№ 285
гр. Бургас, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.А
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120204841 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. М. Ж., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 24-4058-000616/10.10.2024 г., издадено от началник на сектор
Специализирани полицейски сили към ОД на МВР - Бургас, с което на основание чл. 183, ал.
5, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 100 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с адв. С. К. от БАК, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.09.2024 г., около 11:50 часа, в гр. Бургас, по ул. Б...., в посока към бул. Д....,
жалбоподателят управлявал лек автомобил П.... с рег. № ...... На пешеходната пътека на
кръстовище ул. Б.... и ул. Д...., сигнализирана с пътна маркировка и пътен знак, преминавал
пешеходец, който водачът не пропуснал, поради което бил спрян за проверка от служители
на МВР – Бургас.
Свидетелят К. И. съставил АУАН, а на 10.10.2024 г. било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
1
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съгласно
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР) и в срока по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Настоящият състав, като инстанция по същество,
след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да обуславят отмяна на издаденото НП. Както в АУАН, така и в НП, вмененото
на жалбоподателя нарушение е достатъчно индивидуализирано по място, дата на
извършване, както и в какво се състои самото противоправно поведение. Изложените факти
правилно са били квалифицирани от АНО като нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
нарушение. От показанията на свидетелите К. И. и Г. Д. се установи, че жалбоподателят е
управлявал МПС, възприел е пешеходеца на пешеходната пътека, намалил е скоростта на
автомобила, но не спрял на пешеходната пътека за да пропусне преминаващия пешеходец.
Срещу въпросните факти не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или
поне да разколебаят изложеното от свидетелите, поради което съдът не намира причина да
не кредитира изцяло показанията на К. И. и Г. Д.. С оглед на което и правилно контролните
органи са преценили, че жалбоподателят е извършил нарушение по цитирания текст.
За извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП законодателят
е предвидил в разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, наказание глоба от 100 лв., което
изключва възможността както на наказващия орган, така и на настоящия съдебен състав да
извърши преценка и да индивидуализира размера на наказанието. АНО правилно е
приложил посочената санкционна норма като относима и на жалбоподателя е била наложена
глоба именно в размер на 100 лева. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Конкретното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на
2
чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
"наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В
случая конкретното деЯ.е не се отличават от обичайните нарушения от този вид, поради
което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.
С оглед изложеното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4058-000616/10.10.2024 г.,
издадено от началник на сектор Специализирани полицейски сили към ОД на МВР - Бургас,
с което на жалбоподателя Я. М. Ж. е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3