№ 168435
гр. София, 18.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния
състав:
Председател:РАДОС. Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОС. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110157334 по описа за 2024 годИ.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес -
ревандикационен иск за собственост)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 304200/27.09.2023
г. от
1. Т. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С*,
2. В. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С*,
3. Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С*,
4. Н. В. Б., роден на 26.08.1945 г. в гр. Враца, гражданин на Република
**********с паспорт № */* г.,
5. и В. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С*,
всички чрез процесуален представител адв. Б. Г. М., САК, със съдебен адрес:
гр. София, ул. „*
срещу
1. С. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С*,
2. А. С.ЧЕВ Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С*
3. и И. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С*,
с която са предявени следните искове с правна квалификация:
1. ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с
1
идентификатор * по кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР)
на гр. София, с искане да се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на идеални части от процесния
имот, както следва:
1.
1.
В. И. Л. и Р. В. Б. – на 8.11 % ид.ч., на основание покупко-
продажба от Столична общИ., в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО)
Т. К. В. – на 30.72 % ид.ч., на основание наследство П* Ф* В.
Н. В. Б. – на 4.055 % ид.ч., на основание покупко-продажба от
Столична общИ.
В. В. Л. – на 4.055 % ид.ч., на основание дарение от З*
както и съда да осъди ответниците да предадат владението на ищците на
посочените идеални части.
2. осъдителен иск с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС, с който
ответниците да бъдат осъдени да заплатят обезщетение на ищците, при
условие, че не предадат владението върху неправомерно ползваните от
тях около 68 кв.м. ид. част от общото дворно място (под формата на
външна градИ. на заведението), както следва:
на В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а сумата от 1 лев, предявена като частичен иск,
при пълна цена на иска от 1 360 лева, от момента за въвеждане на ИМ
(27.09.2024 г.) до предаването на владението ведно със законната лихва
върху сумата до окончателното изплащане;
на Т. К. В. сумата от 1 лев, предявена като частичен иск, при пълна цена
на иска от 1 360 лева, от момента за въвеждане на ИМ (27.09.2024 г.) до
предаването на владението, ведно със законната лихва върху сумата до
окончателното изплащане;
на Н. В. Б. сумата от 1 лев, предявена като
частичен иск, при пълна цена на иска от 1 360 лева, от момента за
въвеждане на ИМ (27.09.2024 г.) до предаването на владението, ведно
със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане;
на В. В. Л. сумата от 1 лев, предявена като частичен иск, при пълна цена
на иска от 1 360 лева, от момента за въвеждане на ИМ (27.09.2024 г.) до
предаването на владението, ведно със законната лихва върху сумата до
2
окончателното изплащане;
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на
идеални части от урегулиран поземлен имот (УПИ) с идентификатор *, при
квоти, както следва:
ищците В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а са собственици в режим на СИО на 8.11
% ид. ч.,
ищецът Т. К. В. е собственик на 30.72 % ид. ч.,
ищецът Н. В. Б. на 4.055 % ид. ч.
и ищецът В. В. Л. на 4.055 % ид. ч.
Твърди се, че ищците са учредили на „Б* АД право на строеж за имота с
нотариален акт № 100, том. V, peг. № 8111, дело № 714/21.04.2016 г. за
самостоятелни обекти в новостроящата се сграда.
Твърди се, че впоследствие ищците установили, че посоченото
дружество е прехвърлило на ответниците с нотариален акт № *, том. VIII, peг.
№ *, дело № 1123/19.06.2017 г., освен собствеността върху обектите:
заведение за бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м., така и 2.87 % ид. ч.
от терена и тераса с площ от 68.71 кв. м. Посочва се, че сградата била
въведена в експлоатация на 05.12.2019 г.
Твърди се, че ответниците се опитват да обсебят дворното място,
твърдейки, че са го закупили от дружеството, построило сградата - „Б* АД,
въпреки че това дружество не е било собственик на дворното място и поради
това за него не е налице право да продава посоченото дворно място.
Молят съда да постанови решение с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на идеални части от
процесния имот, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат
владението върху гореописания имот на ищците
С исковата молба канят ответниците да предадат владението върху
неправомерното ползваните от тях 68 кв. м. (под форма на външна градИ. на
заведението) идеални части от общото дворно място, като в противен случай
претендират обезщетение, което оценяват на 680 евро месечно – общо за
всички ищци.
Формулиран е и петитум, както следва „да бъдат осъдени ответниците
3
да заплатят на ищците общо сумата от 1 лев, предявена като частичен иск, при
пълна цена на иска от 1 360 лева, от момента на въвеждане на ИМ до
окончателното й заплащане“.
Претендират разноски в производството.
