на МПС обект на ПАМ. В тази аспект, правният интерес е този,
който е установен от доказателствата, а не този, който се сочи от страната. Жалбоподателят не се легитимира
като заинтересовано лице по смисъла на чл.153,ал.1 от АПК, поради което
подадената жалба е недопустима. На
основание чл.159,т.4 от АПК, жалбата следва да се остави без разглеждане.
ІІ. По искането за обезпечаване на доказателства:
Подадената молба за обезпечаване
на доказателства, е недопустима за разглеждане по същество. Искането е за
обезпечаване на доказателства и поначало допустимостта му предполага наличието
на висящ или предстоящ съдебен процес, за целите на който се обезпечава
доказателствения материал /арг. от чл. 208, ал.
1 от ГПК/. Предвид изложеното относно недопустимостта на жалбата,
съдът намира, че искането за обезпечаване на доказателства следва да се остави
без разглеждане.
ІІІ. По искането за отвод на съдията –докладчик:
Направено е искане за отвод на
съдията –докладчик, с твърдението, че е заинтересовано лице спрямо Община
–Варна.
По отношение на съдията-докладчик
отсъстват основанията на чл.22,ал.1,т.1-5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. Не е
налице и основанието на чл.22,ал.1,т.6 от АПК тъй като не съществуват и на
съдията не са известни обстоятелства, които да породят съмнение в неговата безпристрастност.
ІV. По направеното искане за предоставяне на правна помощ:
Предметът на съдебно оспорване не
предполага задължителна безплатна правна помощ по реда на Закона за правната помощ и не са налице предпоставки за нейното
предоставяне по преценка на съда. В случая е налице отрицателна предпоставка за
предоставяне на правна помощ по смисъла на чл.24,т.2 от Закона за правната
помощ- претенцията е очевидно неоснователна,
необоснована или недопустима. Направеното искане следва да се остави без уважение.
V. По направеното искане за освобождаване от такси и разноски.
По молба на страната за освобождаване от държавна такса
на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за
освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на
доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение,
възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства,
относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за
внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на
общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства
съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на
държавната такса. Ирелевантни в тази насока са обстоятелства извън кръга на
посочените, включително дали самото производство е или не е допустимо. Съдът намира, че с оглед удостовереното с декларацията
по чл. 83, ал. 2 ГПК семейно и имуществено положение на жалбоподателя и данните за трудовата му заетост, същият
следва да бъде освободен от заплащането на държавната такса в размер на 10 лв. дължима на основание чл.2б, б.“а“ от
Тарифа № 1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието .
Поради изложеното , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането
на Н.А.Н., ЕГН ********** за отвод на съдията-докладчик, обективирано в молба
вх.№ 17844/03.12.2021 г.
Определението в тази част не подлежи на
оспорване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Н.А.Н., ЕГН **********, с адрес *** срещу ПАМ- принудително преместване
на л.а. „Опел ***“, рег.№ * **** ** от 12.07.2021 г. , обективирана в
Констативен протокол № ******/12.07.2021 г. издаден от инспектор в ОП „Общински
паркинги и синя зона“ – Варна.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 1630/2021 г. по описа на Административен
съд-Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на Н.А.Н., за обезпечаване на
доказателства чрез извършване на оглед и допускане на съдебно-почеркова
експертиза на основание чл.207 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, по адм. дело
№ 1630/2021 г. по описа на Административен съд-Варна, обективирано в молба вх.№
17844/03.12.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ искането
на Н.А.Н. за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 1630/2021 г. по описа на
Административен съд-Варна, обективирано в молба вх.№ 17803/02.12.2021 г.
ОСВОБОЖДАВА Н.А.Н.,
ЕГН ********** от заплащането на държавната такса в размер на 10,00 лв. по подадената жалба
срещу ПАМ- принудително преместване на л.а. „Опел ***“, рег.№ * **** ** от
12.07.2021 г. , обективирана в Констативен протокол № ******/12.07.2021 г.
издаден от инспектор в ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна.
Определението в тези части подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: