№ 29
гр. София, 27.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Частно наказателно дело
№ 20221800200011 по описа за 2022 година
Производството е по чл.243, ал.4, 5 и 6 НПК.
СОС , в качеството му на инстанция по контрол на актовете на
прокуратурата по чл.243 НПК е сезиран с жалба против постановление на
СОП от 15.12.2021г. по пр.пр. № 4751/2017г. на СОП, ДП № 270/2017г. по
описа на РУ на МВР –С. / ДП № 127 О Сл О при СОП/, по силата на което за
пореден път СОП е прекратила наказателното производство, образувано и
водено против Д. М. Р., за това че на 18.06. 2017г. , около 10.25ч. в гр. С.,
обл. С., по ул.”Т.”, при управление на моторно превозно средство –л.а. м.
„Пежо”, модел „206”, с рег. № ., е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Б. С.
П., ЕГН- ********** – престъпление по чл.343, ал.1 ,б.”в”, вр. чл.342,ал.1 НК.
За да прекрати производството наблюдаващият делото прокурор от
СОП е приел отново липса на субективна съставомерност на деянието, а
именно – че е налице случайно деяние, при което водачът на л.а. „ Пежо 206”
Д.Р., не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на
произшествието и да го предотврати, т.к. пострадалият велосипедист е
навлязъл внезапно и неочаквано в платното му за движение, предприемайки
изненадваща неправомерна маневра –завой наляво, пред превозното средство
и без предварително да подаде сигнал с ръка, за маневрата, която се готви да
направи, като по този начин е попаднал в опасната зона за спиране на същото.
Прокуратурата е повторила правния си извод от предходното
1
постановление, а именно- че не установява Р., в качеството си на водач на
МПС да е сторил каквото и да е нарушение на правилата за движение, което
да се намира в пряка връзка с причинения съставомерен резултат- смъртта на
пострадалия Б. П..
Посоченото по- горе постановление е обжалвано от адв.М.М. – повереник
на СН. Б. Т.- дъщеря на Б. С. П.- загинал в резултат на произшествието. В
жалбата, както и в предходната, се съдържа оплакване за необоснованост на
фактическите изводи на прокуратурата, изграждането им в несъответствие с
доказателствата, превратно тълкуване на същите, нарушаване на правилата на
изграждане на вътрешното убеждение- приемане на факти въз основа на
необективен анализ на доказателствата, в нарушение на разпоредбите на ЗДП
и неправилно приложение на материалния закон- разпоредбата на чл. чл.343,
ал.1 ,б.”в”, вр. чл.342,ал.1 НК, като е прието, че деянието е несъставомерно по
този текст, оспорват се правните и фактическите изводи на прокуратурата,
най-вече задължението и възможността на водача да избегне произшествието
във връзка с конкретни правила, съдържащи се в императивни за водачите
разпоредби по ЗДП и ППЗДП при управление на лек автомобил, гарантиращи
живота и здравето на всички участници в движението.
В подкрепа на тези оплаквания в жалбата се навеждат конкретни доводи,
а именно- при съставяне и обосноваване на атакуваното постановление СОП е
формирала произволни фактически и правни изводи, без да е осъществен
подробен и задълбочен анализ на доказателствата, констатира се
едностранчив подход при преценката им, който най- добре е илюстриран при
преценката на заключението на КСАТЕ, при което са взети под внимание
отговорите на поставените въпроси и частите от заключението, оневиняващи
привлеченото към отговорност лице, но в същото време изцяло са
игнорирани- подминати са без обсъждане други части, които ясно и
категорично обосновават обвинителната теза. В конкретизация на този довод
в жалбата се поставя акцент на множеството фактори, обосноваващи
необходимост от намаляване на скоростта и подбиране на безопасна такава по
смисъл на чл.20,ал.2 ЗДП.Водачът на л.а. е пренебрегнал задължението си по
цитираната по- горе разпоредба, движел се е с висока скорост, несъобразена с
пътните условия, по-висока и от разрешената такава –скорост от 54 км/ч. и
като не е подбрал безопасна скорост сам се е поставил в положение
велосипедистът да попадне в опасната зона за спиране на автомобила. От
2
изключителна важност е констатацията в заключението на допълнително
назначената КСАТЕ, че преди изпреварването от „Джип Чероки“ е
съществувал момент, когато пострадалият велосипедист е попадал във
видимата зона на водача на л.а. „Пежо“ Д.Р., поради което ако същият беше
съсредоточил вниманието си във възприемането на пътната обстановка, щеше
да забележи маневрата- завой наляво, предприета от велосипедиста и ако от
този момент беше предприел незабавно спиране сблъсък нямаше да настъпи.