С допълнителна молба с вх. № 365721/13.11.2024 г. ищецът уточнява
иска си. Уточнява, че иска да бъдат признати за собственици на идеални части
от терена, върху който е построена сградата, а не реални част от обекта.
Посочва, че В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а са собственици на имота, на
основание покупко-продажба от СИ, придобито в режим на СИО. Т. К. В. – на
основание наследство от съпруга П* Ф* В.; Н. В. Б. - на основание покупко-
продажба от СО; В. В. Л. – на основание дарение от З*;
Ищците уточняват, че не претендират да са собственици на реална част
от заведение за бързо хранене № 1, а единствено от терена, представляващ
УПИ с идентификатор *, като твърдят, че описаната в Нотариалния акт на
ответниците „тераса” не съществува. В построената сграда няма такъв обект,
а същата представлява незаконно присвояване на терена (незастроената
част от дворното място). Ако в обекта имаше постройка „тераса”, това би
означавало, че плътността на застрояване е около 95 %, вместо допустимите
60 %, респ. строежът в тази си част, би бил незаконен.
Моли съда да удължи срока за отстраняване на нередовности.
По отношение на иска чл.31 ЗС, ищците претендират обезщетение за
недопускането им от страна на ответниците, респ. невъзможността да ползват
дворното място, което последните са „усвоили” и ползват като градИ. към
заведението. Солидарността е само по отношение на В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а
Към исковата молба са представените следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Договор от 04.05.2000 г. с приложение; 2.
Заповед от 05.05.2015 г.; 3. Нотариален акт № 144 от 1930 г.; 4.
Нотариален акт № 98 от 1965 г.; 5. Нотариален акт № 92 от 1985 г.; 6.
Завещание от 05.06.1979 г.; 7. Удостоверение за наследници от 07.09.2016 г.;
8. Нотариален акт № 97 от 2016 г.; 9. Нотариален акт № 100 от 2016 г.; 10.
Нотариален акт № * от 2017 г.; 11. Разрешение за ползване; 12.
Кадастрална скица;13. Данъчна оценка.
Молят да се допусне назначаване на Съдебно-техническа експертиза
4
(СТЕ), като вещото лице да отговори на следните въпроси: 1.Дали процесните
площи представляват „тераса” на заведение или са дворното място на
сградата, дали т. нар. „тераса” засяга незастроената площ от недвижимия
имот и дали при нейното съществуване са изпълнени параметрите за
озеленяване и изобщо дали обособяването на такава противоречи на закона и
строителните разпоредби.
Молят да се допусне назначаване на Съдебно-оценителна експертиза
(СТЕ), като вещото лице да отговори на следния въпрос: Да даде заключение
за размера на пазарния наем на процесните 68 кв. м. от дворното място,
които се ползват в момента от ответниците, към който наем се приравнява
размерът на присъжданите обезщетения.
Моли ВЛ да изчисли размера на обезщетението, дължимо на всеки един
от ищците, на база техните квоти от притежанието на идеалните части от
терена.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По процесуалното представителство
Ищците се представляват от адв. Б. Г. М., САК, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „*, което пълномощно важи за всички инстанции (л. 4 от делото).
Ответниците на този етап не се представляват.
По държавната такса
По иска с правно основание по чл. 108 ЗС:
При иск, касаещ право на собственост върху идеални части от
процесния имот, цената на иска се определя съобразно данъчната оценка на
претендираните от ищците идеални части от имота. Съобразно приетото в
Определение № 83/29.01.2009 г. на САС по ч. гр. д. № 137/2009 г., ГК, 1-ви
състав, влязло в сила /определението не е допуснато до касационно обжалване
с Определение № 340/22.06.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2009 г./ и в
Определение № 110 от 27.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1655/2014 г., II г.
о., ГК.
Данъчната оценка на УПИ с идентификатор * е 53539.20 лева, съгласно
Удостоверение по чл.3, ал.1 ЗМДТ с изх. № **********/16.05.2024 г.
5
На този етап няма актуална данъчна оценка за прилежащата част към
недвижим имот - заведение за бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м. –
тераса с площ от 68.71 кв.м.
Липсват доказателства за плащането на дължимата държавна такса,
която е която е 1 % от цената на иска, който се определя съобразно данъчната
оценка на сбора на претендираните от ищците идеални части от ПИ с
идентификатор * (в случай че претендират да са собственици на идеални
части от ПИ с идентификатор *), или съобразно данъчната оценка на сбора
на претендираните от ищците идеални части от прилежащата към недвижим
имот – тераса с площ от 68.71 кв.м. (в случай че претендират да са
собственици на прилежаща част към недвижим имот – тераса).
Данъчната оценка на терена е 53 539.20 лева. Площта му е 650 кв. м.
