Решение по дело №385/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 316
Дата: 15 юли 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20227240700385
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  316

 

      гр.Стара Загора 15.07.2022 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на          дванадесети юли

през      две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                      Членове:           

при секретаря    Николина Николова

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело     385 по описа  за 2022 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството е с правно основание чл. 197, ал.2 вр. чл.121, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба от „БУЛПИГ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, кв.“Трите чучура“ 85, вх.А, ет.4, ап.15 против Решение № 201/ 23.05.2022г на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено Постановление за продължаване действието на наложени  предварителни обезпечителни мерки № С220024-139-0000990/ 05.05.2022г в частта, в която се налага запор върху всички налични и постъпващи суми по банковите сметки на дружеството. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение.  Жалбоподателят твърди, че при налагане на мерките не са спазени изискванията на чл.195, ал.6 ДОПК, поради което са наложени прекомерни обезпечителни мерки. Счита също така, че не е спазен и процесуалният ред при определяне стойността на активите, които са предмет на обезпечението, като сочи, че са налице достатъчно други възможности за обезпечаване на евентуално установеното публично задължение. Моли за отмяна на решението в частта, с която се налага запор върху всички налични и постъпващи суми по банковите сметки на дружеството.  Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив чрез процесуалните си представители юрисконсулт Л. в писмено становище и юрисконсулт К. в съдебно заседание оспорва жалбата. Поддържа се законосъобразност на налагането на обезпечителни мерки към момента на издаване на постановлението за продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки като публичният изпълнител е спазил принципите на обективност, служебно начало и добросъвестност.  Акцентира се, че наложеното  обезпечение върху недвижимите имоти е според данъчните им оценки, които са по-високи от балансовите им стойности, а запорираната банкова сметка ***, тъй като върху нея е учреден особен залог по реда на Закона за особените залози.  Направено е искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

 

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

 

На основание чл.121, ал.1 от ДОПК орган по приходите в ТД на НАП Пловдив К.Н.на длъжност „Главен инспектор“ в качеството си на ръководител на ревизия е направила искане № Р-16002421005888-039-001/ 04.04.2022г за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизия на „БУЛПИГ“ ООД гр.Стара Загора. Налагането на предварителни обезпечителни мерки се мотивира с установени данни за укрити приходи и предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които ще бъде затруднено събирането на задължения в очакван размер към 01.04.2022г  за задължение за корпоративен данък от 133 966.09лв главница и 31425.54лв лихви .

 

Въз основа на искането с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С220024-023- 0001021/07.04.2022г на  публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора са наложени обезпечителни мерки, изразяващи се в

1.     налагане на възбрана върху следните недвижими имоти, преценени като собственост на жалбоподателя:

-         стопанска сграда, сграда, парцел 4 с площ 1296кв.м., масивна селскостопанска сграда-краварник заедно с прилежащите към нея тухлен склад с площ 51 кв.м. и бетонова настилка от 2070кв.м., находящи се в с.Бенковски, общ.Стара Загора, с данъчна оценка 15 872.20лв.

-         селскостопанска сграда –навес и семехранилище с площ 650кв.м., находяща се в парцел I, кв.35 с.Бенковски, общ.Стара Загора с данъчна оценка 2 250лв

2.              Налагане на запор върху налични и постъпващи суми в размер на 166 766.15лв  по банковите сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в БАНКА ДСК АД.

 

Видно от представените справки от жалбоподателя в хода на ревизионното производство, балансовата стойност на   селскостопанската сграда с площ 1296кв.м е 6570.00лв, а на селскостопанската сграда с площ 650кв.м.- 676.71лв.

 

С Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки с изх. № С220024-139-0000990/05.05.2022г., издадено от Пенко Пеев на длъжност главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, на основание чл.121, ал.6 от ДОПК е продължено действието на гореописаните мерки.