По този начин се явява крайно несъстоятелна тезата, неотклонно прокарвана
от прокуратурата за „възникнала внезапно опасност за движението“- същата
обслужва защитната теза, но не и установяването на обективната истина.
В съответствие с това моли съда да отмени обжалваното постановление
на СОП.
Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбата, прецени
събраните доказателства на досъдебното производство и осъществи цялостен
служебен контрол над обжалваното постановление на базата на
приложимите законови разпоредби , намира за установено следното:
Внимателния прочит на контролирания акт на прокуратурата,
потвърждава извода за едностранчив подход- пряко обслужващ защитната
теза и липса на обективност при преценка на доказателствата и при
формиране на фактическите и правни изводи на наблюдаващия прокурор по
настоящия казус.
Съдебния състав контролиращ производството няма нито желание, нито
ангажимент по закон, да замести или да омаловажи суверинитета на
обвинителната власт като единствен и признат от Конституцията титуляр на
обвинителната функция. Прокуратурата е свободна и независима в
преценката си кого да привлече към отговорност и по какво обвинение. Но
това не следва да се осъществява произволно. Във всички случаи решенията
на прокуратурата следва да изразяват ясно изразена подкрепена от
доказателствата и дефинирана от разпоредбите на материалния закон воля.В
този смисъл, актовете на прокуратурата, които слагат край на наказателното
производство, от доказателствено правна и логическа гледна точка следва да
отговарят на завишени изисквания, в сравнение с изискванията по чл.246
НПК-при повдигане на обвинение.Прокуратурата е суверенна да се произнесе
по годността, истинността, достоверността и достатъчността на
3
доказателствените средства, но тази преценка следва да се осъществи по
правилата за изграждане на вътрешно убеждение по НПК, валидни за
актовете на съда- чл.13, 14 и чл.107, ал.5 НПК. Защото с актовете си, които
слагат край на образуваното наказателно производство, прокуратурата на
практика осъществява правораздаветелна функция. А е недопустимо това да
се осъществява в разрез с доказателствата и и при неправилно прилагане на
закона.
Изискването за установяване на обективната истина по чл.13 НПК
означава, че преценката за значимите за обвинението релевантни факти
следва да се осъществява въз основа на цялата съвкупност от доказателства, а
не –избирателно върху отделни нейни части. Връзката между доказателствата
не следва да се разкъсва а обратното –да се изтъкват отношенията както
между взаимно подкрепящите се, така и при доказателства, които взаимно си
противоречат. Последните да бъдат съпоставени едни спрямо други, и да
бъде даден ясен, недвусмислен и непораждащ колебание отговор по каква
причина едни доказателства са предпочетени пред други- в съответствие с
правилата за преценка по НПК и при прилагане на формалната логика.При
това следва да бъде коментиран действителният смисъл на всяко от
доказателствата, а не- да му бъде приписвано значение, което няма.
Установените по този начин в съответствие с обективната истина факти да
бъдат съотнесени към материалния закон и по този начин да се достигне до
верни правни изводи, обосноваващи или изключващи обвинението в пълно
съответствие със закона.
Изхождайки от изложеното по-горе, настоящият съд няма как да не се
съгласи, че при многобройните си опити да прекрати наказателното
производство по делото, със съставените до настоящия момент
постановления, СОП проявява трайна тенденция на липса на обективност при
преценка на доказателствата и при формиране на крайните- логически и
правни изводи. Внимателният, а дори и беглият прочит на настоящото
постановление потвърждава този извод и тази тенденция. Установява се
едностранчив, избирателен подход – в полза на защитната теза, при подбора и
преценката на доказателствата, превратно тълкуване на същите, като им е
придаден смисъл и значение, което нямат, нарушаване на правилата за
преценка на доказателствата и изграждане на вътрешно убеждение.
