Решение по дело №17484/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 946
Дата: 11 юни 2021 г.
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20205330117484
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 946
гр. Пловдив , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20205330117484 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Н. К. УЧК., ЕГН
**********, с адрес: гр.П. против М. К. УЧК., ЕГН **********, гр. П. с правно основание
чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, с която ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, както следва: 7368,97 лв. – главница,
възстановена запазена част от наследството на К. У. в полза на преживялата съпруга до
размера на 1/3 от наследството.
Ищецът твърди, че е преживяла съпруга на починалия /наследодателя/ К. Р. У. с ЕГН ***,
починал на *** г. в гр. П. Към момента на смъртта си, ищцата посочва, че същият е оставил,
като наследници: ищцата – преживяла съпруга и ответника М. К. УЧК.- негов син. В тази
връзка се сочи, че ответникът не е нейн син, а е син единствено на К. У..На ищцата е
станало известно след смъртта на съпруга й, че последният е направил саморъчно завещание
в полза на ответника. Ищцата е завела гр.д.№ 16892/2018 г. по описа на ПРС за намаляване
на завещателно разпореждане.
С Решение № 30/03.01.2020 г. по гр.д. № 16892/2018 г. по описа на ПРС, вл. в сила на
29.01.2020 г. е намалено завещанието, извършено от наследодателя К. Р. У., починал на ***
г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от *** г. на *** до размер на
1/3 идеална част от наследството, като към момента на откриването в наследството са
влизали недвижим имот, който изрично се посочва, че не е предмет на настоящото
изложение и парични суми по банкови сметки и влогове. Ищецът посочва, че към момента
1
на откриване на наследството – *** г. наследодателят е имал открита спестовна сметка в ***
АД с наличност в размер от 3620,62 лв., като след датата на откриване на наследството са
били изтеглени всички налични суми и сметката е закрита. Освен суми по тази сметка към
момента на откриване на наследството, наследодателят е имал и сметки в *** със салда,
както следва: 13888 лева и 1058,29 евро с левова равностойност в размер от 2069,84 лв. по
фиксинга на БНБ, а след датата на откриване на наследството са изтеглени всички налични
суми и сметките са закрити. Към датата на откриване на наследството, наследодателят е
имал налични парични средства в размер от 2528,45 лв. и по сметка в ***, която сума също
била наредена и прехвърлена впоследствие по сметката на ответника М.У. на 15.02.2017 г.,
след което сметката била закрита.
Ищцата посочва, че ответникът е изтеглил или прехвърлил по своя сметка всички налични
пари по сметките на наследодателя, като е знаел вследствие на дългите преговори, че ще се
води дело за намаляване на завещателно разпореждане. Ищцата посочва, че разбрала за тези
негови действия след постановяване на решението по иска по чл. 30 ЗН, като отново водили
преговори за връщане на 1/3 от изтеглените суми, а именно сумата от 7368,97 лв., но
въпреки това ответникът отказал да я възстанови. Твърди се, че ответникът не е отрекъл, че
е взел за себе си горните суми, но отказал да върне част от тях, като му била изпратена от
ищцата и нотариална покана. Посочва се, че съгласно чл. 28 от ЗН наследодателят не може
със завещателни разпореждания да накърнява запазена част на посочените в текста
категории наследници, като при уважаване на иска по чл. 30 ЗН се приема, че наследникът
по завещателното разпореждане губи права над онази част от наследството, с което е
намалено завещанието. Сочи се, че фактическият състав на неоснователното обогатяване,
като се твърди, че се налице предпоставките за уважаване на иска. Посочва се, че общият
размер на сумите от наследството на К. У. е 22 106,91 лв. На основание изложеното се моли
предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на посочения от него адрес, като в
законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор, с който е направено искане за
спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 229 , ал. 1, т. 4 ГПК, като
се сочи, че в РС – С. – град е образувано гр.д. № 70086/2018 г., по което насрочено открито
съдебно заседание за 18.03.2021 г. Предмет на производството е предявен от ответника
против ищеца иск с правно основание чл.108 ЗС за собственост на 1/3 идеална част от ***,
находящ се в гр. С. и осъдителни искове аз заплащане на обезщетение от Н.У., която е
лишила М.У. от правото на ползване на съсобствения имот. Претендира се и обезщетение за
забава. Твърди се, че делото е преюдициално, тъй като е възможно да се стигне до
прихващане или доплащане на суми от двете страни по делото.
Ответникът оспорва иска, като неоснователен и недоказан, като твърди, че ищцата няма
никакъв принос по отношение на паричните средства по банковите сметки и депозити на
наследодателя, тъй като през последните повече от 15 години двамата не съжителствали
заедно. Дори в края на 2020 г. ищцата заявила, че не притежава ключ от жилището на К. Р.
2
У. в гр. С.. Позовава се на саморъчното завещание, с което наследодателят му е оставил
паричните средства по банкови сметки и депозити. Сочи, че именно на това основание и
вследствие смъртта на наследодателя сумите са му предоставени от банките. Твърди се, че
паричните влогове, съгласно разпоредбата на чл. 22 от СК се причисляват към личното
имущество на наследодателя. Оспорва да са водили преговори за доброволно уреждане на
споровете, като сочи, че той е инициатор на преговори, но ищцата не се е съгласила, поради
и което е заведено горецитираното гражданско дело пред СРС. Твърди, че ищцата се е
разпоредила са недвижими имоти след смъртта на К. У., като описва същите и твърди, че
съгласно завещателното разпореждане е станал собственик на 1/3 идеална част от
придобития по време на брака имот, като моли съдът да приеме в решението си, че върху
1/3 идеална част от пазарната стойност права има той. Моли искът да се отхвърли. Иска
освобождаване от такси и разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от ищцата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
За да се уважи предявеният иск, то ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване своето обедняване и обогатяването на ответника в т.ч. изтегляне на
сумите в сочените размери, както и причинната връзка обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника т.е. че обедняването, респективно обогатяването произтичат от
общ факт или група факти. Ищецът следва да установи обедняването си по размер.
Ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД следва да докаже пълно и главно, че е
налице основание за твърдяното имуществено разместване и към настоящия момент.
Видно от приетото удостоверение за наследници, издадено на 17.05.2016 г. от *** законни
наследници на К. У., починал на *** г. са съпругата му Н.У. и сина му М.У..
Прието е като писмено доказателство завещанието, извършено от наследодателя К. Р. У.,
починал на *** г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от *** г. на ***,
като в него е посочено, че завещава на М.У. полагащата му се част от апартамента и
останалите движимо и недвижимо имущество и паричните средства по банковите сметки и
депозити.
С Решение № 30/03.01.2020 г. по гр.д. № 16892/2018 г. по описа на ПРС, вл. в сила на
29.01.2020 г. е намалено завещанието, извършено от наследодателя К. Р. У., починал на ***
г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от *** г. на *** –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр. С., останалото движимо и
недвижимо имущество и паричните средства по банковите сметки и депозити с 1/6 идеална
част по отношение на недвижимия имот и с 1/3 идеална част по отношение на паричните
средства по банкови сметки и депозити, като е възстановена запазената част на ищцата от
наследството на К. У. в размер на 1/6 идеална част по отношение на недвижим имот и
3
останалото движимо и недвижимо имущество, и в размер на 1/3 идеална част от
завещаните паричните средства по банкови сметки и депозити. В мотивите на съдебния акт
е отразено, че паричните средства по банковите сметки и депозити са изключени от обхвата
на СИО, поради и което по отношение на същите запазената част е в размер на 1/3 идеална
част. В тази връзка и доколкото съдът по предявения иск по чл. 30 ЗН е разглеждал въпроса
относно обстоятелството дали банковите сметки са СИО или лична собственост, то съдът не
следва да се произнася по направените възражения на ответника в тази насока.
От приетата справка от БНБ от 30.07.2018 г. се установява, че К. У. е имал открити сметки в
***, *** и ***.
В приетото по делото удостоверение от *** е отразено, че към *** г.- датата на откриване на
наследството по откритата на името на наследодателя К. У., банкова сметка е била налична
сумата от 2528,45 лв., като същата е наредена по банковата сметка на М.У. на 15.02.2017 г. и
съответно сметката е закрита. В приетото по делото удостоверение от *** е отразено, че към
*** г.- датата на откриване на наследството по откритата на името на наследодателя К. У.,
банкова сметка е била налична сумата от 3620,62 лв., като същата е изтеглена от М.У. на
02.09.2019 г. и съответно сметката е закрита. В приетото по делото удостоверение от *** е
отразено, че към *** г.- датата на откриване на наследството по откритите на името на
наследодателя К. У., банкови сметки са били налични следните суми, а именно: 13888,07
лв. и 1058,29 евро, като сметките са закрити на 13.02.2017 г.
Ответникът не оспорва и е отделено, като безспорно обстоятелство наличието на отразените
в приетите удостоверения към исковата молба налични суми към *** г. Не се оспорва и че
ответникът е изтеглил наличните суми съответно през 2017 г. и от *** през 2019 г. Общият
размер на наличните по банковите сметки суми към датата на откриване на наследството –
*** г. е 22106, 98 лв.
На 23.10.2020 г. е връчена на ищцата нотариална покана от ответника, касаеща
наследствения недвижим имот в гр. С.. Съдът счита, че не следва да обсъждат представени
доказателства, които касаят неговото имуществено състояние, както и споровете относно
недвижими имоти.
Неоснователното разместване на блага предполага доказано твърдение за наличие на
фактическо /без правно основание/ разместване на имущество от имуществената сфера на
ищеца в патримониума на страната – ответник. Ищцата в настоящото производство търси
защита на свое материално право с твърдения за съществуващо защитимо право, признато с
влязло в сила решение, с което й е признато правото на 1/3 идеална част от завещаните
парични средства по банкови сметки и депозити. Искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е
конститутивен и въз основа на влязло в сила решение по него наследникът има признато
вземане от наследството.
Предвид гореизложеното и доколкото не се установи по делото да е налице основание за
4
задържане на полагащата се на ищцата 1/3 част от наличните към датата на откриване на
наследството суми по банковите сметки на наследодателя, то съдът счита, че предявеният
иск се явява доказан по основание. Не се оспорва размерът на наличните и изтеглени суми
по банковите сметки на наследодателя към момента на откриване на наследството и същите
се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, поради и което съдът приема
иска за доказан и по размер – 1/ 3 от сумата в размер на 22106, 98 лв. или сумата от 7368,99
лв., но с оглед диспозитивното начало следва да се уважи до размера от 7368,97 лв.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски. Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК, като претендира сумата от
700 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 294,70 лв. за платена държавна такса.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което съдът счита за неоснователно, доколкото платеното
адвокатско възнаграждение е в размер на минималното такова, съгласно чл. 7, ал.2, т. 3 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Съдът счита, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. К. УЧК., ЕГН **********, гр. П. да заплати на Н. К. УЧК., ЕГН **********,
с адрес: гр.П. сумата, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца,
както следва: 7368,97 лв. – главница, възстановена запазена част от наследството на К. У. в
полза на преживялата съпруга до размера на 1/3 от наследството, както и сумата от общо
994,70 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5