Р Е Ш Е Н
И Е № 135
20.02.2012г.,гр.Хасково
Том 2, стр.73-74
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковския районен
съд Четвърти граждански състав
на деветнадесети
януари през две хиляди и дванадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар Даниела Атанасова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
407 по описа за 2009г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е делбено и е във фазата по извършване на
делбата на допуснатия до такава недвижим имот.
С решение №425/14.06.2011г.,
постановено по гр.д.№407/2009г. по описа на Районен съд-Хасково, е допуснато да
се извърши съдебна делба между С.В.Г.
с ЕГН:**********, Г.И.М. с ЕГН:********** и И.Г.И. с ЕГН:********** ***, на
следния техен съсобствен недвижим имот : поземлен
имот с идентификатор 77195.716.483
по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на
АК-гр.София, с административен адрес: гр.Х., ул.„Б. М.” №х, целият с площ от
381кв.м. /а по нотариален акт – 339кв.м./, ведно с построените в имота жилищна сграда с идентификатор 77195.716.483.1 със застроена площ от
125кв.м. /а по нотариален акт – 94кв.м./; гараж
с идентификатор 77195.716.483.2 със
застроена площ 38кв.м./а по нотариален акт – 27кв.м./; навес с оградни стени или селскостопанска сграда с идентификатор 77195.716.483.3 със застроена площ
36кв.м./а по нотариален акт – 28кв.м./ и селскостопанска
сграда с идентификатор 77195.716.483.4
със застроена площ 30кв.м., при квоти: ¼
идеална част за С.В.Г.; ¼ идеална част
за Г.И.М. и ½ идеална
част за И.Г.И..
Назначено по делото вещо лице сочи в
депозираното
заключение, че
пазарната цена на допуснатия до делба недвижим имот възлиза на 97600лв., както и че същия
е неподеляем с оглед определените в
решението за допускане на делба квоти на страните. Поради оспорване на така
депозираното от вещото лице С.Д.С. заключение в частта относно определената
пазарна стойност на делбения имот съдът назначи и изслуша тройна
съдебно-техническа експертиза. Според депозираното от тройната експертиза заключение пазарната цена на делбения имот
възлиза на 79800лв. Съгласно разпоредбата на чл.349 ал.4 от ГПК имота се
оценява по действителната му стойност. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че справедливата пазарна цена на допуснатия до делба
жилищен имот възлиза на сумата от 79800лв. За да се извърши преценка относно
пазарната стойност на делбения имот следва да се има предвид не само цените, на
които се предлагат за продажба недвижими имоти, находящи се в същия или близък
по характеристики квартал на града, но и цените, на които са реализирани вече
сделки за покупко-продажба. Освен това следва да се ползват кат аналози
недвижими имоти, сходни по параметри с делбения имот, като в тази връзка следва
да се има предвид и състоянието, в което се намират имотите. С оглед
гореизложените съображения съдът намира за неоснователни доводите на
пълномощника на ищцата относно цената, която следва да се приеме за справедлива
пазарна стойност на делбения имот. Въпреки оспорването на стойността, дадена от
едноличната експертиза, а впоследствие и по-ниска такава от тройната
експертиза, ищцовата страна не ангажира доказателства, от които да се установи
че тези стойности са нереални, а в същото време че недвижимия имот има
по-висока пазарна цена. Твърденията, че евентуално делбения имот би могъл да се
продаде на по-висока цена не се подкрепиха с доказателства. Въпреки дадената
възможност на ищцовата страна в тази насока не се ангажираха доказателства, от
които да се установи възможност за реализиране на продажба на по-висока цена,
тъй като от представената по делото оферта по никакъв начин не би могъл да се
направи извод за пазарната цена на имота, т.е. за неговата действителна
стойност. При разпита на вещите лица в съдебно заседание, същите посочиха, че
пазарната стойност на делбения имот означава предполагаемата цена, срещу която
дадена собственост може да се прехвърли в пряка сделка между информиран и
желаещ продавач и информиран и желаещ купувач. Съдът напълно споделя тези
доводи, като счита, че при определяне на действителната стойност на делбения
имот оценката на същия следва максимално да се доближава до стойността, на
която този имот би могъл да се продаде. В случая не се цели извършване на
делбата нито на нереално висока цена, нито на нереално ниска, както твърди
пълномощника на ищцата. Ето защо, при изготвяне на заключенията си вещите лица
използват различни методи за оценяване на имота, след което дават като
справедлива пазарна цена средноаритметичната от различните оценки. При липсата
на други доказателства, от които да се установи, че действителната стойност на
делбения имот е по-висока от посочената от вещите лица, съдът счита, че следва
да се приеме за справедлива пазарна цена визираната такава в заключението на
тройната съдебно-техническа експертиза. От една страна дадената от тройната
експертиза оценка е подкрепена от три вещи лица, работили по оценяването на
имота, а от друга страна същата е по-актуална и като дата на нейното
депозиране. Ето защо, съдът намира, че за действителна стойност на имота по
смисъла на чл.349 ал.4 от ГПК следва да се приеме именно посочената в
заключение на тройната експертиза от 05.12.2011г. сума от 79800лв. Още един
аргумент в тази насока е липсата на оспорване на това заключение от
пълномощниците на страните и липсата на искания за събиране на допълнителни
доказателства, оборващи оценката, като например назначаване на петорна
експертиза.