Конкретните проявления по контролираното от настоящия съд постановление
4
при формиране на волята на решаващия прокурор са следните:
-Съдът, контролиращ постановлението не може да не се съгласи с
оплакванията, съдържащи се в жалбата, че избирателният подход трайно
прилаган от прокуратурата по този казус е намерил своята еманация в
тълкуването и коментирането на последното заключение на КСАТЕ,
изготвено след отмяната на последното постановление за прекратяване. при
което са взети под внимание отговорите на поставените въпроси и частите от
заключението, оневиняващи привлеченото към отговорност лице, които в
своята същност и съдържание преповтарят предходното заключение, но в
същото време изцяло са игнорирани- подминати са без обсъждане други
части, които ясно и категорично обосновават обвинителната теза, като в
същото време радикално променят възприетата до настоящия момент
фактическа обстановка, установявайки, че водачът на л.а. „Пежо“ Д.Р. е
имал техническа възможност значително по-рано да възприеме маневрата,
предприета от пострадалия за завиване на ляво и да спре безопасно, без да
настъпи сблъсъка –отговора на задача 8 от заключението.
-В съставеното постановление за прекратяване е премълчано заключението
на вещите лица по т.8, както и новите фактически изводи, които налага, като
вместо това е прието , че въпреки проведеното разследване не се установяват
нови обстоятелства, които да налагат съществена промяна във вече приетата
фактическа обстановка, което е невярно
- допусната е невярна интерпретация на заключението на вещите лица по т.8
от експертизата, подминаване на същественото за обвинението
обстоятелство, че към началото на маневрата- има се предвид
непосредственото и започване с обръщане на велосипедиста наляво и
промяна на посоката му на движение, когато е отстоял на разстояние 47 м. от
автомобила, той е попадал, макар и за кратко време във зоната на видимост
на водача на автомобила, който е имал възможност да реагира и да спре
безопасно- без да настъпи сблъсък с велосипедиста
- изложени са противоречиви, изключващи се взаимно твърдения за
релевантните факти – от една страна – от гледна точка на заключението става
въпрос за начало на маневрата, предприета от пострадалия, от друга страна
– прокуратурата омаловажава промяната на посоката, която е най-сигурния
индикатор за опасност и за необходимост от повишено внимание и адекватна
5
реакция от страна на насрещно движещия се водач на лек автомобил
Ралчевски, изтъквайки, на преден план обстоятелствата-1/ че към оня момент
велосипедистът все още се е намирал в собственото си платно, макар и с
променена посока на движение и 2/ че не бил подал сигнал с ръка,
обозначаващ начало на маневрата. В този смисъл в контролираното
постановление не се съдържа отговор на въпроса, по какъв начин се
индикира началото на маневрата: с фактическото и предприемане с
непосредствена промяна на посоката и завиване и насочване към осевата
разделителна линия, разделяща платната за противоположните посоки на
движение /която –още повече- е мислена, без ясно очертани граници от пътна
маркировка в настоящия случай/, или с подаването на сигнал с ръка? Ако не е
подаден сигнал с вдигната ръка, но се извърши завиване – има ли предприета
маневра или няма ?
- в постановлението категорично не е даден отговор на въпроса: действията
на Д.Р. за предприемане на аварийно спиране могат ли да бъдат преценени
като своевременни?
-липсва констатация за превишена скорост от водача, в съответствие с
разрешената от 50 км/ч.
- допуснато е подминаване и необсъждане на конкретните фактори от пътната
обстановка, коментирани в т.1 на заключението на КСАТЕ –зона на
кръстовище, преминаване през пешеходна пътека, разминаване с насрещно
движещ автомобил с големи габарити, последният –частично навлизащ в
лентата за движение на л.а. „Пежо“. В зависимост от тези конкретни
особености –съществувала ли е необходимост и задължение на водача- да се
движи с по- ниска скорост /в т.ч. – и по-ниска от задължителната максимална/
и с повишено внимание- да наблюдава съсредоточено динамично
променящата се пътна обстановка и поведението на участниците в нея и да
бъде готов да спре пред всяка внезапно възникнала предвидима опасност?
