№ 72
гр. Варна , 20.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20203100901367 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Г.И.Й. и М. К. О., и двамата с пост.адрес гр.В. срещу
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София за приемане за
установено, че ипотечното право на ответника по отношение на недвижим имот,
представляващ подробно описан в исковата молба апартамент, е погасено по давност поради
изтичането на повече от 10 г. от учредяване на ипотеката до предявяване на иска. С
уточнителна молба от 29.12.2020г. е посочено, че началната дата на твърдяния давностен
срок е 02.09.2008г., а крайната е моментът на предявяване на настоящия иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, установи следното:
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск е наличието на правен
интерес, като за установителните искове законът го предвижда изрично. Съществуването
или несъществуването на ипотечното право може да бъде установявано при наличието на
правен интерес чрез предявяване на установителен иск - чл. 124, ал. 1 ГПК, като наличието
на принудително изпълнение не е основание за допустимостта на този иск, тъй като правото
съществува и без да са предприети такива действия. По настоящия иск се претендира
приемане за установено несъществуването на ипотечно право поради погасяване по давност.
Ипотеката е вещно право, което обременява недвижим имот или имоти и служи за
обезпечение на определено вземане. Тя следва вземането дори и при неговото прехвърляне
и съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЗД се погасява, когато вземането се погаси, като кредиторът може
да насочи принудителното изпълнение върху ипотекирания имот или имоти независимо в
чия собственост се намират /чл. 173, ал. 1 ЗЗД/. Ипотеката е и неделимо право, защото всяка
част от вземането е обезпечена от ипотечното право и всяка част от имота обезпечава цялото
вземане, тоест плащането на част от дълга не освобождава част от имота от ипотеката, а тя
продължава да тежи върху целия имот.
В настоящия случай ищецът твърди погасяване на ипотеката по давност, като не се
твърди обезпеченото вземане да е погасено по давност или чрез друг правопогасяващ
1
способ. Като акцесорно право ипотеката се прекратява с прекратяване на главния дълг или се
погасява с погасяване по давност на главното вземане. Изложеното в исковата молба разбиране, че
ипотеката се погасява по давност и в случай на неупражняване, независимо от давността по
главното вземане, не може да бъде споделено. За разлика от отменените чл.38 от Закона за
давността и чл.82 от Закона за привилегиите и ипотеките, в действащия ЗЗД не се предвижда
самостоятелно погасяване на ипотеката по давност, което се потвърждава и от законово
предвидения десетгодишен срок на действие на вписването, което при това може да бъде
подновено след изтичане на този срок /в този смисъл А.Калайджиев, Обл.право, Обща част/. С
оглед изложеното предявеният установителен иск, основан единствено на твърдения за погасяване
по давност на ипотеката отделно от главното вземане, при липса на други твърдения за
несъществуване, напр.недействителност, се явява недопустим.
В допълнение следва да се посочи, че десетгодишният давностен срок, на който се
позовава ищеца, е предвиден с новата разпоредба на чл.112, ал.1 от ЗЗД, която влиза в сила от
2.06.2021г., тоест към настоящия момент не е действаща. Освен това разпоредбата касае
погасяването на парични вземания, като изричната формулировка не допуска разширяване на
обхвата относно ипотечното право.
Въз основа на изложеното се налага извода, че изложените в исковата молба
твърдения не обосновават правен интерес от предявения отрицателен установителен иск.
Доколкото не се твърди също и несъществуване на ипотеката поради изтичане на срока на
действиe и съответно неподновяване на вписването, съдът намира установителния иск за
предявен при липса на правен интерес, поради което производството следва да се прекрати.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1367/2020г. по описа на ВОС поради
недопустимост на предявения иск от Г.И.Й. и М. К. О., и двамата с пост.адрес гр.В. срещу
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София за приемане за
установено, че ипотечното право на ответника по отношение на недвижим имот,
представляващ подробно описан в исковата молба апартамент, е погасено по давност с
изтичане на десетгодишен период от 02.09.2008г. до предявяване на настоящия иск, на осн.
чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2