Площта на спорната „тераса” е 68.71 кв. м., тоест, данъчната оценка е 6
188.05 лева (68.71/650 х 53 539.20). Държавната таса е 61.88 лева (1 % от 6
188.05).
С молба с вх. № 365721/13.11.2024 г. ищецът представя документ в
размер на 61.88 лева за ревандикационния иск.
По иска за заплащане на обезщетение в размер на 680 евро месечно за
периода от завеждане на исковата молба до предаване на владението.
За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се
дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е
над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В тази хипотеза, за всеки иск,
който е под 1250 лева, се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако
общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална
държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72,
ал.2 ГПК. Съгласно чл.72, ал.1 ГПК, за предявените с една молба искове в
защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания
интерес независимо от броя на ответниците. Хипотезата е валидна, когато
интересът е един - независимо дали го предявяваш към един или няколко
ответниците - всеки един от тях отговаря за цялото задължение. В този смисъл
е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
По иска на всеки един от съсобствениците за претендираното
обезщетение се защитава различен материален интерес в рамките на общо
претендираната сума от 1 лев, предявен като частичен иск от сума в общ
6
размер от 1360 лева. Следователно за всеки един от съсобствениците е
различен иск. Защитава се различен материален интерес.
За всеки иск, който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на
50.00 лева. Така определена таксата по чл.1 ТДТССГПК е в размер на 50.00
лева.
С молба с вх. № 365721/13.11.2024 г. ищецът представя документ в
размер на 200 лева за осъдителните искове.
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна. Ищецът не е
отстранил нередовностите на исковата молба.
С разпореждане № 153562/23.10.2024 г. съдът е указал на ищеца да
уточни исковата молба, като представи препис за противната страна. С молба
с вх. № 365721/13.11.2024 г. ищецът не представя препис за противната страна.
Съдът е удал указания по чл.102з, ал.3 ГПК, но същите не са изпълнени. Ето
защо съдът приема, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата
молба и същата следва да бъде върната за всички искове, тъй като
уточнението се отнася за всички искове.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че е
учредил право на строеж на трето лице, което е построило сградата. Твърди се,
че на първия етаж от сградата имало заведение с тераса, която тераса
представлявало градИ. и се ползва за заведението. Твърди се, че тази тераса
(лятна градИ.) е продадена заедно със заведението на ответниците. Терасата не
е била част от сградата, а от поземления имот, поради което считат, че са
собственици. В петитума и уточнителната молба ищците иска да бъдат
признати за собственици на идеална част от ПИ, а не от сградата или
въпросната тераса, като същите се позовават, че тази тераса не фигурира в
архитектурния проект и е незаконна и същата е част от ПИ. Уточнено е, че не
искат да бъдат признати за собственици на обект от сградата, а на ПИ.
При това положение съдът приема, че има противоречие между
обстоятелствена част и петитум на исковата молба. Като основание на иска
ищецът твърди, че ответниците не са станали собственици на терасата, която е
част от сградата и е към заведението, защото е незаконна и не фигурира в
архитектурния план. Твърди се, че след като не фигурира и е незаконна, то
7
същата е част от ПИ.
С петитума се иска да бъдат признати за собственици от процесния
имот, т.е. не от построеното в сградата – тераса или лятна градИ.. Като правен
интерес ищците се позовават, че строителят е прехвърлил на ответниците
заведението ведно с терасата (лятна градИ.).
Следователно като основание на иска, спорен предмет, ищците
претендират, че са собственици на въпросната тераса (лятна градИ.), която е
част от ПИ. Следователно с оглед въведените от тях твърдения, петитумът им
съответства на защита на правото на собственост върху построеното –
терасата, сградата, тъй като същите казват, че е построено незаконно и не е в
съответствие с архитектурния план. От друга страна петитумът защитава
интереси на правото на собственост на УПИ, а не частта от сградата, терасата.
Ето защо е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум, което
не е отстранена от ищеца. При това положение исковата молба следва да бъде
върната. Ето защо съдът приема, че ищецът не е отстранил нередовностите на
исковата молба.
На следващо място съдът приема, че исковата протезния по иска по
чл.31 ЗС не е индивидуализирана. Иска се обезщетение за период от
завеждане на исковата молба до предаване на владението. Към този момент
ответниците не са поканени да предадат владението.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба следва да бъде
върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване в срок на
нередовности. Производството по делото следва да бъде прекратено.
Прекратяването на производството по делото не е пречка за предявяване
на редовна искова молба.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 304200/27.09.20234 г., поради
неотстраняване на нередовности в срок, на основание чл.129, ал.3 ГПК и
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 20241110157334 по
описа за 2024 годИ. на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
8
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищците чрез техния общ
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9