Ето защо възприетата за пореден път от прокуратурата фактическа
обстановка е несъответна на доказателствата, новите доказателства налагат
фактически изводи, различаващи се от първоначалните, изложени от СОС в
предходното отменително определение, а именно:
Лек автомобил Пежо 206 с водач Д.Р. се е движил по ул. Т. в гр. С. и в
посока от изток на запад, със скорост на движение от около 54 km/h.
6
Движението се е осъществявало в светлата част на денонощието, при суха
пътна настилка. След настъпване на ПТП и слаб валеж от дъжд пътната
настилка е била намокрена. Опасната зона за спиране на автомобила при
определената скорост на движение е била около 35 т.
В същия момент и в обратна посока на движение са се движили
велосипедист и зад него неизвестен автомобил. Неизвестният автомобил е
предприел маневра изпреварване на велосипеда с частично навлизане в лявата
за него пътна лента, а след това връщане в собствената лента. При прехода от
лявата към дясната част на платното и когато задния габарит на неизвестния
автомобил се е изравнил с предния на велосипеда водачът на велосипеда е
предприел промяна на направлението наляво, с цел пресичане на лявата
лента. Той не е подал сигнал за извършване на маневра. Движението му е при
дъгообразно пресичане на собствената и насрещна лента.В момента на
започване, на маневрата и промяна на посоката и на праволинейното си
движение в предприемане на завиване наляво, автомобилът „Пежо“ е отстоял
на около 47 м. от мястото на удара. Към този момент спрямо полезрението на
водача на автомобила „Пежо“ велосипедистът е бил за кратко време във
видимата за водача на л.а. „Пежо“ зона, вляво от изпреварващия велосипеда
насрещно движещ се автомобил, в дясната част на пътната лента на
велосипедиста. Ако към този момент, макар и без да е сигнализирал с ръка, но
с оглед предприетата промяна на посоката на движение, водачът на л.а.
„Пежо“ е възприел велосипедиста като опасност, същият е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез
аварийно спиране. Към този момент велосипедистът не попада в
опасната зона за спиране на л.а. „Пежо“. /т.8 от заключението на
допълнително изготвената КСАТЕ/.
Въпреки че е имал тази възможност, водачът на автомобила е възприел
късно велосипедиста, едва когато л.а. „Пежо“ е отстоял на разстояние около
26 m от мястото на удара. В същия момент велосипедът е бил на 5,5 m от
мястото на удара, както и на 2 m преди да пресече мислената линия на
лентите за движение. Въпреки предприетото аварийно спиране в този момент,
сблъсъкът между двамата участници в движението е бил неизбежен.
Настъпил е удар в зоната на кръстовището и на 0,3 m преди мерната линия,
като и на 2,1 m от мислената разделителна линия на лентите за движение.
7
Ударът е настъпил с челната лява част в областта на левия фар съответно
в предната част на велосипеда. Скоростта в момента на удара е около 43 km/h.
При този удар тялото е попаднало върху капака и челното стъкло, като е
изтласкано напред по направление на движение на автомобила и леко наляво
спрямо неговата траектория на движение.
В момента на инициалния удар тялото е било обърнато с дясната си
предна част към процесния автомобил.
Пострадалия е бил на велосипеда, което се мотивира от липсата на
увреждания (с оглед възрастта-счупвания) по долните крайници.
Тялото е било качено на предния капак с дясната си предна повърхност
(където са получени счупванията на ребра в дясно отпред и контузията на
десния бял дроб) и е изпаднало през лявата страна на автомобила, като раната
на главата в дясно и тъпата травма на главата, може да са получени при удара
в автомобила, но е по вероятно да са получени при падането върху терена.
След удара и отхвърляне на тялото участниците в ПТП се установили
върху пътното платно, на местата фиксирани в протокола за оглед, като
лекият автомобил бил върнат назад с 0.5м.