 

Възбраните са изпратени за вписване и получени в Служба по вписвания при Районен съд Стара Загора на 10.05.2011г. Запорът е получен в БАНКА ДСК АД на 05.05.2022г, която уведомява органите по приходи, че върху вземанията на длъжника по сметката му има учреден особен залог, вписан на 12.06.2017г в полза на банката.  За вписване на запора е изпратено съобщение до Централния регистър на особените залози.

 

Постановлението е обжалвано по административен ред пред Директора на ТД на НАП Пловдив на 12.05.2022г, който го с Решение № 201/ 23.05.2022г го потвърждава изцяло. Изложени са съображения, че постановлението е законосъобразно, тъй като е издадено на основание установено с ревизионен акт /PA/ № Р-160024210005888-091-001/27.04.2022г. публично вземане в размер на 166 766.15 лв./ от които 134 368.86 лв. главница и 32 397.29 лв. лихви/. Отбелязано е, че в рамките на производството по издаване на постановление за налагане на обезпечителни мерки публичният изпълнител извършва преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публични вземания и при съобразяване на условията на чл.195,ал.2 от ДОПК същият има правомощието да наложи няколко различни по вид обезпечителни мерки. Преценката за затрудненото събиране на задълженията е направена на база справки от програмните продукти на НАП, от които е видно, че лицето разполага с недвижими имоти, МПС, банкови сметки и др, които биха могли да послужат за обезпечение, което евентуално би гарантирало събирането на публичното вземане, но водеща е стойността им. Посочено е, че запорът на банкови сметки осигурява бърза ликвидност и възможност в максимална степен да се защити интересът на държавата и фиска. Според административния орган когато наложеният запор върху банковите сметки има като своя последица препятстване дейността на задълженото лице, това не е основание за отмяна на наложената обезпечителна мярка, а само поражда в полза на същото правото да изисква и да получи от публичния изпълнител разрешение за удовлетворяване на възникналите по повод на осъществяваната от него дейност неотложни плащания по реда на чл.229 от ДОПК. Обоснована е тезата, че публичният изпълнител има право да избере каква обезпечителна мярка да наложи, а съгласно чл.198, ал.2 от ДОПК няма ограничение дали да бъде наложена една или няколко обезпечителни мерки, като в случая водещ е интересът на държавата. След като обжалваното постановление за налагане на обезпечителни мерки е издадено на основание чл.121, ат.6 от ДОПК, то разпоредбата изисква продължаването на наложените обезпечителни мерки да е върху същото по вид и размер имущество. По тези съображения е прието, че постановлението е законосъобразно и съответства на целта на ДОПК в най-пълна степен да обезпечи обществения интерес и да гарантира събирането на публичните вземания.

 

По делото е представено и прието като доказателство решение №285/04.07.2022г на Директора на дирекция ОДОП, с което PA № Р-160024210005888-091-001/27.04.2022г е отменен изцяло.

 

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

 

Жалбата е  допустима като подадена в законоустановения срок по чл.197, ал.2 от ДОПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт.

 

Разгледана по същество, се явява основателна.

 

Обжалваното Решение № 201/ 23.05.2022г е постановено от компетентен орган  - директор на ТД на НАП Пловдив. Решението е издадено в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок, който изтича на 27.05.2022 г, в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган.  Обжалваното по административен ред ППДНПОМ изх. № изх.№ С220024-139-0000990/ 05.05.2022г също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити.

 

Двата административни акта са незаконосъобразни в обжалваната част. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 121, ал. 6 от ДОПК, действието на наложените предварителни обезпечителни мерки се продължава с обезпечителните мерки от същия вид и върху същото имущество, наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт, когато актът е издаден в 4-месечння срок по чл. 4 или в срока, определен от съда по реда на чл. 5. В настоящия казус се установява, че процесното постановление е издадено в едномесечен срок от издаването на РА № Р-160024210005888-091-001/27.04.2022г, а наложените обезпечителни мерки са от същия вид и върху същото имущество. Но в производството по налагане на обезпечителните мерки не са спазени изискванията на чл. 195, ал. 2 от ДОПК, защото от приходната администрация не са представени доказателства, от които може да бъде направен извод, че без такива мерки събирането на задълженията от длъжника ще бъде невъзможно или значително затруднено.  В Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С220024-023- 0001021/07.04.2022г и в  Постановлението за продължаването им изх.№ С220024-139-0000990/ 05.05.2022г липсват конкретни мотиви за преценката, че действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на установените публични вземания. Само общи разсъждения в тази насока са изложени  и в обжалваното решение на Директора на ТД на НАП.