Съдът като взе
предвид обстоятелството, че допуснатия до делба недвижим имот представлява
поземлен имот, в който има построена и жилищна сграда, която се използва като
такава, както и безспорната неподеляемост на същия с оглед квотите на страните
в съсобствеността намира, че следва да се извърши преценка дали са налице
предпоставките за възлагане на имота по реда на чл.349 от ГПК. В тази насока е
и направеното искане от страна на ответника Г.И.М. за възлагане в негов дял на
допуснатия до делба имот, имащ характеристики и на жилищен имот. Като взе
предвид, че искането за възлагане е направено своевременно в първото съдебно
заседание след влизане в сила на постановеното решение за допускане на делбата,
съдът намира същото за допустимо. В случая е приложима разпоредбата на чл.349
ал.2 от ГПК, тъй като същата визира именно хипотезата на неподеляем жилищен имот,
в който един от съделителите твърди, че е живял при откриване на наследството и
същевременно не притежава друго жилище. В настоящия случай няма спор между
страните, че именно съделителят Г.И.М. е живял в допуснатия до делба жилищен
имот към момента на откриване на наследството, където живее и понастоящем.
Относно притежаването на друг жилищен имот съделителят, направил искането за
възлагане, представя декларация, в която заявява, че не притежава друг жилищен
имот. Твърденията на пълномощника на ищцата, че към момента на откриване на
наследството отв.Г.М. е притежавал друг жилищен имот, с който впоследствие се
разпоредил са неоснователни. От една страна в тази насока ищцовата страна не
представи доказателства, от които да се установи, че отв.Г.М. е притежавал друг
жилищен имот. От друга страна притежаването на друг жилищен имот следва да се
преценява към момента на извършване на делбата, а не към момента на откриване
на наследството. При тези данни по делото съдът намира за безспорно установено,
че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.349 ал.2 от ГПК.
Като взе предвид също така, че искането за възлагане на допуснатия до делба имот
в дял на отв.Г.М. е направено в предвидения преклузивен срок, а именно в
първото по делото съдебно заседание след допускането на делбата между страните,
съдът намира същото за допустимо. С оглед гореизложените съображения съдът
намира това искане и за основателно, поради което счита, че делбата следва да
бъде извършена чрез възлагане на допуснатия до делба жилищен имот по реда на
чл.349 ал.2 от ГПК, като се постави същия в дял на съделителя Г.И.М.. За
уравнение на дяловете между страните следва да бъде осъден отв.Г.М. да заплати
на ищцата сумата от 19950лв., а на другия ответник И.Г.И. съответно 39900лв., с
оглед дяловете на съделителите в съсобствеността. Съгласно разпоредбата на
чл.349 ал.5 от ГПК сумите за уравнение на дяловете следва да бъдат заплатени от
отв.М. заедно със законната лихва в шестмесечен срок от влизане в сила на
решението за възлагане.
Съобразно стойността на дела си страните
следва да бъдат осъдени да заплатят и съответната държавна такса по сметка на
съда, а именно ищцата – 798лв.; отв.Г.И.М. – 798лв. и отв.И.Г.И. – 1596лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Г.И.М. с ЕГН:********** следния
недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 77195.716.483 по КК на
гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-гр.София, с
административен адрес: гр.Х., ул.„Б. М.” №х, целият с площ от 381кв.м. /а по
нотариален акт – 339кв.м./, ведно с построените в имота жилищна сграда с идентификатор 77195.716.483.1
със застроена площ от 125кв.м. /а по нотариален акт – 94кв.м./; гараж с идентификатор 77195.716.483.2 със застроена площ
38кв.м./а по нотариален акт – 27кв.м./; навес
с оградни стени или селскостопанска сграда с идентификатор 77195.716.483.3 със застроена площ 36кв.м./а по нотариален акт –
28кв.м./ и селскостопанска сграда с
идентификатор 77195.716.483.4 със
застроена площ 30кв.м.
ОСЪЖДА Г.И.М.
с ЕГН:********** да заплати на С.В.Г. с ЕГН:********** за уравнение на дяловете сумата от 19950лв., заедно със законната лихва, в срок от шест месеца от
влизане в сила на настоящото решение за възлагане.
ОСЪЖДА Г.И.М.
с ЕГН:********** да заплати на И.Г.И. с ЕГН:********** за уравнение на дяловете сумата от 39900лв., заедно със законната лихва, в срок от шест месеца от
влизане в сила на настоящото решение за възлагане.
ОСЪЖДА И.Г.И.
с ЕГН:********** да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 1596лв.
ОСЪЖДА Г.И.М.
с ЕГН:********** да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 798лв.
ОСЪЖДА С.В.Г.
с ЕГН:********** да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 798лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.А.