В района на местопроизшествието пристигнал екип на БНМП,
пострадалият бил транспортиран до болнично заведение, но въпреки
оказаните спешни животоспасяващи мероприятия и по- късно-
високоспециализирана медицинска помощ в т.ч. и оперативни интервенции,
уврежданията, получени при ПТП били несъвместими с живота, поради което
и на 16.07. 2017г. настъпила смъртта на пострадалия Б. С. П. , а именно
следните увреждания, установени от заключението на СМЕ и КСАТМЕ:
Тъпа травма на главата без счупване на черепа: контузна рана в дясно
челно с кръвонасядане на меката черепна покривка под нея, контузия на
мозъка, двустранно наличие на хигроми (по КТ данни), малкомозъчно
вклиняване;
Закрита гръдна травма: кръвонасядане на гръдния кош в дясно и
счупване на ребра в дясно 2-7 по предна и средна мишнична лини, контузия
на десния бял дроб (по КТ данни); двустранна бронхопневмомния;
Причината за смъртта на Б. П. е гореописаната съчетана травма с водеща
травмата на главата.
8
Между получените увреждания от ПТП и причината за смъртта
съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
Такава съществува и между тежкия съставомерен резултат и
допуснатото нарушение на правилата за движение от страна на Д. Р., като
водач на МПС по чл. 20, ал.2 ЗДП:
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Ключов момент за правилното приложение на материалния закон е
определянето на началния момент на възникване на опасността.
Според константната съдебна практика по тълкуване и прилагане на
закона това е първия момент, в който водачът на МПС „Пежо“ е имал
техническа възможност да възприеме предприетата маневра – завой наляво от
страна на пострадалия велосипедист. Маневрата на велосипедиста с промяна
на посоката му на движение е била видима за водача на лекия автомобил,
независимо, че не е била обозначена по съответния ред с предварително
вдигане на ръка от предприелия я участник в движението.Обстоятелството, че
все още в този момент той се е намирал в собствената си лента, а не в
насрещната / на движение на л.а. „Пежо“/ също не оневинява водача, тъй като
с промяната на посоката и предприетия завой наляво, без да намалява
скоростта и да прави опит да спре, създава съвсем реална и предвидима
вероятност да продължи движението си наляво и със същата скорост да
пресече осевата линия и да навлезе в платното на движение на лекия
автомобил. Тогава, съгласно съдебната практика, няма място за съмнение или
колебания от страна на водача на лекия автомобил дали неправомерно
движещия се участник ще продължи движението си , нито пък на водача на
лекия автомобил му е разрешено да продължи движението си, позовавайки се
на предимството, което има, единственото задължение на водача в този
случай е да спре и да пропусне участника в движението, извършващ
неправомерна маневра и по този начин да предотврати сблъсъка със същия. В
този смисъл:
9
Решение №841 по н.д. № 673/77г. на Трето НО: „Когато една опасност
възникне извън границите на опасната зона за спиране, колебанието да бъдат
взети мерки за безопасност или преценката, че няма да настъпи ПТП,
представляват основание за отговорност, а не за оневиняване, при настъпване
на обществено опасни последици“
Р № 1257/76г. по н.д. № 1124/76г. на Трето НО: „Когато препятствието за
движение на пътно-транспортното средство се е появило на разстояние,
даващо възможност на водача да го възприеме, но същият не извърши
действия за предотвратяване на произшествието, той носи отговорност за
настъпилите вреди последици. Следователно не е налице случайно събитие
по смисъла на чл.15 НК“
Р № 134/1990г. по н.д. №79/90 на Трето НО:“При определяне на опасната
зона за спиране на автомобил, когато две превозни средства се приближават
едно срещу друго, решаващо значение има не само тяхното взаимно
възприемане, но и скоростта, с която се движат и времето, за което се срещат.
Отговорността при настъпване на удар ще се възложи на този от тях, който е
извършвал движение в насрещна лента или на двамата, ако никой от двамата
не е взел мерки за намаляване на скоростта или спиране, въпреки че е имал
възможност да стори това, за да избегне настъпването на вредни последици“
Р№ 13/11.05.1977г. по н.д. №13/77г. ОСНК: „водачът на ППС, ползващ
сес с предимство за преминаване през кръстовище, е длъжен да вземе мерки
за избягване на произшествие по отношение на ППС без предимство в два
случая:
а/ когато участникът в движението по път без предимство премине
стоп- линията или разделителната линия между собственото си платно и
платното за насрещно движение без очевидно намерение да зачете
предимството на ППС, движещо се с предимство и
б/ когато макар и да не е премината стоп- линията/ осевата линия от ППС
без предимство, но от скоростта и посоката на същото е очевидно, че водачът
му или не желае или дори да желае не би могъл да спре преди навлизане в
кръстовището“
Р№ 1234/76г. по н.д. № 1097/76г. Трето НО: „Ватманът на мотриса,
движеща се по обособено трамвайно платно, успоредно на булевард, е длъжен
да наблюдава при кръстовищата съседната на неговия път лента от булеварда,
10
като съответно бъде готов да вземе необходимите мерки за избягване на
престъпния резултат“
Р№ 180/87г. по н.д. № 139/87г. на Трето НО: „Противоречието между
правото на предимство при преминаване на кръстовище и задължението да се
намали скоростта или спре при възникнала опасност трябва да се разреши в
полза на основното правило на чл.20,ал.2 ЗДП. При такива пътни ситуации
водачът трябва да се откаже от правото си на предимство, ако при
осъществяването му има опасност да настъпи произшествие, за което при
настъпване на вредни последици той ще носи отговорност“
Р№ 199/2002г. по н.д. № 90/02г. на Трето НО: „След като пострадалият
велосипедист е продължил да нарушава правилата за движение и това е било
видимо за подсъдимия, той /пострадалият/ е продължил да бъде опасност за
движението, а за подсъдимия не е отпаднало задължението да намали
скоростта и да спре, т.е повишените мерки за безопасност са задължителни,
докато трае опасността.
Р№ 134/85г. по н.д. №106/85г. на Трето НО: „ В някои случаи опасността
за движението възниква не в момента на появата на препятствието на пътното
платно, а в един предходен момент, в който водачите на МПС са длъжни да
намалят скоростта и да спрат.Водачите на ППС са длъжни да наблюдават
пътя всеобхватно и да се съобразяват с поведението на останалите участници
в движението, като предприемат задължителни за тях действия за
предотвратяване на произшествието“
Р№№ 482/86г. по н.д. № 440/86г. на Трето НО : „Когато пресичащият
пътното платно пешеходец приближаването на моторното превозно средство
и няма намерение да спре на разделителната линия, той представлява
опасност за движението още от момента на появяването му зад насрещно
движещото се моторно превозно средство, а не от момента, когато навлезе в
лентата на движение на управляваното от дееца МПС.“
Относимо към настоящия казус е и следното решение № 250/86г. по н.д.
№ 205/86г. на Трето НО: „При приближаване през кръстовище през което
водачът ще премине скоростта се намалява, защото на това място неочаквано
може да възникне опасност за движението от навлизане на превозно средство
и пешеходци“. По аргумент от разпоредбата на чл.47 ЗДП при приближаване
на към кръстовище, водачите следва да се движат със скорост по-малка от
11
максималната задължителна скорост за населеното място, следователно
законът отдава приоритет на съобразената, а не на разрешената скорост .
В обобщение на гореизложеното – за водача на мпс л.а. марка „Пежо“
поведението на велосипедиста, движещ се в насрещното платно, свързано с
рязка промяна на посоката при продължаващо движение със същата скорост е
създавало предвидимо и логично очакване, същият движейки се
неправомерно да навлезе в насрещното платно, непосредствено пред лекия
автомобил и да настъпи сблъсък.Ето защо опасността за водача на лекия
автомобил е възникнала още в първия момент, в който същият е имал
техническа възможност да възприеме пострадалия, предприемащ маневрата и
преди последният непосредствено да навлезе в неговото пътно платно за
движение. От този момент е възникнало задължението на водача на л.а.
„Пежо“ да предприеме спиране и да пропусне неправомерно движещия се
участник и по този начин да предотврати сблъсъка.
Ето защо при съставянето на контролираното постановление, като е
прието обратното е неправилно приложен материалния закон.
На следващо място- въпреки, че в контекста на трайно проявявания
стремеж за прекратяване на производството по настоящото дело
прокуратурата е подминала и друго нарушение, осъществено от водача
Ралчевски – движението му с превишена скорост 54 км/ч. при разрешена 50
км/ч., което също е било предмет на оплакване в жалбата срещу
постановлението.
Прокуратурата се е задоволила да отбележи в съответствие със
заключението на КСАТЕ, че и при движение с разрешената скорост щеше да
настъпи сблъсък, като по този начин априори изключва причинно-
следствената връзка. Това според решаващия съд е неправилно, защото
разпоредбата на чл.343, ал.1 НК съдържа три хипотези и само най-тежката е
причиняване на смърт. Следователно –настъпването на сблъсък само по себе
си не е равнозначно и не обуславя непременно причиняване на най-тежкия
съставомерен резултат. Зависи от интензитета на сблъсъка, от механичните
сили и интензитета на ударния импулс, които действат върху човешкото тяло,
които пък са пряка функция на скоростта, при която настъпва удара.
В тази връзка е необходимо да се постави нова задача към КСАТМЕ, в
състава на която участва и вещо лице- съдебен медик – в случай, че л.а.
12
„Пежо“ се е движил с разрешената скорост, при каква скорост на същия щеше
да настъпи сблъсъка, като се прецени интензитета на силите и ударния
импулс, които биха действали върху тялото на пострадалия, в състояние ли са
същите да причинят същите несъвместими с живота увреждания или биха се
изразили в увреждания в по- лека степен на телесни повреди, съвместими и
незастрашаващи живота.
Съдът още констатира, че при разясняване по експертен път на
необходимостта от „динамичен коридор“ –най- минималното безопасно
странично разстояние между две насрещно движещи се превозни средства
при разминаване, вещите лица не са успели да разберат правилно поставената
задача. Става въпрос за необходимия динамичен коридор при разминаването
на инкриминирания л.а. „Пежо“ не с пострадалия велосипедист /в
действителност Т. въобще няма/, а с „Джип Чероки“, който по своята
конфигурация и габарити и при данните по делото, че е навлязъл частично в
лентата за движение на л.а. „Пежо“ и е свел до минимум безопасното
странично разстояние между двата разминаващи се автомобила, вещите лица
е следвало да отговорят от техническа гледна точка възниква ли за водача на
л.а. „Пежо“ необходимост допълнително да намали скоростта при това
разминаване, от гледна точка на безопасност на извършване на тази маневра?
Изложеното по- горе обосновава необходимостта от отмяна на
атакуваното постановление и провеждане на разследване в указаните насоки.
В обобщение на изложеното, извън констатираната непълнота, при
съставяне на постановлението за прекратяване, съдът констатира
едностранчив подход и липса на обективност при подбора и тълкуване на
доказателствата, отказ от прилагане на процесуалните правила за оценка на
доказателствата и изграждане на вътрешно убеждение –нарушения по чл.107,
ал.5 НПК, чл.13 и 14 НПК и неправилно прилагане материалния закон, което
налага отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото на СОП
за продължаване на процесуалните действия и законосъобразно повтаряне на
порочните такива, според ТРОСНК 2/2002г.
Предвид гореизложеното и на осн.чл.243, ал.5 и ал.6, т.3, НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
13
ОТМЕНЯ постановление на СОП от 15.12.2021г. по пр.пр. № 4751/2017г. на
СОП, ДП № 270/2016г. по описа на РУ на МВР – С., ДП № 127/2020г. на
ОСлО при СОП, за прекратяване на наказателното производство като
незаконосъобразно и ВРЪЩА делото на СОП за изпълнение на указанията за
доразследване, визирани в обстоятелствената част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е неокончателно. Същото подлежи на обжалване и
на протестиране пред САС в седмодневен срок от съобщаването му на СОП и
на жалбоподателя – чл. 243, ал.7 НПК.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
14