 

      Настоящият съдебен състав не споделя извода за невъзможност или затруднено събиране на публичните вземания. Той не се подкрепя от данните по делото – дружеството няма публични задължения, установителното производство на публичните вземания не е продължително /ревизията е възложена на 20.10.2021г със срок на завършване 21.03.2022г/, не липсва наличност по запорираните банкови сметки, няма наложени предходни запори върху тях, нито върху притежавания товарен автомобил, няма доказателства за наложени предходни възбрани върху недвижимите имоти. При това положение предприетите от данъчните органи действия очевидно се явяват фактически и правно необосновани. Избраната мярка „възбрана върху недвижим имот“ действително е по-трудна за реализиране при събиране  на вземанията за разлика от запора на банкови сметки, но бърза ликвидност и възможност в максимална степен да се защити интересът на държавата и фиска се постига и със запор върху МПС, какъвто способ не е приложен от публичния изпълнител. Поради това съдът счита, че не са изпълнени условията на хипотеза втора на чл.121, ал.3 от ДОПК - обезпечение да се допуска, ако не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. В тази връзка основателни са възраженията на жалбоподателя за непропорционалност на продължената предварителна обезпечителна мярка „запор върху банкова сметка“. ***е до затрудняване на търговската му дейност, която се осъществява чрез сделки с разплащания по банков път. Въпреки че разполага с правната възможност по чл. 229, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ДОПК по негово искане с разпореждане на публичният изпълнител до банката да бъде разрешено определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му, това е свързано със значителен времеви и административен ресурс. Използването на тази възможност е неоправдано от гледна точка особеностите на случая и поведението на длъжника, което се потвърждава и от постановената отмяна на РА № Р-160024210005888-091-001/27.04.2022г.

 

Неоснователно е само оплакването, че при налагане на възбраните не е съобразена пазарната стойност на имотите.  В чл. 195, ал. 6 ДОПК изрично е посочено, че обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а при липса на балансова стойност – по данъчна оценка или застрахователна стойност в зависимост от вида на вещите и едва на последно място, ако се касае за вещи, придобити от физически лица, които нямат данъчна оценка и застрахователна стойност - по придобивната им стойност. Следователно законът не предвижда възможност за налагане на обезпечение по пазарна цена на недвижимия имот, Само с оглед прецизност следва да се посочи, че данъчната оценка е по-висока от балансовата стойност на всеки от имотите, а двете са значително по-ниски от размера на задължението по ревизионния акт.

 

 При неправилно приложение на материалния закон публичният изпълнител е приел, че са налице предпоставките по чл.121, ал.1 от ДОПК за налагане на процесната предварителна обезпечителна мярка „запор върху всички налични и постъпващи суми по банковите сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Банка ДСК АД“. Като е оставил без уважение жалбата срещу постановлението за налагането й, решаващият орган е постановил решението си при несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

 

При този изход на делото с оглед своевременно направеното искане, неоснователността на жалбата и разпоредбата на чл. 143, ал. 3  от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв, уговорено и реално заплатено по договор за правна защита и съдействие от 30.06.2022г, дължими от Национална агенция за приходите – юридическото лице, в състава на което се намира ответният административен орган.

 

         Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „БУЛПИГ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, кв.“Трите чучура“ 85, вх.А, ет.4, ап.15 Решение № 201/ 23.05.2022г на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки № С220024-139-0000990/ 05.05.2022г в частта, в която се налага запор върху всички налични и постъпващи суми по банковите сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Банка ДСК АД.

        

ОСЪЖДА  Национална агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛПИГ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, кв.“Трите чучура“ 85, вх.А, ет.4, ап.15  сумата 500 /петстотин/лв, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                   

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: